Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6731 от 09.04.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 74072/2024
Вид
Решение № 6731
Подписан
09.04.2026
В сила
09.04.2026
Състав
ИВО ВЪТЕВ ВЪТЕВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 6731 гр. ., 09.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВО В. ВЪТЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА АЛ. РАЙЧЕВА като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20241110174072 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът „.“ ЕАД твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с Т. Н. О., в качеството й на собственик на топлоснабден имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответната страна топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. По изложените твърдения и доводи претендира от ответницата сумата от 1980,76 лв., представляваща стойността на потребена топлинна енергия през периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в имот с абонатен номер ., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, за сумата от 398,15 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 15.09.2022 г. – 17.06.2024 г., за сумата от 28,06 лв., такса за дялово разпределение за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., както и 1 за сумата от 6,68 лв., лихва за забава върху таксата за дялово разпределение за периода 16.07.2021 г. – 17.06.2024 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 06.08.2024 г. по гр.д. № 40726/2024 г. по описа на СРС, 51 състав.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата не подава отговор на исковата молба. В съдебно заседание изпраща представител, който оспорва исковете.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ.

На основание чл. 154 ГПК, по исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ. датата на публикуване на общите фактури, както и отправена и получена от ответника покана за заплащане на таксата за дялово разпределение.

По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната мрежа. От представените по делото писмени доказателства – Нотариален акт № 67, том I, рег. № ., дело № 65/2009 г. от 21.12.2009 г. се установява, че по силата на договор за дарение ответницата, като надарена, е придобила правото на собственост върху горния имот, а същевременно нейният баща – дарителят . си е запазил правото на безвъзмездно пожизнено ползване върху целия недвижим имот. По делото не са ангажирани доказателства от ищцовото дружество вещното право на ползване да е било погасено, поради отказ на титуляря му, преди смъртта на последния на 19.02.2023 г. (лист 22 и 25 от заповедното дело).

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съдът намира, че в конкретния случай, за периода от 01.05.2021 г. до 19.02.2023 г. страна по правоотношението с ищеца е било лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на 2 облигационно право на ползване. Във всички случаи, при учредено вещно право на ползване върху имота, задължен за плащане на стойността на доставената топлинна енергия е ползвателят, който потребява топлинната енергия за собствени нужди, а не собственикът на имота, който доброволно се е лишил от правомощието да ползва имота, учредявайки това право на друго лице. Цялата уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 на ЗЕ, показва, че законодателната цел е да определи като страна по облигационното отношение лицето, което действително потребява топлинната енергия за собствени нужди, респ. – действително на възможните законови основания ползва имота. В случая именно това е лицето, което ищецът е третирал като насрещна страна в правоотношението – . продължава да фигурира като „получател“ в индивидуалните изравнителни сметки и фактури за периода 2021–2022 г. В случая безспорно е, че прехвърлителят на имота на ответницата е носител на вещно право на ползване върху имота и през по – голямата част от процесния период фактически е обитавал жилището, поради което именно той се явява задължено лице за стойността на потребената топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до неговата смърт на 19.02.2023 г. От страна на ищеца не са изложени твърдения за възникнали вземания срещу ., за които да отговаря ответницата, като наследник, респ. срещу ответницата се претендират вземания единствено в качеството й на собственик на топлоснабдения имот, поради което съдът намира ищцовите претенции за периода от 01.05.2021 г. до 19.02.2023 г. за неоснователни и следващи да бъдат отхвърлени.

От изложеното по – горе и доколкото от ответницата не са ангажирани доказателства, в исковия период, да е отчуждила правото на собственост върху горния имот в полза на друго лице, то по делото се установява, че през периода след смъртта на своя баща до 30.04.2023 г. ответницата е била собственик на този имот и като такава се е явявала битов клиент на доставената в апартамента топлинна енергия, респ. задължено лице за заплащане на стойността й като клиент на топлинна енергия за битови нужди в него през горния период.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са 3 влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответната страна е упражнила правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът приема, че между ищеца и ответницата са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за рамкирания по – горе период.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на ищеца.

Установено е въз основа на заключението на вещото лице по съдебнотехническата експертиза, че през исковия период за топлоснабдения имот е била начислявана топлинна енергия за сградна инсталация, за отопление за две отоплителни тела без монтирани топлоразпределители, демонтирани на 06.10.2022 г., както и за битово горещо водоснабдяване (БГВ). Съобразно изводите на СТЕ, за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г. по прогнозен дял е начислена стойност на потребена топлинна енергия в размер на 1941 лв.

Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 от ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г., 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в действалите през 4 исковия период Наредби за топлоснабдяването. Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. В настоящия случай е извършен реален отчет на индивидуалните уреди за измерване в края на втория отчетен период, видно от заключението на СТЕ и представените общи и индивидуални изравнителни сметки за топлинна енергия, годишни отчети и протокол от 26.05.2022 г. При съобразяване на резултатите от изравнителните сметки, изготвени в края на всеки отчетен период, се установява, че стойността на реално потребената топлинна енергия за периода 01.07.2022 г. – 30.04.2023 г.

(ред 3 на Таблица №4 от заключението на вещото лице) е в размер на 294,91 лв., включваща 172,09 лв. за сградна инсталация и 122,82 лв. за БГВ. Съдът взе предвид, че ответницата, като собственик на топлоснабдения имот, е била задължена за стойността на доставената от ищеца в имота топлинна енергия само за 70 дни (от 19.02.2023 г. до 30.04.2023 г.), и затова, прилагайки разпоредбата на чл. 162 ГПК установи, че в тежест на ответницата е възникнало задължение за стойност на доставена от ищеца топлинна енергия в размер на 67,90 лв., до който размер претенцията на ищеца е основателна и следва да бъде уважена, а да разликата над уважения размер до пълния предявен такъв – да се отхвърли.

Към посочената сума, представляваща стойността на доставената топлинна енергия в имота, следва да се добави съразмерно част от дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение също за 70 дни, за периода от 19.02.2023 г. до 30.04.2023 г., което изчислено по реда на чл.

162 ГПК възлиза на 2,69 лв. Съгласно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл.

10 от Общите условия на договорите между „.” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост, таксите за дялово разпределение се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.