Решение № 209 от 20.04.2026, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. Разлог, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, І ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Полежанова при участието на секретаря С. Д. В., разгледа докладваното от Велина Полежанова, Гр. дело № 20251240101322 по описа за 2025 година

Производството е образувано по подадена ИМ от „А..”ЕАД, с ЕИК*, с адрес: *, със законните представители А.Д. и М.М.с/у И.М.Б., ЕГН:*, адрес: *.

Иска се съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи сумата от 175.00 лева, от които 75.00 лева – цената на неизплатени месечни такси и потребление за използване на услуги по договор №* по партида №* за периода от 12.10.2022 г. до 26.04.2023 г.; 100.00 лева - неустойка за неизпълнение на договор №*; мораторна лихва от 35.39 лева за периода 02.11.2022 г. – 05.03.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението /08.01.2024 г./ до окончателното плащане на вземането.

Претендират и сторените от ищеца съдебни и деловодни разноски.

В СЗ, за което е редовно призован, ищецът изпраща процесуален представител, който заявява, че оттегля иска в частта му относно неустойката от 100.00 лева, като в останалата част поддържа иска си и моли същият да бъде уважен.

В едномесечния срок по чл.131, ал.1 от ГПК, от страна на ответника И.Б. е депозиран писмен отговор, с който оспорва твърдението на ищеца, че е предоставял далекосъобщителни услуги в исковия период, тъй като въз основа на депозирано заявление от 25.10.2021 г. е прекратен договор №* от 19.12.2016 г. Прави възражение основание чл.111 от ЗЗД за изтекла давност на задълженията.

С протоколно определение съдът е прекратил производството на основание чл.232 ГПК, в частта относно иска за неустойка, от 100.00 лева, респективно 51.11 €, начислена за едностранно прекратяване на рамковия договор №* за услугата по партида №*, по вина на абоната при условията на чл.54.12 от ОУ и начислена съгласно разпоредбите за отговорност на Приложения №1 към Договора.

От събраните по делото писмени док-ства, както и от становището на страните, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Видно от приложеното ч. гр. д. №574/2025 г. по описа на Рг.РС в полза на ищеца по настоящото дело против ответника като длъжник е издадена заповед №250 от 18.03.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Разпоредено е длъжникът да заплати сумата от 75.00 лв.Рг.РС - дължима сума за неизплатени месечни такси и 1 потребление за използване на услуги по договор *, за периода от 12.10.2022 г. до 26.04.2023 г., сумата от 100.00 лв. - неустойка за неизпълнение на договор №*, сумата от 35.39 лв. – мораторна лихва, считано от датата - първи ден от забавата за плащане по всеки отделен документ до датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението в съда, ведно със законната лихва в/у неизплатената главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 08.01.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 25.00 лв. – внесена държ. такса и сумата от 50.00 лв. – юрк. възнаграждение.

Ответникът е получил по надлежния ред заповедта за изпълнение на 27.03.2025 г. В срока по чл.414 от ГПК, е подал възражение с/у издадената заповед за изпълнение.

С разпореждане №1332 от 02.07.2025 г., съдът е указал на заявителя, че в едномесечен срок от получаване на съобщението, може да предяви установителен иск за вземанията, предмет на заповедното производство, като с предявяване на иска следва да се довнесе дължимата държ. такса.

На 14.08.2025 г. заявителят по ч. гр. д. №574/2025 г. е депозирал ИМ в срока по чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.422, ал.1 от ГПК.

От представените по делото писмени док-ства е видно, че на 19.12.2016 г. е сключен рамков договор №*, за предоставяне на ел. съобщителни услуги м/у „А..”ЕАД, като оператор и И.М.Б., като абонат. С приложение №1 от 12.06.2020 г. към Договор №* И.М.Б. е договорила с „А..”ЕАД ползване на услуга Фиксиран интернет.

По делото са представени 5 ф-ри: ф-ра №* от 11.11.2022 г., ф-ра №* от 12.12.2022 г., ф-ра №* от 12.01.2023 г., ф-ра №* от 13.02.2023 г. и ф-ра №* от 14.03.2023 г. с обща сума за плащане от 58.81 лв. без ДДС, за предоставени услуги за домашен интернет.

По делото е представено и Заявление за прекратяване на договор от 25.10.2021 Г..

Съдът като взе предвид направените доводи и обсъди събраните по делото док-ства поотделно и в тяхната съвкупност по реда на чл.235 от ГПК, приема за установено следното:

Предявеният иск е процесуално допустим, предявен пред компетентния съд – Рг.РС, в съд. район, на който е местожителството на ответника.

Разгледан по същество се явява основателен, поради следните съображения:

Предвид постановеното определение за частично прекратяване на производството по делото предмет на настоящето исково производство е иск с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. чл.86 от ЗЗД, с който се иска съдът да признае за установено, че ответникът И.М.Б., ЕГН:* дължи на ищеца сумата от 75.00 лв. - цена на неизплатени месечни такси и потребление за използване на услуги по договор №* по партида №* за периода от 12.10.2022 г. до 26.04.2023 г. и мораторна лихва в/у сумата от 75.00 лв., от 16.56 лв. за периода от 02.11.2022 г. до 05.03.2025 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, №250 от 18.03.2025 г. по ч.гр. д. №574/2025 г. по описа на Рг.РС.

За успешното провеждане на установителния иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, при спазване изискванията на чл.154 от ГПК, в тежест на ищеца е да установи дължимостта на претендираната сума, т.е. наличие на валидно облигационно отношение – наличие на действителен сключен м/у страните по делото договор, изпълнение на поетите по договора задължения за предоставена на ответника услуга Фиксиран интернет за процесния период от време, съответно неизпълнение на задълженията на ответника за плащане на цената на доставените услуги, както и настъпилата изискуемост на вземането. От друга страна в тежест на ответника е да установи ч/з надлежните док-ства и доказателствени средства, че е заплатил цената на доставената и ползвана услуга.

От събраните по делото писмени док-ства се установява по безспорен начин, че м/у страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, възникнало въз основа на сключен рамков договор за предоставяне на ел. съобщителни услуги, по силата на който ищецът, в качеството си на доставчик, е предоставял на ответника услуги с/у задължение за заплащане на месечни такси и стойността на потребените услуги.

2

От съдържанието на представеното заявление за прекратяване на договор от 25.10.2021 Г. не се установява волеизявление за прекратяване и на услугата „Фиксиран интернет“, договорена с Приложение №1 от 12.06.2020 г., поради което релевираното възражение за прекратяване на договора въз основа на заявление от 25.10.2021 г., съдът намира за неоснователно.

Възражението за изтекла погасителна давност, направено на основание чл.111 от ЗЗД, съдът намира за неоснователно. Вземанията за месечни такси и потребление на ел. съобщителни услуги са периодични и се погасяват с тригодишна давност. В случая заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 14.03.2025 г., поради което към този момент не е изтекла тригодишната давност за процесните вземания.

С оглед изложеното, предявените искове за съществуване на вземане за неплатени абонаментни такси следва да бъдат уважени като основателни, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане.

Относно разноските:

Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, а именно 153.38 €.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.М.Б., ЕГН:*, адрес: * ДЪЛЖИ на „А..”ЕАД, с ЕИК*, с адрес: *, със законните представители А.Д. и М.М., сумата от 75.00 лв.Рг.РС, равняващи се на 38.35 € - цена на неизплатени месечни такси и потребление за използване на ел. съобщителни услуги по договор №* по партида №* за периода от 12.10.2022 г. до 26.04.2023 г., ведно със законната лихва в/у главницата, считано от 08.01.2024 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 16.56 лв., равняващи се на 8.47 € - обезщетение за забава за периода от 02.11.2022 г. до 05.03.2025 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение №250 от 18.03.2025 г. по ч. гр. д. №574/2025 г. по описа на Рг.РС.

ОСЪЖДА И.М.Б., ЕГН:*, адрес: *, да заплати на „А..”ЕАД с ЕИК*, с адрес: *, със законните представители А.Д. и М.М., сумата от 153.38 € - разноски в заповедното и исковото производство.

УКАЗВА препис от настоящето решение да се връчи на страните.

Решението подлежи на обжалване пред Бл.ОС в двуседмичен срок от датата на връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

3