Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3418 от 14.04.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 58830/2021
Вид
Решение № 3418
Подписан
14.04.2022
Състав
ЕЛЕНА ЛЮБОМИРОВА ДОНКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.179, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.45, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.2, ал.1, т.2 · Закон за общинската собственост
  • чл.410, ал.1, т.2 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 3418 гр. С., 14.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20211110158830 по описа за 2021 година

Предявени са за разглеждане обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.410, ал.1, т.2 КЗ, вр.чл.49, вр.чл.45, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД. В писмения отговор ответникът е релевирал възражение за съпричиняване с правна квалификация чл.51, ал.2 ЗЗД.

Производството е образувано по предявени от [фирма] срещу [ответник] обективно съединени установителни искове за установяване на вземания за главница и обезщетение за забава, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 50341/2021 г. по описа на СРС.

В исковата молба ищецът твърди, че на 12.04.2021 г. в [адрес], в непосредствена близост до бл.372, е реализирано ПТП, при което на лек автомобил марка „Пежо“, модел „3008“, с рег.№ [рег. №], управляван от Ас. Ст. Б., са причинени имуществени вреди в резултат на попадането му в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно за движение. Поддържа, че гореописания лек автомобил е застрахован в ищцовото дружество по автомобилна застраховка „Каско на МПС“, обективирана в полица № 0320200111023433, със срок на действие от 16.01.2021 г. до 15.01.2022 г. За причинените от ПТП-то вреди по искане на собственика на увредения лек автомобил при ищеца била образувана щета № 210827948, по която въз основа на опис и оценка на щетите, на собственика на увредения автомобил била заплатена сумата от 487,05 лева. Сочи се, че съгласно Закона за пътищата общината е отговорна за поддържането на общинските пътища, поради което с плащането на застрахователното обезщетение застрахователя встъпва в правата на увредения срещу лицето, причинило вредите със 1 своето действие или бездействие и има право на регресен иск. С писмо до [ответник], получено на 28.05.2021 г. ответната община била поканена да възстанови заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение. Тъй като същото не било пратено в срок, ищецът претендира и обезщетение за забава в размер на 11,02 лева, за периода от 13.06.2021 г. до 30.08.2021 г. Твърди се, че за горепосочените суми за главница и обезщетение за забава дружеството подало заявление по чл.410 ГПК, въз основа на което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 50341/2021 г. по описа на СРС, но тъй като длъжникът подал възражение, ищецът обуславя правния си интерес от предявяване на настоящата искова претенция. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи сумата от 502,05 лева, представляваща главница по регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата от 11,02 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 13.06.2021 г. до 30.08.2021 г.

Претендират се направените в заповедното и исковото производство разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор, в който оспорва предявените искове. Изразява се становище, че по делото не става ясно по безспорен и категоричен начин, че причина за процесното ПТП е именно несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, като местонахождението на последната също е неясно. Оспорва се настъпването на описаното в исковата молба настъпване на ПТП, както и наличието на причинно-следствена връзка между същото и настъпилите вреди.

Сочи се, че от местопроизшествието няма протокол за ПТП, представляващ официален удостоверителен документ съгласно чл.179, ал.1 ГПК. Оспорва се размер на платеното обезщетение като недоказан, както и наличието на валидно основание за изплащане на застрахователно обезщетение. Изразява се и становище, че вина има водачът на автомобила, който не е съобразил поведението си на пътя с конкретната пътна обстановка. В тази насока се твърди, че водачът е допринесъл за настъпване на процесното ПТП. По изложените съображения се иска отхвърляне на иска, а в условията на евентуалност - намаляване размера на претендираното обезщетение поради съпричиняване на вредите от страна на водача на процесното МПС.

Претендират се разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 50341/2021 г. по описа на СРС е, че по заявление на [фирма] е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът [ответник] да заплати на кредитора сумата от 502,05 лева, представляваща главница по регресно 2 вземане по изплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата от 11,02 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 13.06.2021 г. до 30.08.2021 г., както и направените разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

С разпореждане от 14.09.2021 г. по ч.гр.д.№ 50341/2021 г. по описа на СРС, съдът е констатирал, че срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение от длъжника, поради което е указал на заявителя - настоящ ищец, че може да предяви иск за установяване на вземането си по оспорената заповед. В предоставения му едномесечен срок ищецът е подал исковата молба.

От представената по делото застрахователна полица № 0320200111023433 по застраховка Каско на МПС се установява, че увреденият лек автомобил марка„Пежо“, модел „3008“, с рег.№ [рег. №] е имал сключена имуществена застраховка с ищцовото дружество, със срок на действие от 16.01.2021 г. до 15.01.2022 г. Към полица са представени и приложимите Общи условия.

По делото е приложено искане от 12.04.2021 г., 10:54 часа за оценка на вреди по застраховка „Каско на МПС“, със заявител - водача А.Б., без подпис на последния. В искането е описано настъпилото застрахователно събитие и причинените щети.

По делото е приложена образуваната в застрахователното дружество преписка въз основа на гореописаното искане, съдържаща опис – заключение за вреди на МПС, ликвидационен акт, фактура от 16.04.2021 г. за извършения ремонт на автомобила.

Видно от приложеното по делото платежно нареждане от 26.04.2021 г. е, че сумата от 487,05 лева е изплатена по банков път на дружеството – собственик на увредения автомобил.

По делото е приложена регресна покана от ищцовото дружество до ответника, с която е последния е уведомен, че застрахователното дружество се е суброгирало в правата на увредения и е поканен да заплати изплатеното застрахователно обезщетение. Видно от приложената по делото разписка за връчване е, че поканата е връчена на представител на ответника на 28.05.2021 г.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Ас. Ст. Б.

– водач на увредения автомобил при настъпване на процесното ПТП. В показанията си свидетелят разказва, че една сутрин, не помни точната дата, преминал с управлявания от него автомобил „Пежо 3008“ през дупка, която се намирала на улицата пред [адрес] гр.С.. Уточнява, че дупката се намира на пътя между два блока, пред общежитие за рейнджъри. Дупката е съществувало в продължение на 6-8 месеца, но около месец след процесното ПТП е била ремонтирана и сега има „кръпка“. Свидетелят разказва, че знаел за наличието на дупката на пътя, но тъй като се разминавал с друг автомобил, нямал възможност да я избегне и минал през нея. Разказва, че дупката била запълнена от живущите наблизо с тротоарни плочки, тъй като била дълбока около 10-12 см. и 3 диаметър – поне метър. Свидетелят разказва, че минавайки през дупката, чул „страшен удар“, но установил проблема с автомобила едва след като закарал сина си на училище и се върнал обратно, тъй като забелязал следа от гориво, както и че нивото на горивото в резервоара му спада. Откарал автомобила в сервиз, където установили, че шасито е „задрано“, а зад шофьорската седалка има дупка. Автомобилът имал застраховка „Каско“, по която след заведена щета, му било изплатено и застрахователно обезщетение.

По делото е допусната и изслушана автотехническа експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и съдът кредитира като обективно и компетентно дадено. Видно от същото е, че причина за настъпване на застрахователното събитие са пътните условия. Според вещото лице вредите по автомобила са в причинно-следствена връзка с процесното застрахователно събитие и са последица от него. Съгласно заключението, действителната стойност на вредите по застрахования при ищеца лек автомобил към деня на настъпване на застрахователното събитие възлиза на 487,05 лева. Вещото лице е констатирало, че за ликвидиране на щетата застрахователят е включил сумата от 15,00 лева.

Други относими и допустими доказателства не са представени.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.410, ал.1, т.2 КЗ, вр.чл.49, вр.чл.45, ал.1 ЗЗД:

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните групи правопораждащи факти: наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и увреденото лице; настъпило в срока на застраховката застрахователно събитие вследствие виновно и противоправно поведение на ответника (бездействието на негов служител във връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на общински пътища); претърпени от застрахования вреди в резултат на настъпилото застрахователно събитие; стойността на вредите; платено застрахователно обезщетение.

Вината се предполага – чл.45, ал.2 ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже наличието на съпричиняване от страна на увредения.

Настоящият съд приема, че от представената по делото застрахователна полица № 0320200111023433 по застраховка Каско на МПС, по делото безспорно се установява наличието на валидна към датата на процесното ПТП застраховка Каско на МПС по отношение на увреденият лек автомобил марка„Пежо“, модел „3008“, с рег.№ [рег. №].

4

От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява и настъпването на процесното ПТП. Съдържащите се документи в образуваната в застрахователното дружество преписка по щета, приети като писмени доказателства по делото, се подкрепят от събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетеля, управлявал автомобила на процесната дата, както и от заключението на изслушаната и приета без възражения от страните автотехническа експертиза.

Видно от показанията на свидетеля е, че при управление на автомобила в границите на гр.С. – на улицата пред [адрес] попаднал в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно. В показанията си свидетелят детайлно описва нейното местонахождение и състояние, като заявеното от свидетеля кореспондира със заключението на вещото лице, в което се сочи, че от описания механизъм на настъпване на процесното ПТП може да се допусне извод, че получените по автомобила щети са в причинно-следствена връзка със застрахователното събитие и последица от него.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че за настъпване на ПТП-то не е съставен протокол. Следва да се има предвид, че Съгласно чл.6, т.4 о т НАРЕДБА № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд, не се посещават от органите на МВР - "Пътна полиция", и не се съставят документи за повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС. В случая произшествието е такова, че не се посещава от органите на МВР - "Пътна полиция", съгласно цитираната норма. В конкретния случай настъпването на ПТП се установява от показанията на разпитания свидетел, а механизмът на ПТП се установява и със заключението на приетата автотехническа експертиза.