Определение № 403 от 29.01.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 403 гр. Варна , 28.01.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и осми януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ивелина М. Събева

Константин Д. Иванов

Мая Недкова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20203100502993 по описа за 2020 година

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на К. И. А. от гр. Девня, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 3555/29.07.2020 год., постановено по гр. дело № 1450/2019 год. по описа на РС-Варна, с което е уважен предявен от М. И. М. от гр. Варна против въззивника К. И. А. иск с правно основание чл. 30 от ЗН, като е намалено дарението, обективирано в нот. акт № 42, том І, рег. № 561, нот. дело № 42/17.10.2012 год. на нотариус Г. И., с рег. № 213, с което И.М.А. ЕГН *****, починал на 29.12.2018 год. е дарил в полза на К. И. А., с ЕГН ********** притежаваните части от собствеността върху следния недвижим имот: Апартамент №17, находящ се в гр. Варна, ж. к. „Владислав Варненчик“, бл.22, вх.5, ет.5, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № ***, който се намира в сграда с идентификатор № ***, с предназначение на самостоятелен обект: жилище, апартамент, брой нива: едно, със застроена площ от 106.30 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, при съседи на същия етаж: няма, под обекта: апартамент с ид.№ *** и над обекта: апартамент с ид.№

***, заедно с прилежащите се 3,6371 % ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху терена, заедно с изба №17 с площ от 8.94 кв.м., при граници: коридор, изба на ап.18 и изба на ап.16 и е възстановена запазената част на М. И.

М., с ЕГН ********** от наследството на И.М.А., с ЕГН *****, починал на 29.12.2018г., в размер на 1 / 8 ид. част от Апартамент №17, находящ се в гр.Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, бл.22, вх.5, ет.5, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № ***, който се намира в сграда с идентификатор № ***, с предназначение на самостоятелен обект: жилище, апартамент, брой нива: едно, със застроена площ от 106.30 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, при съседи на същия етаж: няма, под обекта: апартамент с ид.№ *** и над обекта: апартамент с ид.№ ***, заедно с прилежащите се 3,6371 % ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху терена, заедно с изба №17 с площ от 8.94 кв.м., при граници: коридор, изба на ап.18 и изба на ап.16 (1 / 4 от запазената част от наследството, състояща се от 1 / 2 от притежаваните от наследодателя И.М.А. от собствеността върху апартамента).

В жалбата са наведени оплаквания, че решението е недопустимо, тъй дареният апартамент е бил отчужден от надарения (ответник по иска по чл. 30 Зн) и не е в негова фактическа власт по време на съдебния процес.

1

В евентуалност са наведени оплаквания (бланкетни), че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Отправено е искане за отмяна на решението и за присъждане на сторените разноски.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна (ищец по предявения иск) М. И. М., чрез процесуален представител, оспорва жалбата, счита решението за правилно и настоява да бъде потвърдено.

В съдебно заседание страните не се явяват, не изпращат представители.

В писмено становище въззивникът поддържа жалбата си.

В писмено становище въззиваемият оспорва жалбата, поддържа писмения си отговор.

В срока за произнасяне настоящият състав констатира, че неправилно е дал ход на делото по същество по следните съображения:

Производството пред ВРС е образувано по предявен от М. И. М. от гр. Варна срещу К. И. А. от гр. Девня иск с правно основание чл. 30 ЗН.

Ищецът е навел следните твърдения: С ответника са наследници по закон (деца) на И.М.А., б. ж. на гр. Девня, починал на 29.12.2018 год. Приживе наследодателят на ищеца И.М.А. и съпругата му М.А.А. (с която ищецът няма родствена връзка) придобили по време на брака си в режим на съпружеска имуществена общност собствеността върху Апартамент № 17, находящ се в гр. Варна, ж. к. „Владислав Варненчик“, бл. 22, вх. 5, ет. 5, ап. 17, с площ от 106, 30 кв. м., съставляващ понастоящем обект с идентификатор *** по КК на гр. Варна.

С договор за дарение, сключен с нот. акт № 42/17.10.2012г., том І, рег. № 561, дело № 42/2012 год. на нотариус № 213, съпрузите И.М.А. и М.А.А. дарили на ответника и брат на ищеца К. И. А. процесния апартамент. И.А. е починал на 29.12.2018г. и е оставил за свои наследници по закон преживялата съпруга М.А.А. и трите си деца – ищецът М. И. М.; ответникът К. И. А. и А.И.А..

Твърди се, че с извършеното дарение наследодателят И.М.А. е накърнил запазената част на ищеца от наследственото имущество.

В съответствие с наведените твърдения е и отправеното искане – да се намали извършеното в полза на ответника дарение от 17.10.2012 год. и да се възстанови запазената част на ищеца от имуществото, останало в наследство от баща му И.М.А., б. ж. на гр. Девня, починал на 29.12.2018 год.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответникът К. И. А. е оспорил иска с доводи, че е недопустим, евентуално – неоснователен.

Не оспорва наведените в исковата молба твърдения. Твърди, че ищецът е недостоен да наследи баща си И.М.А., като излага следното: През 1989 год. е извършил наказуемо деяние, а именно: управлявайки МПС без да има издадено СУМПС предизвикал тежка катастрофа, при която застрашил живота и здравето на общия наследодател и ответника в настоящето производство. През 2002 г. - 2003г. ищецът отправил обидни квалификации към наследодателя, като пред негов приятел на въпрос „Как е баща ти?“ отговорил „Аз нямам баща. За мен баща ми е мъртъв.“ Когато узнал за това наследодателят преживял силно нервно-психично разстройство, отчаяние и тревожност, довели до желанието му да дари своя дял от процесното имущество на другия си син – К.. В последвалото продължително и изключително тежко боледуване на наследодателя и до неговата смърт, изключителни 2 грижи за него полагал ответникът, а ищецът демонстративно се дистанцирал, не се интересувал за състоянието на баща си и дори не присъствал на погребението му.

Навежда още, че наследодателят е притежавал и други недвижими имоти – идеална част от апартамент в гр.Девня и земеделски земи в района на с. Пчелник или околните села, които се включвали в наследствената маса и от които ищецът можел да удовлетвори претендираното възстановяване на запазената му част.

Поради изложеното счита, че ищецът не е процесуално легитимиран да води иска по чл. 30 ЗН, тъй като е недостоен да наследява, в условията на евентуалност счита иска за неоснователен, поради наличие на други имоти в наследствената маса, с оглед на което запазената част на ищеца не е накърнена, и настоява за отхвърлянето му.

Настоящият състав констатира, че по делото са налице доказателства – договор в писмена форма № 355 от 11.10.1993 год. за продажба на имот (апартамент) сключен по реда на Наредбата за държавните имоти, скл. между община Девня, чрез кмета на общината и наследодателя И.М.А., б. ж. на гр. Девня, починал на 29.12.2018 год. – от които е видно, че имуществото на наследодателя И.М.А. към момента на смъртта му не се изчерпва с подарената на ответника 1 / 2 част от апартамента в гр. Варна, описан по – горе, а включва и 1 / 2 ид. част от апартамент, находящ се в гр. Девня, жилище (апартамент) № 42, вход „В“, ет. 4, блок 4, ул. Съединение, комплекс „Девня“, подробно описано по помещения и площ, в цитирания договор за продажба. В случая е без значение дали договорът е вписан или не в СлВп- Девня и дали има идентификатор по КК. Няма данни след придобиването му този апартамент да е бил отчуждаван. (Договорът, с който наследодателят е придобил в режим на СИО и подарения на ответника апартамент в гр. Варна, също не е бил вписан в СлВп-Варна; по персоналната партида на наследодателя е отразено само отчуждаването му с договора за дарение от 17.10.2012 год.).

При това положение са налице предпоставките за приложението на чл. 31 ЗН, за да се прецени дали с извършеното от наследодателя в полза на ответника дарение на 1 / 2 част от апартамента, находящ се в гр. Варна е накърнена запазената част на ищеца от имуществото, останало в наследство от наследодателя И.М.А..

Изложеното налага определението, с което е даден ход на делото по същество да се отмени и да се назначи съдебно-оценителна експертиза, по която вещото лице след като се запознае с делото и извърши оглед и измерване на място, да даде заключение по следните въпроси:

1) каква е пазарната стойност на апартамент, находящ се в гр. Девня, жилище (апартамент) № 42, вход „В“, ет. 4, блок 4, ул. Съединение, комплекс „Девня“, състоящ се от две стаи, кухня, сервизни помещения и две тераси, със застроена площ от 58, 57 кв. м., с принадлежащото му избено помещение № 42 с полезна площ от 7, 45 кв. м., ведно с 2, 2323 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, към момента на откриване на наследството на И.М.А. – 29.12.2018 год.; 2) каква е пазарната стойност на Апартамент № 17, находящ се в гр. Варна, ж. к. „Владислав Варненчик“, бл. 22, вх. 5, ет.

5, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** по КК на гр.

Варна, със застроена площ от 106, 30 кв. м., състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, заедно с принадлежащата му изба №17 с площ от 8, 94 кв. м., ведно с 3, 6371 % ид. ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху терена, към момента на откриване на наследството на И.М.А. – 29.12.2018 год., както и към настоящия момент.

На ответника следва да се даде възможност да заяви, в случай, че са налице предпоставките на чл. 36, ал. 2 ЗН, дали желае да задържи подарения му имот, в срок найкъсно при изслушване на заключението.

3

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 18.01.2021 год. по в. гр. дело № 2993/2020 год. по описа на ОС-Варна, с което е даден ход на делото по същество;

ДОПУСКА съдебно-оценителна експертиза, по която вещото лице след като се запознае с делото и извърши оглед и измерване на място, да даде заключение по следните въпроси:

1) каква е пазарната стойност на апартамент, находящ се в гр. Девня, жилище (апартамент) № 42, вход „В“, ет. 4, блок 4, ул. Съединение, комплекс „Девня“, състоящ се от две стаи, кухня, сервизни помещения и две тераси, със застроена площ от 58, 57 кв. м., с принадлежащото му избено помещение № 42 с полезна площ от 7, 45 кв. м., ведно с 2, 2323 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, към момента на откриване на наследството на И.М.А. – 29.12.2018 год.;

2) каква е пазарната стойност на Апартамент № 17, находящ се в гр. Варна, ж. к.

„Владислав Варненчик“, бл. 22, вх. 5, ет. 5, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** по КК на гр. Варна, със застроена площ от 106, 30 кв. м., състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, заедно с принадлежащата му изба №17 с площ от 8, 94 кв. м., ведно с 3, 6371 % ид. ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху терена, към момента на откриване на наследството на И.М.А. – 29.12.2018 год., както и към настоящия момент;

ОПРЕДЕЛЯ депозит за експертизата в размер на 250 лева (двеста и петдесет лева) вносими поравно от страните – по 125 лева от всяка страна, в едноседмичен срок от връчване на настоящото определение;

Вещото лице ще бъде определено след представяне на доказателства за внесения депозит;

ПРЕДОСТАВЯ на ответника К. И. А. ВЪЗМОЖНОСТ в срок най-късно при изслушване на заключението по допусната съдебно-оценителна експертиза да заяви, в случай, че са налице предпоставките на чл. 36, ал. 2 ЗН, дали желае да задържи подарения му имот;

НАСРОЧВА делото за 22.03.2021 год. от 14, 30 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с връчване на препис от настоящото определение.

След представяне на доказателства за внесения депозит делото да се докладва за определяне на вещо лице.

Определението не подлежи на обжалване.