Решение № 67 от 31.05.2024, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Търговско дело 53/2023
- Вид
- Решение № 67
- Подписан
- 31.05.2024
- В сила
- 17.10.2025
- Състав
- Ради Иванов Йорданов
Цитирани разпоредби
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.372, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 107 · Кодекс за застраховането
- чл.380 · Кодекс за застраховането
- чл. 409 · Кодекс за застраховането
- чл.432 ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл.432 ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.496 · Кодекс за застраховането
- чл.497 · Кодекс за застраховането
- чл.497 ал.1 т.2 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 67 гр. С., 31.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Ради Ив. Й. при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова като разгледа докладваното от Ради Ив. Й. Търговско дело №
20231800900053 по описа за 2023 година
Предявени са искове по чл.432 ал.1 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД, както и по чл.497 КЗ.
Ищцата Й. Т. Т. с ЕГН********** , с адрес гр.И. бул.“Цар Освободител“ №35 ет.1 ап.3 чрез пълномощниците й адвокат К. Д. и Г. Й. от САК е предявила срещу ЗК „Л.“ АД, ЕИК., със седалище гр.С. бул.“Симеоновско шосе“ №67А иск с правно основание чл.432, ал.
1 КЗ и чл. 409 КЗ - за плащане на следните суми:
100 000 лв. (сто хиляди лева), обезщетение за неимуществени вреди, в резултат от ПТП, настъпило на 22.10.2022 г., в гр. И., ведно с лихва за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди от датата на завеждане на претенцията пред ответника, съгласно чл.380 от КЗ (23.11.2022г.), до окончателното изплащане на дължимата сума.
755,84 лв. (седемстотин петдесет и пет лева и 84 ст.), обезщетение за имуществени вреди в резултат от ПТП, настъпило на 22.10.2022 г., в гр. С., ведно с лихва за забава върху присъденото обезщетение за имуществени вреди от датата на завеждане на настоящата искова молба, до окончателното изплащане на дължимата сума.
Ищцата Й. Т. Т., твърди че на 22.10.2022г., около 23:50 часа, в гр. И. на кръстовището на ул. „Антим I” с улица „Г. Раковски“, е настъпил пътен инцидент, в който е пострадала Й. Т. Т..
Лек автомобил марка „Ауди А6“ с регистрационен номер СВ5117ВВ, собственост на М.В.Х., ЕГН **********, управляван от водач М. Ю. М., ЕГН **********, не се съобразява с пътен знак Б2 и удря странично от лявата страна л.а. марка „Пежо 206“ с регистрационен номер СО5778ВР, собственост на К. В.а Т., ЕГН **********, управляван от водач Й. Т. Т., ЕГН **********. Вследствие на инцидента ищцата претърпява тежки травматични 1 увреждания.
За пътния инцидент е съставен Констативен протокол № К-274р-17743/ 24.10.2022г по описа на РУ И., съгласно който, виновен за настъпването на инцидента е водачът на лек автомобил „Ауди А6“ с peг. № СВ 5117 ВВ - М. Ю. М., ЕГН **********. Видно от въпросния констативен протокол, лек автомобил „Ауди А6 “ с peг. № СВ 5117 ВВ има валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в „З. Л.” АД, със застрахователна полица № BG22122000829815, валидна от 19.03.2022г. до 18.03.2023г.
Непосредствено след пътния инцидент ищцата е приета за лечение в Университетска многопрофилна болница за активно лечение „С. „ АД - С. по спешност, със силни болки.
След множество изследвания на пострадалата е поставена окончателна диагноза:
Черепно - мозъчна травма ;
Мозъчна контузия;
Съчетана травма;
Фрактура на трето ребро в ляво по предна аксиларна линия;
Фрактура на горно и долно рамо на лява пубисна кост;
Фрактура на ляв ацетабулум ;
Фрактура на криста илиака в ляво;
Фрактура на маса латералис на сакрума вляво;
Изгаряне на лявата предмишница - II cm.;
На пострадалото лице е изчислена ГКС - 12-13 т., обстоятелство, което свидетелства за тежестта на получените травми.
Тези обстоятелства са видни от Епикриза № 982 от 28.10.2022г. издадена от Клиника по неврохирургия към УБМАЛ „С.“ АД - С.. Пострадалата Т. остава на консервативно лечение - постелен режим във физиологично положение.
Поради естеството на получените увреждания, единствената възможна поза за пострадалата, първите 2 месеца е била лег по гръб. Същата нямала възможност да се изправи в седнало положение. По време на болничния престой за Й. Т. са се грижили освен целия наличен персонал на Клиника по неврохирургия, така й нейните близки, които са помагали за ежедневния тоалет и дори за най-елементарните битови нужди като хранене, прием на течности и т.н.
След изписването на ищцата от болничното заведение, където бива интензивно лекувана, тя продължава лечението си в домашни условия, където е откарана със специализиран транспорт, тъй като поради естеството на получените травми пострадалата е изцяло обездвижена. Към настоящия момент доверителката ни продължава да изпитва силни болки в таза, врата, подбедрицата, както и главоболие, като болките й се засилват особено нощем, както и след опити от страна на пострадалата да извърши елементарни опорно-двигателни движения с помощта на някой от близките си. Видно и от Епикризата предписаното лечение е свързано с лечебно-охранителен двигателен режим. Това води до постоянен дискомфорт, обездвижване, свързано с невъзможност за доверителката ни да задоволява елементарни хигиенни и битови нужди самостоятелно. Вследствие на невъзможността Й. Т. да извършва каквито и да е опорно- двигателни движения сама, за нея и за най-близките й, хора в работоспособна възраст, е създаден огромен стрес.
Инцидентът се отразява негативно и на психиката й. Поради силните и нестихващи болки, тя страда от нарушения на съня, понижено настроение, тревожност, вследствие на стреса, предизвикан от внезапността и непредвидимостта на състоялото се пътно произшествие.
Виновният за настъпилото ПТП водач попада в кръга на лицата, чиято отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди, се покрива от застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със „З. Л.” АД, със застрахователна полица № BG22/122000829815, 2 валидна от 19.03.2022г.. до 18.03.2023г„ което е видно от Констативен протокол № К-274р17743 от 24.10.22г.
С Молба с Вх. №11927/23.11.2022г., претенцията за обезщетение за неимуществени вреди на Й. Т. е надлежно заведена пред ЗК „Л.“ АД съгласно чл.380 КЗ, включително с банкова сметка на пострадалата за изплащане на обезщетение. С Молба с Вх.
№2003/23.02.2023г. ищцата отправи допълнителна покана до ответника, с която е претендирала да й бъдат заплатени допълнително заплатената сума по повод на проведеното й лечение и възстановяване. Въпреки, че предвиденият в КЗ 3- месечен срок изтече, на 23.02.2023г., към настоящия момент няма официално предложение за изплащане на застрахователно обезщетение от страна на ответното дружество.
Претендира се присъждане и на направените в настоящото производство разноски.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът ЗК „Л.“ АД е подал писмен отговор, чрез пълномощника юрк.А. Г., с който се оспорва предявената искова претенция за неимуществени вреди по основание и размер.
На първо място - не оспорва валидността на застраховката „Гражданска отговорност“, с която е застрахована отговорността на водача на МПС л.а. „Ауди А6” с peг.
№ СВ5117ВВ към датата на произшествието.
Във връзка с настъпилото ПТП пред „ЗК Л.” АД е предявена неимуществена и имуществена претенция от ищцата. По повод същата е била образувана преписка под номер 0000-1000-03-22-7802. Представените документи по преписката са били разгледани. С писмо от 29.11.2022г застрахователят се е произнесъл по щетата, като е уведомил пострадалата, че на основание чл. 107 от КЗ застрахователят е изискал документи от компетентните органи с цел произнасяне по претенцията, тъй като представените от Й. Т. са били недостатъчни за установяване на настъпилите обстоятелства и поведението на водача на л.а. „Ауди” и дали същото е причина за настъпване на произшествието.
И към настоящият момент застрахователят не се е снабдил с изисканите документи, удостоверяващи механизма на настъпване на ПТП, вината и поведението на всеки един от водачите, участвали в ПТП.
Във връзка с горното оспорва твърденията, че ПТП е настъпило изцяло по причина и следствие субективните действия на водача на МПС л.а. „Ауди А6” с peг. № СВ5117ВВ.
Оспорва твърденията, че поради осъществяване на пътно
- транспортно произшествие от 22.10.2022г., за ищцата да са настъпили в своята съвкупност и интензитет описаните в исковата молба телесни травми и здравословни състояния, в това число оспорвам и твърденията, че към настоящия момент ищцата все още търпи болки и страдания, както и че все още не се е възстановила от настъпилите травми.
Оспорва твърденията, че следствие ПТП ищцата е претърпяла мозъчна контузия, доколкото такова твърдение не се подкрепя от представената с исковата молба медицинска документация.
От представената Епикриза № 982 е видно, че съгласно специализирания статус ищцата е имала 12-13т по Глазгоу кома скалата от максимален брой точки-15. От 3 направените изследвания се установява, че пострадалата е имала леко нараняване на главата, не е изпадала в коматозно състояние, с прогноза за пълно възстановяване от травмите в ромките на 90 дни.
Оспорва причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и твърдените от ищцата физически и психични състояния.
Оспорва размера на предявения по чл.432 ал. 1 от Кодекса за застраховането иск за неимуществени вреди, като счита същия за изключително завишен, недължим и заявен в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД.
Оспорва твърденията относно продължителността на възстановителния период, както и че към настоящия момент ищцата все още не се е възстановила напълно от настъпилите телесни увреди.
Оспорва твърденията за настъпили в причинно-следствена връзка с механизма на транспортния инцидент неимуществени вреди, за техния интензитет и проявление, твърденията за периода, през който са търпени, като оспорва и твърдението за настъпване на такива вреди, които да обосновават размера на исковата претенция, който е изключително завишен, прекомерен и не кореспондира нито с естеството на травмите, нито с характеристиките на проведеното лечение и срока на възстановяване, нито с липсата на данни за последващо лечение или ексцес, от което се налага извод за настъпило в обичайния срок възстановяване, нито с причините и обстоятелствата при осъществяването на произшествието, вкл. и относимата към момента на възникването на ПТП съдебна практика.
Оспорва твърденията за продължителността на възстановителния период, както и че същият е продължил извън обичайния срок за такъв тип травми.
Оспорва твърденията за търпени от ищеца физически и психически болки и страдания следствие ПТП в твърдения обем и интензитет, както и че същите продължава да търпи и към днешно време.
Оспорва спрямо ищеца да са настъпили такива вреди, които да обосновават размера на исковата претенция до сумата от 100,000.00 лв.
Оспорва изцяло иска за присъждане на лихва по претенцията за неимуществени и имуществени вреди - като неоснователен, по съображенията за неоснователност на главния иск.
На самостоятелно основание навежда твърдение за съпричиняване от страна на пострадалата, която със своите субективни действия в качеството си на водач е допринесла в значителна степен за настъпване на вредните последици. На първо място твърди, че същата е управлявала лекия автомобил с несъобразена и превишена скорост и без правилно поставен предпазен колан.
По основанията посочени по-горе относно недължимост и неоснователност на претенцията за неимуществени вреди, оспорва и иска за имуществени вреди.
Оспорва твърденията, че всички претендирани имуществени вреди са следствие и в 4 пряка причинна връзка с настъпилото ПТП, в това число сумите, заплатени за ЛКК, транспорт с линейка и др.
Предвид изложеното, счита предявената спрямо „ЗК Л.” АД претенция за недължима, неоснователна и в противоречие с материално-правните разпоредби на Кодекса за застраховане.
Във връзка с изложеното, моли да се отхвърлят предявените искове, като неоснователни и недоказани.
Възразява срещу искането за присъждане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищцата с аргумент от чл. 78, ал. 1 ГПК, като оспорва и размера на претендирания адвокатския хонорар като прекомерен в случай, че надвишава минималните размери съгласно Наредба №1/2004г. на ВАС към дата на възлагане на защитата по настоящото дело.
Претендира съдебно-деловодни разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.
Разпечатката съдържа 60 от 171 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f27ae130-afbf-4317-a346-58d527bb3304