Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4841 от 15.08.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 12283/2023
Вид
Решение № 4841
Подписан
15.08.2024
В сила
30.09.2024
Състав
Рени Коджабашева, Мария Георгиева Шейтанова, Цветина Костадинова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 4841 гр. София, 15.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20231100512283 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 9134/31.05.2023 г. по гр. д. № 6174/2022 г. по описа на СРС, 143 св , е признато за установено в правоотношенията между Ж. Н. Ж. и „У.Б.“ АД, че Ж.

Н. Ж. не дължи на „У.Б.“ АД сумата от 16 198,18 лева - главница по договор за потребителски кредит от 11.06.2004 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 12.10.2006 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 4 880,97 лева - договорни лихви за периода 10.02.2005 г. - 11.10.2006 г., както и сумата от 521,58 лева - разноски по гр. дело № 21 074/2006 година по описа на Софийски районен съд, 50-ти състав, за които суми е бил издаден изпълнителен лист от 02.11.2006 година въз основа на влязло в сила Определение от 25.10.2006 година, постановено по гр. дело № 21 074/2006 година по описа на Софийски районен съд, 50ти състав, поради погасено по давност право на принудително изпълнение.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 173170/19.06.2023 г. на „У.Б.“ АД срещу решението. В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с което исковете по чл. 439 ГПК да бъдат отхвърлени. Сочи, че правилно районният съд е приел, че тълкуването по Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС в случая се прилага след 26.06.2015 г. по завареното висящо ИД. Неправилно обаче съдът приел, че след 26.06.2015 г. до 26.06.2020 г. давностният срок не е прекъснат чрез налагането на запори на банкови сметки или на трудово възнаграждение на длъжника. Излага, че след 26.06.2015 г. по 1 искане на въззивника – взискател са предприети множество същински действия по изпълнението, с които според Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. давностният срок е прекъсван.

Въззиваемият Ж. Н. Ж. оспорва подадената въззивна жалба. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на сторените по делото разноски. Излага, че сочените от въззивника действия по изпълнението са предприети относно другите солидарни длъжници по ИД.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Решението е валидно и допустимо. Към датата на подаване на исковата молба, а и към датата на даване ход на устни състезания пр-вото по ИД е висящо, поради което искът е допустим.

С иска по чл. 439 ГПК се оспорва дължимостта на сумите по изпълнителния лист поради обстоятелства, изключващи изпълняемото право в неговата цялост, например изтекла давност, плащане, прихващане. Фактите следва да са такива, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание / ако е проведено исково производство/ или след изтичане на срока за подаване на възражение, ако ИЛ е издаден по влязла в сила заповед за изпълнение. Факти, настъпили преди приключване на съдебното дирене или преди изтичане на срока за подаване на възражение, са преклудирани като установени със сила на пресъдено нещо.

В случая с исковата молба е предявен иск по чл. 439 ГПК от длъжника по ИД Ж.

Н.

Ж. срещу взискателя „У.Б.“ АД. Ищецът твърди, че вземанията по ИЛ от 02.11.2006 г., издаден въз основа на влязло в сила Определение от 25.10.2006 г. по гр. дело № 21 074/2006 г. по описа на Софийски районен съд, 50 с-в, са недължими като погасени по давност.

Твърди, че въз основа на ИЛ е образувано първоначално ИД № 653/2006 г. по описа на ЧСИ В.Л., което е прехвърлено за продължаване на изпълнителните действия под № 2759/2010 г. по описа на ЧСИ Н.М.. Излага в исковата молба, че двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е започнал да тече считано от 13.06.2011 г. – датата на налагане на запор на банкови сметки, и срокът е изтекъл /т.е. делото е перемирано/ на 13.06.2013 г.; поради това поисканите след 13.06.2013 г. действия по изпълнението не биха могли да прекъснат давностния срок съгл. ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС. На второ място твърди и че считано от 13.06.2011 г. – датата на налагане на запор на банкови сметки, до 13.06.2016 г. не са осъществявани същински действия по изпълнението, поради което вземанията по ИЛ са погасени по давност.

С отговора на исковата молба ответникът взискател оспорва иска. Навежда, че ИД № 653/2006 г. по описа на ЧСИ В.Л. и ИД № 2759/2010 г. по описа на ЧСИ Н.М. не са били перемирани поради входиране на молби от взискателя за извършване на действия по ИД. Сочи, че докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК, ВКС изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла.

Решението следва да се отмени като неправилно, а предявените искове да бъдат 2 отхвърлени като неоснователни.

В случая не е било спорно, а и се установява от писмените доказателства, че И Л от дата 02.11.2006 г. по гр. дело № 21 074/2006 година по описа на Софийски районен съд 50-ти състав е издаден в полза на кредитора „У.Б.“ АД срещу длъжника Ж. Н. Ж., наред с други двама солидарни длъжници. Видно от представения препис от определение от 25.10.2006 г. по гр. дело № 21 074/2006 година по описа на Софийски районен съд то ИЛ е издаден по реда на чл. 242 и сл. ГПК вр. чл. 237, б. „к“ ГПК /отм./ В случая разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД е неприложима, понеже изп. лист е издаден въз основа на постановено по реда на чл. 244 ГПК /отм./ определение, а не въз основа на влязло в сила решение, с което вземането да е установено със сила на пресъдено нещо /така Определение № 805/ 21.09.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 537/2012 г., II т. о., ТК/. Поради това срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането.

В случая вземанията се погасяват с изтичането на петгодишен давностен срок.

ИЛ е издаден за следните суми: сумата от 16 198,18 лева - главница по договор за потребителски кредит от 11.06.2004 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 12.10.2006 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 4 880,97 лева - договорни лихви за периода 10.02.2005 г. - 11.10.2006 г., както и сумата от 521,58 лева - разноски.

С ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС се обявява за неактуално ПВС № 3/1980 г., според което погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.

Възприема се напълно различно разрешение. Съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по време на изпълнителния процес давността не се счита за спряна, понеже кредиторът може да избере дали да предприема действия като иска прилагането на нови изпълнителни способи или не.

Постановките на

Постановление на ВС № 3/1980 г. са обявени за неактуални по съображенията, че то се отнася до принудителното изпълнение на вземанията на социалистическите организации, по които се е провеждало служебно ръководене на изпълнителния процес. Според тълкувателното решение при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, като е без значение дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето от ЧСИ по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Считано от датата на предприемане на последното валидно изпълнително действие започва да тече нова погасителна давност, като за давността е без значение кога делото е прекратено на осн. чл. 433, ал. 1 , т. 8 ГПК. Като изпълнителни действия, чието предприемане прекъсва давността, са посочени: налагането на запор и възбрана, присъеднияване на кредитора, възлагане на вземане, извършване на опис и оценка, назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан до постъпването на суми от проданта или на плащания от трети лица. Не прекъсват давността: изпращането и връчването на ПДИ, проучването на имущественото състояние, извършването на справки, назначаването на експертиза, извършването на разпределение на постъпили по делото суми и плащането въз основа на разпределението. Признанието на длъжника за съществуване на вземането също прекъсва давността.

Според ТР № 3/2020 г. от 28.03.2023 на ОСГТК на ВКС отмяната на ПВС № 3/ 18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, поражда 3 действие от считано от 26.06.2015 г. Развито е, че докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК, ВКС изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ПВС № 3/ 1980 г. В този смисъл е и т. 3 от ТР № 2/2023 г. от 04.07.2024 г. на ОСГТК на ВКС, според което по изпълнителните дела, образувани за принудително събиране на вземания, не е текла погасителна давност до обявяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. Давността за тези вземания e започнала да тече от 26.06.2015 г., тъй като до посочената дата е обвързващо тълкуването за спряла да тече давност на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж” ЗЗД, но само когато са налице двете кумулативно посочени в ПBC № 3/18.11.1980 г. предпоставки: да е направено пред държавен орган надлежно волеизявление за принудително осъществяване на вземане, „което волеизявление е с не по-малко значение на предявяването на иск или на възражение в исковия процес”, и изпълнителното производство да е висящо. Когато преди датата 26 юни 2015 г. е отпаднало второто от посочените две условия, а именно ИД е прекратено, то преустановява се и ефектът на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД, което при действието на ПBC № 3/18.11.1980 г. указва началото на новия давностен срок. В тези случаи нова давност започва да тече от деня на прекратяването на изпълнителното дело.

Следователно ако ИД е било образувано преди 26.06.2015 г. и е било висящо към тази дата, то до 26.06.2015 г. погасителна давност не е текла. Считано от 26.06.2015 г. започва да тече нов давностен срок.

В случая не е било спорно, а и се установява от писмените доказателства, след които и удостоверение изх. № 096454/15.12.2021 г. на л. 10, че въз основа на ИЛ е образувано първоначално ИД № 653/2006 г. по описа на ЧСИ В.Л., което е прехвърлено за продължаване на изпълнителните действия под № 2759/2010 г. по описа на ЧСИ Н.М.. Следователно ИД е образувано преди приемането на ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС и е било висящо към датата 26.06.2015 г.

Следователно постановките на това ТР са приложими считано след 26.06.2015 г., откогато е започнал да тече нов 5-годишен давностен срок.

В тази връзка следва да бъде отбелязано, че в исковата молба е допуснато смешение на институтите на погасителната давност и на перемпцията по чл. 433, ал. 1 , т. 8 ГПК.

Според ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС и ТР № 2/2023 г. от 04.07.2024 г. на ОСГТК на ВКС за течението на давността е без значение кога делото е прекратено на осн. чл. 433, ал. 1 , т. 8 ГПК. Перемпцията и давността са различни правни институти, с различни правни последици. Давността е институт на материалното право, установен в интерес на правната сигурност с цел да стимулира кредитора да не бездейства и своевременно да упражнява субективните си права, да иска принудително изпълнение на своите притезания, когато разполага с изпълнително основание. Погасителната давност е материалноправна санкция за бездействието на кредитора при упражняване на неговите субективни права.

Перемпцията е процесуален институт, при който санкцията засяга конкретното процесуално правоотношение, но не и публичното субективно право на кредитора да иска принудително изпълнение. Прекратяването на делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не прегражда възможността да се иска принудително изпълнение, не засяга приключилите изпълнителни способи, не настъпва докато посочен изпълнителен способ бива реализиран, не се съотнася към основанието по чл. 116, б. „в“ ЗЗД, не 4 следва да се приравнява с прекратяване на дело, заведено по иск пред съд. Така давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение и тече от последното валидно предприето действие по принудително изпълнение, а перемпцията настъпва по силата на закона ако взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Дори ИД да бъде перемирано, то съгл. ТР № 2/2023 г. от 04.07.2024 г. на ОСГТК на ВКС погасителната давност се прекъсва и от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.