Решение № 1005 от 22.03.2018, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш

Е Н И Е

Номер

1005 22.03.2018г. Град ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Пловдивски Районен съд ХХ-ти граждански състав

На единадесети декември 2017

Година

В публично заседание в следния състав:

Председател: ЗОЯ

БОГДАНОВА при секретаря Каменка Кяйчева,като разгледа докладваното от съдията гр. дело №5688 по описа за 2016 год. и за да се произнесе взе предвид след ното:

Производството е образувано по обективно съединени искове с правно основание чл.124 ал.1 и чл.439 ал.1 от ГПК,предявени от Т.Г.Д. ЕГН********** с адрес *** против „ЕВН България Топлофикация“ЕАД ЕИК ********* със се далище и адрес на управление гр. Пловдив ул.”Христо Г.Данов“№37

Ищцата твърди, че ответникът е образувал изп. дело №***/**** по описа на *** ******** въз основа на издаден изп. лист за дължима парична сума за начислена топлинна енергия, за периода: ******. – ******, както и обезщетение за забавено плащане на тази сума, законна лихва и разноски. Твърди, че през периода:

**** – **** по делото са извършвани проучване на имущественото състояние на длъжника, справки и връчване на ПДИ. На ****** длъжникът платил една вноска от 30лв. след депозиране на молбата от длъжника. Взискателят не бил подал молба за извършване изпълнителни действия за принудително събиране на взе мането. Била приложена по изп. дело справка от НАП от 25,03,2013г., след която дата до

04,08,2014г. не били подавани молби от взискателя за из вършване на изпълнителни действия. Едва на 04,08,2014г. бил насрочен опис и оценка на възбранен имот.

Счита, че бездействието на ответното дружество, в качеството му на взискател през периода: ****** – ****** е довело до прекратяване на изпълнителното производството по силата на закона на основание чл.

433, ал. 1, т.8 от ГПК.Твърди,че в продължение на две години от посочената дата.Твърди,че на ******* е започнала да тече нова погасителна давност и вземанията на ответника за главница и лихви, такса и разноски, са погасени по давност. Счита, че всич ки извършвани справки по делото през посочения период, представляващи проучване на имущественото състояние на длъжника с цел насочване на изпълнението към определени движими и недвижими вещи на длъжника не се явяват изпълнителни способи за принудително събиране на вземането.

Твърди още, че се снабдила с изп. лист срещу ответното дружество въз основа на влязло в сила решение по гр. д. №13099/2014г. по описа на ПРС за сумата от 817лв разноски въз основа на който образувала изп. дело

№ ***/ **** по описа на *** ***** ****. Твърди, че по това изп. дело

*** ***** изпратил запорно съобщение за налагане на запор в размер на 1169,87лв., която сума била удържана и преведена по сметка посочена от *** ******, приел архива на *** ***. Твърди също така, че ответникът се снабдил с изпълнителен лист за разноски в размер на 100лв., присъдени му по в. ч. гр. д. №2333/2015г. по описа на ОС Пловдив по жалба на ищцата срещу действията на ****, за събирането на която сума ответ никът образувал изп. дело

№ ***/**** по описа на *** *****. Ищцата оспорва дължимостта на вземането на ответника, като излага съображе ния,че разноските следвало да бъдат присъединени към първоначално образуваното от ответника изп. дело№ ***/**** като с образуването на ново изп дело за съдебните разноски ответникът злоупотребил с правата си с цел да натовари ищцата с допълнителн иразноски,поради което ищцата счита ,че не дължи сумите за събирането на които е образувано изп дело ***/*** по описа на *** *****. Въз основа на изложеното от съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че ищцата не му дължи сумата от 256.42 лв лихва по изпълнителен лист издаден по ч. гр д.№1943/ 2008 по описа на ПРС и сумата от 677.49 такси и разноски по

ТТРЗЧСИ за събирането на които е образувано Изп. дело № ***/**** по описа на *** **** ***** , както и сумата от 430 лв представляваща начислени разноски по Изпъл нително дело № *** /**** по описа на *** ***** **** от които 100 лева съдебни разноски по В.гр.дело №23333/ 2015 г. по описа на ПOC, сумата то 150 лева юрисконсултско възнаграждение по изпълнителното дело, 90 лв. такси но ТТРЗЧСИ и 90 лева такси зa образуване на изпълнително дело и врьчваие на Покана за доброволно изпълнение.

Претендира разноски.

Ответникът оспорва така предявените искове и излага доводи за недо пустимост на исковата претенция, в частта с която се оспорват таксите и разноските по изп. дело № ***/**** по описа на *** ***** и по изп. дело №***/**** по описа на *** *****. Прави възражение за недо пустимост на иска в частта относно претенцията за законна лихва в размер на 256,42лв. по изп. дело № ***/**** по описа на *** ******, с твър дение, че посочените суми не са предмет на претенции от страна на ответ ника,тъй като същите са погасени чрез плащане а единствената претенция по това изп. дело било обезщетението за забава в размер на 35,35лв.,която не била предмет на предявения иск. Счита, че след като тези суми са пла тени доброволно, то следва да се прилага разпоредбата на чл. 118 от ЗЗД и длъжникът няма право да иска обратно платеното. По отношение на извър шените плащания в периода 27,04,2009г. – 29,09,2009г. се позовава на изтекла тригодишна погасителна давност. Оспорва исковата претенция за сумата от 100лв. разноски по в. гр. д. № 2333/2015г. по описа на ПОС. Наред с това оспорва да е изтекла погасителната давност за това вземане, считано от датата на съдебното решение по в. гр. д. №2333/2015г. по описа на ПОС. Предвид на изложеното моли за прекратяване на производството в едната му част, поради недопустимост на исковете и отхвърляне на исковете в другата част.Претендира разноски.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоя щото производство доказателства, намира за установено следното:

Няма спор по делото,а и видно от представения изпълнителен лист., изда ден на несъдебно изпълнително основание по чл.

237 от ГПК (отм.) по ч. гр д.№1943/2008 по описа на ПРС /л.31 от делото / ищцата е осъдена да заплати на “ЕВН България Топлофикация Пловдив” ЕАД, сумата от 311,60 лева, представляваща неплатена топлинна енергия за периода 01.05.2006г.-30.04.

2007г.,сумата от 39,21 лева обезщетение за забавено плащане за периода 01.07.2006г.-11.01.2008 г ,ведно със законната лихва върху главни цата за периода от 18.02.2008г. до окончателното й заплащане,както и сумата от 47,02 лв разноски.Възоснова на издадения изпълнителен лист е обра зувано изп дело № ***/**** по описа на *** ****** с район на действие *********,което впоследствие е продължено от *** ***** под № ****/****,заварен препис от които е приложен по делото.

Видно от материалите по приложеното изпълнително дело№***/**** първото валидно изпълнително действие е призовка за принудително изпъл нение,получена от длъжника на 04.08.2014г./л.117 от делото/. с която последният е уведомен за извършване на опис и оценка на възбранен недвижим имот собственост на длъжника.Така предприетите действия прекъсват давността съгласно чл.116, б.

„в” от ЗЗД. Образуването на изп дело,извършването на справки за наличие или липса на задължения до НАП, НОИ и др. изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, из вършването на справки, набавянето на документи,книжа по изп дело не съставляват изпълнителни действия и не прекъсват давността. В този сми съл са разясненията дадени в т.10 от Тълкувателно решение №2/2013 от 25.06.2015г. по т. дело№2/2013 на ОСГТК на ВКС.

От основното заключение на изготвената по делото ССЕ се уста новява, че доброволно изплатените от ищеца суми по изпълнителното дело посочени в основното заключение на вещото лице са общо в размер на 852,79 лв.,от които 380лв на каса при *** ****. Тези плащания на длъжника обаче съдът намира, че не представляват признание на вземането по смисъла на чл. 116 буква

"а" от ЗЗД

.Това е така, защото макар длъж никът да е подал молба за разсрочено плащане на 27.04.2009г.,от съдържа нието й въобще не се извежда признание на лицето за съществуване на задълженията по изпълнителния лист. Документът обективира един ствено волеизявление на ищцата за разсрочено плащане, без никъде в молбата обаче да е посочено, че дългът се признава, още повече, че нито е записана конкретна сума, нито пък е отбелязано от къде точно произтича въпросното парично задължение. При липсата на каквато и да е индивидуализация на дълга въобще не може да се приеме, че е налице признание или пък отказ от давност. От друга страна, признанието по смисъла на закона представлява изрично съгласие на длъжника и изразява негово собствено желание да плати доброволно по своя воля. В случая обаче плащанията са направени във връзка с предприето принудително изпълнение и в хода на висящ изпълнителен процес, като подаването на подобна молба за разсрочване на задълженията по-скоро е израз на желанието на длъжника да избегне по-тежки последици. На трето място, частичното плащане, макар с него да се признава дадено задължение, не представлява признание за непо гасената част от дълга, тъй като може да се приеме само, че то съдържа единствено волеизявлението на длъжника за платената част, но не е израз на неговата воля по отношение на остатъка, поради което и не може да прекъсне дав ността за непогасената част от дълга.

Видно от представения изпълнителен лист, издаден по гр д.№13099/ 2014 по описа на ПРС и в. гр. д№1909/20 по описа на ПОС ищцата има насрещни вземания срещу ответното дружество за сумата от общо 817лв разноски за събирането на които е образувано изп дело№***/**** по описа на *** *****,препис от което е приет по настоящото дело.

Вещото лице по приетата ССЕ е констатирало че дългът на ответника по това изп дело общо в размер на 1515,43лв е платен с платежно нареж дане от ********/л.237/ след което посочената сума е преведена от *** ***** възоснова на запорно съобщение /л.234/, изпратено от *** ***** до третото задължено лице, с което е наложен запор върху взе манията на ищцата спрямо ответника по изп дело№***/**** В резултат на запора по изп дело№***/*** е постъпила сумата от 445,94 лв преведена с платежно нареждане от 19.04.2016г. по сметка на *** *****.С посочената сума според констатациите на в. л. К.И. са погасени лихви в размер на 256,42лв и главница в размер на 177,84 лв. законна лихва върху главницата от 235,96лв. за периода 19.10. 2015г.-14.04.2016г. в размер на 11,68лв. Остатъкът от 35,35лв представляващ обезщетение за забава върху главницата е платен касово от ищцата на 10. 01.2017г.

Съгласно съдебната практика извършеното по изпълнителното дело плащане не представлява признаване на вземането по чл. 116, б. „а” ЗЗД, нито изпълнение по смисъла на чл. 118 ЗЗД. Разпоредбата на чл. 118 ЗЗД се отнася до случаите, когато длъжникът извърши плащане в изпълнение на свой нравствен дълг, какъвто не е настоящият случай, тъй като плащането е във връзка с предприето принудително изпълнение. В този смисъл е посто янната практика на ВКС, обективирана в решение №

112/11.02.2010г. по гр. дело № 179/2009г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о. и Решение № 139/28.08.2013 г. по т. д. № 98/2012 г., II т. о.,

ТК, постановени по реда на чл. 290 ГПК

Или в периода от датата на която са станали изискуеми вземанията на ответника- 01.06.2006г.-31.05.2007г до 04.08.2014г. когато на длъжника е връчена призовка за принудително изпълнение други действия по принуди телно изпълнеиие не са извършвани.Следователно налице е хипотезата на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК и изпълнителния процес се е прекратил ex lege на 01.06.2009г.,на която дата е изтекъл двегодишния срок от последните дей ствия на принудително изпълнение.Предприетите след посочената дата на прекратяване на изп дело- ****** действия по принудително изпълне ние, в това число и принудителното събиране на дълга са незаконо съобразни и лишени от основание, доколкото са извършени по изпълни телно дело, което вече е било прекратено.

В случая започналият да тече от датата на която са станали изис куеми вземанията на ответника 01.06.2009г. нов тригодишен давностен срок по чл.111, ал.1, б.”в”ЗЗД е изтекъл на 01.06.2012г.

Следователно вземането на ответника по изпълнителния лист за глав ница е погасено по давност. С погасяване на главното вземане се погасяват и акцесорните такима съглбасно чл.119 от ЗЗД Предвид на изложената така предявения иск за лихвата е основателен и да се уважи в претендирания размер на 256.42 лв. /претенцията за първоначално предявения иск за главница в размер от 235.96 лв е прекратена поради отказ от иска с влязло в сила определение постановено в о.с.з. на 16.02.2017г./