Решение № 585 от 14.07.2023, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 585 гр. Сливен, 14.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светозар Д. Светиев при участието на секретаря Жанина Д. Б. като разгледа докладваното от Светозар Д. Светиев Гражданско дело № 20222230102249 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, с която е предявен иск с правно основание чл. 26 от ЗЗД за прогласяване нищожността на сключения между страните договор за паричен заем от 21.06.2021г. като противоречащ на изискванията на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите, като в условията на евентуалност е предявена и претенция за прогласяване на нищожността на отделни клаузи на договора като неравноправни и противоречащи на закона и добрите нрави.

Изложени са обстойни съображения в подкрепа на предявените искове с позоваване на правни норми, чрез които се обосновава нищожността на сключения между страните договор.

От страна на ответното дружество е постъпил отговор на исковата молба, в който се излагат съображения за неоснователност на предявените искове и се иска отхвърляне на предявените искове като неоснователни.

От страна на ответното дружество срещу ищцата е предявена насрещна искова молба, с която са предявени кумулативно обективно съединени осъдителни искове за заплащане на главница и на договорна лихва по процесния договор. Правното основание на предявените искове е чл. 240 от ЗЗД, във вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД. Изложени са твърдения, че ответницата по насрещната искова молба дължи претендираните от ответното дружество 1 суми.

От страна на ответницата по насрещната искова молба и първоначален ищец в производството не е представен отговор на насрещната искова молба.

Редовно призованата ищца се явява само в едно от съдебните заседания.

В писмена молба пълномощникът й моли за уважаване на иска и отхвърляне на насрещните искове. Претендират се разноските по делото.

Ответното дружество не се представлява в съдебно заседание. В писмено становище се иска отхвърляне на иска на ищцата и уважаване на насрещните искове. Претендират се разноските по делото.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, че по силата на договор за паричен з а е м № 5710376 от 21.06.2021г. ответното „Вива Кредит“ ООД е предоставило в заем на ищцата Е. Г. Д. сумата от 1600 лева, за срок от 12 месеца, при уговорени фиксиран годишен лихвен процент – 40,32% и ГПР – 49,49%. Общо ищцата заплатила на ответното дружество сумата 850 лева, а действителният процент на ГПР надвишава значително петкратния размер на законната лихва за страната, тъй като е уговорено да се върне общо сумата 3105,36 лева.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени доказателства.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявената искова претенция за прогласяване на нищожността на договор за паричен заем № 5710376/21.06.2021 г., като противоречащ на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите е допустима, а разгледана по същество е изцяло основателна.

Установи се по безспорен начин от събраните писмени доказателства по делото, че между страните е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит, като ищецът е получил в заем сумата 1600 лева, а е върнал на ответника –кредитор сумата 850 лева.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които 2 не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Основателно е твърдението в исковата молба основание за недействителност на договора за кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай ГПР не отговаря на законовите изисквания, защото в договора за кредит е посочено единствено, че той е във фиксиран размер от 49,49 %. Действителният ГПР по процесния договор е значително и несъмнено в много по-голям размер, като се има предвид, че при получен заем в размер на 1600 лева е уговорено да се върне в срок от една година сумата 3105,36 лева. При съпоставка на тези суми няма как действителния ГПР да е посочения в договора . Поради това е надвишен максималния праг на ГПР, установен в чл. 19, ал. 4 ЗПК. По изложените съображения процесния договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК и следва да бъде прогласена неговата нищожност, като по тази причина е 3 безпредметно да се обсъждат останалите доводи на ищцовата страна за недействителност.

Насрещната искова молба е допустима и частично основателна.

Съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В случая между страните не е спорно, че ищцата е заплатила на ответника сумата 850 лева. Тази сума следва да се приспадне от получения от ищцата заем в размер на 1600, поради което на ответното дружество се дължи сумата 750 лева, представляваща непогасения остатък от главницата по кредита. До посочения размер иска следва да се уважи, ведно с претендираната законна лихва. В останалата част за главницата и изцяло за договорната лихва, предявените насрещни искове са неоснователни.

По правилата на процеса на страните следва да се присъдят претендираните разноски, които са в размер на 154,48 лева за ищцата и в размер на 259 лева за ответника /последните съобразно уважения размер на насрещните искове/.

Ръководен от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА нищожността на договор за паричен заем № 5710376/21.06.2021г., сключен между „Вива Кредит“ ООД, ЕИК 201995287, със седалище и адрес на управление:гр.София, район Люлин, бул.“Джавахарлал Неру“ №28, ет.2, офис 73Г и Е. Г. Д. с ЕГН-********** от гр.************************, на основания чл.22 от ЗПК във връзка с чл.26 от ЗЗД, поради противоречие на закона.

ОСЪЖДА Е. Г. Д. с ЕГН-********** от гр.************************ ДА ЗАПЛАТИ на „Вива Кредит“ ООД, ЕИК 201995287, със седалище и адрес на управление:гр.София, район Люлин, бул.“Джавахарлал Неру“ №28, ет.2, офис 73Г сумата 750 /седемстотин и петдесет/ лева, представляваща 4 незаплатена част от главница по на договор за паричен заем № 5710376/21.06.2021г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 21.07.2022г. до окончателното изплащане.

ОТХВЪРЛЯ насрещните искове, в останалата част за главницата и изцяло за договорната лихва, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА „Вива Кредит“ ООД, ЕИК 201995287, със седалище и адрес на управление:гр.София, район Люлин, бул.“Джавахарлал Неру“ №28, ет.2, офис

73Г ДА ЗАПЛАТИ на Е. Г. Д. с ЕГН-********** от гр.************************ сумата 154,48 лева /сто петдесет и четири лева и 48 стотинки/, представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА Е. Г. Д. с ЕГН-********** от гр.************************ ДА ЗАПЛАТИ на „Вива Кредит“ ООД, ЕИК 201995287, със седалище и адрес на управление:гр.София, район Люлин, бул.“Джавахарлал Неру“ №28, ет.2, офис 73Г сумата 259 /двеста петдесет и девет/ лева, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 5