Определение № 5945 от 18.12.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5945 гр. София, 18.12.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марио Първанов

Членове:

Маргарита Георгиева

Николай Иванов като разгледа докладваното от Николай Иванов Частно касационно гражданско дело № 20258003104547 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Ж. И. Д. срещу определение № 3604/31.07.2025 г. постановено по в.ч.гр.д. № 1590/2025 г. на Окръжен съд – Варна, с което е потвърдено определение № 6256/13.05.2025 г. по гр.д. № 12076/2024 г. на Районен съд - Варна, с което е прекратено производството по делото на основание чл. 299, ал. 2 от ГПК.

В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на атакуваното определение. Твърди се, че още в исковата си молба, жалбоподателката е посочила, че няма спор, че атакуваните от нея решения са валидни относно процесуалните изисквания за валидно решение - постановени от надлежни органи, функциониращи в надлежен състав, изготвени в писмена форма и са подписани и от съответните съдии, участвали при разглеждане на делото. Не било спорно, че предходен иск предявен от жалбоподателката и наследодателите й е бил отхвърлен като неоснователен, с мотиви, че процесните решения отговарят на основните процесуални изисквания за валидност, с влязъл в законна сила съдебен акт по гр.д. № 7611/2009 г. по описа на ВРС. Според жалбоподателката с настоящата искова молба е „релевиран порок, който има отношение към съдържанието на властническото волеизявление на съда, който не се преклудира от факта, че процесните решения отговарят на всички основни процесуални изисквания за валидност, а релевирания порок може да бъде предмет на нов иск“. Сочи се, че 1 единственото основание, на което се е позовавала, е твърдяна от нея „липса на предмет на спора, липсата на имот, така както е описан в диспозитива на съдебните решения“. Изложени са твърдения и за липса на произнасяне от въззивния състав по допуснати нарушения при разглеждане на делото от първоинстнционния съд свързани със сроковете на произнасяне по делото.

В изложението по чл. 284, ал.3, т. 1, вр. чл. 278, ал. 4 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване са поставени следните въпроси: 1. „Релевираните пороци, които са били предмет на решение № 2107/11.06.2010 г. на PC - Варна по гр.д. № 7611/2009 г. /доказ. 1 от КЧЖ/, такива ли са, които имат отношение към процесуалните изисквания за валидност и ако да, то тогава релевираните пороци с настоящата искова молба, които имат отношение към съдържанието на властническото волеизявление по същество различни ли са и допустимо ли е с новата настояща искова молба да се иска нищожност на същите съдебни решения?“; 2. „Въззивният съд в своите правни изводи направил ли е разликата между пороци на съдебни решения, които касаят начина на формиране и изразяване на волеизявлението на съда /процесуалните изисквания за валидност/, които са били предмет на решение № 2107/11.06.2010 г. на PC - Варна по гр.д. № 7611/2009г. /доказ. 1 от КЧЖ/, с тези, които имат отношение към съдържанието на властническото волеизявление по същество предмет на иска по настоящото дело?“; 3. „След като два съдебни състава не са се произнесли само по посочените в исковата молба пороци на съдебните решения и са приели обратното, първоинстанционният и въззивният съд постановили ли са незаконосъобразни актове, които фактически водят до отказ от право, като не са възприели останалите опорочаващи съдебните решения факти, които са предмет на новия иск след като не са се преклудирали от обективните предели на силата на пресъдено нещо с решение № 2107/11.06.2010 г. на PC - Варна по гр.д. № 7611/2009 г. /доказ. 1 от КЧЖ/?“; 4. „Налице ли е отклонение от задължителната практика в Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. по гр.д.

№ 1/2001 г. на ОСГК на ВКС- т. 19, и в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 212/01.02.2012г. по т.д. № 1106/2010 г на ВКС, II т.о., при разрешаване на значимия за изхода на делото процесуален въпрос следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страната и изрични и ясни мотиви, защо съдът счита доводите и възраженията на страната за неоснователни, с които пък съм обосновала защитата си от иска още в исковата молба?“; 5. „При твърдения на стр. 7 в исковата молба, че решенията отговарят на всички основни процесуални изисквания за валидност и при релевиран порок, който има отношение към съдържанието на властническото волеизявление по същество, следва ли въззивният съд и задължен ли е да разграничи двата порока, с оглед преценка допустимостта на иска?“; 6. „Порока, че решения не отговарят на всички основни процесуални изисквания за валидност и порок, който има отношение към съдържанието на властническото волеизявление по същество идентични ли са?“; 7. „Пороците, които касаят начина на формиране и 2 изразяване на волеизявлението на съда имат ли отношение към властническото волеизявление по същество?“; 8. „Съществено процесуално нарушение ли е, с което са нарушени основни принципи залегнали в чл. 9 и чл.

10 от ГПК, съдът да не ми укаже, ако не му е било ясно и след служебната проверка, и да не изисква уточнения да обоснова липса на идентичност на пороците, дали са едни и същи релевирания порок предмет на Решение № 2107/11.06.2010 г. по гр.д. № 7611/2009г. на ВРС и по настоящото гр.д. № 12067/2024 г. на ВРС, и съответно да приложа допълнителни доказателства в тази насока?“; 9. „При прочит на диспозитива на процесните решения възпроизведен в релевиран порок имащ отношение към съдържанието на властническото волеизявление по същество и на мотивите в Решение № 2107/11.06.2010 г. на ВРС по гр.д. № 7611/2009 г. установява ли се, че и въззивният съд, неправилно и погрешно възпроизвежда два текста, и това дали е в услуга на правораздаването и дало ли е отражение на правилната преценка за допустимостта на иска?“; 10. „Съдът разполагал ли е с точно посочени факти и с ясно формулирано искане и в рамките на тази квалификация ли е следвало да направи преценка за надлежно упражнения установителен иск и то след като исковата молба е била приета за редовна и е било разпоредено изпращане на препис на ответника, и били ли са налице липса на абсолютни процесуални пречки и следвало ли е да пристъпи към разглеждането по същество иска?“; 11. „След като още към 26.09.2024 г. е имало данни за образуваното гр.д. № 12970/2020 г. на ВРС следвало ли е съдията да прекрати делото на това основание още към него момент? И ако е следвало и това не е сторено, то тогава в случая гарантира ли ми се справедлив процес, както и съображенията на съдиите били ли са от друго естество, които оказват влияние върху вътрешното им убеждение, извън тези, които регламентира закона и наложената съдебна практика и данните по делото, и такова процедиране при формиране на вътрешното убеждение в интерес на правораздаването ли е било?“; 12. „От процесуалното движение на делото през месеците, прави ли се извод за нарушени права на ищеца за обективен и справедлив процес и то забележете, след като един път още на 26.09.2024 г. съм посочила за съществуването на гр.д. № 7611/2009 г. на ВРС и кой е релевирания порок по това дело, с което съдията въобще не се е съобразил, а е следвало, втори път все ми се е заявявало след 21.02.2025 г., когато подадох становище по отговора, че делото чака за насрочване, трети път след подаденото заявление от 03.04.2025 г. от адв. А. Ц., упорито чака да се подаде и заявление с вх. № 39510/02.05.2025г. от адв. М. К. Т. с приложено пълномощно изх. № И.-568/17.04.2025г., и пети път на 13.05.2025 г. вече се взема решение не да насрочи делото, както е написано на листчето върху лист 256 от делото, а да прекрати делото?“; 13. „При съпоставка на дати и събития още след дата 26.09.2024 г. и данни в деловодството на съда за постановено определение от 08.10.2024 г. на ВОС, вр. другото гр.д. № 8208/204г. на ВРС, съдия М., въз основа на вътрешно убеждение следвало ли е да се отведе по делото предвид данните по делото за оказваното вмешателство на адвокати 3 извън юрисконсултите на ответника едно държавно предприятие от Дирекция “Правна“ при ДП Б., които по закон не могат да представляват именно това юридическо лице, защото не са юрисконсултите на ответника в Дирекция “Правна“ при ДП Б.?“; 14. „Вследствие на това многомесечно чакане от първоинстанционния съдия нарушен ли е принципа за разумен срок залегнал в чл. 13 от ГПК, като делото е прекратено вече едва на 13.05.2025 г. и дали прекратяването на делото е станало единствено и само по вътрешно убеждение на съда /чл. 12 от ГПК/ въз основа на ясна и точна искова молба с точно изразени факти и доказателства, и дали вътрешно убеждение е основано единствено и само на закона и данните по делото още при образуването му?“;

15. „След като чл. 126, ал. 1 от ГПК регламентира “има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда“ правилно ли първоинстанционният съд и въззивният съд приемат, че гр.д. № 7611/2009 г. по описа на ВРС е висящо и то при постановено решение № 2107/11.06.2010 г., като на това основание се прекратява настоящото гр.д. № 12067/2024г. на ВРС, 26 състав като по-късно заведеното дело?“; 16. „След като чл. 299, ал. 1 и ал. 2 от ГПК регламентира: “Спор, разрешен с влязло в сила съдебно решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго“ и “Повторно заведеното дело се прекратява от съда“, правилно ли и въззивният съд приема, че релевираните пороци с настоящата искова молба, които имат отношение към съдържанието на властническото волеизявление по същество, са такива и същи са като тези, които имат отношение към основните процесуални изисквания за валидност на съдебни решения и които са били предмет на Решение № 2107/11.06.2010 г. по гр.д. № 7611/2009 г. по описа на ВРС, 26 състав?“; 17. „Правило ли се прилага едновременно чл. 126, ал. 1 от ГПК и чл. 299, ал. 1 и ал. 2 от ГПК за прекратяване производството по делото? Съдът не е ли объркал приложението на двете разпоредби, с оглед преценка допустимостта на иска?“. Твърди се че въпроси с №№ 1-4 са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, а за въпроси с №№ 5 - 17 се поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата „ДП Български спортен тотализатор“ е подал писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата. Ответникът М. Иванов Ж. не е подал писмен отговор.

Съставът на ВКС, Трето гражданско отделение, предвид данните по делото, намира, че частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Относно предпоставките за допускане на касационното обжалване, съставът на ВКС, Трето гражданско отделение намира следното:

4

С обжалваното въззивно определение е потвърдено първостепенното определение, с което е прекратено производството по делото като недопустимо, на основание чл. 299, ал. 2 от ГПК. За да постанови този резултат, съдът е приел, че по искова молба на И. Ж. И., Д. В. И. и Ж. И. Д. срещу „ДП Български спортен тотализатор“ и М. И. Ж., е бил предявен иск с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК за прогласяване на нищожност на съдебно решение от 01.08.1999 г. по гр.д. № 1259/1999 г. на РС - Варна и съдебно решение от 23.07.2003 г. по в.т.д. № 655/2000 г. на ОС - Варна /със същите И.

Ж. И., Д. В. И., Ж. И. Д. и М. И. Ж. са осъдени да заплатят в полза на ЦД на Б., [населено място], чрез РД на Б.-гр. Варна сумата от 5 128 лв. представляваща сумата, с която ответниците са се обогатили без основание за сметка на ищеца, от ползването на недвижим имот: магазин находящ се в партерния етаж на четириетажна жилищна сграда в [населено място], на парцел **** кв. **** на **** подрайон по плана на [населено място], [улица] представляващ магазин и сервизни помещения със застроена площ от 22.41 кв.м. и 0.588 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж, за периода 11.11.1994г. 02.02.1999г., от която сума И. и Д. И., следва да заплатят на ищеца 1819 лв., Ж.