Определение № 626 от 02.07.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 626 гр. Ловеч, 02.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ПОЛЯ ДАНКОВА като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500403 по описа за 2025 година и за да се произнесе, съобрази :

Производство по чл. 417, ал.5 от ГПК

Подадена е частна жалба № 2114/15.05.2025 г. от „Ти би ай банк” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *****, срещу разпореждане ,получено на 07.05.2025 г. по ч.гр.д.№ 243/2025 г. на Районен съд – Луковит, в частта в която е отхвърлено заявлението срещу длъжника Д. М. Р..

Жалбоподателят разсъждава по приложимостта на чл. 417,т.2 от ГПК.

Позовава се на чл. 7.1,чл. 9.1 и чл. 9.4 от договора за кредит. Обръща се внимание върху начина на формиране на ГПР. Акцентира се върху избраните от длъжника застрахователни услуги и дължимостта на застрахователната премия.Посочва се, че длъжникът е заплатил сумата 232.87 лева по кредита.

Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт на заповедния съд и да бъде уважено искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение за претендираните суми.

Съдебният акт е връчен на заявителя на 07.05.2025 година. „Ти Би Ай Банк“ ЕАД София е подала частна жалба на 14.05.2025 година по куриер и едноседмичен срок е спазен. Следователно жалбоподател е страна в заповедното производство, жалбата е постъпила в срок и производството е допустимо.

Заповедното производство е по заявление №1388/27.03.2025 г. от кредитор “ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ЕИК ***, гр. *****, за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл.417, т.2 от ГПК против Д.

М. Р.,за вземания в размер на : 1294.76 лв., представляваща главница; 394.58 лв., представляваща договорна лихва за периода 05.07.2024г. до 29.01.2025г.;

30.05 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 05.07.2024г. до 13.03.2025г. - по договор за потребителски кредит № 720031298975/ 25.01.2024 г.В т.14 на заявлението е посочено, че потребителски кредит е отпуснат по договор, който не е сключен при Общи условия,а в него е инкорпорирано съдържанието на чл. 11 от ЗПК, като всяка от страниците е 1 разписана от длъжника.

Представен е договор за потребителски кредит по договор за потребителски кредит № 720031298975/ 25.01.2024 г., в който е посочено, че размерът на кредита е 500 лв.. както и че е договорена застрахователна премия в размер на 818.40 лева или общия размер на кредита е 1318.40 лв.Договорът е със срок до 05.02.2029 година, месечна вноска от 58.11 лева, от която главница 5.57, 52.54 лева-лихва за м.март 2024 г. и посочени по погасителен план месечни вноски.

Районен съд – Луковит е постановил разпореждане № 443/14.04.2025 г. по гр.д. 243/2025 г. ,като уважил искането на заявителя относно сумата от 500 лева-главница по договор за потребителски кредит № 720031298975/ 25.01.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 23.03.2025г. до изплащане на вземането, както и сторените по делото разноски – 34.40 лева внесена държавна такса и 150.00 лева юрисконсултско възнаграждение. В останалата част заявлението от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД за издаване на Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК срещу Д. М. Р., за претендираните суми: застрахователна премия в размер на 818.40лв.; 394.58 лв., представляваща договорна лихва за периода 05.07.2024г. до 29.01.2025г.;

30.05 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 05.07.2024г. до 13.03.2025г. е отхвърлено.

Жалбоподателят атакува разпореждане разпореждане № 443/14.04.2025 г. по гр.д. 243/2025 г. на Районен съд – Луковит в отхвърлителната част. При анализ на представените документи настоящата инстанция намира, че атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден.

Жалбоподателят е субект- банкова институция, който по силата на специален закон разполага с привилегирован ред за събиране на вземанията си и на основание чл. 60 ал. 2 от Закона за кредитните институции е поискал издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК въз основа на извлечение от счетоводни книги. В това си качество „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД е поискала издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК въз основа на извлечение от счетоводни книги, но в заявлението не са посочени обстоятелства относно възникване на вземането, какъв е размера на просрочените вноски, периода за който се претендира и на каква база и какъв е размера на неиздължената част от дълга. Законодателят е установил в разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, че банката може да поиска издаване на изпълнителен лист въз основа на „извлечение от счетоводни книги“, при неплащане на отделни вноски по кредита на договорените дати или при обявена предсрочна изискуемост. Въведени са две самостоятелни основания за издаване на изпълнителен лист по извлечение от счетоводни книги и във всеки отделен казус кредитора следва да конкретизира в заявлението, коя от тези две хипотези е възникнала, като изложи конкретните и параметри - от какво произтича вземането, да бъде посочен момента на изискуемост на вземането, размера, периода и вида неизпълнение, конкретизиране на времето за забава.

Ловешки окръжен съд счита, че заявлението по чл. 417 от ГПК следва да съдържа ясно и конкретно изложение на обстоятелствата, от които произтича вземането. Предвид характеристиката на производството по чл. 417 от ГПК, 2 което е едностранно, безспорно, бързо и формално, липсата на конкретизация на фактите относно дълга определят нередовност на заявлението. В жалбата са изложени доводи относно вида на заповедното производство, но те не водят до извод, че заповедният съд не извършва дейност по установяване на съответствие между изложените обстоятелства в заявлението и представените писмени документи към него.

В частната жалба е посочено, че длъжникът е заплатил сумата 232.87 лева, като заповедният съд е следвало да даде указания по чл. 129 от ГПК на кредитора да конкретизира обстоятелства по дълга в заявлението , в т.ч. какви плащания има , на кои вноски, кога е настъпила предсрочна изискуемост, кои вноски не са заплатени. Предвид липсата на такива данни заповедният съд е уважил сумата 500 лева при констатация за недействителност на договора и дължимост на чистата сума на кредита, но не е съобразил извършваните плащания от длъжника. Доколкото обаче разпореждането се атакува само в отхвърлителната част, тези обстоятелства не могат да рефлектират на съдебния акт в частта в която не е обжалван. Заповедното производство е формално, но именно предвид тази характеристика изискванията към кредитора по излагане на обстоятелствата е завишено по аргумент от чл. 411 от ГПК и заповедният съд следва да ги изисква и съобразява .

Доколкото се претендира вземане, основано на неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит съдът намира, че искането противоречи на закона-чл. 143,т.5 от ЗЗП.Длъжникът има качеството на „ потребител ” и съдът следва да провери дали договорът не съдържа неравноправни клаузи, тъй като тези клаузи не са обвързващи за потребителя, предвид действието на член 6, параграф 1 от Директива 93 / 13 ЕИО на Съвета ,Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити за отмяна на Директива 87/102/ ЕИО на Съвета и на Директива 2011/90/ЕС на Комисията от 14 ноември 2011 г. за изменение на част II на Приложение I към Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, в която са предвидени допълнителни допускания за изчисляването на годишния процент на разходите-/определение № 974 от 7.12.2011 г. на ВКС по ч.т.д. № 797 / 2010 г., ІІ т.о., ТК. В С решение от 21.03.2024 г. дело С-714/22 г. СЕС дава тълкуване, че Член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 постановяват, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.В този смисъл дейността на заповедния съд е обусловена от преценка на обстоятелствата,посочени в заявлението/ при указания за отстраняване на нередовност и конкретизиране на всички данни по делото/ и представените писмени доказателства и навеждат на извод за неравноправност на клаузите по договора.

В представения договор за потребителски кредит не е посочено ясно и разбираемо съдържанието по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, касаещо годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. В случая са 3 посочени само фиксирания лихвен процент, ГПР на кредита и общата дължима сума по кредита, но не е описана методиката на формиране на ГПР – какви компоненти се включват в него и как е формиран размер от 59.80 %.

След като разходът е вписан, при липса на яснота по начина за определяне по в ЗПК, то очевидно кредитополучателят няма яснота относно реалната цена на кредита. В ГПР не е включена уговорената застрахователна премия, както и длъжникът не може да влияе върху нейния размер и заплащане, което е нарушение на чл. 19 ал. 1 от ЗПК.

Поради изложените съображения въззивната инстанция приема, че разпореждане № 446/14.04.2025 г. по гр.д. 165/2025 г. на Районен съд – Луковит, в отхвърлителната част е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА, като законосъобразно, разпореждане разпореждане № 443/14.04.2025 г. по гр.д. 243/2025 г. на Районен съд – Луковит,в отхвърлителната част за разликата над уважения размер от 500 лева до претендирания размер от 1294.76 лв., представляваща главница; 394.58 лв., представляваща договорна лихва за периода 05.07.2024г. до 29.01.2025г.; 30.05 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 05.07.2024г. до 13.03.2025г. - по договор за потребителски кредит № 720031298975/ 25.01.2024 г. и заявление №1388/27.03.2025 г. от “ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ЕИК ***, гр. *****, за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл.417, т.2 от ГПК против Д. М. Р..

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4