Определение № 696 от 11.03.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 696 гр. София, 11.03.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Касационно търговско дело № 20258002902325 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца, И. И. З., срещу решение № 907 от 26.06.2025 г. по гр. д. № 776/2025 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 6217 от 13.11.2024 г. по гр. д. № 5724/2022 г. по описа на СГС, ГО, I-1 състав, с което е отхвърлен предявеният от И. И. З. срещу „Обединена българска банка“ АД (правоприемник на „Райфайзенбанк България“ АД) иск с правно основание чл. 439 ГПК, в условията на евентуалност по чл. 124, ал.1 ГПК, за установяване недължимост на сумата 1 200 000 евро, с равностойност 1 926 736,52 лв., и законна лихва по изпълнителен лист от 30.01.2015 г., издаден въз основа заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 268/2015 г. по описа на РС - Велико Търново, поради погасяване на вземането по давност и са присъдени разноски по делото.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно предвид постановяването му в противоречие с процесуалния и материалния закон и с оглед неговата необоснованост. Излага, че въззивният съд не е изпълнил задължението си да обсъди всички доводи и възражения на страните. Счита, че съдът неправилно е тълкувал волята на страните по процесния договор за кредит и е стигнал до необоснования извод, че ищецът не е поръчител, а е встъпил в дълга на кредитополучателя. Оспорва като противни на процесуалния закон и изводите на въззивния съд, че с подаване на молбата за образуване на изпълнително дело давността е прекъсната, като изтъква, че молбата е била нередовна и не може да прекъсне давността, а и давността се прекъсва само с действия на принудително изпълнение, каквито може да извърши само съдебният изпълнител. Счита, че давността не може да бъде 1 прекъсната без длъжникът да е узнал това. По тези доводи моли решението да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което искът му бъде уважен.

Претендира присъждане на разноски.

В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК моли да бъде допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните правни въпроси, които сочи като значими за предмета на делото:

1. Като поръчител или като съдлъжник отговаря лице, което е поело солидарно задължение за заплащане на парична сума, без да е получавало тази сума от кредитора?

2. Следва ли за възникване на солидарна отговорност да е налице определено правно основание или е достатъчно в договора да е записано, че едно лице отговаря солидарно с длъжника и в този случай съдът трябва ли да изясни конкретното договорно основание по чл. 121 ЗЗД?

3. Прекъсва ли давността за вземането подаването на молба за образуване на изпълнително дело, ако: молбата е нередовна; до момента на прекратяване на изпълнителното производство не са предприети никакви действия по изпълнение; длъжникът не е уведомен за образуваното производство?

4. Тече ли давност за вземането, когато съдебният изпълнител бездейства и не прилага поисканите от взискателя изпълнителни способи за събирането му, както и дължи ли изпълнение ЧСИ, ако е сезиран с нередовна молба по чл. 426 ГПК?

5. Прекъсва ли се погасителната давност за вземането, ако са извършени действия по образуване на изпълнително производство, за което длъжникът не е бил уведомен от съдебния изпълнител?

6. Длъжен ли е въззивният съд да изложи собствени мотив, като обсъди всички доказателства, установените обстоятелства и значението им за спора, както и да мотивира защо възприема или не възприема твърденията и доводите на страните?

С депозиран в срок писмен отговор ответникът по касация, „Обединена българска банка“ АД, оспорва касационната жалба като неоснователна.

Поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Излага доводи за правилност на обжалвания съдебен акт.

Претендира присъждане на разноски по делото за представляването му от юрисконсулт.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалвания резултат въззивният съд, по първия спорен между страните въпрос, е приел, че в конкретния случай всеки съдлъжник се е 2 задължил при поискване от банката при настъпването на правата й по чл. 10 /относно неизпълнението/ да плати цялото задължение, като искането за плащане може да бъде отправено директно до съдлъжника, при което последният е длъжен да плати, независимо от факта дали такова искане за плащане е отправено или не към кредитополучателя. Намерил е за неоснователен довода на въззивника З., че действителната му воля е да отговаря като поръчител, а не като солидарен длъжник, като е счел, че същият не кореспондира с клаузите на т. 8 от договора за овърдрафт и на ясно изразеното от него съгласие да отговаря за изпълнението на задължението на кредитополучателя по договора за кредит в качеството му на солидарен длъжник по смисъла на чл. 121 ЗЗД –чл. 123 ЗЗД. Подчертал е, че с подписването на договора и анекса към него въззивникът е изразил съгласието си да отговоря в пълен обем за задълженията на кредитополучателя по договора като солидарен длъжник, като е изразил своето безусловно и неотменимо съгласие банката служебно да събира своите вземания, произтичащи от и във връзка с договора от всички негови сметки – т. 8.1 и т.

8.3, както и е поел задължение да предостави достъп на банката до своите счетоводни книги т. 8.7 и т. 8.8. Позовал се е на практиката по решение № 50011 от 17.03.2025 г. по т. д. № 376/2022 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО относно разликата между задълженията на съдлъжника и тези на поръчителя и приел, че в конкретния случай правилата относно поръчителството не намират приложение по отношение на ищеца.

По второто поддържано възражение от въззивника относно приложението на чл. 739 ТЗ във връзка с проведеното производство по несъстоятелност по отношение на кредитополучателя е приел, че по делото не се спори, а и от събраните писмени доказателства се установява, че с влязло в сила на 12.03.2020 г. решение № 438 от 04.03.2020 г. по т. д. № 731/2018 г. на СГС е прекратено производството по несъстоятелност и е постановено заличаване на „Баркинс Интеренешънъл България“ ЕАД /в несъстоятелност/.

Съобразил е, че съгласно чл. 739, ал.1 ТЗ непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват, както и че в хипотезата на чл. 632, ал. 4 ТЗ не се достига до фазата на предявяване, респ. приемане или не, на вземания на кредиторите на несъстоятелността.

Подчертал е, че ищецът има качеството на съдлъжник, а не на поръчител, като кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците – чл. 122, ал.1 ЗЗД, които са обикновени другари, поради което е намерил, че заличаването на търговеца - кредитополучател, не препятства възможността за кредиторите му да се удовлетворят, тъй като вземанията им към солидарните съдлъжници не се погасяват.

По спорния въпрос дали е изтекла погасителната давност за процесното вземане е съобразил практиката по решение № 60282 от 19.01.2022 г. по гр. д.

№ 903/2021 г. по описа на ВКС, ГК, III ГО, съобразно която длъжникът - ищец има правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително основание, въз основа на което е издаден изпълнителен лист и при прекратено изпълнително производство /на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК /, доколкото при наличието 3 на изпълнителен титул в полза на кредитора, той може да инициира по всяко време изпълнително производство. Съобразил е, че перемпцията по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не изключва принудителното изпълнение, защото когато тя настъпи и кредиторът направи искане за нов способ за изпълнение, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни поискания нов способ - той дължи подчинение на представения и намиращия се у него изпълнителен лист, а единствената последица от настъпилата перемпция е, че съдебният изпълнител ще образува новото искане в ново /като номер/ изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по силата на закона.

Посочил е, че влязлата в сила заповед за изпълнение има характер на влязло в сила решение и при приложение нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД срокът на новата давност е всякога 5 години. Отчел е, че в случая не се спори, че длъжникът З. не е подал възражение срещу заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 154 от 30.01.2015 г., издадена по ч. гр. д. № 268/2015 г. по описа на РС- Велико Търново. Счел е, че с изтичане на преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта се получава крайният ефект именно на окончателно разрешен правен спор относно съществуването на вземането. Отчел е, че в конкретния случай заповедта за изпълнение е влязла в сила на 04.06.2015 г., т.е. 5-годишният давностен срок ще изтече на 04.06.2020 г.

Съобразил е, че на 26.02.2015 г. въз основа на подадената от банката /ответник/ по настоящия иск молба от същата дата, както и представения изпълнителен лист от 30.01.2015 г., е образувано изп. дело № 108 по описа за 2015 г. на ЧСИ Орлин Мендов, с район на действие СГС, като искането на взискателя за извършване на принудително изпълнение за удовлетворяване на вземането му по така издадения изпълнителен лист, е насочено както срещу кредитополучателя с ново наименование „Баркинс Интернешънъл България“ АД /преди „Макметал Холдинг“ АД/, така и срещу съдлъжниците „Сплавкомерс“ АД, „Декол“ ЕООД и И. И. З.. Съобразил е задължителната съдебна практика по Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и приел, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Намерил е, че в конкретния случай с молбата за образуване на изпълнителното производство са посочени и конкретни способи за изпълнение – запор върху банкови сметки, запор на вземания, запор на движими вещи /във връзка с вписания залог на машини и оборудване/, както и налагане на възбрана върху недвижими имоти. Посочил е, че на 09.03.2015 г. са изпратени запорни съобщения до третите задължени лица – банки, за налагане на запор върху банковите сметки на длъжниците, л. 214 от изп. дело; на 11.03.2015 г. е вписана възбраната върху недвижимите имоти на дружествотокредитополучател; запорните съобщения досежно налагането на запор на банковите сметки на ищеца по иска по чл. 439 ГПК са получени от третите 4 задължени лица /банките/ на 11.03.2015 г., на 12.03.2015 г., на 13.03.2015 г.; с постановление от 16.03.2015 г. е наложена възбрана върху недвижим имотжилищна сграда, собственост на И. И. З., която е вдигната с постановление от 04.10.2017 г.; с молба от 27.05.2015 г. взискателят е поискал извършване на опис, оценка и публична продан на ½ идеална част от жилищна сграда, собственост на длъжника И. И. З.. Въззивният съд е подчертал, че изпълнителното дело е образувано при действието на ППВС № 3 от 1980 г., поради което с образуването на изп. производство /в конкретния случай на 26.02.2015 г./ давността е била прекъсната и не е текла до приемането на ТР № 2 по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС на 26.06.2015 г., в който смисъл е задължителната практика по Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГTК на ВКС. Отчел е, че с постановление от 12.07.2019 г. производството по изп. дело № 108/2015 г. е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, но изтъкнал, че е налице разлика между перемпционния срок, който касае висящността на изпълнително дело и давностния срок, който касае възможността за принудително изпълнение на вземането - касае се за два различни срока, които се прекъсват по различен начин и имат различни правни последици. В този смисъл се е позовал на разясненията по Тълкувателно решение № 2 от 04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС и допълнил, че последиците при перемпция по чл.