Решение № 388 от 08.11.2020, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

Номер 388

06.11.2020 г.

Град Велико Търново

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Велико Търново

На 07.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Теодорина Димитрова

Ивелина Солакова

Георги Драгoстинов

Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело № 20204100500597 по описа за 2020 година

За да се произнесе, съобрази:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Г. Н. Г. против Решение № 172/10.07.2020г., постановено по гр.д. № 2355/2019г. По описа на Районен съд- Горна Оряховица, с което съдът е заместил, на основание чл.

127а, ал. 2 СК вр. чл. 76, т. 9 ЗБЛД съгласието на бащата Г. Н. Г. , ЕГН **********, за пътувания на детето Й.Г. Г., ЕГН **, в страните-членки от Европейския съюз, Обединеното Кралство, Република Кипър, Република Сърбия, Република Северна Македония, Република Турция и Република Албания, по време, несъвпадащо с учебни занимания на детето, както и такива през учебно време, но организирани от учебното заведение, в което учи детето, или от спортни и други клубове, читалища в които членува, само със съгласието на майката И. Й. П. , ЕГН **********, и придружавано от майката или от посочено от нея пълнолетно лице, за срок от пет години, считано от влизане в сила на съдебното решение, както и за издаването на паспорт или друг равнозначен документ на детето Й.Г. Г., ЕГН**, по реда на ЗБЛД, само със съгласието на майката И. Й. П. , ЕГН **********, като е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК на И. Й. П. , ЕГН **********, в останалата му част, а именно до навършване на пълнолетие на детето. Със същото решение е изменена, на основание чл. 150 от СК размера на определената по гр.д. № 2442/2012г. по описа на Районен съд град Г. Оряховица издръжка, която Г. Н. Г. , ЕГН ********** следва да заплаща на детето си Й. Г. Г., ЕГН **, чрез майка му и законен представител И. Й. П. , ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: гр. Г. О., ул. „*" № , като я УВЕЛИЧАВА от 90 лв. месечно на 160 лв. /сто и шестдесет лева/, 1 считано от предявяване на исковата 1 молба в съда - 30.12.2019 г., до настъпване на обстоятелства, водещи до изменението й или прекратяването й, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, като са присъдени разноски съобразно изхода на спора.

В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт, както следва :

-не са налице материалноправните предпоставки на чл. 127а от СК. Тъй като няма данни ответникът да е отказал да даде съгласие за пътуване на общото му с ищцата дете, то липсва спор между двамата родители по този въпрос. -не е в интерес на детето да бъде дадено разрешение на единия от родителите да го извежда извън пределите на страната без съгласието на другия родител постоянно и неограничено. - не е съобразено, че не е в интерес на детето да бъде разрешено то да пътува до райони на размирици, природни бедствия.

Предвид пандемичната обстановка в света, не е в интерес на детето то да пътува неограничено.

-липсват доказателства за изменение на обстоятелствата, при които е присъдена изменената от съда издръжка. Отправя се искане до съда да отмени решението на първоинстанционния съд изцяло и да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.

В постъпил в законоустановения срок отговор на въззивната жалба ответникът по същата заема становище за нейната неоснователност. Развива доводи по оплакванията като ги счита за неоснователни и моли съда да потвърди обжалваното решение.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.

Относно валидността.

Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.

Относно допустимостта.

2

Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението за правилно. Съображенията за този извод са следните:

В исковата си молба ищцата И. Й. П. , действаща и в качеството на законен представител на малолетното дете Й. Г. Г. твърди, че с решение № 242/23.05.2013 г. по гр. д. № 2442/2012 г. на ГОРС са й предоставени родителските права върху детето, чийто баща е ответникът, като той е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 90 лв. считано от 04.12.2012 г. С изменение на обстоятелствата свързани с израстване на детето и промяна на МРЗ за страната иска от съда да увеличи размера на присъдената издръжка от 90 лв. на 160 лв. Отделно се твърди, че бащата не контактува с детето и не го е виждал след развода с ищцата. Твърди се, че детето участва в спортни състезания, налагащи излизане извън пределите на страната, както и че майката има възможност и желание да го взема със себе си на екскурзии и почивки в чужбина. В тази връзка се отправя молба до съда да постанови решение, с което да даде заместващо съгласие за подаване на документи за издаване на задграничен паспорт на детето, с който да пътува извън пределите на страната.

В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба ответникът, чрез назначения му особен представител е оспорил предявените искове. Моли съда да ги отхвърли, като сочи, че не са налице материалните предпоставки за уважаване на иска по чл. 127а от СК, а и не са налице обстоятелства, налагащи изменение на размера на присъдената издръжка за детето.

Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не намира за нужно да я възпроизвежда.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.127а, вр. чл. 45 и чл. 79, т. 9 от ЗБДД и по чл. 150 от СК.

Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно 3 основателността на двата предявени иска и размера, в който претенциите заиздръжка следва да бъдат уважени.

По оплакванията в жалбата :

По оплакването във връзка с иска по чл. 1127 а СК за липса на доказателства , че ответникът е отказал да даде съгласие за пътуване на детето в чужбина, съдът го намира за неоснователно. Действително чл. 127а от СК посочва, че съдът следва да бъде сезиран при спор между родителите относно въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на лични документи за това . Наличието на спор обаче не означава да е налице изричен и явно изразен отказ на единия родител да даде съгласие за пътуване на детето в чужбина. Спор между родителите е налице и тогава, когато единият от тях се е дезинтересирал от детето и не може да бъде намерен, за да заяви своето становище по въпроса за пътуване на детето в чужбина. В конкретния случай очевидно е, че ответникът не е намерен от съда, поради което му е назначен особен представител. По делото от показанията на разпитаната свидетелка Н.

П. и от изявленията на самото дете е установен фактът, че детето не живее с баща си и между тях не са осъществявани контакти от момента на развода му с майката.

По оплакванията относно параметрите на даденото от съда разрешение за пътуване на детето в чужбина, тези оплаквания са несъстоятелни. Първо, разрешението, дадено от съда не е за неограничено и постоянно пътуване, а за конкретни пътувания и за определен ограничен период от време, съвпадащ с периода на действие на задграничния му паспорт, респективно, за времеви периоди, които не засягат учебния процес, в който детето участва.

По отношение на определените от съда дестинации на пътуване извън страната, разрешението е също достатъчно конкретно. Възраженията, свързани с настъпилата епидемична обстановка през настоящата 2020 година са несъстоятелни, тъй като разрешението на съда не се отнася до преодоляване на предприетите от всички държави в световен мащаб противиоепидемични мерки. То може да бъде приложено само при тяхното спазване .

Даденото от първоинстанционния съд разрешение напълно отговаря на интереса на детето, без да го застрашава по какъвто и да било начин.

По отношение на оплакванията във връзка с иска по чл. 150 от СК:

Тези оплаквания на са неоснователни. На първо място, предходният размер на издръжката е определен през 2013г. , когато детето е било на пет години. Този размер към момента не отговаря на критериите на закона за минимален размер на дължимата издръжка, който към настоящия момент е 152,50лв. , определен съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК. Присъденият от съда размер надвишава само със 7,50 лв. този минимален размер. Самият факт на биологично израстване на детето, което към момента е на 11 – годишна 4 възраст е достатъчен, за да се приеме, че и неговите нужди от издръжка са се увеличили. Икономическата обстановка в страната също е претърпяла промяна и то в насока нарастване на необходимите средства за задоволяване на ежедневните нужди на гражданите, в това число и на децата в глобален мащаб.

Изложените от въззивния съд фактически и правни констатации съвпадат напълно с тези на първоинстанционния съд, което обосновава извода за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение в неговата цялост.

Същото не страда от пороците, посочени във въззивната жалба, поради което следва да се потвърди.

При този изход на делото жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на окръжен съд- Велико Търново дължимата се за разглеждане на жалбата му държавна такса, която е в размер на общо 62,90 лв.

Следва ответницата по жалба да бъде осъдена да внесе по сметка на съда разноските за възнаграждение на особения представител на жалбоподателя, за което същата е била задължена с определението на съда по насрочването на делото, но не го е сторила.

Водим от горното, съдът ,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Решение № 172/10.07.2020г., постановено по гр.д.

№ 2355/2019г. по описа на Районен съд- Горна Оряховица.

ОСЪЖДА Г. Н. Г. , ЕГН ********** да заплати в полза на Окръжен съдВелико Търново държавна такса за разглеждане на жалбата му в размер на 62,90лв. ( шестдесет и два лева и деветдесет ст. ), както и 5 лв. ( пет лева)в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА И. Й. П. , ЕГН ********** да заплати по сметката на Окръжен съдВелико Търново възнаграждение за особен представител на ответника в размер на 300 лв. ( триста лева) .

Решението в частта му, с която е потвърдено относно иска по чл.127а от СК подлежи на жалба в едномесечен срок от връчването му на страните, пред ВКС.

В останалата си част решението не подлежи на жалба.

Председател: _______________________

Членове:

5

1. _______________________