Решение № 661 от 17.06.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 661 гр. София , 17.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на тринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Елизабет Петрова

Катерина Рачева

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело № 20211000500854 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.

С решение от 12.10.2020г по гр.д. № 10250/2018г СГС,ІГО, 13 състав е осъдил ЗД”Евроинс”АД да заплати на Б. Н. П. сумата от 15 000лв- обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата от 599.70лв- обезщетение за имуществени вреди, всички вреди причинени от ПТП, настъпило на 19.12.2017г, реализирано от водач , застрахован по договор за ЗЗГО при ответника, на осн. чл.432 от КЗ, като е отхвърлил предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата до 60 000лв. Съдът е приел, че не се установява ищцата да е съпричинила своето увреждане

С определение от 11.12.2020г по същото дело СГС е оставил без уважение молбата на ищцата да измени решението си в частта за разноските, на осн. чл.248 от ГПК.

Решението на СГС се обжалва с въззивни жалби от двете страни.

Ищцата Б.П. , представлявана от адв. В., обжалва решението на СГС в отхвърлителната част , касаеща искът за заплащане на обезщетение за неимуществени 1 вреди. Поддържа, че решението в тази част е незаконосъобразно. Въззивникът- ищец поддържа, че възприетият размер на обезщетението е занижен, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Поддържа, че съдът не е обсъдил всички относими към размера на обезщетението обстоятелства, както и че не е съобразил всички установени като претърпени от ищеца неимуществени вреди, техния характер и интензитет. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено ново, с което да бъде уважен предявеният иск изцяло.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от застрахователя ЗД”Евроинс”АД в осъдителната част , с твърдение за неправилност. Въззивникът поддържа, че СГС неправилно е приложил материалния закон чл.45 от ЗЗД и необосновано е приел,че водачът на МПС , застрахован при ответника има виновно и противоправно поведение.

Поддържа още, че дори и да се установи деликт на водача на МПС то неправилно съдът е приложил разпоредбите на чл. 52 и чл.51,ал.2 от ЗЗД, че определеното обезщетение е завишено, несъобразено с установените , претърпени от ищцата вреди, че е несправедливо. Поддържа, че неправилно и необосновано съдът е приел, че по делото не се установява съпричиняване на увреждането от страна на ищцата.

Застрахователят оспорва и извода на съда за дължимост на законна лихва, като счита, че не е получил поискано съдействие от ищцата, поради което не дължи обезщетение за забава. Моли решението на СГС да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено ново, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.

Страните са депозирали писмен отговор на въззивната жалба на насрещната им страна , с който оспорват жалбата.

Ищецът Б.П. , представлявана от адв. В., е депозирала и частна жалба против определението на СГС постановено по реда на чл.248 от ГПК. Поддържа, че същото е неправилно и моли молбата по чл.248 от ГПК да бъде уважена.

В о.с.з. въззивникът – ищец се представлява от адв. А., който поддържа жалбата на ищцата и оспорва жалбата на застрахователя. Моли предявените искове да бъдат уважени в пълен размер, като се съобразят аргументите, развити в отговора на ВЖ и писмената защита пред първата съдебна инстанция. Претендира разноски по делото , за които представя списък по чл.80 от ГПК.

Въззивникът-ответник ЗД”Евроинс”АД не се представлява. Депозира молба, с която заявява, че поддържа жалбата на застрахователя и оспорва въззивната жалба на ищеца. Моли жалбата на ответника да бъде уважена. Претендира разноски по делото, за които представя списък по чл.80 от ГПК.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, 2 намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР № 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е частично неправилно по съображения , развити във въззивните жалби на двете страни.

По делото се установява от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск за заплащане на обезщетение от ищец , пострадало лице / по смисъла на чл.478 от КЗ/ против застраховател, сключил договор за застраховка ГО с увреждащото лице. При така предявеният пряк иск от увреденото лице следва да се установи по делото наличието на застрахователно правоотношение между ответниказастраховател по застраховка ГО и увреждащото лице, породено от договор за застраховка ГО , както и наличието на основание за ангажиране на застрахователната отговорност на застрахователното дружество, което отговаря за вреди причинени от деликтното поведение на застрахования. Т.е. следва да се установи,че застрахованото по застраховка ГО лице е причинило виновно и противоправно вреди на ищеца, като следва да се установи както причинната връзка между поведението на застрахования и вредите на пострадалото лице, така и размера на обезщетението, което би компенсирало претърпяните вреди.

По делото е представен препис от споразумение, обективирано в протокол от о.с.з. от 30.06.2020г по НОХД №453/2020г по описа на Врачански районен съд , от който се установява, че М. Д. се признава за виновен в това, че на 19.12.2017г в гр.

***, като водач на л.а. С. Й. Р. с ДК № *** , нарушил правилата за движение по пътищата – чл.119,ал.1 от ЗдвП –не е намалил скоростта си на движение при приближаване на пешеходна пътека и по този начин причинил по непредпазливост средна телесна повреда на Б.П., изразяваща се в счупване на 12 гръден прешлен и четвърти поясен прешлен- като дейнието е извършено на пешеходна пътека и на осн. чл.343,ал.3,б”а” пр.1вр. чл.342 от НК му е наложено наказание. Споразумението е влязло в сила на 30.06.2020г

3

Споразумението, одобрено от съда по реда на чл. 384 от НПК, съгласно чл. 413, ал.3 вр. ал.2 от НПК е приравнено по последици на влязла в сила присъда и съответно на осн. чл.300 от ГПК обвързва гражданския съд относно обстоятелствата има ли деяние, кой е неговия автор и дали то е противоправно.

С оглед изложеното съдът приема, че по обвързващ съда и страните начин е установено с представеното споразумение, че виновен за процесното ПТП , при което е пострадала ищцата, е М. Д..

Видно от заявеното от застрахователя в отговора на ИМ между страните по делото няма спор относно обстоятелството, че ответникът е бил застраховал гражданската отговорност на водача на л.а С. Й. Р. към момента на ПТП.

Изложеното мотивира извод, че предявеният иск е доказан по своето основание.

Водачът на л.а. С. Й. Р. е причинил виновно и противоправно вреди на ищцата, за което й дължи обезщетение на деликтно основание, а като функционално отговорен за причинените вреди материалноправно легитимиран да заплати обезщетение е и застрахователят на увреждащото лице по договор за ЗГО.

Спорен пред настоящата инстанция е въпроса за размера на дължимото се от ответника на ищеца обезщетение, определен по реда на чл.52 от ЗЗД, както и за наличието и обема на съпричиняване на увреждането.

По отношение на размера на обезщетение

Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.

Обективно по делото е установено, че към момента на ПТП ищцата е била на 45години.

Обвинението , което е било повдигнато на водача на МПС С. Й. Р. М. Д. е било за причиняване на телесна повреда при управление на МПС, поради нарушаване на ЗДвП . Тъй като претърпените увреждания от пострадалия и нарушенията на извършителя са част от състава на чл.343 и чл.342 от НК, по които членове водачът на МПС Д. е признат за виновен следва, на основание чл. 300 ГПК и чл. 413,ал.3 вр. ал. 2 от НПК установените в решението увреждания на Б.П. и установените нарушения на ЗДвП от водача на МПС, да се приемат за установени и в гражданския процес, обезщетяващ вредите от същия деликт.

Освен от споразумението , причинените на ищцата увреждания от ПТП се установяват от изслушаната по делото СМЕ и ДСМЕ.

От изслушаната СМЕ , изготвена от в.л. д-р М. се установява,че следствие на 4 претърпяното ПТП ищцата е получила мозъчно сътресение, контузия на главата и тялото, фрактура на IV поясен прешлен /Л4/ и фрактура на тялото на XII гръден прешлен /Тх12/.Според вещото лице мозъчното сътресение е протекло без пълна загуба на съзнание, със зашеметяване, липса на спомен за инцидента и бързопреходна общомозъчна симптоматика. Контузията на главата и тялото е предизвикала болки за срок до 10дни. Фрактурата на поясния прешлен е довела до затрудняване движението на снагата за период от 8-10 месеца.Фрактурата на гръдния прешлен е довела до ограничаване движението на снагата за срок от 6 месеца.Според вещото лице непосредствено след инцидента е проведено 10-дневно лечение в МБАЛ „Христо Ботев” АД, гр. Враца, ,като по време на болничното лечение не е регистрирана огнищна и отпадна неврологична симптоматика.Според вещото лице в резултат на получените травматични увреждания ищцата е претърпяла интензивни болки и страдания за срок от 45 дни, значителни до три месеца, умерени до 10 месеца и продължаващи в по-лека степен до момента. Според вещото лице възстановителния период при ищцата е продължил около 12 месеца. Травмата й е протекла на фона на развиващи се дегенеративни промени на гръбначния стълб. Според вещото лице неблагоприятно значение за продължителността на възстановителния период на ищцата имат и установената левостранна коксартроза и наднорменото тегло.

По делото е прието и заключение на СМЕ, изготвено от в.л. д-р К., който дава категорично заключение за това, че уврежданията при процесната катастрофа нямат връзка с последвалата операция и смяна на тазобедрената става на ищцата.

В о.с.з. на 27.02.2020г е изслушана свид. Г., майка на ищцата, която установява, че непосредствено след катастрофата дъщеря й била в болница на легло, с подлога.

Имала поставен корсет. След като я изписали от болницата около 3-4 месеца свидетелката гледала ищцата на легло. Установява,че ищцата имала затруднения да се обслужва сама. Започнала да става след 3-ия, 4-ия месец. Установява, че до м.10.2018г ищцата била в болнични. Според свидетелката ищцата има страх да се движи по улиците,изпитва болки в кръста и лесно се уморява.

Съдът счита, че може да кредитира свидетелските показания, доколкото същите се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал и дават информация за факти , лично възприети от свидетеля.

Видно от описаното в ИМ ищцата не претендира като последица от процесното ПТП да е претърпяла операция за смяна на тазобедрена става. Тази връзка между инцидента и операцията се твърди от свид. Г., но липсва претенция за заплащане на обезщетение за тавака вреда. Независимо от всичко следва да се посочи, че свидетелските показания не са годно доказателствено средство за установяване причинна връзка между деликт и травма. По делото е събрана СМЕ, която 5 безпротиворечиво установява, че липсва причинна връзка между процесното ПТП и операцията , претърпяна от ищцата за смяна на тазобедрена става. С оглед изложеното и като съобрази, че такива болки и страдания ищецът не е описал в ИМ и не претендира обезщетение за тях, а и не се установява тази операция да е в причинна връзка с настъпилото ПТП на 19.12.2017г, съдът приема, че за такива вреди не следва да присъжда обезщетение.