Определение № 185 от 25.04.2024, Окръжен съд - Хасково
- Съд
- Окръжен съд - Хасково
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 267/2024
- Вид
- Определение № 185
- Подписан
- 25.04.2024
- В сила
- 25.04.2024
- Състав
- МИГЛЕНА ТЕНЕВА ТЯНКОВА, ФИЛИП ЖЕЛЯЗКОВ ФИЛИПОВ, ГЕОРГИ КОСТАДИНОВ МИЛКОТЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.11 ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.11 ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.122 · Наказателен кодекс
- чл.63 ал.1 т.4 · Наказателен кодекс
- чл.246 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.248 ал.1 т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.249 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.249 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.249 ал.4 т.4 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 185 гр. ХАСКОВО, 25.04.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, IV-ТИ СЪСТАВ , в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА
Членове:
ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ
ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ като разгледа докладваното от ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ Въззивно частно наказателно дело № 20245600600267 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXII, вр.чл.249 ал.3 от НПК.
Образувано е по частен протест на прокурор при РП - Хасково - ТО - Ивайловград, против протоколно Определение № 73/24.01.2024г., с което в проведеното на същата дата разпоредително заседание по НОХД № 299/2023г. по описа на РС – Харманли, е прието, че с посоченото в обстоятелствената част на обвинителният акт за субективната страна на деянието, че дори и да се приеме, че обвиняемия не съзнавал характерът на деянието но е бил длъжен и могъл да предотврати обществено опасните му последици, са смесени интелектуалния момент на вменяемостта и небрежността като форма на непредпазливата вина и така е допуснато съществено отстранимо процесуално нарушение по смисъла на чл.249 ал.1 вр.чл.248 ал.1 т.3 от НПК, засегнало правото на защита на подсъдимия и възможността да разбере обвинението, като за отстраняването му съдебното производство е прекратено и делото върнато на прокурора.
В протеста, който е подаден в срок от надлежна страна, се излагат оплаквания за неправилност и необоснованост на определението. Твърди се, че приетото от съда нарушение не било допуснато. На досъдебното производство била назначена съдебно психологична и психиатрична експертиза за вменяемостта на обвиняемия поради задължителният й характер и защото бил непълнолетен, но заключението не било задължително за субекта на процеса. В протеста е направен смислов анализ на използвания в обвинителният акт при описване на субективната страна на деянието термин „дори да приемем“ и е посочено, че използването и смисълът му били в това, че дори и да не се приемело заключението по посочената експертиза или, че не била осъществена едната 1 форма на непредпазливостта – самонадяността, то била осъществената другата – небрежността, което следвало да е ясно на първоинстанционния съд, освен ако не се търсел повод за връщане на делото и недаване ход по същество, поради други причини. С тези доводи се иска отмяна на определението и връщане делото на първата инстанция, за продължаване на съдопроизводствените действия.
Препис от протеста е връчен на заинтересованите страни, възражения против същия не са постъпили.
Хасковският окръжен съд, като прецени доводите в протеста и провери изцяло обжалваното определение, намира следното:
Съдебното производство по НОХД № 299/2023г. по описа на РС – Харманли е образувано по обвинителен акт, изготвен от прокурора подал протеста, по д.п.№ 299/2021г. по описа на РУ – Харманли, с който против подсъдимия А. Н. Д., роден на **.**.****г. е повдигнато обвинение за престъпление по чл.122 ал.1, вр.чл.63 ал.1 т.4 от НК, че на 13.07.2021г. в язовир в землището на гр.Х. /описани в обвинението/, като непълнолетен но като е разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си, причинил по непредпазливост смъртта на И. А. М. на * г., като при игра го е хвърлил в дълбоката част на язовира.
Обвинителният акт е втори по ред. По първоначално внесения с който на Д. е било повдигнато обвинение за същото престъпление, е било образувано НОХД № 430/2022г. по описа на РС – Харманли. В проведеното разпоредително заседание обвинителният акт е върнат на прокурора и за отстраняване на допуснато в същия, съществено отстранимо процесуално нарушение, засегнало правото на подсъдимия да разбере обвинението, изразяващо се в противоречие между повдигнатото обвинение и твърдението в обстоятелствената част на обвинителният акт, че деянието било извършено при пряк умисъл.
Със сега внесения обвинителен акт, е допуснато пак такова нарушение. Това е така защото от прочита на обстоятелствената част на същия, освен причината за смъртта на пострадалия която била механична асфикция от удавяне, вменяемостта на непълнолетния тогава подсъдим и възможността му да разбира свойството и значението на извършеното и ръководи постъпките си ,а св.С. да възприема и възпроизвежда фактите, при описанието на самата деятелност е посочено, че на инкриминираната дата и място при игра в язовира между малолетния пострадал който не можел да плува, брат му /св.С./ също тогава малолетен и подсъдимия, последния извикал пострадалия и го хвърлил в по-дълбоката част на язовира, а след като пострадалия започнал да се опитва да изплува но не успявал и брат му отишъл за помощ, подсъдимия излязъл от водата и се скрил. За субективната страна на престъплението - т.е формата на вината, в обстоятелствената част на обвинителният акт е отразено единствено, че то било извършено от подсъдимия по непредпазливост, а после е посочено, че дори и да се приеме, че подсъдимия /обвиняемия/ не е съзнавал характера на деянието си, е бил длъжен и е могъл да предотврати обществено опасните му последици.
Изложени са и фактически твърдения за причинно-следствената връзка между деянието и 2 настъпилия съставомерен резултат.
Известно е от наказателно правната теория и съдебната практика, че вината е субективното психическо отношение на дееца към извършеното деяние и неговите обществено опасни последици. Вината има две форми – умисъл и непредпазливост. Непредпазливостта по чл.11 ал.3 от НК е несъзнавана /небрежност/ и съзнавана /самонадеяност/. При небрежността деецът не предвижда общественоопасните последици на деянието, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, а при самонадеяността ги предвижда – съзнава, но е мислел да ги предотврати - т.е е взел мерки те да не настъпят, които обаче са се оказали недостатъчни.
Разликата между самонадеяността и евентуалния умисъл по чл.11 ал.2 от НК е, че при последния деецът макар да не цели пряко съставомерния резултат го допуска и е безразличен към настъпването му. Явно според прокурора, във внесеният обвинителен акт е прието, а и в тази насока са доводите в протеста, че подсъдимия съзнавал обществено опасния характер на деянието и действал при условията на самонадеяност като форма на непредпазливата вина.Това обаче от самия обвинителен акт не става ясно, защото в същия липсва фактическо изложение след като прокурора счита, че подсъдимият е съзнавал деянието си, как е мислел да предотврати обществено опасните му последици и съответно е действал самонадеяно, а не небрежно или при евентуален умисъл. Това е довело до неяснота относно субективната страна на повдигнатото на подсъдимия обвинение по чл.122 от НК, а от там на самата правна квалификация и невъзможност обвинението да бъде разбрано, което е съществено отстранимо процесуално нарушение по смисъла на чл.249 ал.4 т.4 от НПК.
Липсата на факти в обстоятелствената част на обвинителният акт относно времето, мястото и начина на извършване на престъплението, очертаващи неговите обективни и субективни признаци и противоречието между тях, включително и за формата на вината, е винаги съществено отстранимо процесуално нарушение, засягащо правото на защита и обуславящо връщане на обвинителният акт поради несъответност на чл.246 от НПК, като в този смисъл са и указанията в задължителното Т. Р. № 2/2002г. на ОСНК на ВКС. Ето защо твърденията в протеста, че връщането е сторено неоснователно и единствено поради нежеланието на съдебния състав за разглеждане на делото, е изцяло несъстоятелно, като конкретни доводи в тази насока не се сочат и ако прокурора счита, че такива има е следвало изрично да ги посочи, а наведените в частния протест доводи за отмяна на определението, поради изложеното до тук, са също необосновани. Обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено, като се съобрази посоченото в мотивите и на настоящото. Водим от горното съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно Определение № 73/24.01.2024г. постановено по НОХД № 299/2023г. по описа на РС-Харманли.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4