Решение № 37 от 26.01.2023, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Враца, 26.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Ив. Ангелова при участието на секретаря Ваня Люб. Василева като разгледа докладваното от Росица Ив. Ангелова Административно наказателно дело № 20221420201071 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.58д-чл.63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Г. А. Д. от гр.София ЕГН ********** против Електронен фиш серия К № 6430525 за налагане на глоба, с който за извършено нарушение по чл.21, ал.2 вр. ал.1 ЗДвП му е наложено на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 от ЗДвП административно наказание – глоба в размер на 1200.00 /хиляда и двеста/ лева. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакувания акт, като се отправя искане за неговата отмяна.

Ответната страна, редовно призована не е ангажирала представител в с.з. В придружителното писмо към преписката, са изложени доводи за законосъобразност на електронния фиш и неоснователност на жалбата, с искане за оставянето й без уважение.

Съдът, след като се запозна с образуваната административно-наказателна преписка, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, доколкото електронния фиш е съставен именно срещу жалбоподателя в качеството му на ползвател на регистрираното МПС. По делото има данни, че процесния електронен фиш е бил надлежно и редовно съобщен на жалбоподателя по реда на чл.189, ал.5, изр.1 ЗДвП, поради което и следва да се приеме, че жалбата е подадена в законноустановения в чл.189 ал.8 ЗДвП преклузивен срок и е процесуално допустима.

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 10.04.2022 г., в 05:57 часа, в град Враца, по ул.“Втори юни“, до „Химко“ АД, с 1 посока на движение към град Мездра, с автоматизирано техническо средство № TFR1-М 611 е установено и заснето движение на л.а.”БМВ 530 Д” с рег.№ **** със скорост 99 км/ч, при разрешена такава от 50 км/ч. Последвало е издаване на процесния електронен фиш срещу настоящия жалбоподател като ползвател на регистрирано МПС за нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на хиляда и двеста лева. В издадения ЕФНГ е отразено, че нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФНГ серия К 3196822.

Гореизложеното се установява от приложените по делото Електронен фиш серия К № 6430525 за налагане на глоба със снимков материал към преписката; Протокол 1-13-22 от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR-1M; Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. за утвърждаване образец на електронен фиш и копие на образец на електронен фиш;

Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 от 24.02.2010 г. със срок на валидност на мобилната система за видеоконтрол до 24.02.2020 г. и писмо на ГД НП от 12.03.2020 г.; Приложение към преписка–клип 17152, радар 611; Разпечатка на заснетите нарушения от мобилно техническо средство TFR1-М 611 за конкретната дата; Справка за регистриран собственик на превозното средство; ЕФНГ серия К 6235940 и Декларация, приложение 6 по чл.189,ал.5 ЗДвП с пълномощно и договор за наем на автомобил; Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система, приложение към чл.10, ал.1 за дата 10.04.2022 г.; Справка за нарушител /водач Г. Д. и карта на мястото на нарушението.

При гореустановената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Обжалваният ЕФНГ е съставен съобразно разпоредбата на чл.189, ал.4 ЗДвП и утвърдения образец от министъра на вътрешните работи, поради което изложените в тази насока доводи в жалбата са неоснователни.

От събраните по делото доказателства съдът намира, че датата и мястото на нарушението са посочени ясно в ЕФНГ, налице е снимка и разпечатка от техническото средство за посочения ден, като последното е преминало съответния метрологичен контрол.

Налице е различие между ЕФНГ и снимковия материал, относно превишената скорост. В ЕФНГ е посочено, че скоростта е била 99 км/ч. и превишената скорост е 49 км/ч.

В снимковия материал, а и в разпечатката от техн.средство се сочи, че скоростта е била 102 км/ч. и превишената скорост е 52 км/ч. В случая обаче е налице намаление на превишената скорост с 3 км/ч., което е в полза на наказания нарушител и е вследствие приспадане на тези минус 3 км/ч., като допустимо отклонение на заснемащото техн.средство.

В приложената Справка за нарушител /водач Г. Д. в графа „Фишове“ е отбелязано, че ЕФНГ серия К/3196822 е съставен за нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП и на основание чл.182, ал.1, т.2 ЗДвП е била наложена глоба в размер на 50.00 лева, като същият е бил връчен на 24.02.2022 г. и е влязъл в сила, но не е отбелязана датата на влизането му в сила.

2

В конкретния случай нарушението е квалифицирано като такова по чл.21, ал.2 от ЗДвП и е наложено наказание по реда на чл.182, ал.4 от ЗДвП глоба в размер на 1200.00 лв.

Нарушението е установено с АТС TFR1-M 611, с което е счетено от АНО, че описаното нарушение е превишаване на допустимата скорост в населено място.

С издадения ЕФНГ на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба от 1200.00 лева. Разпоредбата на чл.182, ал.4 ЗДвП визира хипотези на повторно извършени нарушения на чл.182, ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗДвП, която от своя страна визира, както хипотези на превишаване на разрешената скорост на движение в населено място за превишаване над 50 км/ч по отношение на водачи на моторни превозни средства, така и хипотези на превишаване на разрешената скорост извън населено място. Повторност на нарушението е налице, когато същото е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на НП, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение. В конкретния случай, ЕФНГ серия К № 3196822 е бил връчен на жалбоподателя Д. на 24.02.2022 г., но не е ясно кога същият е влязъл в сила, съгласно приложената Справка за нарушител/водач, поради което и изискванията за повторно извършване на нарушението не са изпълнени. Отделно от това следва да се отбележи, че с процесния ЕФНГ жалбоподателят Д. е бил санкциониран за нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП, на основание 182, ал.1, т.2 ЗДвП за превишаване разрешената скорост в населено място.

Настоящият съдебен състав намира, че неправилно АНО е приложил санкционната норма като е нарушил правилата за "повторността". Нарушено е правото на жалбоподателя да се защити срещу всички факти. В този смисъл са и изложените от него възражения в жалбата, че не може да разбере защо размерът на санкцията е завишен. Този порок обаче не води до пълна отмяна на НП, тъй като нарушителят е запознат с фактите на конкретното нарушение – касае се за управление на МПС с превишена скорост в населено място и това обстоятелство налага преквалификация на нарушението. Изрично Тълкувателно решение № 8/2021 г. по т. д. 1/2020 г. на ВАС приема, че при липса на съществено изменение на съставомерните факти в наказателното постановление на основание чл.337, ал.1, т.2 НПК вр. чл.84 ЗАНН районният съд може да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение, т.е. районният съд има правомощието да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба, без да отменя наказателното постановление. Ето защо деянието следва да се преквалифицира от такова извършено в условията на "повторност" по чл.182, ал.4 ЗДвП в такова по основния състав – чл.182, ал.1, т.5 ЗДвП регламентиращ наказание при превишаване на максимална скорост в населено място над 40 км/ч, както е в случая, респективно само размерът на наложената "глоба" следва да се измени от 1200.00 на 600.00 лева.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, отразени в жалбата, тъй като се установи безспорно по делото, че мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение е преминала успешно технически преглед и за конкретната дата 3

10.04.2022 г. е съставен Протокол за използване на АТСС TFR1-M 611.

Не е налице маловажност на случая, а останалите възражения в жалбата са неоснователни и несъотносими.

Предвид горното, съдът намира, че въззивната жалба се явява частично основателна и като такава същата следва да бъде уважена частично, а атакуваното НП следва да се измени в частта, с която на основание чл.182, ал.4 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП на жалб. Д. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1200.00 /хиляда и двеста/ лева, като се намали на основание чл.182, ал.1, т.5 ЗДвП размера на глобата на 600.00 /шестстотин/ лева.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, Врачанският районен съд РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Електронен фиш серия К, № 6430525 за налагане на глоба, издаден от ОД МВР-Враца, В ЧАСТТА, с която на основание чл.182, ал.4 от ЗДвП на Г. А. Д. от гр.София, ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1200.00 /хиляда и шестстотин/ лева, КАТО НАМАЛЯВА на основание чл.182, ал.1, т.5 ЗДвП размера на глобата на 600.00 /шестстотин/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Враца по реда на гл.XII АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за неговото изготвяне.

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________

4