Решение № 840 от 17.04.2026, Административен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 840

Перник, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Перник - III касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ИВАЙЛО ИВАНОВ

Членове:

АНТОНИЯ АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА

СИЛВИЯ МИЧЕВА-ДИМИТРОВА

При секретар ДЕСИСЛАВА ДРЕХАРСКА и с участието на прокурора ДИЛЯН СТОЯНОВ ДЕЯНОВ като разгледа докладваното от съдия АНТОНИЯ АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА канд № 20267160600088 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63в, ал.1, от ЗАНН във връзка с чл.208 и сл. от Глава дванадесета „КАСАЦИОННО ПРОИЗВОДСТВО“ от АПК.

Образувано е по касационна жалба на О**** – П****, представлявано от директора на О*** на М*** – П****, чрез гл. юрисконсулт З. В., срещу Решение № 3***/12.12.2025 г. по АНД № 16***/2025 г. по описа на Районен съд – П****, с което е отменен електронен фиш, издаден спрямо Д. В. В., представляван в производството, чрез адв. П. – АК Б****.

Касаторът счита решението за неправилно, поради нарушение на материалния закон, като поддържа, че районният съд незаконосъобразно е отменил изцяло електронния фиш, вместо да го измени и да приложи по‑благоприятния закон, съгласно чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява не изпраща процесуален представител.

Ответникът по касационната жалба не се явява и не изпраща процесуален представител. С молба, депозирана преди съдебното заседание с вх. № 855/25.03.2026 г., чрез пълномощника си адв. К. П. – АК Б****, заявява, че не възразява да бъде даден ход на делото в негово отсъствие, оспорва касационната жалба, не прави доказателствени искания, изразява становище по съществото на спора и претендира присъждане на направените разноски пред всички инстанции.

Представителят на Окръжна прокуратура – П**** дава заключение за основателност на касационната жалба, като предлага първоинстанционното решение да бъде отменено и делото да бъде решено по същество.

Настоящият касационен състав, на основание чл. 218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди доводите в жалбата и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието със закона на обжалваното решение, след съвещание за да се произнесе намери следното:

Подадената касационна жалба е процесуално допустима, като подадена от процесуално легитимирана страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и в предвидения от закона преклузивен срок.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

След извършена проверка в пределите на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, тъй като е постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма и по допустима жалба, но е неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон, по следните съображения:

За да се произнесе, районният съд е приел, че електронният фиш е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и в изискуемата от закона форма и съдържание.

Въз основа на събраните в хода на съдебното производство доказателства районният съд е приел за безспорно установена фактическата обстановка, а именно че на 06.07.2025 г. в 11:40 часа, в [населено място], [жк], ПП I‑6 км 74+800, при въведено ограничение на скоростта 60 км/ч, установено със стационарно‑преносима система за контрол на скоростта ARH *****, е заснето движение на лек автомобил със скорост 77 км/ч, представляващо превишение с 17 км/ч.

За нарушението е издаден Електронен фиш серия К № 11060****, с който на Д. В. В. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 2 ЗДвП, като деянието е квалифицирано като повторно.

Фактическата обстановка е правилно установена от районния съд и не се оспорва от страните. Независимо от това съдът е достигнал до неправилен правен извод относно приложимата санкционна норма.

Макар да е приел, че е налице извършено административно нарушение, районният съд е постановил неправилен краен резултат, като е отменил изцяло електронния фиш, вместо да упражни правомощието си по чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН и да приложи по‑благоприятния закон чрез изменение на санкционния акт.

Съобразно чл. 220 от АПК настоящата касационна инстанция възприема фактическата обстановка, установена от районния съд, която съответства на събраните по делото доказателства. При разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като доказателствата са събрани и обсъдени съобразно принципите по чл. 13 и чл. 14 НПК, във връзка с чл. 84 ЗАНН.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява извършването на административното нарушение, поради което неправилното приложение на санкционната разпоредба е довело до постановяване на неправилен съдебен акт.

При така установените факти деянието следва да се квалифицира като административно нарушение по чл. 21, ал. 2, във вр. с чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, доколкото е налице превишаване на въведено с пътен знак ограничение на скоростта.

Нарушението е установено чрез автоматизирано техническо средство – стационарно‑преносима система за контрол на скоростта ARH C***, като от приобщените по делото доказателства се установява, че същото е от одобрен тип, преминало е изискуемата метрологична проверка към датата на нарушението и е използвано при спазване на нормативно установените изисквания. Техническото средство е експлоатирано в съответствие с разпоредбите на Наредба № 8121**** от 12.05.2015 г., като заснемането е осъществено в автоматичен режим, без пряка намеса на контролен орган.

Генерираният снимков материал съдържа данни за датата, часа, мястото на нарушението, отчетената скорост и регистрационния номер на моторното превозно средство и представлява годно веществено доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, което обосновава по несъмнен начин извода за извършване на нарушението. По делото не са ангажирани доказателства, които да опровергават този извод.

Настоящата касационна инстанция намира, че отпадането на приложимостта на чл. 182, ал. 4 ЗДвП в конкретния случай е резултат от настъпила законодателна промяна, а не от недоказаност на повторността. С изменението на чл. 182 ЗДвП, в сила от 07.09.2025 г., повторността е изключена като квалифициращ признак за хипотезите по чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП, поради което приложим е по‑благоприятният закон по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗАНН (lex mitior).

Неправилен е изводът на районния съд, че не разполага с правомощие да измени санкционното основание. В случая не е налице декриминализация на деянието по чл. 21, ал. 2 ЗДвП, а единствено отпадане на по‑тежката санкционна последица, предвидена за повторност. Следователно деянието продължава да представлява административно нарушение, подлежащо на санкциониране по действащата по‑лека разпоредба.

Съгласно чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН и Тълкувателно решение № 8/16.09.2021 г. на ВАС, съдът разполага с правомощието да измени електронния фиш чрез прилагане на по‑благоприятния закон, когато фактическата обстановка остава непроменена. Поради това първоинстанционният съд е следвало да измени санкционния акт, а не да го отменя изцяло.

По разноските:

С оглед изхода на спора право на разноски има касационният жалбоподател, доколкото същият не претендира и не доказва сторени разноски в производството, съдът не дължи произнасяне.

Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН, СЪДЪТ

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 395/12.12.2025 г., постановено по АНД № 16*** по описа за 2025 година на Районен съд – П****, като неправилно, и вместо това постановява:

ИЗМЕНЯ електронен фиш серия К № 1106***, издаден от О*** – П****, като НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание „глоба“ от 100 (сто) лева на 50 (петдесет) лева, прилагайки санкционната норма на чл. 182, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата, вместо неприложимата разпоредба на чл. 182, ал. 4 от Закона за движението по пътищата.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател:

/П/

Членове:

/П/

/П/