Решение № 1270 от 19.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1270 гр. Пловдив, 19.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Г. Калибацев при участието на секретаря Маргарита Ив. Г.а като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно наказателно дело № 20235330202511 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № 3901967, издаден от ОД на МВР - Пловдив, с който на Х. Г. П., ЕГН:

**********, на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят, в жалба си и депозирани писмени молби оспорва издадения ЕФ с искане за неговата отмяна, като излага аргументи за това. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява. Не се явява и процесуалния му представител.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител. В писмено становище оспорва подадената жалба като неоснователна и прави искане за потвърждаване на ЕФ като правилен и законосъобразен. При условията на евентуалност, прави възражение за намаляване размера на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение до минимално предвидения такъв. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

1

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което същата е допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

От ОД на МВР – Пловдив е издаден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К №3901967 за това, че на 27.07.2020 г. в 07:39 часа в село Йоаким Груево, ул.“1-ва“ срещу бензиностанция „Гого газ“ с товарен автомобил „Шкода Рапид“ рег.№ *** е било извършено нарушение за скорост, като при разрешена скорост за движение 50 км/ч, била установена скорост на въпросното МПС от 62 км/ч, след отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч в полза на водача, или превишение на скоростта от 12 км/ч.

Нарушението било установено с автоматизирано техническо средство TFRM1 № 530. Установено било, че горепосоченото МПС е с регистриран собственик – жалбоподателят Х. Г. П..

Констатираното нарушение било квалифицирано по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП на жалбоподателя било наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв.

Изложената фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства – Електронен фиш, снимков материал, протокол за използване на АТСС, Протокол от проверка № 7-33-20/18.09.2020г. на БИМ, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, справка в Централна база-КАТ, справка АИС АНД, писмо изх.№ 1680/30.05.2023г. на Община Стамболийски.

Съдът кредитира цитираните писмени доказателства изцяло като относими към предмета на доказване и допринасящи за разкриване на обективната действителност.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Видно от изложеното в самия Електронен фиш – нарушението, което е вменено във вина на жалбоподателя, е извършено в село Йоаким Груево, ул.“1-ва“ срещу бензиностанция „Гого газ“. Изрично контролният орган е приел, че това местоположение попада в границите на населеното място, поради което и е приложил санкционната норма на чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП.

2

Видно от представеното и приобщено като писмено доказателство писмо изх.

№ 1680/30.05.2023г. на Община Стамболийски, процесният пътен участък е част от републикански път ІІІ-375 /Пазарджик-Пещера/ - Бяга-ИспериховоЙоаким Груево-Пловдив и се намира извън границите на урбанизираната територия, ограничена от регулационните граници на населеното място, т. е. мястото, посочено в Електронния фиш - село Йоаким Груево, ул.“1-ва“ срещу бензиностанция „Гого газ“ попада извън границите на населеното място, както изрично е упоменато в горепосоченото писмо на Община Стамболийски. При това положение съдът приема, че констатациите в ЕФ за административно нарушение, извършено в рамките на населено място, са неправилни, а от там неправилно е приложена и кореспондиращата санкционна норма.

При това положение се налага извода, че на процесното място и време е действало общото ограничение, предвидено в закона, а именно от 90 км/ч за извън населено място за съответната категория ППС. Превишение на километрите в случая от страна на жалбоподателя изобщо няма, доколкото е управлявал лекия автомобил с 62 км/ч, т.е. в разрешения диапазон. Така деянието на П. се явява и несъставомерно.

При това положение, съдът счита, че в случая отговорността на жалбоподателя е ангажирана в противоречие със закона, поради което и атакувания ЕФ следва да се отмени.

За пълнота на изложението, Съдът намира за необходимо да отговори на направените от жалбоподателя възражения.

Настоящият съдебен състав не споделя изразеното в допълнителна писмена молба становище за нарушение на материалния закон, поради издаден в противоречие с чл.34, ал.4 вр. ал.2 от ЗАНН Електронен фиш.

Разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш.

Необжалваем минимум в текста на ал. 2 на чл. 39 от ЗАНН няма.

Разпоредбата на чл. 39, ал. 2 урежда ред за налагането на глоби на местонарушението при маловажни случаи, когато нарушението е установено 3 в присъствието на контролен орган. Предвидена е възможност за налагане на глоба от 10 до 50 лв. с фиш, който няма нищо общо с електронния фиш, която глоба, независимо от определения размер в диапазона от 10 до 50 лв., става необжалваема, но само в случаите, когато нарушителят се съгласи да плати глобата. Тоест, за да настъпи необжалваемост е предвидено условие да липсва спор и да се постигне съгласие между нарушител и контролен орган, независимо от размера на определената глоба в хипотезата на маловажен случай. Но необжалваем минимум в смисъл на невъзможност по принцип да се оспорва определен размер санкция няма. А точно това означава изразът "необжалваем минимум".

От друга страна, необжалваемостта, по смисъла на чл. 39, ал. 2 от ЗАНН, след като бъде постигната, води до приключване на административнонаказателното производство, защото с издаването на фиш се постига ефекта на влязло в сила наказателно постановление. Моментът на настъпване на необжалваемост в процедурата по чл. 39, ал. 2 от ЗАНН изключва възможността за последващо издаване на какъвто и да е акт за установеното вече и санкционирано с фиш нарушение. В този смисъл разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН е нонсенс, защото понятие "необжалваем" в ал. 2, към която препраща тази алинея няма.

Трудно може да се разбере смисълът на нормата на ал.4 и, в частност, какво се има предвид под "необжалваем минимум" – глобите от 10 лв. или до 50 лв. и защо да са необжалваем минимум, като всъщност никъде никой не изключва възможността да се оспорва и този размер административно наказание, а само е предвиден допълнителен облекчен ред за налагането им.

Отговор дава действащата към момента на приемане на разпоредбата, разпоредба на чл. 59, ал. 3 от ЗАНН (ДВ, бр. 10 от 2011 г.), според която не подлежат на обжалване наказателните постановления и електронните фишове, с които е наложена глоба в размер до 10 лева включително, постановено е в полза на държавата отнемане на вещи на стойност до 10 лева включително или е присъдено обезщетение за причинени вреди на същата стойност, освен ако в специален закон е предвидено друго. Тогава и, ако следвайки семантичното тълкуване на думата "необжалваем", като нещо неподлежащо на обжалване, очевидно е, че става въпрос за необжалваем минимум в размер на 10 лв. и при наличието на тази разпоредба при едно систематично и историческо тълкуване на ЗАНН, изводът е, че с чл. 39, ал. 4 4 от ЗАНН е въведено ограничение за издаване на електронен фиш за глоби до 10 лв.

В исторически план, към момента на приемане на разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН (ДВ, бр. 10 от 2011 г.), освен че е действала разпоредбата на чл.

59, ал. 3 от ЗАНН, е приета и разпоредбата на чл. 189, ал. 4 и ал. 13 от ЗДвП, като според ал. 13 не подлежат на обжалване наказателни постановления и електронни фишове, с които е наложена глоба до 50 лв. включително. Същата е обявена за противоконституционна от КС на РБ - бр. 20 от 2012 г., но съдейки по нейното съдържание, изводът е, че необжалваем минимум според законодателя, всъщност са глобите до 50 лв., до какъвто размер могат да се санкционират маловажните нарушения по реда на чл. 39, ал. 2 от ЗАНН с фиш. Това обаче не води до извод, че поради разписаното в чл. 39, ал. 4 от ЗАНН с електронен фиш не могат да се налагат глоби до 50 лв., най-малкото, защото и според приетата едновременно с тази норма противоконституционна разпоредба на чл. 189, ал. 13 от ЗДвП, не се изключва тази възможност, а напротив, изрично се споменава и издаването на електронни фишове, с които е наложена глоба до 50 лв. Тоест, законодателят не е изключвал никога тази възможност. Впрочем, и разпоредбата на чл. 59, ал. 3 от ЗАНН, действаща към онзи момент, не се изключва възможността за издаване на електронни фишове под 50 лв., вкл. и за глоби в размер на 10 лв.

Така, независимо че чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, който въвежда института на електронния фиш едновременно с приемането на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, приемането в същото време и едновременно с това и на чл. 189, ал. 13 от ЗДвП изключва възможността разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН да се тълкува в смисъл такъв, че издаването на електронен фиш да не е предвидено за нарушения, за които глобата е до 50 лв.

Обратното не може да се заключи и при прочита на чл. 85а от ЗАНН, според който, доколкото в този закон няма особени правила за административнонаказателния процес при нарушения, установени с техническо средство или система съгласно чл. 39, ал. 4, се прилагат разпоредбите на Закона за движението по пътищата. Впрочем, тази разпоредба е приета също едновременно с разглежданите по-горе разпоредби и също трябва да се тълкува едновременно с тях. На практика чл. 85а от ЗАНН е ненужна, защото с нея се препраща към специален закон при липсата на правила в общия закон, което и по правило според ЗНА е така. А и налична 5 е обратната разпоредба в ЗДвП. Според чл. 189, ал. 14 /предишна ал. 6/ за неуредените в този закон случаи по съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления и фишове и по изпълнението на наложените наказания се прилагат разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания. Във всеки случай, няма как ЗАНН, в частта си относно електронните фишове, да се счита за специален закон спрямо ЗДвП, а в останалите си части обратно, да е общ закон по отношение на ЗДвП.

Това, че чл.39, ал.2 във връзка с ал.4 от ЗАНН не въвежда ограничение в размера на глобите, налагани с електронен фиш следва, и от обстоятелството, че разпоредбата на ал. 2 включва хипотезите на маловажен случай, без да препраща към друга норма и друг закон, поради което очевидно се имат предвид маловажните случаи по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, а ЗДвП има съвсем отделно легално определение за маловажно нарушение в § 6, т. 32 от ДР.

Единственото императивно въведено ограничение за санкциониране на нарушения, заснети с АТСС, с електронен фиш е, в случаите, когато за нарушението е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки /чл. 189, ал. 4 от ЗДвП/.