Решение № 16233 от 17.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16233 гр. София, 17.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20251110124137 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Производството е образувано по искова молба, подадена от „..“ ЕАД срещу Д. И. К., с която по реда на чл. 422 ГПК са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с които ищецът претендира да бъде признато за установено, че ответникът дължи на дружеството сумата от 1421,01 лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия през периода от 01.12.2022 г. до 30.04.2023 г., доставена в топлоснабден имот с адрес: гр. София, ул. .., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 22.10.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 324,51 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 15.02.2022 г. – 30.09.2024 г.

Ищецът твърди, че разполага с издадена в полза на дружеството срещу ответника заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 62563/2024 г. по описа на СРС, 169 състав, която не е влязла в законна сила. Твърди да е налице облигационно отношение, възникнало между него и ответника, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи 1 съгласно чл. 150 ЗЕ обвързвали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Според приложимите общи условия, купувачите на топлинна енергия били длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок, като ответникът изпаднал в забава за плащане на цената за потребената топлинна енергия. Моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи вземанията, предмет на издадената в полза на дружеството заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 62563/2024 г. по описа на СРС, 169 състав, която не е влязла в законна сила. Претендира разноски. В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба. В хода на ч.гр.д. № 62563/2024 г. по описа на СРС, 169 състав, ответникът е подал възражение по чл. 414 ГПК срещу издадената в полза на дружеството заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, в което твърди, че на 17.02.2025 г. в полза на „..“ ЕАД била заплатена сумата от 1421,01 лв..

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 62563/2024г. на СРС, 169 състав.

Съгласно нормата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г. всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.

Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в § 1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или 2 горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща през исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение с лица, извън посочените в чл. 153 ЗЕ, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153. ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

С оглед на това собственикът или титуляр на вещно право на ползване на имот в сграда – етажна собственост, се явява потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.

Ищецът свързва качеството на ответника на потребител на топлинна 3 енергия за битови нужди с качеството му на ползвател на топлоснабден имот.

Същото се установява от представените по делото писмени доказателства – видно от НА за дарение на недвижим имот със запазено право на ползване №17, том I, рег. №969, дело №12 от 2014г., ответникът Д. К. е прехвърлил правото на собственост върху процесния имот, но е запазил пожизнено право на ползване върху същия, поради което се явява ползвател на топлинна енергия за него през процесния период.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Съответно според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия.

Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия. Дори и да се прекрати топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в жилището, съгласно изричната норма на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ ответникът остава потребител на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната собственост.

Съобразно становището, възприето в мотивите на ТР №2/2016г. на ОСГК на ВКС, поради естеството на етажната собственост отказът от топлоснабдяване на цялата сграда не може да бъде направен от отделния титуляр на права върху обекти в сградата, нито пък той може сам да реши да се ползва ли сградната инсталация за доставка на топлинна енергия. Решението за това се взема от квалифицирано мнозинство от всички етажни собственици или титуляри на вещно право на строеж и то обвързва всеки отделен етажен собственик, независимо дали е съгласен с него.

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на 4 топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007г.

Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

В случая индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода е възложено на „..“ ЕАД.

С оглед на така действащата нормативна уредба следва да се приеме за установено, че за ответника е възникнало задължение по силата на закона и договор при общи условия да заплаща на ищцовото дружество количеството подадена топлинна енергия за процесния топлоснабден имот.

Доставката на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната от ищеца цена, не се оспорва от ответника. Единственото възражение наведено от ответника е за погасяване на задължението чрез плащане, което е направил в подаденото възражение по чл.414 ГПК. Към възражението не е представено доказателство за извършеното плащане, нито е представено такова в хода на исковото производство, въпреки изричните указания на съда, че в доказателствена тежест на ответника е да установи плащане на задълженията.

По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът намира за обективно и компетентно дадено и кредитира изцяло. Вещото лице след проверка в счетоводството на ищеца не е установило действително да е постъпило плащане в размер на 1421,01 лева. Вещото лице е посочило, че за процесния имот са начислени и дължими като непогасени чрез плащане суми в размер на 726,55 евро главница и 165,92 евро – лихва за забава.

Отчетено е извършено плащане в размер на 4,29 евро на 20.02.2023г. Други плащания не са отчетени и не са представени доказателства за такива.

С оглед установеното, исковата претенция се явява доказана по 5 основание и размер.

Относно изискуемостта и забавата на дължимите суми за консумирана топлинна енергия през процесния период са приложими Общи условия на ".." ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Основателна е предявената от ищеца претенция за обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата. Съгласно клаузите на Общите условия доставената топлинна енергия е следвало да бъде остойностявана от ищеца /продавача/ всеки месец, като сумите за топлинна енергия са били дължими от купувачите в 45-дневен срок след изтичане на периода, за които се отнасят, т.е. задължението за заплащане на стойността на топлинната енергия е възникнало като срочно. Следователно изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника. Според нормата на чл.84, ал.1 от ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, т.е. ответникът е изпаднал в забава след изтичане на 45-дневния срок, следващ отчетния период, за който се дължи месечната стойност на доставената топлинна енергия. Следва да бъде уважен искът до пълния предявен размер.

При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 280,55 евро за исковото производство и в размер на 42,85 евро за заповедното производство, при определено от съда юрисконсултско възнаграждение по реда на чл.78, ал.8 ГПК в размер на 50 евро в исковото производство и 25 евро в заповедното производство.