Решение № 867 от 27.06.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 867 гр. Пловдив, 27.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело № 20245300501423 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.435,ал.2,т.6 от ГПК.

Постъпила е жалба от Т. К. М.,ЕГН-**********,длъжник в изпълнителното производство,против отказа на ЧСИ К.Павлов,рег.№ 824,район на действие ПдОС,постановен по изп.дело № 1673/14г.,обективиран в разпореждане с изх.№ 25538/12.03.24г.,да уважи искането на длъжника по изпълнението Т. К. М. за прекратяване на производството по изп.дело на осн.чл.433,ал.1,т.8 от ГПК.

В жалбата се поддържа незаконосъобразност на обжалвания отказ,като се твърди,че жалбоподателят е наследник на починалия в хода на изп.производство длъжник по изпълнението К. Т. М.,като е конституиран като длъжник на мястото на К. М. заедно с останалите наследници на последния-М. Ж. М. и Ж. К. М..Посочва,че наследодателят му К.

М. заедно с Г. Л. С. са длъжници по изп.дело № 1673/14г ,като с договор за цесия от 16.08.18г.първоначалният взискател по делото - „Профи кредит България“ЕООД е прехвърлил вземания,произтичащи от договор за потребителски кредит на „Кредит инкасо инвестмънт БГ“ЕООД,но не било прехвърлено вземането по изп.лист,въз основа на който е образувано изп.дело,по отношение на К. Т. М..Съгласно Приложение № 1-Списък на вземанията било прехвърлено само вземането към Г. Л. С.,но не и вземането към К. Т.

М.,поради което кредитор към него и понастоящем оставало „Профи кредит България“ЕООД,а не цесионера „Кредит инкасо инвестмънт БГ“ЕООД.От 30.08.18г.от 1 кредитора „Профи кредит България“ЕООД не били извършвани изп.действия по делото към К. М.,поради което били налице условията на чл.433,ал.1,т.8 от ГПК за прекратяване на изп.дело по отношение на жалбоподателя.От друга страна,дори и да се приемело,че по силата на договора за цесия е прехвърлено и вземането по изпълнителния лист към К. М.,то това прехвърляне и до момента нямало действие спрямо длъжника,тъй като съобщение по чл.99 от ЗЗД до К. М. не било изпращано,поради което договорът за цесия не бил влязъл в сила по отношение на К. М..Иска се уважаване на жалбата и отмяна на атакуваното разпореждане.

Взискателят по изп.дело „Кредит инкасо инвестмънт БГ“ЕООД,ЕИК-202423225 в писмено възражение изразява становище за допустимост на жалбата само в частта за обжалване отказа от прекратяване на изп.дело.Намира жалбата за неоснователна и недоказана по съображения,изложени във възражението.Претендира разноски.

В мотивите към обжалваното изпълнително действие ЧСИ П.Илиев поддържа,че жалбата е допустима,но неоснователна по изложени съображения.Проследява се развитието на изп.производство,като се навежда довод,че не са налице предпоставките за прекратяването му на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК.По отношение твърденията на жалбоподателя за извършената цесия счита,че уведомяването на длъжниците за цесията по реда на чл.99 от ЗЗД не е елемент от ФС на договора за цесия, с оглед на това „Кредит инкасо инвестмънт БГ“ЕООД се явявал кредитор на лицето по изп.лист от датата на сключването на договора за цесия.

ПдОС,след като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото доказателства,приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.436,ал.1 от ГПК от надлежна страна в изпълнителното производство и против обжалваемо действие на ЧСИ по чл.435,ал.2,т.6 от ГПК,поради което е допустима.

Разгледана по същество същата е основателна.

Изпълнителното дело е образувано с разпореждане на 06.06.14г.по молба на взискателя „Профи кредит България“ЕООД против двама солидарни длъжници-Г. Л. С. и К.

Т. М. по представен изпълнителен лист от 21.03.2014г.,издаден от СГС по т.д.№ 1629/14г.С молбата се възлагат на ЧСИ правомощия по чл.18 от ЗЧСИ.

В пределите на инициирания изпълнителен процес се констатира,че ЧСИ е започнал проучване на имущественото състояние на длъжниците.Спрямо длъжника по изпълнението К. Т. М. се установява,че същият е извършвал частични плащания до 12.15г.,а на 06.02.16г.е наложен запор върху негови вземания в банка.С разпореждане от 02.02.17г.е насрочен опис на движими вещи на К. М. за 08.03.17г.

На 19.10.18г.е постъпила молба от „Кредит инкасо инвестмънт БГ“ЕООД за конституиране на дружеството като взискател спрямо всички посочени в изп.лист длъжници на основание представен с молбата договор за цесия между дружеството и „Профи кредит България“ЕООД от 08.08.18г.С молбата се прави възлагане по чл.18 от ЗЧСИ.ЧСИ се 2 произнася по искането чак на 11.03.2019г.с разпореждане - „Уважавам молбата“,като на длъжника К. М. е изпратено съобщение-призовка,с което същият се уведомява,че на осн.чл.429 от ГПК с разпореждане на ЧСИ е заличен като взискател „Профи кредит България“ЕООД и е конституиран като нов взискател частния правоприемник „Кредит инкасо инвестмънт БГ“ЕООД.Наложен е нов запор от 11.03.19г.по отношение на К. М. в изпълнение на възлагането по чл.18 от ЗЧСИ от новоконституирания взискател.

След справка в информационните масиви на НБД“Население“ е установено,че длъжникът К. Т. М. е починал на ***г.и на негово място са конституирани като длъжници законните му наследници М.,Ж. и Т. М.и.

С молба,депозирана на 26.02.24г.Т. К. М. е поискал прекратяване на изпълнителното дело по отношение на него на осн.чл.433,ал.1,т.8 от ГПК,тъй като по делото не са извършвани изпълнителни действия повече от две години.

С атакуваното разпореждане ЧСИ е отказал да прекрати производството по делото.

Съгласно разпоредбата на чл.433,ал.1,т.8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява,ако взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години,с изключение на делата за издръжка.Това основание почива на разбирането,че при иницииран изпълнителен процес взискателя е субекта,който следва да проявява активност в действията си и да инициира пред съдебния изпълнител предоставените му от закона изпълнителни действия.Същевременно тази процесуална норма съставлява и санкция за онзи кръг от кредитори,които за един сравнително дълъг период от време (две години) бездействат,като не полагат необходимите усилия за успешната реализация на съдебно признатите им и допуснати до принудително изпълнение права.

По отношение на кръга от изпълнителни действия,които са от категорията на тези,прекъсващи законово установения двугодишен срок по см.на чл.433,ал1 от ГПК,ВКС със своята тълкувателна практика с ТР 2/2013г. приема,че това са: насочване на изпълнението чрез запор или възбрана,присъединяване на кредитор,възлагане на вземане за събиране или вместо плащане,извършване на опис и оценка на вещ,насрочването и извършването на продан и т.н.до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

Посочените правила,съотнесени към разглеждания случай мотивират съда да приеме следното:

Жалбоподателят е конституиран като длъжник в качеството му на наследник на К. Т.

М.,който от своя страна е бил конституиран като длъжник по изпълнението.В този смисъл Т. К. М. е процесуално легитимиран да поиска от съдебния изпълнител прекратяване на изп.производство,предприето единствено спрямо него (и неговия наследодател като длъжник),т.е. настоящия съдебен състав следва да се ограничи единствено отчитайки изпълнителните действия,които ЧСИ е предприел само по отношение на този длъжник,но не и тези,насочени към другия длъжник- Г. Л. С.,респ.-неговите наследници.

3

Анализът на предприетото частно правоприемство по отношение на изпълняемото право,с което „Профи кредит България“ЕООД е разполагал и е прехвърлил на „Кредит инкасо инвестмънт БГ“ЕООД и регулиращата това правоприемство в изпълнителния процес норма на чл.429,ал.1 от ГПК показва,че същото категорично не е обвързало длъжника Т. К.

М.,защото на първо място по делото няма никакви доказателства договорът за цесия да е произвел действие спрямо него предвид факта,че в приложение № 1 към договора за цесия фигурира прехвърлянето на вземането само на другия длъжник- Г. Л. С.,но не и това на К.

Т. М..

На второ място,дори да се приеме,че в Приложение 1 фигурира и прехвърлянето на вземането на К. М.,в кориците на делото няма никакви данни цедента- „Профи кредит България“ЕООД,нито самостоятелно,нито чрез пълномощника си „Кредит инкасо инвестмънт БГ“ЕООД да е предприел уведомяване по смисъла на чл.99,ал.3 от ЗЗД на длъжника по прехвърляното вземане- К. М.,че същото има нов носител и занапред той следва да предприеме погасяването му именно в полза на този нов носител и да се въздържа от изпълнение спрямо стария такъв.Липсата на този елемент от фактическия състав по прехвърлянето на вземането означава,че поддържаното от „Кредит инкасо инвестмънт БГ“ЕООД частно правоприемство спрямо длъжника Т. К. М. не е доказано,респ.не са били налице нужните предпоставки за конституирането му в качеството на взискател в образувания изп.процес,имащ за адресат К. М.,респ.Т. М..Това,че ЧСИ не е съобразил изложените обстоятелства и е конституирал „Кредит инкасо инвестмънт БГ“ЕООД като взискател в рамките на воденото пред него изп.производство не означава,че порочността е санирана,а напротив,съдът при осъществяване на контрола на всяко едно подлежащо на обжалване действие е длъжен да съобрази този порок,като не взема под внимание действията на незаконосъобразно конституираната в процеса страна.

В този контекст на нито едно от изявленията на „Кредит инкасо инвестмънт БГ“ЕООД,предприето в рамките на изп.процес,не следва да бъде отдавано процесуално значение,респективно да се зачитат каквито и да било негови правни последици,настъпили в правната сфера на длъжника М..Ето защо конституирането на „Кредит инкасо инвестмънт БГ“ЕООД като участник в изп.производство,както и изявлението му,че възлага по см.на чл.18 от ЗЧСИ извършването на необходимите действия за обезпечаване на изп.производство не водят до прекъсване на течащия срок по см.на чл.433,ал.1,т.8 от ГПК.Същият следва да се приеме за изтекъл на 08.03.2019г.,доколкото последното изп.действие,предприето спрямо длъжника К. М. по възлагане от взискателя „Профи кредит България“ЕООД,е насрочения за 08.03.17г.опис на движими вещи.

С изтичането на този срок автоматично и по силата на самата правна норма изп.производство спрямо длъжника Т. К. М.,(доколкото само той е обжалвал отказа на ЧСИ да прекрати производството по изп.дело),следва да се смята за прекратено с всички произтичащи от това последици,вкл.с възникването на процесуалното задължение на ЧСИ да постанови изричен констатиращ акт за прекратяване на из.производство спрямо сочения длъжник на основание чл.433,т.8 от ГПК.

4

Вместо това ЧСИ е постановил изричен отказ,приемайки,че липсва основание за прекратяване на изп.производство,който отказ е незаконосъобразен,защото не почива на фактическите и правни действия,реализирани в изпълнителния процес и следва да се отмени,а делото да се върне на ЧСИ за прекратяване на изп.дело по отношение на длъжника Т. К. М..

С оглед този изход на спора разноски на „Кредит инкасо инвестмънт БГ“ЕООД не следва да се присъждат.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ действията на ЧСИ К.Павлов,рег.№ 824 по КЧСИ и район на действие ПдОС по изп.дело № 1673/14г,обективирани в разпореждане с изх.№ 25538/12.03.24г и изразяващи се в отказ за прекратяване на изпълнителното дело на осн. чл.433,ал.1,т.8 от ГПК по отношение на длъжника Т. К. М.,ЕГН-**********.

ВРЪЩА делото на ЧСИ К.Павлов,рег.№ 824 за прекратяване на изпълнително дело № 1673/14г.по отношение на длъжника Т. К. М.,ЕГН-**********.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5