Решение № 22159 от 03.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22159 гр. * 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: А.И.И при участието на секретаря * като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20251110121155 по описа за 2025 година

*“ ЕАД е предявило срещу Г. В. К. установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ за установяване съществуването на вземане за продажна цена на доставена топлинна енергия в размер на 2413,84 лева за периода 05.2022 г. – 04.2024 г., ведно със законната лихва от 10.02.2025 г. до окончателното изплащане, 308,19 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2023 г. – 05.02.2025 г., 96,87 лева – сума за дялово разпределение за периода 05.2022 г. – 04.2024 г., ведно със законната лихва от 10.02.2025 г. до окончателното изплащане и 20,19 лева – мораторна лихва за периода 16.07.2022 г. – 05.02.2025 г., за топлоснабден имот в гр. С. ул.

„*“, бл. * вх. Б, ап. 34, аб. № *, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 7826/2025 г. на СРС, 82 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника в качеството му на собственик на топлоснабдения недвижим имот. Излага, че в това качество се явява и клиент на топлинна енергия при Общи условия, влезли в сила на 10.07.2016 г., чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата 1 молба, с който оспорва исковете като неоснователни по основание и размер. Оспорва да е потребител на топлинна енергия в имота, както и негов собственик или вещен ползвател.

Излага, че няма доказателства да е приел наследството на своя наследодател. Счита, че доколкото липсва валидно действаща формула за изчисление на топлинната енергия, исковете следва да се отхвърлят. Счита за недължими сумите, начислени служебно. Намира, че ищецът не поддържа в изправност измервателните уреди на топлинна енергия. Намира за неоснователни претенциите за лихва, доколкото не са ангажирани доказателства за публикуване на сумите в сайта на ищеца. Релевира възражение за погасяване на претендираните суми по давност.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в редакцията касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия.

Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.

За доказване на обстоятелството, че ответникът е собственик на процесния имот ищецът е представил Нотариален акт № 18 от 25.06.1998 г., по силата на който Виктор Г.ев К. е придобил собствеността върху недвижим имот в гр. * ж. к. „*, бл. * вх. Б, ап. 34. От удостоверение за наследници на *.ев К. се установява, че негови наследници са Г. В. К. и * К.а. От удостоверение от ГИС София е видно, че стар адрес в ж. к. „И.В., бл. 32 е идентичен с настоящ адрес ул. „*“, бл. * вх. А и вх. Б.

По делото е представено Заявление-декларация от Г. В. К., с което ответникът желае на негово име да бъде открита партида за процесния имот. Съдът намира, че това по своята същност представлява предложение за сключване на договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, което е било прието от ищеца, поради което и ответникът е придобил качеството на купувач на топлинна енергия. С оглед на изложоното съдът намира, че по силата на закона между ответника като потребител и топлопреносното предприятие е възникнало правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия по отношение на обект с абонатен № * за процесния период, без да е необходимо изричното им приемане.

Като страна по облигационното правоотношение потребителите дължат заплащане на реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия отдадена от сградната инсталация, по данни от общия топломер монтиран в абонатната станция, с оглед въведения 2 с разпоредбата на чл. 156 ЗЕ принцип за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост. Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, а съгласно ал. 2 дяловото разпределение се извършва от топлопреносното предприятие.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, по делото са приети писмени доказателства и заключение на съдебнотехническа експертиза. Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т. е. сумите по изравнителните сметки. За определяне на реално доставеното количество топлоенергия по делото вещото лице е посочило, че за процесния период общо доставената и потребена топлоенергия е в размер на 2397,94 лева без предишни просрочени или неплатени сметки, изравнявания за периоди, извън процесния, суми за дялово разпределение и лихви. Сумата за дялово разпределение възлиза на 96,82 лева. За процесния период в процесния имот има 5 броя радиатори с ИРРО. Записаното в главните отчети съвпада с отразеното в изравнителните сметки. Те за БГВ се начислява по показанията на 2 броя водомери за топла вода в имота. Абонатът заплаща дължимите суми на разни месечни вноски. Видно е, че проверката на топломер № 980333637 за 2023 г. е направена 6,5 месеца след законовия срок. Пропускането на 24-месечния законов срок за метрологична проверка на ОТ е нормативно нарушение. От техническа гледна точка наличието на метрологична проверка, макар и след изискуемия срок със заключение „съответства” дава основание на вещото лице да заключи, че за този период ОТ е бил годно СТИ. Това голямо закъснение се дължи на обстоятелството, че за 2019 г. и 2020 г. *“ ЕАД не е имало сключен договор с фирма за метрологичен контрол поради съдебно оспорване на обществена поръчка за избор на такава фирма. ОТ е СТИ и подлежи на метрологична проверка на всеки 2 години.

С отговор на исковата молба е направено възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от ищеца с исковата молба вземания. Съгласно разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ потребителят на топлинна енергия дължи плащане цената на същата по предварително определени цени, известни на страните, на месечни вноски с установен в общите условия падеж. Престациите се обединяват от общия правопораждащ факт – облигацията между страните по договор при публично известни общи условия по чл. 150 ЗЕ и имат съществения елемент на периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД – предварително определен и известен на страните момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде изпълнено, както и определяем размер на същото предвид предварително фиксираните цени за единица топлинна енергия.

Поради горните характеристики на вземанията на топлофикационните дружества за цена на доставената на потребителите топлинна енергия и при зачитане на ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС съдът намира, че следва да бъдат определени като 3 такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД, предвид на което и същите се погасяват с изтичане на установената в същата норма кратка тригодишна давност.

Предвид нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с предявяване на иск, респ. заявление за издаване на заповед за изпълнение на 10.02.2025 г. В този смисъл и вземането на ищеца за цена на доставената на ответника топлинна енергия е непогасено за месечните вноски с падеж след 10.02.2022 г. Доколкото процесният периода е 01.05.2022 г. – 30.04.2024 г. съдът намира, че процесните суми не са погасени по давност и релевираното възражение е неоснователно. Поради това предявеният главен иск следва да се уважи до размера, посочен в експертизата, а именно 2397,94 лева.

По отношение на сумата за дялово разпределение съдът следва да съобрази изводите, направени от СЕС в решение от 23.10.2025 г. по дело C‑760/23, според което допуска национална правна уредба, съгласно която собственикът на апартамент в сграда - етажна собственост, е длъжен да заплати разходите, които са му начислени за топлинната енергия, отдадена от всички тръбопроводи и инсталации за разпределение и доставяне на топлинна енергия в сградата, включително когато стълбищата и коридорите на сградата не са оборудвани с радиатори, в размер на част, пропорционална на отопляемия обем на своя апартамент, доколкото правилата и параметрите, въз основа на които се изчисляват разходите, които са му начислени за индивидуалното му потребление на топлинна енергия за отоплението на апартамента му и за топлата вода за битови нужди, гарантират прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното потребление. Размерът на иска за заплащане на сума за дялово разпределение, определен на основание чл. 162 ГПК, е 96,82 лева.

Основателността на акцесорния иск предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ, одобрени с решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 10.07.2016 г. и приложими за процесния период клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 5 от ОУ при неизпълнение в срок на задълженията клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Това означава, че обезщетението за забава се определя отделно за всяко просрочено месечно задължение.

Съдът приема, че следва да уважи предявения акцесорен иск в размер на 306,15 лева, определен на основание чл. 162 ГПК. Мораторната лихва върху главницата за дялово разпределение, определена на основание чл. 162 ГПК, е в размер на 20,18 лева.

С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът има право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно уважената част от предявените искове в общ размер на 460,62 лева от общо направени разноски в размер на 113,56 лева - държавни такси в исковото и заповедното производства, 300 лева – депозит за експертиза, като претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК 4 определя в размер на 50 лева. Ответникът има право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Претендира се адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева при условията на чл.

38, ал. 1 т. 2 ЗА за исковото и заповедното производства, от които на процесуалния представител на ответника следва да бъдат присъдени 5,07 лева.

Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав