Определение № 960 от 16.04.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 960 гр. София, 16.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно частно гражданско дело № 20241000500500 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Постъпила е молба с вх. № 8091/25.03.2024 г. /неправилно озаглавена „частна жалба“/ на адв. М. А. А. за допълване в частта за разноските на въззивното определение от 14.03.2024 г. в частта за разноските чрез присъждане на адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА.

В молбата се поддържа, че неправилно съдът е оставил без уважение същото искане. Сочи се, че няма изискване за доказване на обстоятелството, че защитата е поета при условията на чл. 38, ал. 1 ЗА, а тя се предполагала винаги при липсата на данни за възмездност.

Жалбоподателят и ищец В. Л. П. в отговор от 15.04.2024 г. на процесуалния си представител, оспорва искането.

Софийският апелативен съд като прецени доказателствата по делото намира за установено следното:

Молбата е подадена в преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК – в срока за обжалване на въззивното определение от 14.03.2024 г., връчено на 22.03.2024 г. на същия адвокат.

Доколкото искането е за присъждане на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА, то спазването на изискването за представяне на списък на разноските по чл. 80 ГПК не е необходимо.

Важното е, че в отговора от 30.11.2023 г. на частната жалба., такова искане е своевременно заявено. Ето защо молбата е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С определението от 14.03.2024 г. по настоящото дело САС е потвърдил определението от 7.11.2023 г. по т. д. № 13818/2020 г. на Софийския градски съд, І-27 състав, в частта, с която е прекратено исковото производство.

Със същото определение въззивният съд е оставил без уважение искането на 1 пълномощника на ответницата адв. М. А. за присъждане на възнаграждение по реда на чл.

38, ал. 2 от Закона за адвокатурата за настоящото частно производство. Съдът е приел, че по делото няма данни той да е ангажиран при условията на чл. 38, ал. 1 ЗА, тъй като не е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че защитата се поема при условията на чл. 38, ал. 1 ЗА, а това не е посочено и в представено по делото пълномощно пред СГС /л. 195 от делото на СГС/, нито в това пред САС /л. 22 от делото на САС/.

При новото разглеждане на същия въпрос настоящият съдебен състав не намира причини за промяна на това становище. Правото по чл. 38, ал. 1 ЗА възниква само в полза на адвокат, осъществил безплатна адвокатска защита. Условията, при които се предоставя адвокатската защита, се уговарят между клиента и адвоката и тези условия следва да се докажат в съдебния процес. Подобно доказване следва да се проведе най-малкото чрез представено писмено изявление от клиента за условията на защитата, като няма пречка това изявление да се обективира и в самото пълномощно или да бъде заявено устно в съдебно заседание. При наличие на подобно волеизявление от клиента и при фактически поета от адвоката защита по делото, то съглашението е доказано. Следователно, за да се приеме, че защитата е предоставена безплатно, то следва по делото да има поне изявление на клиента в този смисъл. Или както е прието в част от практиката на ВКС[1]: „За присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв пред съответната инстанция, е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, като не е необходимо страната предварително да установява и да доказва съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ“. В случая такова доказване не е проведено по настоящото частно производство, тъй като нито в пълномощните по делото, нито в друг документ не фигурира изявление на ответницата, че ангажираната адвокатска защита е безплатна.

Ето защо молбата по чл. 248 ГПК следва да се остави без уважение.

Така мотивиран съдът

[1] така определение № 319/9.07.2019 г. по ч.гр.д. № 2186/2019 г. на ВКС, ІV г.о.

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с вх. № 8091/25.03.2024 г. /неправилно озаглавена „частна жалба“/ на адв. М. А. А. за допълване в частта за разноските на въззивното определение от 14.03.2024 г., постановено по настоящото дело, в частта за разноските чрез присъждане на адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в 1-седмичен срок от връчването му на молителя.

2

Съобщението да се изпрати чрез профила в ССЕВ на адв. М. А..

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3