Решение № 162 от 18.11.2025, Районен съд - Несебър
- Съд
- Районен съд - Несебър
- Дело
- Административно наказателно дело 565/2025
- Вид
- Решение № 162
- Подписан
- 18.11.2025
- В сила
- 24.03.2026
- Състав
- Мария Маркова Берберова Георгиева
Цитирани разпоредби
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.1, т.3 · Закон за адвокатурата
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.37 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.43, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.43, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.15, ал.3 · Закон за нормативните актове
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 162 гр. Несебър, 18.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мария М. Берберова Георгиева при участието на секретаря Красимира Ил. Любенова като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева Административно наказателно дело № 20252150200565 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на С. В. М. с ЕГН **********, с постоянен адрес: с.Р., общ.Несебър, обл.Бургас, ул.Д. * * * *, подадена чрез пълномощника си – адв.Т. К.-Кацанска от АК-Велико Търново, със съдебен адрес: гр.Велико Търново, ***, вх.А, ет.2 против Наказателно постановление № 137 от 10.06.2025г. на Кмета на Община Несебър, с което на основание чл.13, ал.2 от Наредба № 1 на Общински съвет-гр.Несебър за осигуряването на обществения ред, спокойствието и сигурността на гражданите, за опазване на общинската собственост и оконланат среда, за безопасността на движение на територията на Община Несебър /Наредба № 1/, на жалбоподателката М. е наложено административно наказание – глоба в размер на 700 /седемстотин/ лева за административно нарушение по чл.13, ал.1, т.9 от Наредба № 1. Моли се съдът да отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на административно-производствените правила.
В съдебно заседание жалбоподателката М. не се явява. Явява се процесуалния й представител, който поддържа жалбата от името на доверителката си. Ангажира гласни доказателства. В хода на делото по същество пледира за уважаване на жалбата по изложените в нея съображения.
Процесуалният представител на Община Несебър в съдебно заседание оспорва 1 жалбата, като неоснователна и пледира за потвърждаване на атакуваното наказателно постановление, като законосъобразно. Представя писмени и ангажира гласни доказателства. Заявява, че в Община Несебър постъпват постоянно сигнали за мръсотия, в резултат на храненето на бездомните животни, което освен това увеличава и тяхната популация.
Съдът намира, че жалбата е подадена в срок пред надлежната инстанция от лице, което има правен интерес и съдържа изискуемите по закон реквизити, поради което е процесуално допустима.
Като взе предвид исканията на жалбоподателя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, настоящата инстанция намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбоподателката М. е санкционирана за това, че на 28.04.2025г., около 19.10 часа, в с.Р., общ.Несебър, ул.М.З., до хотел „Д. и Р.“, събира и храни безстопанствени животни – котки. За така установеното нарушение бил съставен акт за установяване на административно нарушение в присъствието на жалбоподателката М., която потвърдила, че редовно храни безстопанствените животни, но отказала да го разпише.
Препис от акта бил връчен на жалбоподателката при условията на отказ в присъствието на един свидетел. Въз основа на така съставения акт било издадено обжалваното наказателно постановление.
Недоволна от така издаденото наказателно постановление е останала жалбоподателката С. М., коят о е сезирала съда с жалба, предмет на разглеждане в производството пред настоящата инстанция. В жалбата си, на първо място, жалбоподателката заявява, че не е присъствала при съставянето на акта. С оглед на това твърди, че е нарушена разпоредбата на чл.43, ал.4 от ЗАНН, указваща реда за връчване на АУАН, съставен в отсъствие на нарушителя. Сочи, че с визираното нарушение на административно-производствените правила било нарушено правото й на защита и същото било достатъчно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление. На следващо място се сочи, че отказа на жалбоподателката да подпише акта не бил удостоверен с подписа на един свидетел, както повелява разпоредбата на чл.43, ал.2 от ЗАНН. Навежда се и възражение за липсата на компетентност на актосъставителя по смисъла на чл.37 от ЗАНН. На следващо място се твърди, че нарушението не било установено по безспорен начин, както и неговото авторство в лицето на жалбоподателката. Не ставали ясно мястото и времето на извършване на нарушението, както и в какво точно се състои нарушението, тъй като визираната разпоредба съдържала три изпълнителни деяния – събира, отглежда и храни безстопанствени животни. Липсата на конкретизация на изпълнителното деяние също водело до нарушаване правото на защита на жалбоподателката, като препятствало възможността й да разбере в извършването на какво всъщност нарушение е обвинена. Отделно от това се твърди, че не било доказано какви точно 2 животни събира, отглежда и храни жалбоподателката – котки, кучета, птици или други.
Не ставало ясно също как наказващият орган е установил, че процесните животни са безстопанствени. Твърди се, че процесното животно се намирало в лошо здравословно състояние, недохранено и слабо, поради което жалбоподателката се била погрижила за него. Акцентира си, че разпоредбата на чл.13, ал.1, т.9 от Наредба № 1 противоречи на Закона за защита на животните и на Европейската конвенция за защита на животните компаньони, което също било основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление. На последно място се твърди, че размерът на наложеното на жалбоподателката административно наказание надвишава максималния размер на предвиденото наказание но чл.13, ал.2 от Наредба № 1. При условията на евентуалност, се моли съдът да приеме, че е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН, тъй като деянието с характеризирало в ниска обществена опасност.
Съдът в контекста на правомощията си по съдебния контрол, след като провери изцяло и служебно съставения акт за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, съобрази следното:
За да се произнесе, настоящият съдебен състав съобрази:
Законът изисква изложените в акта и наказателното постановление обстоятелства, твърдения и обвинения да бъдат доказани от актосъставителя, респективно от административно-наказващия орган. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия. Изложените в акта за установяване на административното нарушение фактически констатации съответстват изцяло на тези в издаденото въз основа на него наказателно постановление. Съдът намира за недоказани изложените в жалбата възражения, касаещи времето, мястото, изпълнителното деяние и авторството на установеното нарушение. От показанията на актосъставителя и водения от жалбоподателката свидетел безспорно се установи, че на 28.04.2025г., в 19.10 часа, жалбоподателката М. е извършила вмененото й във вина административно нарушение, изразяващо се в събиране и хранене на безстопанствени животни, по-точно – котки, до хотел „Д. и Р.“, на ул.М.З. в с.Р., общ.Несебър. Безспорно се установи, че акта за установяване на административно нарушение е бил съставен на место, в присъствието на жалбоподателката и още една жена, която по данни на актосъставителя също хранела безстопанствените котки. В резултат на това районът на местонарушението бил силно замърсен и създавал условия за разпространение на зарази. При опит да бъде предявен за подпис и връчен препис от акта на нарушителката, същата отказала, който отказ бил удостоверен с подпис на един свидетел - С. Т. – гл.специалист в отдел „Екология“ при Община Несебър. Установеното от контролните органи на отдел „Екология“ при Община Несебър нарушение е описано ясно – събира и храни 3 безстопанствени животни – котки, поради което възражението на жалбоподателя, че не разбирала какво точно нарушение й е вменено във вина, е неоснователно. Независимо от горното, съдът констатира противоречия в самата жалба при излагане на възраженията за отмяна на атакуваното наказателно постановление, а именно: Твърди, че акта за установяване на административно нарушение бил съставен в отсъствие на жалбоподателката, а веднага след това се сочи, че отказа й да получи акта не бил удостоверен с подписа на един свидетел. Също така се сочи, че твърдяното нарушение не било извършено от жалбоподателката и изобщо не ставало ясно какво нарушение е извършила същата, а малко по-надолу в жалбата се сочи, че процесното животно се намирало в лошо здравословно състояние, недохранено и слабо, поради което жалбоподателката се била погрижила за него. Не следва да се подминава и факта, че по време на проверката, жалбоподателката М. се е държала изключително арогантно и безцеремонно с органите на отдел „Екология“ при Община Несебър от началото на проверката до нейното приключване със съставянето на акта за установено нарушение.
Независимо от гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че при издаване на наказателното постановление са били допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, налагащи неговата отмяна.
Съображенията за това са следните:
На първо място, съдът констатира, че наложената на жалбоподателката М. административна санкция – глоба в размер на 700 лева, значително надвишава максимума на предвиденото в чл.13, ал.2 от Наредба № 1 наказание от 200 лева. Дори и да се приеме, че се касае за повторно нарушение, за каквото принципно липсват данни, както в акта, така и в наказателното постановление, максималното предвидено наказание е глоба в размер на 500 лева. Така установеното нарушение на административно-производствените правила е от рода на съществените и е достатъчно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
На следващо място, но не по важност, съдът констатира, че разпоредбата на чл.13, ал.1, т.9 от Наредба № 1, въвеждаща пълна забрана за събирането, оглеждането и храненето на безстопанствени животни в междублоковите пространства, терени частна и общинска собственост, противоречи на чл.1 и чл.7, ал.2, т.1 от Закона за защита на животните, както и на Глава ІІІ "Допълнителни мерки за бездомни животни" от Европейската конвенция за защита на животните компаньони, в сила за Република България от 01.02.2005г. Целта на посочената разпоредба от Наредба № 1 е овладяване на популацията на бездомните животни. Съдът обаче намира за недопустимо създаването на мерки, които целят да овладеят популациите на безстопанствените животни, чрез пълна забрана за населението да задоволява хранителните им нужди.
Подобен текст би бил логичен и разумен, но чрез въвеждането на конкретни правила за хранене на бездомни животни, а не като го забрани напълно. Съдът намира за нужно 4 да посочи, че броят на безстопанствените животни (конкретно котки) зависи от това, доколко органът на местната власт се справя със задълженията си съгласно чл.40 и сл., Глава V от Закона за защита на животните.
Съгласно разпоредбата на чл.15, ал.3 от Закона за нормативните актове, ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт.
Последното е още едно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.
Предвид гореизложеното, съдът намира жалбата за основателна, поради което следва да бъде уважена, а наказателното постановление – отменено, като незаконосъобразно.
С оглед на този резултат и на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, жалбоподателката има право на присъждане на разноски. От данните по делото се установява постигнато съгласие между жалбоподателката М. и адв.К.-Кацанска за осъществяването на процесуално представителство при условията на чл.38, ал.1, т.3 от ЗАдв. В тази връзка, по делото е представен договор от 12.06.2025г., удостоверяващ постигнатото съгласие между адвоката и страната за осъществяването на правната защита и съдействие като безплатна в сочената хипотеза по чл.38, ал.1, т.3 от ЗАдв.
/л.24 по делото/. Изводът, който се налага е, че на адв.К. – Кацанска следва да се присъди адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗАдв. в размер на 400 лева/четиристотин лева/, което следва да бъде възложено в тежест на наказващият орган.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд на основание чл.63 от ЗАНН РЕШИ: