Решение № 12533 от 14.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12533 гр. София, 14.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. НЕДЕВА при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело № 20221110109833 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 26 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба от ищец Х. Т. М. , ЕГН **********, срещу ответник ..., ЕИК ..., с която моли съдът да осъди ответника да му заплати сумата от 307,79 лв., представляваща недължимо платени суми по договор за потребителски кредит № ... от 01.08.2019 г., и сумата от 1050 лв., представляваща недължимо платени суми по договор за потребителски кредит № ... от 16.10.2019 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба- 24.02.2022 г., до окончателното заплащане на сумите.

Претендира присъждане на разноски.

Ищецът твърди, че на 01.08.2019 г. между страните бил сключен договор за потребителски кредит, тип „Кредитна линия“, съгласно който минималната сума за усвояване по кредита била 200 лв., а кредитният лимит в размер на 1500 лв., като лихвеният процент при максимален срок на кредита е 36 % , а ГПР- в размер на 50 %. Заявява, че съгласно договора следвало да бъде предоставено едно от следните обезпеченияпоръчителство от две физически лица, наети по безсрочен трудов договор с минимално месечно БТВ за всеки в размер на 1500 лв., или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от ответника банка, респективно одобрен от ответника поръчител. Посочва, че на 01.08.2019 г. ищецът е подал искане за кредитна линия № ... за усвояване на сумата от 1000 лв., като в същия ден му бил отпуснат заема на посочената стойност за срок от 3 месеца, като сумата била усвоена в брой, в търговския обект на дистрибутора. В изпълнение на договора ищецът сключил договор за възлагане на поръчителство на .... Твърди, че съгласно процесния договор за потребителски кредит ищецът следвало да плати възнаграждение на поръчителя, което било включено в погасителните вноски към ПП на договора за кредит, като така общо дължимата стойност по кредита възлизала в размер на 1317 лв. Поддържа, че е изплатил по този договор, обща сума в размер на 1307,79 лв., на три 1 вноски, съответно 439 лв. на 18.09.2019 г., 439 лв. на 14.10.2019 г. и 429,79 лв. на 16.10.2019 г., като последната вноска била прихвана от предоставения на 16.10.2019 г. нов кредит от ответника по Искане за кредитна линия № ..., подадено от ищеца М..

Съгласно Договор № 3-1-... от 16.10.2019 г., минималната сума за усвояване по кредита била в размер на 300 лв., а кредитният лимит - 1500 лв. при 36% лихвен процент и ГПР от 50 %. В договора била уговорена идентична клауза за обезпечение, каквато имало и в първия сключен между страните договор. Сумата, която ищецът усвоил била в размер на 1200 лв., като реално получил само 770,21 лв., остатък след прихващането. Съгласно погасителния план ищецът следвало да върне заемната сума в срок от 9 месеца, като отново ищецът сключил договор за възлагане на поръчителство с ... и сумата, която следвало да върне с включено възнаграждение за поръчителя била на обща стойност 2250 лв. Ищецът твърди, че погасил на ответното дружество въпросната сума, чрез следните вноски- 150 лв.на 27.12.2019 г., 250 лв. на 15.01.2020 г., 350 лв. на 21.01.2020 г., 50 лв. на 06.04.2020 г., 50 лв. на 08.05.2020 г., 50 лв. на 17.05.2020 г., 100 лв. на 08.06.2020 г., 50 лв. на 06.07.2020 г., 200 лв. на 04.08.2020 г., 250 лв. 26.08.2020 г., 250 лв. на 14.09.2020 г. и 250 лв. на 29.09.2020 г.

Поддържа нищожност на процесните договори за потребителски кредит като противоречащи на законоустановени императивни правила- на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл.

22 от ЗПК поради неспазване на предвидена в закона форма, на основание чл. 11, ал. 1, т. 7 вр. чл. 22 ЗПК поради липса на съществен елемент от съдържанието на договора, а именно размер на кредита. Посочва, че в договор за потребителски кредит от 01.08.2019 г. не бил посочен ГПР, както и общо дължимата сума по кредита. Поддържа, че размерът на ГПР бил посочен единствено като процент без описване на данните, послужили за неговото изчисляване, тоест липсвала ясно разписана методика на формиране на кредитите, което било в противоречие с чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10 „а“, ал. 2 и 4 от ЗПК. Излага, че в погасителния план не били включени разноските по възнаграждението за поръчителство.

Твърди, че в договорите бил посочен погрешно ГПР /от 50 %/, като действителният размер за ГПР по договора от 01.08.2019 г. бил 123,12%, а по договора от 16.10.2019 г.- в размер на 116,67 %, което е над максимално установения праг. Твърди, че договорите за възлагане на поръчителство са нищожни предвид акцесорния им характер. Навежда твърдения за нищожност на клаузите, вменяващи задължение за сключване на договор за поръчителство, поради обективна невъзможност за изпълнението им, поради предвидените кратки срокове за това. Също така твърди, че процесните договори са нищожни и поради това, че тяхното съдържание е отнапред определено и потребителят не може да влияе върху него. Твърди, че размерът на възнаградителна лихва бил в противоречие с добрите нрави, тъй като надхвърлял трикратния размер на законната лихва за необезпечени заеми, респективно двукратния размер на законна лихва за обезпечени заеми.

Прави искане по чл. 190 ГПК да бъде задължен ответникът да представи всички налични документи във връзка с процесните договори за потребителски кредити, както и справка за всички извършени плащания по тях. Прави искане по чл. 192 ГПК да бъде задължено трето за спора лице- ... да представи официална справка за всички извършени плащания от страна на ищеца по процесните договори. Моли за допускане на съдебносчетоводна експертиза за определяне на размера на погасените от ищеца суми по процесните договори и на размера на ГПР по договорите.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество „... депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Посочва, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит на 16.08.2018 г. тип „Кредитна линия“ № 3-1-... с кредитен лимит от 1000 лв., като на 01.08.2019 г. ищецът е направил усвояване на сумата в пълен размер с лихвен процент от 36% и ГПР 50%, като кредитът следвало да бъде върнат на 3-месечни вноски, всяка в размер по 353,53 лв., но бил предсрочно погасен на 16.10.2019 2 г. Твърди, че кредитът по погасителния план по договора от 16.10.2019 г. не бил изцяло погасен, като оспорва да е получил сумата в размер на 2250 лв. от ищеца. Посочва, че усвоената сума по втория договор е следвало да бъде върната на 9 погасителни вноски, всяка в размер на 154,12 лв. Действително с част от сумата по втория кредит са били покрити задължения по първия договор. Оспорва да са били сключени посочените в исковата молба договори за поръчителство и да му е била платена стойността на възнаграждението по тях. Оспорва изложените твърдения за наличие на нищожност на процесните договори в цялост, респективно на отделни техни клаузи. Оспорва да притежава и поддържа интернет страниците, на които негови партньори предлагат негови кредитни продукти, а именно: ... и ... .

Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа страна:

Страните не спорят, че помежду им са били сключени два броя договори за потребителски кредит, като по първия ищецът е усвоил сумата от 1000 лв., а по втория- 1200 лв., като с част от сумата по втория договор е бил предсрочно погасен първия.

Установява се от приложените по делото Договори за потребителски кредит тип кредитна линия от 01.08.2019г. и от 16.10.2019 г., сключени между ... и Х. Т. М., че ответното дружество е предоставило на ищеца, по първия договор - кредитен лимит в размер от 1000 лева при лихвен процент при максимален срок на кредита- 36,00 %; начин на усвояване- по банков път, в брой или съгласно други налични способи; годишен лихвен процент на разходите при максимален срок на кредита- 50 %, а по втория договор от 16.10.2019 г., сключен при същите условия за ГЛП и ГПР както първия, е предоставена сумата от 1200 лв., с част от която е погасен предсрочно първия отпуснат кредит, а разликата от 770,21 лв. била изплатена на кредитополучателя, в брой, в търговския обект, където е подписан договора за кредит.

Следва да се отбележи, че от приложените по делото /както от ищеца, така и от ответника/ доказателства, не се установява да са сключвани между ищеца, в качеството му на кредитополучател и трето за спора лице, ..., договори за поръчителство, съответно от 01.08.2019 г. и 16.10.2019 г.

Видно от приложения на л.19 от делото, договор за възлагане на поръчителство от 16.10.2019 г., поръчителят поема задължение да отговаря солидарно за всички задължения на Клиента при условията и за срока на Договора за потребителски кредит, тип „Кредитна линия“ № 3-1-.../16.10.2019 г., между клиента и ..., като съгл. чл.1 (1) договорът влиза в сила в момента на неговото подписване, но ще породи действия, само ако кредитополучателят не изпълни вменените му с договора за кредит, конкретни задължения за обезпечаване на кредита /да осигури поръчители, отговарящи на посочените от кредитора условия или банкова гаранция, издадена от одобрена от кредитора търговска банка, вкл. в одобрен списък и не представи доказателства за това/, като поръчителят се задължава да уведоми Клиента на посочен телефонен номер за пораждането на действие на настоящия договор. За последното по делото няма доказателства. В чл. 2, ал. 1 е уговорено, че за оценяването и поемането на задължението за поръчителстване по кредита се заплаща на поръчителя възнаграждение в размер, зависещ от размера на кредита, размера на всяка усвоена сума, срока за изпълнение на задълженията по кредита, редовност на клиента при получаване на кредити и други показатели, свързани с кредитоспособността и лоялността на клиента, чиито конкретни размери при съответните условия са посочени в погасителния план, неразделна част от договора. Възнаграждението се заплаща по банкова сметка на посредника или в брой в търговски обекти на посредника /чл. 2, ал. 3 от договора/. От представеният на л.21 от делото, Погасителен план (неподписан от Клиента) е видно, че „в случай на възползване от услуга за възлагане на поръчителство между Клиента и одобрено от кредитодателя дружество – гарант, общо дължима сума по усвоения кредит № ... и 3 възнаграждението за предоставеното обезпечение под формата на поръчителство, възлиза на обща сума от 2250 лв., от която сума 1387,08 лв. съставлява дължимите на кредитора главница и възнаградителна лихва, а остатъка от 862,92 лв., съответно е възнаграждение по договор за поръчителство.

От издадено от ... удостоверение /на л.49 от делото/ се установява, че в качеството й на организация, на която е предоставено право да регистрира имена в интернет областта „bg.“ Е извършило регистрация на домейн „...“ на 30.07.2009 г. в полза на заявител ..., с ЕИК ..., като от 13.02.2020 г. правото на ползване и управление на домейна е прехвърлено на ... с ЕИК ..., като поддръжката на домейна е заплатена до 18.06.2030 г.

Видно от представените от счетоводството на ответника Справки за получени от ... плащания по усвояване № ... по договор за кредит, тип „Кредитна линия“ № 3-1.../16.10.2019 г. и усвояване № ... по Договор за кредит, тип „Кредитна линия“ № 3-1.../16.08.2018 г./ приложени по делото, съответно на л.51 и 52/ се установява, че в изпълнение на посочените два договора за кредит, са постъпили суми от кредитополучателя в размер на 1378,08 лв. по първия договор и 1055,22 лв., по втория договор, като с тях са погасени съответно отпуснатите главници /от 1200 лв. и 1000 лв./, както и уговорените възнаградителни лихви /от 187,08 лв. и 55,22 лв./.

Тези постъпления, с погасителен ефект, се потвърждават и от приетата по делото, без възражения от страните, ССчЕ.