Присъда № 29 от 18.03.2024, Районен съд - Силистра

Мотиви към присъда № 29 от 18.03.2024 год. постановена по НЧХД № 153/2023 г. на СсРС

Производството пред РС Силистра е образувано в хипотезата на чл.247, ал.1, т.2 от НПК по внесената тъжба от пострадалия С. Д. Г. с ЕГН********** от гр.Силистра, срещу

И. А. И. - роден на 02.11.1983 год. в гр.Силистра, живущ в същия град, български гражданин, грамотен- със средно образование, женен, осъждан, с ЕГН **********,който е обвинен:

В това, че на 28.01.2023г., в гр.Силистра, около 22.00ч. чрез нанасяне на удари в задната част на главата в тила - в гръб с твърд предмет / пистолет / и серия от юмручни удари с ръце - в областта на стомаха , ребрата , таза ми , подмишничните ямки от двете ми страни и ритници с крака - по краката е причинил на тъжителя следните телесни увреждания: контузия на главата, разкъсно - контузна рана в областта на тила , контузия на дясната ребрена дъга с охлузвания под мишничната ямка и в долния край на ребрената дъга , контузия на подбедриците с охлузни наранявания които обуславят временно разстройство на здравето не опасно за живота

- престъпление по чл.130, ал.1 от НК.

В съдебно заседание частния тъжител, чрез своя повереник поддържа така повдигнатото обвинение, като пледира за постановяване на справедлива присъда и съответно обезщетение за неимуществени вреди в предявения размер. Подробно анализира събраните доказателства и достига до извода, че обвинението е безспорно доказано.

Тъжителя освен обвинител в този вид производства има качеството и на пострадал, поради което като такъв е предявил граждански иск. С. Д. Г. е конституиран и като граждански ищец, като предявения от него граждански иск е разгледан съвместно в наказателното производство. В хода на производството е увеличил и претенцията си за обещетение в размер на 10 000 (десет хиляди) лева. Повереника като намира обвинение за безспорно доказано, претендира за присъждане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди, претендират се и разноски за адвокатско възнаграждение и то в значителен размер.

Съдебното производство по делото е проведено в отсъствието на подсъдимия И. А. И..

По делото са проведени множество съдебни заседания, като в третото по ред от 04.07.2023г. за подсъдимия се е явил защитник- адв.В. П. от АК-Силистра, редовно упълномощен и приет и от съда. Представени са договор за правна защита и съдействие, както и пълномощно от 01.03.2023г.. Защитника е заявил, че подсъдимия е уведомен за делото и дата за която е насрочено неговото разглеждане. Изразил е воля за помирение, поради което съдът е предоставил срок на страните за постигане на такова. За проведените следващи съдебни заседания съда е считал подсъдимия за редовно призован, чрез неговия защитник. Реално данните са били, че подс.И. А. И. живее постоянно в чужбина на неизвестен за органите на съда адрес.

За провеждане на производство в отсъствието на подсъдимия, съда е приел, че е възможно предвид изискванията на НПК за задължителното му присъствие в съдебно заседание по дела с обвинение за тежко престъпление. Предявеното с тъжбата обвинение е за леко престъпление. Освен това безспорно е установено, че И. А. И. не пребивава на територията на страната и неговото местоживеене в чужбина е неизвестно. За провежданите съдебни заседание съда е приел подсъдимия за редовно призован, чрез неговия защитник, който поддържа връзка с него. В нито един от случаите подс.И. не е посочил уважителни причини поради което не се е явил. Явно е, че са били налице процесуалните предпоставки 1 на чл.269, ал.3, т.4, б.б. „а“ и „в“ НПК.Подсъдимия е бил представляван в съдебното производство от защитник- адвокат.

Процесуалния представител на подс. И. И. намира, че помирение между страните не е постигнато, поради поведението на тъжителя и неговия повереник. Счита делото за заведено в съда, с оглед финансово облагодетелстване с предявената искова претенция. Твърди, че поисканото обезщетение от неговия доверител е значително по размер дори и според практиката на съдилищата в съдебния район. Счита, че неговия доверител е преценен като „лесна мишена“, предвид на предишните му осъждания. Анализира гласните доказателства и пледира за оправдаването на неговия доверител. Възразява и за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът след като взе предвид становищата на страните и събраните в хода на съдебното следствие доказателства намери за установено от фактическа страна следното:

На 28.01.2023г. в късните вечерни часове, след 22,00, в бистро „Колумбия“, в гр.Силистра възникнала конфликтна ситуация с участници тъжителя С. Д. Г. и подсъдимия И. А. И.. Двамата се познавали, като били в различни компании.

Обвинението на тъжителя е, че подс. И.И. в гръб го е ударил с ръка в която държал пистолет. Удара попаднал в тилната област на главата му.След което подсъдимият продължил да нанася удари с юмруци и да го рита с крака по различни части на тялото.

Същата вечер пострадалия С.Г. бил в компанията на свидетелите Ж. И. и Е. С.. Нито един от двамата не е видял подсъдимия да е вадил, държал или пък удрял с пистолет в ръката С. Г.. Свид. Ж.И. твърди, че бил изпил значително количество алкохол и ситуацията се случила зад гърба му, поради което не е видял нищо, а просто чул шум, като от удари, описани като „тупа, лупа“. Свид.Е.С. също бил алкохолно повлиян, като единствено той посочва, че двамата- тъжител и подсъдими са си разменили удари, станало сборичкване„меле“, преди да бъдат разтървани. Според него не С.Г. е падал на земята, а И. И., който след като станал напуснал заведението. Ситуация продължила неповече от минута. От друга страна, мнението на този свидетел е, че тъжителя многократно провокирал и предизвиквал подсъдимия.

Свид. Д. Р. също не е видял подс.И. да е вадил пистолет, както и нанасяне на удари по пострадалия. Твърди, че С.Г. бил пиян и агресивен и се държал дразнещо. Освен това е посочил, че се е блъснал в маса.

Версията за сблъсъка на пострадалия с маса и самонаранява в областта на главата се възпроизвежда и от свид.М. В.. Същия обаче твърди, че бил алкохолно повлиян въпросната вечер, а случилото се му било разказано от седящи на тяхната маса. Според този свидетел още при пристигането си в заведението тъжителя бил във видимо нетрезво състояние.

Свид. Ф. Ф. по време на инцидента бил в кухнята и не е видял нищо от случилото се, просто възприел някой от последиците. Видал кръв по маса и по пода, както и нараняване на пострадалия. Предоставил му е салфетки за да спре кръвотечението от главата му. При излизането си не видял подс. И.И., а само тъжителя, който ходел с телефон в ръката и викал.

Помислил, че именно С.Г. е направил нещо, тъй като и друг път е бил свидетел на негови скандали в заведенията и му казала да излезе.

Пострадалия свид. Ж.И. и Е.С. напуснали бистро „Колумбия“ на път за ЦСМПСилистра. По средата на пътя свидетелите оставили тъжителя сам, поради изказванията му, че щял да се обади на полицията.

Пострадалия С.Г. посетил ЦСМП-Силистра, където раната на главата му била обработена. Издаден е амбулаторен лист в Спешно отделение с № 001205.- писмено доказателство по делото. При снемане на анамнезата пострадалия е съобщил единствено за това телесно увреждане.

2

Едва на 07.02.2023г. С. Г. посетил специалист по съдебно медицина, който след преглед издал Съдебномедицинско удостоверение с № 3514/2023г.. В този медицински документ за първи път се описват и останалите телесни увреждания, различни от нараняването на главата в тилната част.

На 08.02.2023г. пред д-р Валентина Йовева е съобщил за други свои нараняване и оплаквания за което е издаден амбулаторен лист №23039B0385ED и предписана терапия.

Заверени от адвокат копия от амбулаторния лист и рецептата са приложени като писмени доказателства.

Анализа на тези доказателства налагат за съда следните няколко извода по отношение на случилото се и на фактите които следва да бъдат приети за установени:

На първо место следва да се приеме, че инициатор и активна страна в инцидента е и тъжителя. Същият открито е провокирал и дразнел с поведението си не само подс. И.И..

Участниците в критичната конфликтна ситуация и свидетелите били повлияни от консумирания алкохол.

Няма безспорни данни, кой пръв е започнал физическа саморазправа.

Нито един от свидетелите не сочи подсъдимия да е вадил, държал в ръка пистолет и удрял с такъв предмет в тилната част на главата пострадалия.

С изключение на свид. Е.С. никой не е видял сборичкване- „меле“, разменени удари между пострадал и подсъдим.

Нито един от свидетелите не сочи пострадалия да е бил ритан с крака от подс. И.И..

На следващо место се съобщава за залитане и удряне на С.Г. в маса, тоест е налице възможност за самонараняване.

За първи път пострадалия е съдебномедицински освидетелстван на десетия ден след инцидента.

Доказателственото средство, каквото представлява съдебно медицинската експертиза и нейното заключение установяват телесни увреждания причинени на С. Г.. Каса е се за контузия на главата, разкъсно - контузна рана в областта на тила , контузия на дясната ребрена дъга с охлузвания под мишничната ямка и в долния край на ребрената дъга , контузия на подбедриците с охлузни наранявания. Причинена е лека телесна повреда, тъй като уврежданията в своята съвкупност са характеризирани като временно разстройство на здравето не опасно за живота.

Травмата в областта на тила на главата и врата може да бъде нанесена при силен удар с твърд предмет, който причинява разкъсно-контузна рана на меките черепни покривки.

Травмите в дясната гръдна половина и по предните повърхности на подбедриците могат да бъдат причинени при натиск и протриване с ръце при притискане към тялото на пострадалия със захват направен с две ръце. Травмите по подбедриците може да се получат при нанасяне на удари с крака в посочените области.

От писменото доказателство, каквото представлява справката за съдимост се установява, че в миналото подс.И. И. е бил многократно осъждан.

При така изяснената фактическа обстановка се налагат от правна страна следните изводи:

Обвинението в извършването на престъпление от частен характер спрямо подсъдимият не е доказано по безспорен и несъмнен начин. Липсват преки доказателства досежно обективни елементи от състава на престъплението, тоест за осъществено от И. изпълнително Д.ие с нанасяне на удари, с ръка в която е държал пистолет в тилната част на главата на пострадалия С.Г., и с крака и ритници в областта на подбедриците. Косвените доказателства също не налагат единствено възможния извод, че именно подсъдимия е причинил 3 травматичните увреждания: разкъсно - контузна рана в областта на тила и, контузия на подбедриците с охлузни наранявания. Освен това последните наранява за първи път са описани от специалиста по съдебна медицина десет дни след деня на инцидента.

Безспорния факт, че подсъдимия има разкъсно - контузна рана в областта на тила сам по себе си не налага извода, че телесното увреждане е причинено от подсъдимия. Нито един от свидетелите не описвана нанасяне на подобен удар и с такова средство от страна на подс.И.И., напротив има гласни доказателства от които да се направи извод, за възможна друга причина, каквато е самонараняването при която да е получено телесното увреждане.

Механизма също така може да бъде обяснен и с падане върху твърд предмет. Свидетелски показания сочат на нетрезво състояние, залитане на зад падане и удряне в маса.

Предвид гореизложеното за съда остана единствената възможност да приеме, че от събраните доказателства не се е установило безспорно, че описаните телесни увреждания са причинени от Д.ието, чиито автор е подс.И.. По отношение на описаните телесни увреждания по подбедриците същите е било възможно да са били причинени на пострадали на друго място, по друго време, по друг начин или и от друго лице, предвид значителния период от време до медицинското му освидетелстване. Същия извод би могъл да се направи и за останалите описани телесни увреждания, тъй като за тях оплаквания за първи път са направени от С.Г. пред съдебния лекар, тоест десет дни след дата в която се твърди, че са му били причинени. Съда не е изключил възможността същите да се дължат на поведението на подсъдимия, но данни за механизма на причиняването им са недостатъчни и няма как да бъдат събрани други доказателства за това. Все пак свид. Е.С. е дал показания, че видял сборичкване- „меле“, разменени удари между пострадал и подсъдим. Възможно е травмите на тъжителя в дясната гръдна половина и по предните повърхности на подбедриците да са били причинени с натиск и протриване с ръце при притискане към тялото му, със захват направен с две ръце, при така описаното от свидетеля съприкосновение между двамата.