Решение № 436 от 02.12.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 436 гр. П., 29.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Меденка М. Недкова при участието на секретаря Красимира Хр. Н. Кутрянска като разгледа докладваното от Меденка М. Недкова Въззивно търговско дело № 20245001000396 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

С решение №231/20.V.2024год. постановено по т.д.

№479/2023год. П.ският окръжен съд, ХVІІ състав, е осъдил З.а.д. О***“ АД гр.С., ЕИК *** да заплати на Я. А. А., ЕГН ********** от ***, обезщетение в размер на 85 000лв. за претърпени неимуществени вреди, болки и страдания, причинени от травматичните увреждания, получени при ПТП, настъпило на 1.ХІІ.2022год. в гр.П., по вина на водача на лек автомобил „Ф.Г.“ с рег.№***С, за което МПС към датата на настъпване на произшествието има сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното застрахователно дружество, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 2.V.2023год. до окончателното и изплащане.

Осъдил е З.а.д. О***“ АД гр.С., ЕИК *** да заплати

ДТ в размер на 3 400лв. и разноски в размер на 600лв. в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на П. окръжен съд.

Осъдил е З.А.Д „О***“ АД гр.С., ЕИК *** да заплати на 1 адв. Р. Р. П. от АК- П. адвокатско възнаграждение в размер на 7 000лв. за осъщественото процесуално представителство на ищеца пред ОС-П..

ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА вх.№20364/12.VІ.2024год. е постъпила от З.а.д. О***“ АД гр.С., ЕИК ***, представлявано от изпълнителните директори А.П.Л. и Р.К.Д., чрез пълномощника му адв. Н. Ш. от АК- П., против решение №231/20.V.2024год. по т.д.№479/2023год. на П. окръжен съд в частта, с която е уважен предявеният иск по чл.432ал.1 КЗ на ищеца Я. А. А. за сума над 42 500лв. до присъдената сума от 85 000лв., като обезщетение за причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 2.V.2023год. до окончателното и изплащане, с оплаквания за неправилност и необоснованост. Жалбоподателят счита, че решението на ОС- П. в обжалваната му част е неправилно, поради неправилно прилагане на материалния закон- чл.52 ЗЗД и определяне на завишен размер за причинените на ищеца неимуществени вреди. Неправилно е решението и поради отхвърляне на своевременно направеното от застрахователя възражение по чл.51ал.2 ЗЗД за съпричиняване на процесното ПТП от пострадалия Я. А., който е предприел пресичане на платното за движение по начин и в момент, когато това не е било безопасно, на червен сигнал на светофара и без да се съобрази с приближаващия автомобил. Счита, че първоинстанционният съд неправилно се е позовал на разпоредбата на чл.119ал.5 ЗДвП, която е специална по отношение на общата норма на чл.51ал.2 ЗЗД, и изключва съпричиняване при ПТП с пешеходец на обозначена пътна маркировка „Пешеходна пътека“, когато водачът е нарушил правило от ЗДвП, имащо отношение към произшествието, каквото по делото безспорно е установено. В случая следва да се приложи правилото на чл.113ал.1т.3 ЗДвП, че при наличие на работеща светофарна уредба, участниците в движението, в това число и пешеходците, следва да се съобразят с нейните светлинни сигнали. Жалбоподателят моли да се отмени решението на ОС- П. в обжалваната му част, като незаконосъобразно и необосновано, като се постанови ново решение с което предявеният иск по чл.432ал.1 КЗ на ищеца Я. А. се отхвърли за сумата над 42 500лв. до претендираната сума от 85 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като неоснователен и му се присъдят направените разноски пред двете съдебни инстанции.

ВЪЗЗИВАЕМИЯТ Я. А. А., ЕГН **********, чрез

2 пълномощника му адв. Я.Д. от САК подава отговор на въззивната жалба вх.

№23574/9.VІІ.2024год., с възражение за нейната неоснователност и моли ПАС да потвърди решението на първоинстанционния съд, като законосъобразно и правилно в обжалваната му част, като присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл.38ал.2 ЗА на пълномощника му за оказаната безплатна правна помощ пред въззивния съд.

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок по чл.259ал.1 КЗ, от надлежно легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт на първоинстанционния съд.

П. апелативен съд като взе предвид направените от страните твърдения и възражения и развитите в жалбата доводи, с оглед разпоредбите на чл.269 ГПК, чл.271 ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно, на основание чл.235 ГПК, провери валидността, допустимостта и правилността на обжалваният съдебен акт, прие за установено следното:

Решението на първоинстанционният съд е валидно, т.е. постановено от надлежния окръжен съд, съобразно правилата на родовата и местна подсъдност, функциониращ в надлежен състав и в рамките на предмета на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и надлежно подписано. То е и допустимо решение, постановено при липса на съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила.

По правилността на решението на първоинстанционния съд въззивната съдебна инстанция е ограничена от посоченото във въззивната жалба, освен когато става дума за императивна правна норма или когато съдът следи служебно за интересите на някоя от страните по делото или ненавършили пълнолетие деца, съгласно т.1 от ТР№1/2013год. на ОСГТК на ВКС.

Предмет на делото е предявен от ищеца Я. А. А., ЕГН *** с постоянен адрес: гр.П., ж.к. ***, иск с правно основание чл.432ал.1 КЗ във връзка с чл.45 ЗЗД срещу ответника ЗАД „О***“ АД гр.С., ЕИК ***, с искане да му заплати обезщетение в размер на 85 000лв. за неимуществени вреди, болки и страдания, причинени от телесните увреждания, получени при ПТП, настъпило на 1.ХІІ.2022год., причинено от водачът на лек автомобил „Ф.Г.“ с рег.№***С, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на 3 предявяване на доброволната застрахователна претенция от пострадалото лице- 2.V.2023год. до окончателното и изплащане.

С оглед изложеното във въззивната жалба на З.А.Д „О***“ АД гр.С., че обжалва решението не изцяло, а само в частта, с която е уважен иска за изплащане на обезщетение на ищеца Я. А. А. за причинените му неимуществени вреди за сумата над 42 500лв. до присъдената сума от 85 000лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 2.V.2023год. до окончателното и изплащане, то решението на първоинстанционният съд е влязло в сила в частта, с която на ищеца Я. А. А., ЕГН ********** е присъдено обезщетение за причинените му неимуществени вреди вследствие травматичните увреждания, получени при ПТП на 1.ХІІ.2022год., в размер на по 42 500лв., ведно със законната лихва, считано от 2.V.2023год. до окончателното изплащане на сумата, поради което в тази част спорът не е предмет на разглеждане от въззивната инстанция. Също така, на основание чл.298ал.1 ГПК, между страните е формирана сила на присъдено нещо относно механизма на ПТП, виновното противоправно деяние на водача на лек автомобил „Ф.Г.“ с рег.№***С Г.П.Й., ЕГН **********, който е нарушил правилата за движение по пътищата, причинените телесни увреждания на пешеходеца Я. А. А. и причинната връзка между последните, деянието на водача и претърпените от ищеца неимуществени вреди, наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил марка „Ф.н“, модел „Г.“ с рег.№***С, управляван от Г.П.Й. при ответното застрахователно дружество по застрахователна полица ***2, валидна от 11.Х.2022год. до 10.Х.2023год., т.е. към момента на настъпване на ПТП на 1.ХІІ.2022год..

Безспорно е по делото наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил марка „Ф.н“, модел „Г.“, с рег.№***С, управляван от деликвента Г.П.Й., ЕГН ********** към датата на настъпване на процесното ПТП- 1.ХІІ.2022год., при ответното застрахователно дружество З.А.Д „О***“ АД гр.С. по застрахователна полица ***, с период на застрахователно покритие от 11.Х.2022год. до 10.Х.2023год..

В изпълнение на изискванията на чл.380 КЗ, ищецът Я. А.

А., ЕГН **********, чрез пълномощника му адв.Я.Д., е предявил застрахователна претенция, с молба от 10.ХІІ.2022год., по които в ответното 4 застрахователно дружество е образувана щета ***год.. Но с писмо изх.№992426/10.ІV.2023год. на ЗАД „О***“ АД гр.С., пострадалият Я. А. е уведомен за отказа да му се изплати застрахователно обезщетение за претендираните неимуществени вреди, поради непредставяне на всички необходими документи. Ето защо за ищеца е налице правен интерес да претендира по съдебен ред /чрез иск по чл.432ал.1 КЗ/ изплащане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди, болки и страдания вследствие на телесните увреждания, получени при процесното ПТП.

Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента.

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432ал.1 КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка «Гражданска отговорност» между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител- застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Или прякото право срещу застрахователя възниква само, доколкото възниква деликтно право срещу застрахования по застраховка «Гражданска отговорност» и в този смисъл то е функционално обусловено от последното. Застрахователят, като пряко задължено лице отговаря в този обем, в който отговаря и причинителят на щетата.

По делото е безспорно установено, от представените копие от Протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум и план-схема на възникнало ПТП с пострадали лица, съставени длъжностни лица от Сектор „Р.“ при ОД на МВР-П., че на 1.ХІІ.2022год. в гр.П., на кръстовището на ул.“Ш“ и ул.“С.“, е настъпило ПТП, при което пешеходецът Я. А. А., ЕГН ********** е пострадал след удар от лек автомобил „Ф.Г.“ с per.№***С, управляван от Г.П.Й., ЕГН **********. За настъпилото ПТП е образувано ДП №162/2022год. по описа на Сектор Р. при ОД на МВР- П., което не е приключило.

Безспорно е установено по делото от заключението на САТЕ, изготвена от вещото лице инж. С. М.в и свидетелските показания на водача на лекия автомобил Г.П.Й., следният механизъм на настъпване на процесното ПТП: водачът Г.П.Й. е управлявал лекия автомобил „Ф.Г.“ по ул.“Ш“ в посока от изток на запад, а през това време пешеходецът Я. А. А. е бил на северния тротоар на ул.“Ш“. Когато е светел червен сигнал на пешеходния светофар, пешеходецът Я. А. е предприел пресичане на северното платно за движение на ул.“Ш“ в посока от север на юг. Когато сигналът на пътния светофар за лекия автомобил „Ф.Г.“ се сменил от зелен на жълт, лекият автомобил е навлязъл в кръстовището около 1,42 секунди след началото на жълтия сигнал. Водачът на автомобила е реагирал, като екстремно задействал спирачната система, но 5 въпреки това след около 2,3 секунди е настъпил удар, който е бил неизбежен.

Ударът е настъпил в предна лява част на лекия автомобил „Ф.Г.“- преден ляв фар и преден ляв калник, и в лявата част от тялото на пешеходеца. Според вещото лице инж. М.в причините за настъпилото произшествие от техническа гледна точка са, че пешеходецът Я. А. е предприел пресичане на платното за движение по начин и в момент, когато това не е било безопасно, на червен сигнал на светофара и без да се съобрази с приближаващия се автомобил, както и че водачът на лекия автомобил Г.Й. се е движел със скорост 90км/ч., поради което е нямал техническа възможност да избегне удара от момента, в който е реагирал, докато при движение със скорост 67км/ч. /включително и 50км/ч./ той би имал възможност да спре преди мястото на удара. Или безспорно се установява по делото, че ПТП-то е настъпило в резултат на противоправно поведение на водача Г.П.Й., който е нарушил правилата за движение- чл.21ал.1 ЗДвП, тъй като е управлявал превозното средство със скорост от 90км/ч, която превишава ограничението на скоростта от 50км/ч за населените места, както и чл.119ал.1 ЗДвП, съгласно която норма при приближаване към пешеходна пътека, водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.