Решение № 172 от 25.11.2024, Окръжен съд - Видин

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 172 гр. Видин, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН, II-РИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Л.В. Л.

Членове:

В. Д. С.

В. Р. Г. при участието на секретаря Н.ЦВ. К. като разгледа докладваното от В. Д. СТ. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241300600263 по описа за 2024 година Делото е образувано по въззивен протест на Районна прокуратура гр. Видин против Присъда № 2 от 23.05.2024 г. на Районен съд – Кула, постановена по НОХ д. №20241330200006 / 2024г. по описа на същия съд.

В протеста се развиват съображения, че така постановената присъда е незаконосъобразна и постановена в нарушение на процесуалните правила.

Иска се присъдата да бъде отменена и да бъде постановена друга, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото срещу него обвинение.

Подсъдимият заяви в съдебно заседание, че иска присъдата да бъде потвърдена.

Представителят на Окръжна прокуратура – Видин в съдебно заседание заяви, че Присъдата следва да бъде отменена.

Обвинението е по чл. 323, ал. 1 от НК.

1

Окръжният съд, след като прецени доводите на страните и събрания доказателствен материал и след като извърши служебна проверка на присъдата в съответствие с разпоредбата на чл.314 от НПК намира, че въззивният протест е неоснователен, а атакуваната присъда следва да бъде потвърдена с оглед на следното:

Депозираният протест е допустим – подаден е в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и срещу обжалваем акт.

С атакуваната присъда Районен съд - Кула е признал подсъдимия за невинен и го е оправдал по повдигнатото обвинение по чл. 323, ал. 1 от НК.

Първоинстанционният съд е извършил правилна преценка на доказателствата по делото, като е обсъдил тези доказателства поотделно и в съвкупност. Фактическата обстановка, която е приета за установена се доказва по несъмнен начин. По делото са изяснени обстоятелствата, които са свързани с повдигнатото обвинение и са от съществено значение за правилно решаване на делото. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които ограничават процесуалните права на страните.

С оглед установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд правилно е приложил закона, като е приел, че от събраните доказателства не може да се направи несъмнен и безспорен извод, че именно подсъдимият е извършил престъплението, предмет на настоящото обвинение.

Оплакванията във въззивния протест са неоснователни.

С оглед на събраните на досъдебното производство и във фазата на съдебното следствие писмени и гласни доказателства по делото е безспорно установено, че подсъдимият В. П. Р. е работил и е живял в Италия, където се запознал с италианския гражданин С.Г. и станали добри приятели. Последния често идвал в България на гости при подсъдимия, като отсядал в дома му.

През 2006г италианския гражданин С.Г. регистрирал еднолично дружество с ограничена отговорност с фирма „*******“ ЕООД.

2

На 17.05.2006г. е сключен договор за покупко-продажба, с който Росица Боянова Нинкова и Наско Ненов Нинков продават на „*******“ ЕООД недвижим имот - застроен урегулиран поземлен имот пл.сн. №948, представляващ дворно място от 460 кв.м., парцел XIII-948,949 , в кв.83, по действащият план на гр.К., обл.Видин, заедно с построените в него масивна жилищна сграда със застроена площ 40 кв.м., паянтова жилищна сграда със застроена площ 60 кв.м. и паянтова стопанска постройка със застроена площ 20 кв.м.

„*******“ ЕООД е представлявано от С.Г., в качеството му на управител и едноличен собственик на капитала, а пълномощник по сделката е В. П. Р..

Имота има една врата към улицата, която е срещу жилищната сграда и винаги е била заключена с катинар и синджир.

От лявата страна на този парцел има широка врата-портал, която е за имота на подсъдимия на ул. „****“ №*** Къщата на подсъдимия на ул. „****“ №***се намира навътре в имота.

По това време подсъдимият В. Р. бил служител в посоченото дружество.

След закупуването на имота подсъдимият започнал да прави ремонт на сградите в закупения от *******“ ЕООД имот, като съборил паянтовата жилищна сграда и оградата, обединил неговия имот с този, закупен от „******“ ЕООД, изградил нова ограда към улицата, на жилищната сграда ремонтирал покрива, стаите, изградил септична яма, направил замазка около сградата, направил баня, обзавел я.

След като направил ремонт и обзавел къщата на закупения от *******“ ЕООД имот, подсъдимият и членовете на неговото семейство я ползвали, като в къщата отсядали семействата на неговите деца, когато идвали на гости на подсъдимия.

През лятото на 2021 год., при опит да ползва процесното жилище сестрата на собственика на фирмата - С.Г., опитвайки се да влезе в къщата, установила, че къщата се обитава от други хора и не може да я ползва.

През декември 2022г. подсъдимият Р. бил освободен от работа в 3

*******“ ЕООД.

С пълномощно от 14.10.2022г. С.Г., в качеството му на управител и едноличен собственик на капитала на „*******“ ЕООД упълномощил Г.

Ц. Н. от гр.К., обл.Видин да представлява дружеството на територията на България.

Къщата била обявена за продажба и Н. водела евентуални клиенти за оглед и в къщата имало признаци, че се обитава - включен бойлер, храна в хладилника, пране в пералнята. В началото на 2023 год., водейки поредните кандидат - купувачи на имота, свидетеля А. С. установил, че къщата била със сменен патронник и с катинар и синджир на уличната врата.

На 30.01.2023г. подс. В. Р. подал искова молба до РС[1]К. , по която е заведено гражданско дело № 15 по описа на КРС за 2023 год. с искане съдът да присъди ответника - „****“ ЕООД, да отстъпи на ищеца Р. собствеността на посоченият по-горе имот, тъй като той владее и ползва имота. На 12.04.2023г. била подадена насрещна искова молба срещу В. П.

Р. по гражданско дело № 15 по описа на КРС за 2023 год.

На неустановена дата, след 02.02.2023г. и преди 24.03.2023г. свидетелят Р. Г. заключил входната врата, водеща към двора на имота с метална верига и катинар.

По делото не е установено подсъдимият да е ограничавал достъпа до процесния имот.

На практика се касае за гражданско-правен спор и няма елементи на осъществено деяние по чл. 323 ал.1 НК.

Не е налице признакът от състава на престъпление по чл.323 ал.1 от НК „осъществяване на свое предполагаемо право – право на собственост“. Към момента на посещение на имота от служители на дружеството-собственик и към момента на предявяване на иска за собственост от страна на подсъдимия срещу дружеството, а и доста време преди това ползвател на имота е подсъдимия, т.е. той е упражнявал фактическа власт и то на правно основание – по споразумение с управителя на дружеството-собственик.

Освен това имотът е бил заключен с катинар и синджир още от закупуването му от дружеството или най-малкото от преди да бъде 4 посетен от служители на дружеството през 2022г и 2023г. Това заключване не е доказано да е израз на недопускане на собственика до имота му. То е срещу трети лица.

По делото е доказано, че управителят нееднократно е посещавал имота и е отсядал в него. на дружеството

С оглед установената фактическа обстановка, която въззивния съд споделя, КРС правилно е приложил закона, респ. правилно е направил извод за липса на съставомерно поведение на подсъдимия по чл. 323 ал. 1 от НК.

Фактическата обстановка, която е установена от Районния съд се възприема изцяло от въззивния съд. Разпитани са всички свидетели, които имат информация за извършеното престъпление и могат да установят факти по внесеното обвинение. Писмените доказателства подкрепят и допълват установената със свидетелски показания фактическа обстановка. Те са обстойно анализирани в мотивите към Присъдата.

Районният съд е извършил анализ на събраните писмени и гласни доказателства, който категорично сочи, че подсъдимият не е извършител на престъплението. В тази насока са събрани достатъчно писмени доказателства, които обсъдени поотделно и в съвкупност с гласните такива правилно да изяснят фактическата обстановка.

Фактическата обстановка е установена коректно и точно и изцяло обезпечава разкриването на обективната истина по делото.

С оглед на това въззивната инстанция намира, че основавайки се на правилно изяснена фактическа обстановка Районният съд е постановил Присъда, която е обоснована от фактическа страна.

С оглед горните съображения протестът е неоснователен и следва да бъде оставен без уважение.

Предвид на установеното по-горе Видински окръжен съд намира, че атакуваната присъда е правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена.

Водим от горното и на основание чл.338 във вр. с чл.334, т.6 от НПК, Видинският окръжен съд

5

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 2 от 23.05.2024 г. на Районен съд – Кула, постановена по НОХ д. № № 20241330200006 / 2024г. по описа на същия съд.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване и/или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________