Решение № 1791 от 25.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1791 гр. София, 25.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Добромир Ст. Стефанов при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20241100504319 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника „Дисбилд“ ЕООД, чрез адв. Г., срещу решение № 21078/20.12.2023г., постановено по гр.д. № 30255/2022г., по описа на СРС, 55-и състав, в частта, в която срещу него са уважени предявените от ищеца Б. Н.

Х. искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ, за сумата 35 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат трудова злополука, настъпила на 12.08.2021г., и сумата 90 лева – обезщетение за имуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 12.08.2021г., ведно със законната лихва върху главниците от 07.06.2022г. до окончателното погасяване.

В жалбата на ответника са развити оплаквания за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната част, неправилно приложение на закона – Нормите от КТ за ЗБУТ, Наредба № РД-07-2/16.12.2009г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на ЗБУТ. СРС допуснал противоречие между възприетата фактическа обстановка и изведените правни изводи, неправилно формирал вътрешното се убеждение. Работодателят осигурил необходимото оборудване – подвижно скеле, обезопасено с парапет. Установено било от гласните доказателства, че работниците били инструктирани и знаели как да работят с подвижното скеле, обезопасено с парапет. Съдът пропуснал да обсъди задължението на работника да не 1 приема и да не извършва работа, за която няма нужната подготовка, квалификация и не участвал в инструктаж по безопасни условия на труд. Механизмът на настъпване на травматичното увреждане у ищеца обосновавал груба небрежност, поради неправомерните му действия. В разрез с абсолютната забрана и в нарушение на всички мерки за безопасност, въпреки осигуреното оборудване, ищецът се качил на стената и то без всякакви предпазни средства. Същият съзнавал и бил длъжен да предвиди рисковете и евентуалното настъпване на травматични увреждания вследствие на падане, удар от машина или друго, застрашаващо здравето му обстоятелство. Извод за съпричиняване от 90% и проявена от ищеца груба небрежност следвал от всички събрани по делото доказателства. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на предявените от ищеца искове. Претендира разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищецът Б. Н. Х., чрез адв. Б., депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Ответникът превратно обсъдил и свързал цитати от обжалваното решение, изложени от съда по различни обстоятелства. Същият добре бил запознат на кого каква работа била възложена и дали това било лице, заемащо различна длъжност от тази, за която възлаганата работа се отнасяла. С действията си ищецът не е допринесъл за настъпилия резултат и не допуснал груба небрежност. Наличието на подвижно скеле не било несъмнено доказано от ответника по делото. Моли въззивната жалба на ответника да бъде оставена без уважение.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение на въведените във въззивната жалба основания настоящият съдебен състав намира следното:

Със сезиралата съда искова молба ищецът Б. Н. Х. излага, че на 02.08.2021г. започнал при ответника „Дисбилд“ ЕООД работа като „кофражист“ на строителен обект в гр. София, ул. „*******, магазин „Лидл“, а ответникът поел задължение договореностите между страните да бъдат оформени в трудов договор. Изминали няколко дни, но работодателят не изпълнил така поетото задължение. На 12.08.2021г., в края на работния ден, около 17.00 часа, ищецът следвало да напълни 3 дървени кутии с бетон, на стена, висока 4-5 метра. Изкачил се по стълба, а когато кранистката издигнела бетона той трябвало да го поеме и залее. Ищецът предупредил кранистката, че било по-добре да се използват няколко кофи бетон, но нито тя, нито управителят Й.Л., който бил на мястото, реагирали. Работниците напълнили контейнер с бетон и 2 когато го издигнала, кранистката не могла да овладее това тегло, контейнерът бутнал ищеца и за да не падне, той се хванал за желязната колона. Тогава залюленият контейнер се върнал, ударил се в колоната и разкъсал 3-и и 4-и пръст от дясната ръка на ищеца. В УМБАЛСМ „Пирогов“ му била извършена травматична ампутация на двата пръста. Ищецът, 28-годишен към злополуката, не можел да се обслужва сам, изпитвал затруднения за елементарни дейности – хранене, обличане, писане, почистване. Накърнено било личното му достойнство и самочувствие, чувствал се безпомощен, изпаднал в депресия – бил подтиснат, увреждането му било за цял живот, притеснявал се всеки път, когато някой му подавал ръка за поздрав.

Състоянието му се отразило в семейните му отношения – не искал да разговаря, ограничил социалните си контакти, чувствал се безполезен и съсипан. По негова жалба Дирекция „Инспекция по труда“ – София област, със свое постановление, обявила съществуването на трудовото правоотношение между страните, а административното производство по молбата на ищеца пред ТП на НОИ – София град за квалифициране на злополуката като трудова към депозирането на исковата молба в съда не било приключило, а било спряно, поради обжалването на постановлението на Инспекцията по труда от страна на ответника. Моли ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за търпените от трудовата злополука неимуществени вреди в размер на сумата 80 000 лева, и 90 лева – заплатена за издаване на СМУ (уточнение в о.с.з. на 13.06.2023г.). Претендира законна лихва върху главниците от завеждането на исковата молба в съда на 07.06.2022г. до окончателното погасяване.

Ответникът „Дисбилд“ ЕООД оспорва предявените искове и изложените от ищеца твърдения. Признава, че дружеството било ангажирано със СМР на обект „Лидл“ на адрес гр. София, ул. „*******, където било подизпълнител на главния изпълнител – „Биад-С“ ООД. Ищецът бил доведен на обекта от друг работник – М.Л., на неустановена дата между 02.08.2021г. и 12.08.2021г. Присъствието на ищеца на обекта било прикривано от управителя на ответното дружество. Отказал да подпише трудов договор, тъй като получавал обезщетение от Англия. Ищецът не фигурирал в нито един официален документ, не подал молба за назначаване на работа, не се подписал никъде и работел неофициално, макар и да присъствал на инструктажите за безопасност. След края на работния ден, на 12.08.2021г., останали само работниците от групата на М.Л., които решили да налеят някакво останало количество бетон в кофража на една от стените. Макар и до стената да имало скеле с колела и с предпазен парапет, ищецът Б. Х. се качил върху стената по стълба. Отгоре той самоуверено танцувал върху ръба на четириметровата стена и се клател. Кранистката Н.Б. приближила контейнера, но той се олюлял от внезапен порив на вятъра. Б. Х. се хванал за метална планка върху кофража с едната си ръка и тогава олюляващият се контейнер се върнал към него и се ударил в металната планка, при което настъпила травмата. Ищецът изобщо не следвало да се намира на мястото, още повече след края 3 на работното време и не следвало да извършва работата, която фактически извършвал.

На следващо място бил длъжен да използва обезопасеното скеле и да стои далеч от мястото, където ще се налива бетонът. На обекта били осигурени всички необходими инструменти и предпазни средства за осигуряване на ЗБУТ, провеждани били инструктажи за безопасност. Фактите сочели на липса на противоправно деяние от страна на работодателя, причинна връзка и вина за настъпилия вредоносен резултат.

Вместо да има дължимото поведение ищецът използвал стълба, която имала друго предназначение, качил се на стената и в нарушение на правилата останал в обхвата на стрелата на крана и сам се изложил на опасност. Нарушил трудовата дисциплина, нормативните изисквания за ЗБУТ, работно време, вътреведомствените актове на ответника, изложил на риск и другите работници. Моли за отхвърляне на исковете.

Претендира разноски.

Релевантните факти по иска по чл. 200, ал. 1 КТ са: 1. трудово правоотношение между ищеца и ответника, 2. травматично увреждане на работника, признато за трудова злополука, 3. вид и размер на търпените от ищеца вреди в резултат от злополуката. Доказателствената тежест за установяване на горните факти е за ищеца.

При установяване на горното в тежест на ответника е да установи в процеса положителния факт на погасяване на задълженията за неимуществени и имуществени вреди. В тежест на ответника във връзка с нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК е и установяването на въведените с отговора на исковата молба възраженията и че същите водят до изключване на отговорността му за изплащане на претендираните обезщетения. В този смисъл е и разпределената от СРС тежест на доказване, предвид на което възраженията във въззивната жалба за допуснати от съда нарушения на процесуалните правила във връзка с разпределянето на доказателствената тежест са неоснователни.

Съдът приема за установено от представените по делото писмени доказателства – постановление на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ с което на основание чл. 405а, ал. 1 КТ било обявено съществуването на трудово правоотношение между страните, считано от 02.08.2021г., решение № 222/14.01.2022г. по адм.д. № 11247/2021г. по описа на АССГ, решение № 9303/21.10.2022г. по адм.д. № 4346/2022г. по описа на ВАС, че към 12.08.2021г. пострадалият Б. Н. Х. и ответникът „Дисбилд“ ЕООД били обвързани от валидно трудово правоотношение, в рамките на което Х. заемал длъжността „кофражист“ .

От представените по делото писмени доказателства, в т.ч. представените от Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ с писма вх. № 99979/10.04.2023г. и вх. № 113306/25.04.2023г., протокол № ПР2131202/21.10.2021г. за извършена проверка, протокол № 64/22.11.2022г. за резултатите от извършено разследване на злополуката, станала на 12.08.2021г., издаден от НОИ ТП – София град, разпореждане № 4

31051/05.12.2022г. на НОИ, ТП – София град, съдът приема за установено, че на 12.08.2021г., ищецът Б. Н. Х., по време и по повод на извършваната при ответника работа – наливане на бетон за колони на строителен обект „магазин Лидл“ в гр. София, ул. „*******, при издигане на ваната с бетон (кюбел тип „бетон-леген) на височината на стената от 4-5 метра с наличния на обекта кулокран, тя била неустойчива и се отклонила по хоризонтала, ударила се в една от колоните и затиснала пръстите на дясната ръка на ищеца Х., което му причинило травматична ампутация на крайните фаланги на 3-и и 4-и пръст и повърхностни разкъсно-контузни рани на 2-и и 5-и пръст на същата ръка.

С гореобсъденото разпореждане № 31051/05.12.2022г. на НОИ, ТП – София град, злополуката във връзка с чл. 55, ал. 1 КСО била призната за трудова. По делото е представено удостоверение от 17.10.2023г., издадено от НОИ, ТП – София град, от което се установява, че същото разпореждане № 31051/05.12.2022г. на НОИ, ТП – София град, влязло в законна сила на 30.12.2022г.

Разпитан свидетелят С.А. излага, че М.А. завел на обекта св. А. и ищеца Х. и ги запознал с Л.. Повече М. им следил работата. Когато станал инцидентът работният ден на обекта магазин „Лидл“ приключил и трябвало да си ходят, но техническият ръководител Д. (св. Д.Б.) помолила свидетеля и ищеца Х. да налеят колонките. Там бил и управителят Л., но Д. им казала как да налеят бетона, а именно като се качат горе и го налеят. Трябвало да гребат от контейнера и да наливат с кофа. Кофите щели да им подадат след като бъде вдигнат контейнерът. Свидетелят А. и ищецът Б. Х. се качили по скелето на стената, висока 5-6 метра. Широчината на стената, на която стъпвали, била 25-30 см. Не ползвали предпазни въжета. Носели каски, ръкавици и жилетки. Скелето било направено от метал и не било подвижно. На обекта нямало подвижно скеле. Имало външни скелета около „Лидл“. Нямало друг начин да се налее бетонът, освен да се качат върху стената. Легенът бил първо долу, напълнили го.