Присъда № 81 от 07.12.2023, Районен съд - Благоевград

МОТИВИ към Присъда №81/07.12.2023г., постановена по нохд №1966/2022г. по описа на Районен съд –Благоевград :

Производството по делото е образувано по обвинителен акт на РПБлагоевград против С. Р. А., на който е вменено извършването на престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК, както и такова по чл.170 ал. 2 вр. с ал. 1 от НК. Първото престъпление според прокуратурата се изразява в това, че на 02.04.2021 г. около 02.00 часа , в гр. Благоевград, на трети етаж в жилищна сграда, находяща се на ул. „пв гр. Благоевград, подсъдимият не изпълнил Заповед за незабавна защита по чл. 18, ал. 1 от Закона за защита от домашно насилие, издадена на 19.02.2021 г. въз основа на Определение № 91525/ 19.02.2021г. по гр.д. № 439/2021г. по описа на Районен съд-Благоевград, която му е била връчена на 26.02.2021 г. и съгласно която е бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Т. А. К. и А. С. Р. с адрес гр. Благоевград, , забранено му било да приближава Т. А. К. и А. С. Р., и двете с адрес в гр. Благоевград, ул. „ 4, жилището им, находящо се на същия адрес, като на 02.04.2021г. около 02,00 часа, той посетил това им жилище в Благоевград, приближил Т. А. К. и А. С. Р. и упражнил домашно насилие спрямо Т. А. К. /хванал я с едната си ръка, запушил й устата, а с другата си ръка я дърпал и стискал/. Второто престъпление, според прокуратурата се изразява в това, че на 02.04.2021 г., около 02.00 часа, в гр.

Благоевград, на ул. „ влязъл в чуждо жилище, находящо се на трети /тавански/ етаж в жилищна сграда на ул. „ 4 в гр. Благоевград, обитавано от Т. А. К., А. С. Р., Б. Т. К. и Т. А. К., като употребил за това сила / разбил входната врата на жилището на горепосочения адрес/ и деянието е извършено нощем.

В съдебно заседание, представителят на прокуратурата поддържа обвинението и сочи доказателства в негова подкрепа.

Подсъдимият с неизвестно местонахождение извън страната, се представлява в процеса от служебен защитник . Последният застъпва тезата за недоказаност на обвинението по чл.170, ал.2 от НК и алтернативно за малозначителност на същото по чл. 9, ал.2 то НК. Ето защо за това обвинение, защитника апелира за оправдателна присъда. По отношение на деянието по чл. 296, ал.1 от НК се застъпва становището, че се касае за хипотезата на чл. 78а, ал.1 от НК, поради което за това деяние, подсъдимият следва да се освободи от наказателна отговорност .

Районният съд , след като съобрази становищата на страните, анализира събраният доказателствен материал и приложимото право, в пределите на преценката си по чл.301 от НПК, намира за установено, следното:

ПО ФАКТИТЕ В ПРОЦЕСА

1

Между страните не е спорно, че подсъдимият А. е

, същият е български гражданин, с начално образование, семеен и безработен. Той има и турско име, с което също бил известен, а именно . Видно от свидетелството му за съдимост, подсъдимият е и неосъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност до настоящият момент .

Няма спор между страните и относно обстоятелствата, че св.Т. А. К. и подсъдимият живеели във фактическо съжителство около пет години и това продължило до февруари 2021 г. В този период първоначално двамата живеели в чужбина, където работели, а след това за известен период от време живеели на третия етаж в къща, находяща се в гр. Благоевград, ул.„ , предоставено им от родителите на св. Т. К.. От това съвместно съжителство между подсъдимият и св.Т. К. им се родило дете – А. С. Р., г. След раждането на детето св.Т. К. продължила да живее в това жилище с детето си, баба си –св.Т. А. К. и второ то си дете– Б. Т. К., г. Подсъдимият от своя страна, отново заминал в чужбина за да си търси работа , имал и други връзки с жени , но когато се връщал за кратко в България, отивал да преспива в жилището на тази свидетелка за да види и детето си. С течение на времето отношенията между св.Т. К. и подсъдимия се влошили и двамата се разделили, като в този период, по жалба на св.Т. К. било образувано и гр.дело №439/2021 г. по описа на РС-Благоевград за упражнено й домашно насилие от подсъдимото лице. Въз основа на Определение № 91525/19.02.2021 г. по това дело, била издадена Заповед за незабавна защита по чл. 18, ал. 1 от Закона за защита от домашно насилие в полза на св.Т. К. и срещу подсъдимия А.. С въпросната заповед съдът задължил С. А. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо св. Т. А. К. и детето А. С. Р., да приближава същите , както и обитаваното от тях жилище, находящо се на ул. „ в гр. Благоевград. Заповедта за незабавна защита била връчена лично на подсъдимото лице на 26.02.2021 г. от св. В. Т., която изрично му разяснила естеството на издадената заповед и нейният предмет и обхват на забрани, както и последиците от неизпълнението на заповедта.

Няма спор между страните в процеса и относно обстоятелствата, че на 01.04.2021 г. вечерта, подсъдимият С. А. се намирал в Димитровград, заедно с братовчед си-св. Е. В. Р., на когото споделил, че иска да отиде до Благоевград за да види жена си и дъщеря си. За целта помолил св.Р. да го закара с автомобил до Благоевград и последният се съгласил, но поискал с тях да отиде и непълнолетният св.С. Г. . За да се придвижат до Благоевград, тримата наели лек автомобил, управляван от св.Р. и тръгнали от гр.Димитровград към жилището на св.Т. К., находящо се на ул. „ 4 в гр.

Благоевград. Успели да стигнат до него около 02:00 часа на 02.04.2021г.

След което тримата влезли в жилищната сграда и преминали през входната й врата, която била отворена, като се качили на третия етаж на сградата, където живеела св.Т. К. и подсъдимият започнал да удря по нея. Вратата на 2 жилището била дървена и заключена, за това подсъдимият я блъснал и по този начин разбил. След което С. А. влязъл в жилището и поискал да види дъщеря си. Това поведение много уплашило както св.Т. К., децата й Анжела Р. и Б. К., както и нейната баба, която също се събудила от шума при влизането на подсъдимото лице в жилището и излязла от спалнята си да разбере какво става. При влизането на подсъдимия в жилището й, св. Т. К. държала на ръцете си детето

Р., а детето й Б. К. също било до нея.

Подсъдимият се насочил към св.Т. К., хванал я с едната ръка и й запушил устата, а с другата си ръка, дърпал и стискал свидетелката, която настоявала да си тръгне за да не плаши децата. В това време , св.А. К., който е братовчед на св.Т. К. и живеел на по-долен етаж от същата жилищна сграда, чул лай на куче и шума от влизането на подсъдимия в жилището на Т. К. през нощта, за това се качил на етажа й да разбере какво става . Там св.А. К. заварил подсъдимия и свидетелите Р. и С. Г., направил им забележка да си тръгнат и те напуснали жилищната сграда като се отправили в неизвестна посока и оставили на мястото и автомобила, с който били дошли. След което св. Т. К. подала сигнал на тел. 112 за случая и на място бил изпратен полицейски екип в състав –свидетелите Е. л Г. . Двамата при разпита си в съдебното производство са категорични, че след подаденият сигнал от св.Т. К. посетили лично жилището й, където видели, че тя е притеснена и изплашена от това, че подсъдимият е влязъл с взлом в дома й през нощта с други лица, като дори заради последното първоначално подала сигнал на телефон 112, че е направен опит за отвличане на детето й. Свидетелите Михаил Г. и Е.

Михайлов успели да заловят свидетелите Р. и С. Г., след като последните се върнали на процесното място за да вземат автомобила, с който били дошли от Димитровград.

Изложената фактическа обстановка се извежда от ангажираните и посочени безпротИ.речиви гласни доказателства в процеса, както и от редица писмени доказателства, събрани в хода на делото, а именно: Определение №91525/ 19.02.2021г. по гр.д. № 439/2021г. по описа на Районен съдБлагоевград, справка и свидетелство за съдимост на подсъдимото лице, Заповед за незабавна защита от 19.02.2021 г. , надлежно връчена именно на подсъдимото лице, заключение по съдебно-графическа експертиза, с която също се установява, че подписа при оформеното връчване на тази заповед е именно на подсъдимия А., в каквато насока са и показанията на св.Т. .

ПО ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ И ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРАВОТО

С посочените гласни и писмени доказателства, съдът приема, че се доказа по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимият е извършил от 3 обективна и субективна страна както престъпление по чл. 296, ал.1 от НК, така и такова по чл. 170, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК.

От обективна страна н а процесната дата /02.04.2021 г., около 02.00 часа/ и на процесното място /в гр. Благоевград, на трети /тавански/ етаж в жилищна сграда, находяща се на ул. „ 4/, посъдимият не изпълнил /нарушиле/ Заповед за незабавна защита по чл. 18, ал. 1 от Закона за защита от домашно насилие, издадена на 19.02.2021 г. въз основа на Определение № 91525/ 19.02.2021г. по гр.д. № 439/2021г. по описа на Районен съдБлагоевград, връчена му лично на 26.02.2021 г., съгласно която е бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Т. А. К. и А. С. Р., да доближава същите, както и жилището им в Благоевград на ул.

„ като същият приближил Т. А. К. и А. С. Р. и упражнил домашно насилие спрямо Т. А. К./ хванал я с едната си ръка, запушил й устата, а с другата си ръка я дърпал и стискал./

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Закона за защита от домашно насилие, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния жИ.т, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

В казуса, установеното поведение с физически контакт на подсъдимото лице спрямо св.Т. К. на процесната дата и място, несъмнено е именно форма на физическо насилие спрямо нея .

Наред с това, на същата дата и място, подсъдимият влязъл в чуждо жилище /находящо се на трети тавански етаж в жилищна сграда на ул. „ в гр.

Благоевград/, обитавано от Т. А. К., А. С. Р., Б. Т. К. и Т. А. К., като употребил за това сила /разбил входната врата на жилището на горепосочения адрес/ и деянието е извършено нощем / в тъмната част на денонощието и след 00.00 часа/.

От субективна страна и двете престъпления са извършени в условията на пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал обществената опасност на поведението си, съзнавал е общественоопасните последици от деянията си и е искал тяхното настъпване . В неговото съзнание е било ясно отразено към инкриминираната дата, че нарушава лично връчена му заповед за защита от домашно насилие, издадена в полза на св.Т. К. и детето К., включваща изрично забрана за доближаването им от подсъдимия, за извършване на домашно насилие спрямо тях и за доближаване до жилището им, което съзнателно и умишлено не спазил . В съзнанието му също така ясно е било отразено, че на процесната дата и място влиза в чуждо жилище /обитавано от св.Т. К. и баба й Т. К., но собственост на родителите на Т. К., като прави това с взлом -с разбиване на заключената входна врата на жилището , както и, че прави това нощем, след 0.00часа./

4

По отношение на възражението на защитата за недоказаност на деянието по чл.170, ал. от НК, съдът намира това възражение за неоснователно по следните аргументи:

След като подсъдимият е живял на фактически начала със св.Т. К. несъмнено е бил уведомен преди инкриминираната дата, че обитаваното от нея жилище в Благоевград, находящо се на ул.“ , 3-ти етаж, е собственост на родителите й, а не нейна собственост. Това жилище не е било и семейно такова към инкриминираната дата, доколкото към този момент св.Т. К., според всички доказателства в процеса, е била вече разделена с подсъдимото лице и те не са живеели заедно като семейство в едно жилище.С показанията на св.Т. К. се установи, че двамата не са живели в процесното жилище и преди инкриминираната дата, защото подсъдимият е бил в чужбина и се прибирал епизодично за вечер само за да види жената и дъщеря си , след което отново си тръгвал от жилището на К.. Ето защо това възражение на защитата съдът намира за неоснователно.

Наред с това, след като всички разпитани свидетели очевидци на влизането на подсъдимия в жилището на св.Т. К. на процесната дата са категорични / в това число св.Р. и св.С. Г./, че то е било със затворена входна врата и за да влезе в него, подсъдимият блъснал вратата и по този начин я разбил, то несъмнено в казуса е доказано по категоричен начин и това квалифициращо обстоятелство и елемент от фактическият състав на престъплението по чл. 170, ал.2 от НК, поради което и тези възражения на защитата, съдът намира за неоснователни.