Решение № 2 от 07.01.2022, Районен съд - Велики Преслав

РЕШЕНИЕ

№2 гр. В.П., 07.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В.П., III СЪСТАВ, ГО, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Соня Анг. Стефанова при участието на секретаря ГЕРГАНА ПЛ. САВОВА като разгледа докладваното от Соня Анг. Стефанова Гражданско дело № 20213610100140 по описа за 2021 година

Предявени са обективно съединени положителни установителни искове, с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 9 от ЗПК и чл. 86 от ЗЗД от ЗЗД от „Б.Н.П.П.П.Ф.” С.А., Република Франция чрез „Б.Н.П.П.П.Ф.“ С.А. – клон България гр. С., представлявано от Д.Т.Д. срещу С. И. Х.ова за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца претендираните с исковата молба суми. В молбата си до съда, ищецът заявява, че по ч. гр. д.

№ 624/2020 год. по описа на РС – В.П. му е издадена заповед за изпълнение № 260110/ 18.12.2020 год. срещу ответника за следните суми: 4374,46 лева - главница по Договор за кредит, сключен на 31.10.2017 г.; 2470,19 лв. - възнаградителна лихва за периода от 20.02.2019 год. до 20.10.2022 год.; 331,98 лв. - мораторна лихва за периода от 20.03.2019 год. до 16.11.2020 год., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното погасяване на дълга. В исковата молба се твърди, че на 31.10.2017 г. бил сключен договор за потребителски кредит между ищцовото дружество, в качеството на кредитодател и ответника, в качеството на кредитополучател. Изложено е, че договорът е сключен за срок от 60 месеца, обхващащ периода от сключване на договора до 20.10.2022 год., като на ответника е отпуснат паричен заем в размер на 5000 лева. Уговорена е месечна погасителна вноска в размер на 180,37 лева. Посочено е, че след сключване на договора сумата е преведена по личната банкова сметка на ответника, с което ищецът е изпълнил задължението си по договора. Отразено е, че ответникът преустановил редовното обслужване на кредита на 20.02.2019 г., към която дата са били заплатени 15 месечни погасителни вноски. Ищецът е акцентирал, че съгласно договорните клаузи при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер по действащата законна лихва за периода на забавата. Излага, че при 1 просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска (в случая 20.03.2019 год.), вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени по договора надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава. Предвид изложеното, претендира уважаване на установителната претенция в пълен размер. Ищецът предявява и евентуално съединени, спрямо установителните, осъдителни искове за осъждане на ответника да заплати горепосочените суми, при условие, че съдът счете главните искове за неоснователни, поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземанията по кредита. Претендира присъждане на сторените в заповедното и в настоящото производство разноски.

В срока по реда на чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от особения представител на ответника, в който сочи, че предявеният установителен иск е процесуално допустим, но неоснователен. На първо място излага, че от приложените по делото доказателства не може безспорно да се установи, че предсрочната изискуемост на кредита е била обявена надлежно на ответната страна. Релевира възражение за недействителност на договора, поради нарушение на осн. чл. 11, ал. 1, т. 10 и т.11 от ЗПК. Навежда твърдение, че в договора не е посочен начинът, по който е формиран ГПР и ГЛП. С оглед посочените нарушения счита, че в случая приложима е нормата на чл. 22 от ЗПК, съгласно която договорът се явява недействителен. Намира, че клаузата, касаеща размера на възнаградителната лихва е нищожна на осн. чл. 26 от ЗЗД. По отношение на евентуално предявената осъдителна претенция, излага съображения за нейната процесуална недопустимост, поради липса на правен интерес.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното по делото ч. гр. д. № 624/2020 год. по описа на РС – В.П. в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение № 260110/ 18.12.2020 год. срещу ответника за следните суми: 4374,46 лева - главница по Договор за кредит, сключен на 31.10.2017 г.;

331,98 лв. - мораторна лихва за периода от 20.03.2019 год. до 16.11.2020 год., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното погасяване на дълга, като са присъдени и извършените в заповедното производство разноски. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като на ищеца са дадени указания да предяви иск за установяване на вземането си по заповедта. Това обстоятелство обуславя и правния интерес от водене на настоящия иск.

Съобщение с посочените указания е връчено на кредитора по издадената заповед за изпълнение на дата 08.02.2021 год., а исковата молба е подадена на 26.02.2021 год., видно от пощ. клеймо, поради което исковата претенция се явява процесуално допустима.

С Разпореждане № 260267/ 18.12.2020 год., постановено от различен съдебен състав, заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е отхвърлено по отношение на сумата от 2470,19 лв. - възнаградителна лихва за периода от 20.02.2019 год. до 20.10.2022 год., на осн. чл. 411, ал.2, т. 3 от ГПК. Видно от материалите по частното гражданско дело, това разпореждане не е било връчено на заявителя, поради което същият 2 не го е обжалвал, оставайки с впечатлението, че заявлението му е уважено в цялост. Не му е била указана и възможността да предяви осъдителен иск за отхвърленото вземане, на основание чл. 415, ал.3 вр.ал.1, т.3 от ГПК. Предвид изложеното, съдът намира, че поради грешка, допусната от съда и/ или деловодството е недопустимо да се ограничават правата на страните в производството, поради което намира, че е справедливо в настоящия случай да се приеме, че за сумата от 2470,19 лв. ищецът е предявил осъдителен иск на осн. чл. 415, ал.3 вр.ал.1, т.3 от ГПК.

От представения Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS - 15384816, сключен на 31.10.2017 год. между ищцовото дружество и ответника, е видно, че ищецът е предоставил на ответника сумата от 5000 лв. кредит за потребителски цели. В договора е уговорен срок за погасяване на кредита от 60 месеца (падеж на последната вноска 20.10.2022 год.), при размер на вноските от 180,37 лева. ГПР възлиза на 33,43%, а ГЛП – на 27,31%. Със същия договор е уговорена и такса ангажимент на стойност 175 лева, както и застрахователна премия на стойност 1680 лева, с отразена обща стойност на плащанията – 10822,20 лева.

Съгласно приложената по делото последна покана, адресирана до ответницата, ищецът е уведомил ответницата за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита и е описал дължимите по договора суми по пера. С уведомлението ищецът е поканил ответницата да изпълни задълженията си по договора в 7-дневен срок, считано от датата на получаване на поканата. Представена е и товарителница, издадена от спедиторска компания „M&BM Express“. Като съдържание на пратката е отразено „покана – предср. изискуемост“. Видно от отразеното в товарителницата, уведомлението е било връчено на ответницата лично на 30.08.2019 год.

От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът напълно кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че кредитът е усвоен на 01.11.2017 год. в размер на 4825 лева (от общата сума по кредита от 5000 лева е приспадната таксата ангажимент в размер на 175 лева). Вещото лице е констатирало, че сумата по застраховката в размер на 1680 лева е включена в размера на месечната погасителна вноска (60 вноски х28 лева), като считано от 20.08.2019 год. застраховката е анулирана. Експертът е достигнал до извод, че по кредита са извършвани плащания в общ размер на 2885,55 лева (737,54 лева – главница, 1672,01 лева – договорна лихва, 476 лева – застраховка), като ищцовото дружество е погасило изцяло 15 месечни вноски, от 16 -та погасителна вноска е погасена сумата от 125,04 лева, разнесена по следния начин – 28 лева за застраховка и 97,04 лева – за лихва, а от 17-та погасителна вноска ищецът е погасил частично лихва в размер на 26,96 лева и застраховка в размер на 28 лева. След датата на предсрочната изискуемост са погасени общо 350 лева (200 лева – на 30.01.2020 год. и 150 лева – на 25.06.2020 год.), с които са приспаднати начислените лихви за забава. Вещото лице е посочило, че в претендираната главница в размер на 4374,46 лева е включена стойността на кредита от 4262,46 лева и 112 лева – стойност на застраховката (начислена от 18-та до 21ва вноска включително). Експертът е изчислил размерът на дължимите суми по пера в 3 варианта – 1. в хипотеза ако кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 20.03.2019 год., 2.

3 ако кредитът е обявен, когато е получено изрично уведомление – на 30.08.2019 год., както се твърди в исковата молба и 3.в хипотеза ако кредитът не е обявен за предсрочно изискуем, т.е. към датата на получаване на препис от исковата молба от особения представител на ответника – 23.07.2021 год. В случай на обявена предсрочна изискуемост към 30.08.2019 год., вещото лице е посочило, че размерът на задължението се разпределя по следния начин:

4262.46 лева – главница; 527.80 лева – договорна лихва, с падеж до 20.08.2019 год. вкл. – 22 вноска; 538,73 лева – законна лихва за периода 30.08.2019 год. – 27.11.2020 год. Вещото лице е достигнало до извод, че ГПР в размер на 33,43% е изчислен правилно, като при изчисляването му са взети предвид следните параметри – размер на кредита, срок на кредита в месеци, ГЛП, такса ангажимент, вид на погасяване с анюитетни вноски.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Няма спор, а и от представените писмени доказателства се установи, че "Б.Н.П.П.П.Ф.

С. А. " Париж, чрез "Б.Н.П.П.П.Ф. С. А.", клон България и С. И. Х.ова са били в облигационни отношения, уредени от сключения между тях потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта.

Досежно твърдението за настъпила предсрочна изискуемост на вземането:

В исковата молба се сочи, че тъй като ответницата преустановила редовното обслужване по кредита, то вземането на ищцовото дружество станало предсрочно изискуемо на 20.03.2019 год. Твърди се, че на длъжника било изпратено изрично уведомление за настъпилата предсрочна изискуемост, получено лично от нея на 30.08.2019 год. Съгласно чл. 5 от Условията по договора при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска.

При просрочие на 2 или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени в договора надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпването на предсрочната изискуемост.

От назначената по делото ССчЕ безспорно се установи, че кредитът е бил усвоен от ответника. Не бяха ангажирани надлежни доказателства от ответната страна досежно изгодния за нея факт, че е погасила изцяло дължимите главница и лихви, респ., че не са били налице основания за превръщане на кредита в предсрочно изискуем. Напротив, установи се, че ответницата е погасила 15 месечни вноски по кредита, след което е преустановила обслужването му, поради което съдът намира, че за ищеца е възникнало право да обяви кредита за предсрочно изискуем.

В тази връзка следва да се отбележи следното:

Предсрочната изискуемост настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем (в този смисъл са разясненията, дадени в т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС).