Определение № 4532 от 09.10.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4532 гр. София, 09.10.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове:

Александър Цонев

Филип Владимиров като разгледа докладваното от Филип Владимиров Касационно гражданско дело № 20258002102079 по описа за 2025 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ, Комисията), чрез процесуален представител П. П. – гл. инспектор при ТД – Ловеч на Kомисията, против решение № 10017 от 06.11.2024 г. по гр. д.

№ 4390/2018 г. на Апелативен съд – София (АС – София), втори граждански състав.

Ответниците Д. М. П. и М. Ц. П. чрез общия им пълномощник адв. Б. са подали отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който вземат становище за липсата на основания за допускане на касационен контрол и за неоснователност на жалбата. Претендират разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема следното:

Предмет на жалбата е посоченото въззивно решение, с което след отмяна на решение № 496 от 12.07.2018 г. по гр. д. № 9531/2015 г. на Софийски градски съд в частта, в която са уважени исковете с правно основание чл. 74, ал. 1 и ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.) и чл. 63, ал. 2, във вр. с чл. 62 ЗОПДНПИ (отм.), предявени от Комисията срещу Д. М. П. и М. Ц. П. и е постановено отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност (включващо имоти в гр. Т. – надстройка на съществуваща сграда и апартамент в гр. С., както и подробно посочени парични суми, налични в края на проверявания период по сметки на ответниците, в общ размер на 65 176. 27 лв.), са отхвърлени исковете за отнемане в полза на държавата на имущество с горния характер, а именно:

1/ реално обособена част от сграда - съставляваща надстройка на втори и трети етаж с обособяване на два апартамента и свързващото ги стълбище с административен адрес на сградата гр. Т. ул. „..“ № ...;

2/ апартамент № ..., разположен на ет. ... в сградата, построена на ул. „М. К.“ № ..., вх.... - гр. С. ж.к. „О. к.“, с площ от 68.77 кв. м. и

3/ подробно посочени парични суми по сметки и влогове на ответниците П., в размер общо на 65 176. 27 лв.

1

Първоинстанционното решение в отхвърлителната му част (досежно претендираните за отнемане парични суми над посочената – общо 65 176. 27 лв. като неналични в патримониума на ответниците в края на проверявания период), е влязло в сила, поради оттегляне на въззивната жалба на Комисията и прекратяване на въззивното производство в частта по тази жалба с протоколно определение от 13.03.2024 г. по гр. д. № 4390/2018 г. на АС – София.

Въззивният съд е постановил обжалвания резултат като е установил, че по отношение на ответника Пърлев е повдигнато и поддържано обвинение за престъпление по служба (чл.

282 НК, извършено в периода 01.04.2012 г. – 25.08.2013 г. в длъжностно качество – зам. кмет на община Т.), който състав е визиран от ЗОПДНПИ (отм.), както и че наказателното производство е прекратено без да се разгърне съдебна фаза и постановяване на присъда.

Позовал се е на решение на Съда на ЕС от 28.10.2021 г., съгласно което предметът или облагите от престъплението, визирано от Директива 2014/42 подлежат на отнемане само при влязла в сила осъдителна присъда, но държавите членки могат да предвиждат по-широки правила в националното си право. В тази връзка е застъпил становището, че не е в противоречие с европейското право, нормирането от българския закон, че повдигането на обвинение за визирано от ЗОПДНПИ (отм.) престъпление, е основание за осъществяване на проверка за законността на доходите на обвиненото лице и свързаните с него такива (в случая - неговата съпруга). Решаващият състав е преценил като основателни възраженията на ответниците относно механизма на изчисление (пресмятане) на приходите и разходите им с цел установяване наличието на значително несъответствие между двата парични потока.

Изложил е съображения, че релевантно е именно несъответствието за целия проверяван период, а не това към момента на придобиване на конкретно имущество; че подходът за определяне на съотношението приходи-разходи, при който за меродавна се приема цена на имот, различна от тази към момента на неговото придобиване, е неправилен; че като е възприел за база пазарна оценка на недвижимите имоти към 2015 г. (когато е предявено пред съда искането за отнемане), първоинстанционният съд е създал предпоставка за погрешни изводи, водещи до неправилен съдебен акт. Втората инстанция е посочила, че проверяваният период е 24.03.2004 г. – 24.03.2014 г., в пределите на който на 25.04.2005 г. ответникът Пърлев се снабдил с разрешение за строеж за надстрояване на жилищна сграда в УПИ ..., кв.

... по плана на гр. Т. Съобразено е заключението на техническата експертиза, че стойността на постройката към годината на построяване (2006 г.) е 58 642 лв., от които 29 321 лв. за материали, 29 321 лв. за труд и механизация, 570 лв. - разходи за узаконяване на строежа.

Съдът е кредитирал събраните по делото гласни доказателства, съгласно които строителството на обекта е извършено по стопански начин - от ответника лично, с негови роднини и приятели, които „бъркали на ръка“ бетон и го качвали с макара. Така е формирал извод, че сумата от 29 321 лв. като разход за труд и механизация не следва да се калкулира в оценката на извършените СМР и доказаната стойност за преустройството възлиза на 29 891 лв. (29 321 лв. – за материали + 570 лв. – разходи за узаконяване), изчислена към момента на придобиване на имуществото - през 2006 г. Установено е също, че с нотариален акт № 72/20.08.2013 г. ответниците са придобили апартамент в гр. С., ж. к. „О. к.“, ул. „М. К.“ № ...

... със средна пазарна цена към момента на закупуването от 69 000 лв. Така е обобщено в обжалваното решение, че за придобитите недвижими имоти (първият, изграден от семейството на ответниците като надстройка на съществуваща сграда в гр. Тетевен и имащ статут на самостоятелен жилищен обект, а вторият - закупен извън населеното място по постоянното местоживеене на ответниците, в гр. София) са вложени общо 98 891 лв.

Относно установените парични суми, депозирани по сметки на ответниците от трети лица, е прието, че за тези факти са представени писмени удостоверения или диспозитивни документи, спрямо които е разкрито производство по оспорването им на основание чл. 193 ГПК. Счетено е, че това оспорване не е проведено успешно в хода на съдебното дИ.е по делото, доколкото липсвали други доказателства, оборващи или внасящи съмнение в 2 достоверността на събраните гласни доказателства (чрез разпит на подробно посочени свидетели, ангажирани от ответниците и сочещи на кумулирани средства по сметките им с доказан източник). Ето защо, за сумата общо от 249 282. 50 лв. е направен извод, че представлява законен доход с установен източник. При позоваване на приетото заключение на икономическата експертиза, е прието, че нетните трудови и приравнени на тях възнаграждения на ответниците, с премахнати данъчни задължения, за проверявания период възлизат на 165 107. 01 лв. Направено е съждение, че към тази сума следва да добавят и приходите с доказан източник (249 282. 50 лв.) или общия размер на доходите с доказан произход възлиза на 414 389. 51 лв., към които е прибавена сумата 29 321 лв. (определените по експертиза разходи за труд и механизация за изграждане на надстройка на сградата в гр.

Тетевен). В тази връзка е обобщено, че за сумата от 443 710. 51 лв. ответниците съобразно вменената им доказателствена тежест установяват законен източник на приходи. С оглед на извършения анализ на доказателствената съвкупност по делото въззивният съд е приел, че не се установява възприетия от първата инстанция недостиг у ответниците на средства за проверявания период в размер на 430 012 лв. и е формирал решаващ извод, че не е налице визираната от закона предпоставка за отнемане на имущество – значително несъответствие между приходите със законен източник и разходите в рамките на проверявания период.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба жалбоподателят поставя правни въпроси, които твърди да са обуславящи изхода по делото и разрешени в противоречие с практиката на ВКС – основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Въпросите са със следното съдържание:

1. „Следва ли в производство по ЗОНПИ съдът да събере доказателства за произхода на разполагаемите доходи на дарителя към момента на дарението, както и какви са били направените от него разходи?“;

2. „За установяване получаването на средства по договор за заем с оспорена дата на съставяне, достатъчни ли са свидетелските показания на заемодателите, без представяне по делото на доказателства за достоверността на датата в хипотезата на чл. 181 ГПК и доказателства за разполагаеми средства за предоставянето на заема и техния произход?“;

3. „Следва ли съдът да мотивира решението си с приети по делото заключения по назначени съдебни експертизи, с оглед правилото на чл. 202 ГПК?“;

4. „Има ли въззивният съд задължение да обсъди всички доказателства по делото и да отговори на всички доводи и възражения, като изложи собствени мотиви?“.

Поддържа се, че въззивното решение не е съобразено с практиката на ВКС, обективирана в: решение № 277 от 08.05.2024 г. по гр. д. № 1900/2023 г., решение № 50130 от 03.01.2024 г. по гр. д. № 5134/2021 г., решение № 316 от 26.02.2015 г. по гр. д. № 1109/2012 г., решение № 237 о т 22.02.2017 г. по гр. д. № 5459/2015 г., решение № 231 от 11.07.2012 г. по гр. д. № 848/2011 г., всички по описа на IV г. о. (по първото питане), решение № 237 от 22.02.2017 г. по гр. д. № 5459/2015 г., решение № 162 от 02.06.2015 г. по гр. д. № 6592/2014 г., решение № 364 от 04.03.2015 г. по гр. д. № 590/2012 г., решение № 144 от 20.07.2015 г. по гр. д. № 2639/2014 г., всички по описа на I V г. о. (по второто питане), решение № 60268 от 15.12.2021 г. по гр. д. № 1040/2020 г. на I V г.о. и решение № 248 от 16.11.2015 г. по гр. д. № 1271/2015 г. на III г.о. (по третото питане), решение № 162 от 02.06.2015 г. по гр. д. № 6592/2014 г. на IV г.о., решение № 209 от 10.08.2015 г. по гр. д. № 2796/2013 г. на IV г. о. и решение № 50143 от 01.11.2022 г. по гр. д. № 4307/2021 г. на III г. о.

(по четвъртото питане).

Поддържа се и искане за допускане на обжалването по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК с доводи за очевидна неправилност на въззивното решение.

Касационен контрол не следва да се допуска.

3

Повдигнатите първи и втори въпрос в изложението нямат характеристиката на правен въпрос по смисъла на разясненията, дадени с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Те са изводими не от решаващите мотиви на въззивния съд по конкретното дело и там дадените правни разрешения и не удовлетворяват общо основание. По съществото си питанията се извеждат от становището на страната, че решаващият извод на въззивния съд за законен източник на доходи на ответниците от предоставени заеми и дарения е необоснован с оглед доказателствата по делото, както и че не е разгледан въпросът дали в действителност дарителите и заемодателите са разполагали с такива средства. В обжалваното решение не са излагани съображения в посочения смисъл, а напротив – въззивният съд е приел, че по делото няма доказателства, които да оборват или внасят съмнение в достоверността на свидетелските показания, ангажирани от ответниците с оглед доказване на оспорените частни документи за парични суми, депозирани от трети лица по техни сметки. Ето защо, питанията са привързани към оплакванията на касатора за неправилна оценка на фактите и доказателствата по делото и чрез тях се изрязва несъгласието му с извода за неоснователност на исковите претенции. Те, по своето естество съставляват касационни оплаквания (чл. 281, т. 3 ГПК) за неправилност на обжалвания въззивен акт, които обаче са релевантни във фазата по разглеждане на касационната жалба ( п о чл. 290 ГПК), но не и в предхождащата я фаза от касационното производство по извършване на селекцията