Определение № 4283 от 08.09.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4283 гр. София, 08.09.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Радост Бошнакова като разгледа докладваното от Радост Бошнакова Касационно гражданско дело № 20258002100299 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Й. С. Б., Б. П. В., С. П. П., Н. И. Н., Г. В. Г., М. В. П., А. С. Д., Н. И. Б., Ю. И. Д., Г. С. Д., В. М. И. и М. Д. З. против решение № 200 от 26.02.2024 г. по гр. д. № 1214/2023 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявените от „Слатина Булгарплод“ ООД субективно съединени установителни искове за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК.

Касаторите поддържат, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Искат отмяна на решението. Претендират разноски.

Обосновават искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК със специалните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, поради постановяване на обжалвания съдебен акт в противоречие със задължителната практика на ВКС в ТР № 4 от 14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, ТР № 11 от 21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС и ТР № 9 от 07.11.2012 г. по тълк. д. № 9/2012 г. на ОСГК на ВКС, както и в противоречие с практиката по чл. 290 ГПК - решение № 250 от 8.05.2014 г. по гр. д. № 3215/2013 г. на ВКС, II г. о.

Поддържа се и значението на спора за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Липсват формулирани от тях правни въпроси.

Ответникът по касационната жалба „Слатина - Булгарплод“ ООД, в законоустановения срок по чл. 287, ал. 1 ГПК е подал отговор, в който излага съображения за липса на основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на 1 жалбата. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., след като извърши преценка на поддържаните предпоставки на чл. 280 ГПК за допускане до разглеждане на касационната жалба, намира следното:

Касационната жалба е редовна и допустима. Подадена е от надлежна страна, чрез процесуален представител въз основа на надлежно учредена представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Производството по делото е образувано по предявен от „Слатина – Булгарплод“ ООД против Г. С. Д., Б. П. В., С. П. П., Й. С. Б., В. Г. Н. (починал и заместен в хода на въззивното производство по реда на чл. 227 ГПК от Н. И. Н., Г. В. Г., М. В. П.), Д. З. И. (починал и заместен в хода на производство по реда на чл. 227 ГПК от В. М. И., З. Д. И. и М. Д. З.), А.

С. И., Н. И. Д. и Ю. И. Д. иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищцовото дружество е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], с адрес: [населено място], район „С.“, СПЗ – „С. ю.“, с площ 2 456 кв. м, на основание чл. 17а ЗППДОП (отм.), евентуално – давностно владение.

Ответниците в законоустановения срок по чл. 131 ГПК са оспорили така предявените искове, навеждайки възражения за тяхната неоснователност поради възстановяване на правото им на собственост върху процесния имот, като наследници на Д. И. П., въз основа на решение № 42 от 23.06.1999 г. на Поземлена комисия „Слатина“, след проведено производство по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, и издаден въз основа на тези документи нотариален акт за собственост № 132 от 14.12.1999 г. В условията на евентуалност се позовават на изтекла в тяхна полза придобивна давност.

За да потвърди първоинстанционното решение, постановено по гр. д. № 1450/2020 г. на Софийски градски съд, с което са уважени исковете за собственост и е отменен на основание чл. 537, ал. 2 ГПК КНА № 132 от 14.12.1999 г., въззивният съд е приел за установено, че с решение № 281 от 19.09.1970 г. на Комитета за стопанска координация е прието ИК на СГНС да отреди до 395 дка поливна земя в кв. Слатина - София за строителство на зеленчукова база. Със заповед № 368 от 24.08.1971 г. на главния архитект на гр. София на основание § 60, т. 1 ППЗПИНМ, прот. 8, ст. 51 от 23.03.1963 г. на ИК на СГНС във връзка с § 58, т. 1, б.

„б“ и § 61, ал. 3 ППЗПИНМ е одобрено отреждане на ДСО „Булгарплод“ - Зеленчукова база за нуждите на гр. София на терен в м. „Слатина“ извън регулацията, заключен между жп линия София гара Искър от север, шосето София - летище София от изток, м. „Подстанция Изток“ от юг и терена на Средно практическо транспортно училище от запад. Със заповед № РД 34-649 от 03.03.1981 г. на председателя на ИК на СГНС на основание чл. 95 ЗТСУ са отчуждени имоти без планоснимачни номера, извън регулация, в м. „Слатина“ - София, собственост на АПК „Средец“ - София, за предвидено по застроителния и регулационен план мероприятие на ДСО „Булгарплод“ - Зеленчукова база с изграждане на временен жп индустриален коловоз. Съгласно протокол обр. 16 от 30.09.1983 г. обект „Зеленчукова борса“ – София е въведен в експлоатация.

За имот, находящ се на ул. „Момина чешма“ № 13, на обща площ 376 286 кв. м, 2 включително складове на площ 67 663 кв. м и административна сграда на девет етажа с площ от 486 кв. м, състояща се от 121 стаи и 14 зали и салони, е издаден акт за държавна собственост № 13765 от 27.08.1987 г. В този акт е удостоверено, че имотът е предоставен на Предприятие „Булгарплод“ за търговия на едро с пресни и преработени плодове и зеленчуци. Със заповед № 42 от 18.07.1988 г. на министъра на икономиката и планирането, публикувана в ДВ, бр. 58/1988 г. и на основание чл. 12, ал. 1, т. 1 ПСД е образувано Предприятие „Булгарплод“ в състава на Стопанско обединение „Булгарплод“ – София като юридическо лице със седалище София. С разпореждане № 135 от 21.12.1993 г. на МС на РБ предприятие „Булгарплод“ – София град е преобразувано в еднолично акционерно дружество с държавно имущество „Булгарплод“ ЕАД, като преобразуваното дружество поема активите и пасивите на „Булгарплод“ – София град по баланса към 30.06.1993 г. С решение № 1 от 03.06.1994 г. по ф. д. № 1396/1994 г. на Софийски градски съд е регистрирано ЕАД с държавно имущество „Булгарплод” ЕАД. С разпореждане № 84 от 13.08.1997 г. на МС на РБ капиталът на „Булгарплод“ ЕАД е намален чрез обезсилване на акции на стойност, равняваща се на стойността на правото на собственост върху недвижим имот, частна държавна собственост, представляващ основна база на „Булгарплод“ ЕАД, намиращ се в гр. София, ул. „Момина чешма“ № 13, представляващ терен от 376 286 кв. м, покрита складова площ от 67 663 кв. м и административна сграда на девет етажа със застроена площ от 486 кв. м, състояща се от 121 стаи и 14 зали и салони, както и на стойността на намиращото се в него движимо имущество, като правото на собственост върху този имот е прехвърлено безвъзмездно на Столична община. С решение № 6 по протокол № 36 от проведеното на 24.11.1997 г. заседание на Столичния общински съвет (СОС) капиталът на ОФ „Яйца и птици“ е увеличен с непарична вноска – недвижими имоти, предоставени с разпореждане № 84 от 13.08.1997 г. на МС, и общинската фирма е преобразувана в ЕАД с общинско имущество „Слатина - Булгарплод“ ЕАД, което преобразуване е вписано по ф. д. № 2318/1989 г. в регистъра на Софийски градски съд. С протокол № 25 от проведеното на 20.04.2001 г. заседание на СОС е прието предоставеното с разпореждане № 84 от 13.08.1997 г. на МС безвъзмездно право на собственост върху описаното по-горе недвижимо и движимо имущество, а на 16.05.2001 г. между държавата и Столична община е сключен договор за безвъзмездно прехвърляне на собствеността върху недвижимите имоти - частна държавна собственост. За имота е съставен акт за частна общинска собственост № 0729 от 15.09.1999 г. Въз основа на тези документи е издаден констативен нотариален акт № 199 от 23.12.2009 г. за имота в полза на „Слатина – Булгарплод“ ЕАД, преобразувано в „Слатина – Булгарплод“ ООД. С договор за продажба на акции от 15.12.2007 г. СОС е продал всички 333 841 броя поименни акции в размер на 100 % от капитала на „Слатина Булгарплод“ ЕАД на Консорциум „Слатина Булгарплод“ гражданско дружество по ЗЗД. Въз основа на заключението на съдебно-счетоводната експертиза е прието, че към датата на преобразуването – 21.12.1993 г., процесният имот, находящ се на находящ се на ул. „Момина чешма“ № 13 (понастоящем бул. „Проф. Цветан Лазаров“ № 13) и представляващ терен от 376 286 кв. м, е бил включен в капитала на преобразуваното от държавно предприятие „Булгарплод“ – София град в еднолично 3 акционерно дружество с държавно имущество „Булгарплод“ ЕАД.

Посочено е, че с решение № 42 от 23.06.1999 г. на Поземлена комисия „Слатина“, издадено въз основа на решение от 15.04.1999 г., постановено по гр. д. № 2031/1997 г. на Софийския районен съд (с което е отменено предходно решение № 42 от 18.06.1993 г. на ПК „Слатина“), на наследниците на Д. И. П. е възстановено право на собственост в съществуващи стари реални граници на ливада от 2.620 дка, четвърта категория, находяща се в строителните граници на С. – С., в местността „Ч.“ – имот пл. № *, кад. лист № 14 от КП от 1939 г. Въз основа на решенията на СРС и на ПК наследниците на Д. И. П. са се снабдили с констативен нотариален акт № 132 от 14.12.1999 г. за дворно място от 2 507 кв. м, съставляващо имот пл.

№ * по КП на [населено място], местността „Ч.“, бивша ливада, категория IV, съставляваща имот с пл. № * от кад. лист 14 по плана на [населено място] от 1939 г.

Въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза е прието за установено, че процесният имот с идентификатор ***, със стар пл. № *, попада в терена, който е отреден за нуждите на ДСО „Булгарплод“ – Зеленчукова борса по силата на заповед № 368 от 24.08.1971 г. на главния архитект на гр. София. Основната част от поземления имот попада върху терен, отреден за амбалажни полета, представляващи 30 броя квадратни карета, които са затревени. Технологичните пътища между каретата са изпълнени с вътрешноплощадково асфалтово покритие. Част от процесния имот се заема от инфраструктурен елемент, преминаващ по диагонал - вътрешноплощадкова жп линия, от която в ПИ * попадат около 29 м. В имота попадат също шахта с кранове, наблюдателна вишка, частично бетонна площадка и канализационна шахта.

При така изложените за установени факти въззивният съд е приел, че е осъществен фактическият състав за придобиване правото на собственост на основание чл. 17а ЗППДОП (отм.), включващ кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. държавата да е собственик на конкретно имущество; 2. то да е предоставено за стопанисване или управление на държавно предприятие, и 3. с акта за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество по реда на чл. 62, ал. 1 ТЗ това имущество да не е изключено изрично от капитала на търговското дружество. Позовавайки се на тълкувателните разрешения, дадени в ТР № 4 от 14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, въззивният съд е изложил, че за приложимостта на разпоредбата на чл. 17а ЗППДОП (отм.) не е необходимо предоставеният за стопанисване или управление имот да е заприходен нито в баланса на държавното предприятие към момента на преобразуването, нито в баланса на преобразуваното търговско дружество, поради което и възраженията на ответниците в този смисъл са приети за неоснователни.

Посочено е, че релевираните от тях доводи относно приложението на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ не следва да се обсъждат, тъй като тази правна норма не регулира спорното право. Изложени са съображения, че теренът е отреден за ДСО „Булгарплод“ – Зеленчукова борса, което мероприятие според заключението на съдебно-техническата експертиза, е осъществено като комплексен обект с множество подобекти и обслужващи съоръжения. Отделно към момента на постановяване на решението на ПК „Слатина“ процесният имот е бил включен в капитала на преобразувано дружество с държавно имущество „Булгарплод“ ЕАД, 4 впоследствие включен в капитала на ОФ „Яйца и птици“, чийто универсален правоприемник е „Слатина - Булгарплод“ ЕАД. Изложени са съображения, че с оглед на доводите на ищцовото дружество следва да се осъществи косвен съдебен контрол върху решение № 42 от 23.06.1999 г. на ПК „Слатина“, тъй като спрямо него е приложима разпоредбата на чл. 17, ал.