Решение № 2307 от 04.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2307 гр. София, 04.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100514976 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 20187408/17.09.2021 г. на СРС, 161 с - в, по гр. д. № 81043/2017 г. на основание чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД Столична община, е осъдена да заплати на А.М. И., ЕГН **********, сумата 17 000 лв., със законната лихва от подаване на исковата молба - 15.11.2017 г. до окончателното й плащане - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от увреждане на здравето, настъпило на 01.12.2016 г. в гр. София в резултат от спъване и падане на непочистен, неподдържан и неосветен тротоар на ул. „****, като искът е отхвърлен над уважената част от 17 000 лв. до пълния предявен размер от 24 000 лв. Ответникът е осъден за заплащане на разноски по делото.

Съдът констатира, че правилното собствено име на ищцата е А. М. И. – С., а не А.М. И. – С., както е изписано в диспозитива на решението. Допуснатата техническа грешка може да се поправи безсрочно от СРС по реда на чл. 247 ГПК.

Срещу решението в частите, в които искът е уважен, въззивна жалба е подал ответника - СО. Поддържа, че в тази част решението е необосновано и незаконосъобразно, като не е съобразено с материалния закон и събраните доказателства. Основно възразява по присъдения от СРС размер на обезщетението за неимуществени вреди и несъответствието му с критериите на справедливост по чл. 52 ЗЗД. Излагат се доводи, че понятието справедливост се извежда от преценката на конкретните установени по делото факти и обстоятелства, които касаят характер и степен на увреждане, начинът при които е получено, интензивността и продължителността на търпените болки и страдания, възрастта на увредения и т. н.

Сочи, че следва да се съобрази икономическия растеж и стандарт на живот в страната, 1 което не е направено от СРС. Присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 17 000 лв. е прекомерно завишено спрямо претърпяното от ищцата увреждане. Моли да се отмени решението в оспорената част и исковете да се отхвърлят изцяло, евентуално - да се намали обезщетението за неимуществени вреди. Претендира разноски.

Въззиваемата страна - ищцата А. М. И., чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата в отговор по реда на чл. 263 ГПК. Поддържа, че в обжалваната от ответника част решението е законосъобразно и обосновано, съобразено със събраните по делото писмени и гласни доказателства в цялост, както и с материалния закон.

Съдът обосновано е приел, че са доказани предпоставките за ангажиране отговорността на ответника СО за причинените на ищцата неимуществени вреди от процесния инцидент. Законосъобразно СРС е приел, че СО има задължения за поддръжка в добро състояние на своята собственост и че злополуката е в пряка причинна връзка с неподдържаното състояние на пътното платно, в резултат от което ищцата е понесла вреди. Оспорва съображенията на ответника относно определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД. Сочи, че определеният от СРС размер съответства на критериите за справедливо определяне размер на обезщетението. Видът и характерът на вредите се установява от всички доказателства в съвкупност в това число – медицинска документация, свидетелски показания, които са преценени от СРС в тяхната съвкупност. Въз основа на тях съдът законосъобразно е определил справедливия размер на дължимото обезщетение за търпените от ищцата болки и страдания. Не са налице основания за неговото намаляване. Моли да се остави без уважение жалбата на ответника, като се потвърди решението в оспорената част. Претендира разноски по реда на чл. 38 ЗАдв.

Третото лице помагач на ответника „Пътища и съображения“ ЕАД, чрез представителя си, моли да се потвърди решението в оспорената част. Счита, че в случая не е налице възлагане поддръжката на ул. „Симеон“ на третото лице. Този участък не е включен в списъка по Приложение № 11 по договора със СО. Ответникът не е изпълнил задълженията си по договора да възложи ремонтни работи на изпълнителя по договора. Третото лице няма задължение, по свое усмотрение, да изпълнява СМР без получено изрично възлагане от СО. Сочи, че по делото не са ангажирани други доказателства за състоянието на настилката, като СТЕ и този факт е останал недоказан.

Третото лице помагач „Е.“ АД, Е. С. А. Испания КЧТ, чрез Е. - клон България, чрез пълномощника си, поддържа жалбата. Счита, че решението е необосновано и незаконосъобразно. Изводите на СРС, че е доказана причинно - следствената връзка между претърпените от ищцата вреди и процесния инцидент, са бланкетни и необосновани. Състоянието на пътната настилка не е доказано, а се установява само от твърденията на ищцата и показанията на свидетеля Г., дадени три години след инцидента. По делото не е събрана СТЕ, а показанията са противоречиви. Тъй като от една страна свидетелят твърди, че е било тъмно, а от друга, че плочките на място са били криви, третото лице счита, че не е доказано състоянието на пътната настилка, както и причинната връзка с търпените от ищцата вреди. Не се установяват действия или бездействия на СО, от които ищцата да е тъпяла вреди. Липсват всякакви доказателства по отношение на търпените от ищцата неимуществени вреди - не е допускана СМЕ, която да установи търпените от нея неудобства, тяхната продължителност, степента на увреждането и възстановяването й. Поддържа освен това, че определеният от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди е 2 значително завишен, в нарушение на чл. 52 ЗЗД, не е подкрепен с доказателства и следва да се намали, ако се прецени, че искът е основателен.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема следното:

Претенцията е насочена към ангажиране отговорността на ответника СО на основание чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съдът следи служебно и за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.

Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо в оспорената уважителна част, а постановяването му не са допуснати нарушения на императивни правни норми.

По отношение законосъобразността на решението, съдът е обвързан от доводите по въззивната жалба. Решението се оспорва само в частта, в която исковете за неимуществени вреди са уважени. В неоспорената от ищцата отхвърлена част решението е влязло в сила.

Решението е постановено при задълбочено обсъждане на събраните по делото писмени и гласни доказателства и при изяснена фактическа обстановка от СРС, поради което въззивният съд не намира за необходимо да я преповтаря в цялост, а препраща към нея, на основание чл. 272 ГПК.

Въззивният състав ще обсъди само доказателствата, които са относими към доводите на ответника в жалбата.

По съществото на спора, в допълнение към изложеното от СРС, въззивният състав намира следното :

Принципът е, че всеки носи отговорност за своите деяния, като в чл. 49 от ЗЗД е предвидено изключение от общото правило. Според последния текст възложителят на работата, при изпълнение на която е настъпило непозволеното увреждане, носи отговорност, която е безвиновна и има гаранционно обезпечителна функция и не произтича от вината на възложилия работата. Съгласно разясненията, дадени в ППВС № 7/58 г. отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, за чужди виновни действия и е предвидена за по - лесното обезщетяване на пострадалите.

Ангажирането на отговорността на ответника по посочения ред изисква осъществяването на противоправно причинени вреди от действия (бездействия) на лица - служители на ответника при или по повод извършване на възложена от ответника работа, наличие на причинно - следствена връзка между поведението на деликвента и претърпените от ищеца неимуществени вреди.

Несъмнено СО отговаря по чл. 49 ЗЗД за действията и бездействията на своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението на нейни задължения, вменени й от законодателството. Отговорността е за чужди противоправни и виновни в случая бездействия. Тя има обезпечително - гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Вината на тези лица, по силата на чл. 45 ЗЗД, се предполага до доказване на противното, като оборването на презумцията е в тежест на ответника.

Настъпването на инцидента на 01.12.2016 г., около 17. 30 ч., твърдян от ищцата в исковата молба, се установява от приетите пред СРС писмени доказателства 3 амбулаторни листове за преглед, три броя болнични листове за временна нетрудоспособност с разрешен на ищцата отпуск от 02.12.2016 г. - 24.01.2017 г., листове за прегледи и др. медицинска документация - разчитане на ренгенова снимка и др. От тях се установява, че ищцата е претърпяла травматични увреждания на здравето, изразяващи се във фрактура (счупване) на долния край на лъчевата кост на лявата ръка, което счупване на костта е довело до наличие на отток и палпаторна болка и ограничаване на активните движения на ищцата. Според медицинската документация се е наложила имобилизация на лявата ръка за период от 35 дни.

По отношение мястото и механизма на инцидента пред СРС е разпитан доведеният от ищцата свидетел Г.И. Г., който е присъствал на инцидента и чиито показания съдът намира за обективни и незаинтересовани от изхода на спора. Според свидетеля на 01.12.2016 г., около 17-18 ч.видял как ищцата се спъва и пада, при пресичането на ул.„Цар Симеон" и ул.,,11 август" в гр. София, докато е минавал по улицата с автомобил. Ищцата не реагирала веднага да стане. Свидетелят слязъл от автомобила си и видял, че ищцата е в съзнание, но не е в адекватно състояние, била си е ударила лицето и лявата ръка. Видял е, че при падането са се счупили очилата й. Той се обадил на съпруга й, който пристигнал след 3 минути. Според показанията му, въпросния участък бил тъмен, понеже лампата не работела, тротоарът бил неравен, а шахтите и плочките-криви.

Предвид изложените като установени факти, настоящият състав намира за неоснователни възраженията на ответника СО, че в производството не са установени изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на СО за претърпените от ищцата неимуществени вреди, в резултат от посочения инцидент, включително механизма на произшествието.

По делото не е спорно също така, че мястото, където е паднала ищцата при пресичането на ул.„Цар Симеон“ и ул. „11 август“, е такова, за чиято поддръжка в добро състояние отговаря СО, чрез оправомощените за това служители.

В съответствие с установената съдебна практика СРС е приел, че в правната уредба съществуват преки задължения за общинската администрация във връзка с управлението, изграждането и стопанисването на общинските пътища и поддръжката на тротоарите и съоръженията в рамките на урбанизираните територии, както и срокове за тяхното изпълнение. Този въпрос е разрешен в т. 3 от Тълкувателно постановление № 2/2014 от 19.05.2015 г. по тълк. дело № 2/2014 г. на ВКС и ВАС, съгласно което „лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно за препятствия по него и ги отстраняват във възможно най кратък срок, а тези задължения са нормативно уредени в чл. 2 от Закона за общинската собственост, чл. 3, чл. 8, чл. 30 - 32 от Закона за пътищата, ППЗП и чл. 3, чл. 167 от ЗДвП“.

В случая тротоарът, на който е настъпил процесният инцидент, е общинска собственост, съгласно § 6 от ПЗР на ЗДвП и задължението за поддържането му е на СО, доколкото според чл. 30, ал. 4 от ЗП организирането на дейността по поддържане на тротоарите в границите на урбанизираните територии е задължение на съответната община, както приема и СРС. Такова задължение е предвидено и в чл. 48, ал. 1, т. 2, б.