Разпореждане № 5343 от 19.08.2026, Районен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 5343 гр. Благоевград, 19.08.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Частно гражданско дело № 20261210102027 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по подадено от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК 207172780, като кредитор срещу длъжника С. Г. С. с ЕГН: ********** заявление по чл. 410 от ГПК, с което се иска издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение за следните вземания: сумата от 306,78 евро - главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от депозиране на заявлението в съда – 17.07.2026г. до окончателното й погасяване; сумата от 53,34 евро - договорна лихва за периода от 27.10.2022 г. до 24.06.2023г. и сумата от 108,04 евро – мораторна лихва за периода от 28.10.2022г. до 16.07.2026г.

Заявителят се легитимира като кредитор въз основа на твърдения за настъпило частно правоприемство, основано на Договор за цесия от 02.03.2020г. и Приложение № 1/11.11.2025г. към него, с което са индивидуализирани вземанията към длъжника. Заявителят е представил копие от цитирания в заявлението договор.

Заявлението е оставено без движение с Разпореждане № 4991/02.08.2026г. поради констатирани от съда нередовности, като в указания на заявителя срок е депозирана молба, в която заявителят отрича да са извършвани погасителни вноски.

Настоящият съдебен състав, след като се запозна със заявлението и приложенията към него, намира същото за неоснователно по следните съображения:

Съгласно чл.410, ал.1, т.1 от ГПК заявителят може да иска издаване на заповед за изпълнение за вземания за парични суми, когато искът е подсъден на районния съд. В разпоредбите на чл.410, ал.2 и ал.3 от ГПК са посочени изискванията за редовност на заявлението - същото съдържа искане за издаване на изпълнителен лист и трябва да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2; В заявлението се посочва и банкова сметка или друг начин за плащане; Когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, 1 заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива.

Съгласно разпоредба на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 /нова – ДВ, бр. 100 от 2019 г., в сила от 24.12.2019 г./ изрично е уредено правомощието на заповедния съд да откаже издаването на заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, или ако искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Съдът може да направи самостоятелна преценка за съответствието на клаузите по потребителския договор със закона и добрите нрави, като спазва практиката на СЕС - Определение от 06.02.2024 г. по дело С-425/2023 г., Решение по дело С-170/2021 на СЕС и Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/2022 на СЕС, която е задължителна за националния съдия.

В раздел 3.2. от заявлението /Обстоятелства, от които произтича вземането/ е посочено, че процесните вземания произтичат от сключен между „Файненшъл България“ ЕООД и С. Г. С. Договор за гаранция/поръчителство № 11024923/22.09.2022г., по силата на който „Файненшъл България“ ЕООД е поело задължение в случай на неизпълнение от заемателя С. на паричните й задължения по Договор за паричен заем № 11024923/22.09.2022г. със заемодател „Аксес Файнанс“ ООД да плати същите на кредитора; че в изпълнение на така поетите задължения поръчителят „Файненшъл България“ ЕООД ги е платил на дата 11.11.2025 г. в размер на претендираните суми и регресните си вземания за тях към длъжника С. по чл. 146 ал. 1 от ЗЗД (в който смисъл и чл. 4, ал. 1 от договора за гаранция/поръчителство) е прехвърлил на заявителя съгласно Приложение № 1 от 11.11.2025г. към Рамков договор за цесия от 02.03.2020г.

От представения към заявлението Договор за паричен заем се установява, че „Аксес Файнанс“ ООД /сега АД/ е предоставило в заем на С. Г.

С. сумата от 600 лв. за срок от 9 месеца, при фиксиран годишен лихвен процент 40 % за целия срок на договора и годишен процент на разходите от 49,01 %. Посочено е, че общата дължима сума на крайния падеж е 704,34 лв. и включва главницата и договорената възнаградителна лихва. Към договора е предоставен погасителен план, съгласно който кредитът се издължава на девет месечни вноски, всяка в размер на 107,84 лв., в който размер е включена съответната част от главницата, от възнаградителната лихва и от възнаграждението за гаранта. Съгласно чл. 3 от договора за заем задължително условие за предоставянето на заемните средства е потребителят да обезпечи вземанията на кредитора по договора чрез предоставяне на едно от следните обезпечения: 1/ едно физическо лице – поръчител, работещ по безсрочен трудов договор с осигурителен доход над 1 500 лв., което да няма неплатени осигуровки за последните две години, да не е заемател или поръчител по друг договор с Аксес Файнанс, да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има – статусът им в ЦКР към БНБ да е „период на просрочие от 0 до 30 дни“; 2/ банкова гаранция с бенефициер заемодателя;

3/ договор, обезпечаващ вземанията на заемодателя по кредита с одобрено от него дружество – гарант.

В изпълнение на това задължително условие е сключеният между С. и „Файненшъл България“ ЕООД договор за гаранция, като справка в ТР 2 установява че заемодателят „Аксес Файнанс“ АД и гаранта/поръчителя „Файненшъл България“ ЕООД са свързани лица по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ от неговото учредяване и понастоящем. Гарантът се е задължил да плати на „Аксес Файнанс“ АД всички негови вземания, произтичащи от договора за заем със С. - в случай на неизпълнението им от последната, а С. - да заплати на поръчителя/гаранта възнаграждение в размер на 266,22 лв., което възнаграждение е платимо разсрочено чрез заемодателя на посочените в погасителния план по договора за заем вноски.

В договора за паричен заем не е посочено какви разходи на потребителя по кредита са включени в ГПР, като същевременно е посочено че общата дължима от потребителя сума на крайния падеж е 704,34 лв. – главница и възнаградителна лихва. Т.е. разходът, съставляващ възнаграждението на гаранта в размер на 266,22 лв., не е включено в посочения в договора за заем ГПР от 49,01%.

Така е установено, че в договора за заем не е посочен действителният ГПР по кредита. Съгласно чл. 3 от договора за заем, договорът за гаранция/поръчителство с „Файненшъл България“ ЕООД е задължително условие за предоставянето на кредитните средства по него на потребителя, следователно дължимото се от последния по този договор възнаграждение съставлява за него задължителен допълнителен разход по кредита / чл. 19 ал. 1 от ЗПК вр. § 1 т. 1 от ДР ЗПК /, който е следвало да бъде включен в ГПР.

Непосочването в договора за кредит на всички дължими се от потребителя разходи по заема, както и посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна и следователно измамна информация относно общите разходи по кредита, което поведение следва да се окачестви като заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 6, § 1 от Директива 2005/29/ЕО за нелоялни търговски практики, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на съществен елемент на договора – неговата цена, и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Това от своя страна означава, че клаузата относно общия размер на подлежащата на връщане сума по кредита от потребителя е неравноправна по смисъла на чл. 4, § 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора за кредит в неговата цялост. В този смисъл, неяснотата относно включените в ГПР разходи съставлява и нарушение на основното изискване по чл. 145 ал. 2 от ЗЗП клаузите, определящи основния предмет на договора, да са ясни и разбираеми.

С оглед изложеното договорът за кредит е недействителен.

Съгласно разпоредбата на чл. 138, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД, поръчителството може да съществува само за действително задължение. Недействителността на договора за кредит означава, че същият не е породил действителни задължения - в т.ч. и досежно главницата, за гаранта/поръчителя на основание казаната разпоредба, съответно и за неговия частен правоприемник по договора за цесия. Вземането на кредитора по чл. 23 от ЗПК не е в изпълнение на договора, а на плоскостта на неоснователното обогатяване - за реституиране на даденото по недействително правоотношение. Поради което и с оглед казаната разпоредба на чл. 138 ал. 2 от ЗЗД няма как това вземане да бъде обезпечено чрез договорно поръчителство по недействителната 3 облигация – договора за кредит. Тоест не се дължи според настоящия съд и заявената главница от 306,78 евро на възведеното основание.

Поради изложеното заявлението ще се отхвърли за претендираните суми. На заявителя не се дължат разноски.

Водим от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ изцяло подаденото от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление: гр.

С***, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу С. Г. С. с ЕГН: ********** от гр. К***, за сумите: 306,78 евро - главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от депозиране на заявлението в съда – 17.07.2026г. до окончателното й погасяване; сумата от 53,34 евро договорна лихва за периода от 27.10.2022 г. до 24.06.2023г. и сумата от 108,04 евро – мораторна лихва за периода от 28.10.2022г. до 16.07.2026г., за които се твърди да са платени от „Файненшъл България“ ЕООД на „Аксес Файнанс“ ООД в изпълнение на договор за предоставяне на гаранция № 11024923 от 22.09.2022г. за погасяване на задължения на длъжника по сключен с „Аксес Файнанс“ ООД Договор за потребителски кредит № 11024923 от 22.09.2022г., както и разноски за държавна такса /10,86 евро/ и юрисконсултско възнаграждение /168,73 евро/.

УКАЗВА на заявителя, че в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане може да предяви срещу длъжника осъдителен иск за вземането си, за което е отказано издаване на заповед за изпълнение, като довнесе дължимата държавна такса. При непредявяване на иска в посочения срок, заявителят не би могъл да се ползва от внесената в настоящото производство държавна такса.

Разпореждането подлежи на обжалване от заявителя в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба пред Окръжен съд - Благоевград.

Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.

Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________ 4