Определение № 14578 от 16.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14578 гр. София, 16.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20251110130863 по описа за 2025 година

Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от С. Т. Т. срещу „С.К.“ ООД.

Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона, предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД

I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при твърденията, че на 15.12.2023 г. е сключил с ответника „С.К.“ ООД Договор за потребителски кредит № ........ за сумата от 1 000 лв., при фиксиран ГЛП от 44,5 % и ГПР от 54,48 %. Поддържа, че договорът е нищожен поради наличието на неравноправни и противоречащи на добрите нрави клаузи.

Ищецът твърди, че уговореният ГЛП от 44,5 % е прекомерен, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва, което според съдебната практика е основание за нищожност на клаузата по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.

1

Излагат се съображения, че клаузата на чл. 11 от договора, предвиждаща неустойка в размер на 667,44 лв. при непредоставяне на обезпечение в тридневен срок, представлява „скрито“ оскъпяване на кредита, което не е включено в ГПР, с което се заобикаля ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК (петкратния размер на законната лихва). Твърди се, че неустойката не е свързана с претърпени вреди, а цели неоснователно обогатяване на кредитора.

Ищецът сочи, че е погасил цялата сума по договора в общ размер на 1 836,00 лв., като счита, че поради нищожността на договора, дължи само чистата стойност на главницата, а разликата от 836,00 лв. е платена без основание.

При тези твърдения моли съдът да постанови решение с което да прогласи за нищожен изцяло Договор за потребителски кредит № ........ от 15.12.2023 г. на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. В условията на евентуалност, да признае за установено, че клаузата на чл. 11 от договора, предвиждаща неустойка в размер на 667,44 лв., е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави, както и да осъди ответника да му заплати сумата от 836,00 лв., представляваща платена без основание сума над главницата, включваща платена лихва и неустойка. Претендира разноски за производството.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК, ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни и предявени при злоупотреба с права. Поддържа, че ищецът е завел три идентични искови молби по различни договори с цел генериране на прекомерни разноски, което е нарушение на чл. 3 ГПК. Моли за съединяване на делата по реда на чл. 213 ГПК. Твърди, че договорът е действителен и всички изисквания на ЗПК са спазени. Поддържа, че ГПР е изчислен правилно - 54,48 % и е под законовия лимит от 69,0%. Ответникът твърди, че неустойката за непредставяне на обезпечение е уговорена като санкция за неизпълнение на акцесорно задължение и съгласно Директива 2008/48/ЕО и ЗПК не следва да се включва в ГПР. Сочи, че потребителят е бил информиран чрез Стандартния европейски формуляр и погасителния план относно параметрите на процесния ДПК, вкл. и по отношение на договорената неустойка. Твърди, че ГЛП е индивидуално договорен на ясен език и не противоречи на добрите нрави, като законът не предвижда лимит от трикратния размер на законната лихва за възнаградителната лихва. Сочи се, че ищецът е имал 14-дневен срок за отказ от договора без никакви последици, но 2 не се е възползвал от него, което потвърждава съгласието му с условията.

Твърди, че ищецът е действал недобросъвестно, като е сключил няколко договора с еднаква клауза, с единствена цел по-късно да ги оспори в съда.

Оспорва факта на плащане на сумите, като сочи, че ищецът не е представил доказателства за реално извършени преводи. При тези твърдения моли съдът да отхвърли предявените искове. Претендира разноски за производството.

II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:

Предявени са кумулативно обективно съединени искове, както следва:

- установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожност Договор за потребителски кредит № ........ от 15.12.2023 г., сключен между С. Т. Т. и „С.К.“ ООД, съединен в условията на евентуалност с установителен иск с правно основание чл. 26, ал.

1, пр. 3 ЗЗД – за нищожност на клаузата по чл. 11 от договора предвиждаща неустойка в размер на 667,44 лв. за непредоставяне на обезпечение.

-осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 836,00 лв. – платена без основание и представляваща разликата между усвоената главница от 1000 лв. и общо платената от ищеца сума от 1836 лв.

III. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

По предявения иск за нищожност на договора за кредит.

УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже пълно и главно: сключване на договор между страните, както и посочените основания за нищожност – неправилно посочен размер на ГПР в договора, който не отговаря на действителния такъв, който надвишава максималния размер, определен в чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и заобикаляне на закона и противоречие на добрите нрави.

Ответникът следва да докаже, че посоченият ГПР в договора отговаря на действителния размер, както и че не надвишава максималния законов размер.

По предявения иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД.

УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже пълно и главно: предаване на сума на ответника в размер на поне 836,00 лв., без основание за извършване на престацията, респективно – че сумата е заплатена по нищожен договор.

3

При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице основание за получаване и задържане на процесната сума.

С оглед твърденията на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, СЪДЪТ ОТДЕЛЯ КАТО БЕЗСПОРНИ и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните по делото, следните обстоятелства: 1. сключването на Договор за потребителски кредит № ........ на дата 15.12.2023 г. между С. Т. Т. и „С.К.“ ООД, вкл. параметрите по същия както следва предоставена главница (заемна сума) в размер на 1 000,00 лв.; срок на договора – 6 месеца; договорен фиксиран годишен лихвен процент (възнаградителна лихва) в размер на 44,5% и ГПР в размер на 54,48%; 2. наличието на клауза в чл. 11 от договора, предвиждаща задължение за ищеца да заплати неустойка в размер на 667,44 лв., при непредоставяне на обезпечение в 3-дневен срок от сключването на договора; 3. Сумата за процесната неустойка в размер на 667,44 лв. не е включена при изчисляване на ГПР по договора в размер на 54,48%.

ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора документи като писмени доказателства по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата за допускане на ССчЕ по първите две задачи посочени в ИМ, като не необходимо, доколкото част от поставените въпроси са относно факти, които се признават от ответника, а друга част не изискват специални знания, с които съдът да не разполага.

ОТЛАГА произнасянето си по искането за допускане на ССчЕ със задача относно платените от ищеца суми по процесния ДПК, като УКАЗВА на ответника в срок до насроченото о.с.з. изрично да посочи дали оспорва плащането на сумата в общ размер на 1836,00 лв.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.

ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно заседание.

4

НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото (на посочените от тях съдебни адреси), като те могат да изразят становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.05.2026 г., от 09,15 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5