Решение № 4114 от 12.08.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4114 гр. Пловдив, 12.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Живко Ст. Желев при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело № 20255330107226 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно осн. чл. 26, ал. 1 предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 22 от ЗПК. Предявен е и иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.първо ЗЗД.

Ищцата Д. Т. Г., твърди че на ************г. е сключила с ответника договор за потребителски кредит № ******************** г. По силата на същия, ищцата е следвало да получи 600 лв. и да върне сумата от 729.54 лв. Ищцата дължала и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „***“ в размер на 240 лева, и „******“ в размер на 360 лева или в общо 600 лева, разпределени на 11 вноски.

Поддържа се, че Г. е усвоила сумата по заема и е заплатила дължимото възнаграждение за въпросната допълнителна услуга. Ищцата поддържа, че клаузата уговаряща възнаграждение за допълнителни услуги е нищожна поради противоречие със закона, а именно чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като възнаграждението съставлява допълнителен разход за ищцата, не е включен в годишния процент на разходите по кредита, както и че клаузата поради това накърнява добрите нрави и нарушава изискванията на чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК, като води до скрито оскъпяване на кредита.

Иска се да бъде прогласена нищожността на клаузата от договора, предвиждаща заплащане на възнаграждение за посочената допълнителна услуга. Поради нищожността възнаграждението за допълнителни услуги било недължимо платено, поради което се претендира да бъде осъден ответника да върне надплатената сума от 729.54 лв. – дадена при начална липса на основание. Искането е да бъде осъден ответника да върне сумата.

Ответникът „Профи Кредит България” ЕООД поддържа, че клаузите са валидни. Твърди, че те не представляват задължително условие за сключване на договора за кредит, били са известни на ищцата към датата на сключването на договора, като тя доброволно ги е приела, поради което счита, че искът е неоснователен.

1

Съдът намери за установено следното:

На ************ г. между ищцата и ответника е сключен договор за потребителски кредит № ***************. По силата на същия, ищцата е следвало да получи 600 лв. и да върне сумата от 729.54 лв. на 11 вноски. Съгласно същия раздел от договора, ищцата е трябвало да заплати възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „*****“ в размер на 240 лева, и „******“ в размер на 360 лева или в общ размер на 600 лева, също на вноски включени в погасителния план.

Определена била възнаградителна лихва 40,90 % годишно и ГПР от 46,69 %. Общо дължимата сума по кредита и двете услуги била определена на 1329.54 лв.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Неоснователни са доводите за нищожност на договорната лихва, като противоречаща на добрите нрави, водеща до недействителност на целия договор, тъй като превишава три пъти размера на законната лихва. В тази връзка следва да се има предвид, че съгласно чл. 19, ал.4 ЗПК / обн. ДВ, бр. 35 от 2014 г./ годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Тъй като възнаградителната лихва се включва като елемент в годишния процент на разходите, тя сама по себе си може и да надхвърля трикратния размер на законната лихва, стига заедно с другите редовни плащания да не се превишава ограничението относно общите разходи по кредита, прието с чл.19, ал.4 ЗПК. В случая годишният процент на разходите по кредита е в рамките на приетото от законодателя ограничение – по-малък от петкратния размер на законната лихва.

Основателни са доводите, че сумата договорът е нищожен поради напосочване в него на действителния ГПР и нарушение на чл.10а, ал.1 ЗПК.

Съгласно чл.10а, ал.1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.

Тези такси не могат по арг. от чл.10а, ал.2 ЗПК да бъдат свързани с усвояване и управление на кредита. Освен това видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит арг. чл.10а, ал.4 ЗПК. Съдът счита, че посочените в споразумението допълнителни услуги са само възможности за кредитополучателя, с които той разполага и без да заплаща за тях. Така както е уговорено съдържанието на допълнителните услуги, създава привидност, че заемополучателят не бил могъл да води преговори и да постига допълнителни уговорки във връзка с кредита, освен ако не заплати такса, която е значителна по размер, без да е сигурен, че услугите са му предоставени или, че въобще ще бъдат предоставени. Същността на таксите е те да покрият разходите по допълнителни услуги, тоест събирането им е обусловено от предоставянето на конкретни услуги, като за всяка цената следва да е ясно определена – съгласно чл.10а, ал.4 ЗПК. В случая клаузата противоречи на изискванията на закона, като цели да създаде условия при които потребителят на кредита да се съгласи на допълнително плащане, което не е включено в годишния процент на разходите, като по този начин се заобикаля ограничението на чл. 19, ал.4 ЗПК относно размера на годишния процент на разходите. Този извод се налага и от обстоятелството, че съгласно заключението възнаграждението по тази клауза оскъпява кредита със почти 100%, а самата такса е равна на главницата. Последното налага извод, че клаузата уреждаща таксата за допълнителни услуги е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал.1 ЗЗП, тъй като е във вреда на ответника потребител, като не отговаря на изискването за 2 добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Това прави клаузата отговаряща възнаграждението за допълнителни услуги нищожна.

Невключването на разходите за допълнителни услуги в ГПР представлява нарушение на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, тъй като начинът по който е уговорено възнаграждението за допълнителни услуги, предполага то да бъде включено при изчисляване на общия процент на разходите по кредита. Нарушението на това изискване води до недействителност на договора, съгласно чл.22 ЗПК. Ето защо искът за прогласяване на недействителност на договора за кредит е основателен и следва да се уважи.

Поради нействителността на договора за кредит, приложение намира разпоредбата на чл.23 ЗПК – кредитополучателят дължи връщане на главницата, но не и заплащане на лихва или други разходи по кредита.

С оглед горното основателен се явява иска за връщане на надплатените над главницата от 600 лв. суми, а именно - 729.54лв. от които: 129.54 лв. за възнаградителна лихва, 240 лв. за услугата „****“ и 360 лв. за услугата „*******“.

Същите са дадени при начална липса на основание по смисъла на чл.55, ал.1 пр. първо ЗЗД.

По разноските:

Ищцата е била освободена от държавна такса и разноски, поради което следва дължимата за разглеждане на делото такса от 103,18 лв., която се равнява на 52,76 евро да се присъди в тежест на ответника.

Процесуалният представител на ищеца - адв. Д. В. М. е предоставил безплатна правна помощ съобразно чл.38 от ЗАдв. Следва да му се определи възнаграждение, което съобразно фактическата и правна сложност на делото следва да бъде 154 евро.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН, на чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.19, ал.4 ЗПК и чл.143 ЗЗП, поради противоречие със закона, по иска предявен от Д. Т. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. П., бул.********* № **** ет. ** ап. *** против „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752 със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„България“№ 49, бл.53Е вх.В, договор за потребителски кредит № *************г.

ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752 със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“№ 49, бл.53Е вх.В да заплати на Д. Т.

Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. П., бул. ************ № *** ет. ** ап. **, на осн. чл.55, ал.1 ЗЗД, сумата 373,01евро / 729,54лв./ получена без основание по недействителния договор за кредит № **********************г.

ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752 да заплати в полза на Държавата, по бюджета на Съдебната власт и сметка на Пловдивския районен съд, сумата 52,76 евро деловодни разноски.

3

ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752 да заплати на адв.

Д. В. М. гр. П., ул.***************** №***, ет. **, ап.**, сумата 1 5 4 евро представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________ 4