Протокол № 54 от 07.03.2022, Апелативен съд - Бургас

ПРОТОКОЛ

№ 54 гр. Бургас, 07.03.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла М. Цолова

Членове:

Галина Т. Канакиева

Мая П. Величкова при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова Нотева и прокурора Ив. Анг. К.

Сложи за разглеждане докладваното от Мая П. Величкова Наказателно дело за възобновяване № 20222000600037 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

Искателят И.К., редовно призован, се явява лично и с адв. М.А. от АК-Я..

За Апелативна прокуратура-Бургас се явява прокурор К..

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. А.: Да се даде ход на делото.

След като се запозна с материалите по делото и изслуша становищата на страните, съдът намира, че са налице изискванията на процесуалния закон за разглеждане на делото в настоящото съдебно заседание, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Съдията докладчик докладва делото.

Пристъпва към изслушване на съдебни прения.

АДВ. А.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам направеното искане за възобновяване и моля съдът да го уважи, като приеме, че подробно изложените аргументи в искането обосновават това действие на съда. От материалите по делото, а именно това, което е събрано в папката пред Вас и 1 прочитайки делото няма как да не направи впечатление, че макар подзащитния ми да е привлечен да отговаря в качеството на съизвършител, видно от доказателствата, а ако щете и от анализа на съдилищата – и на първата и на втората инстанция, по отношение на неговите действия в процесната случка, при който е настъпило нараняване на пострадалия П., те не съответстват на онази правна характеристика и на онзи правен анализ, който да удовлетворява изискванията на чл. 129, ал. 2, вр. ал.1 НК, по който текст той е привлечен да отговаря. Не са изложени никакви аргументи, наймалкото защото доказателствата не могат да бъдат извлечени такива, че преди инцидента моят подзащитен заедно с другия подсъдим са имали уговорка или нещо друго. Напротив, всички доказателства сочат на инцидентно възникнал конфликт, изхождайки от това, че подзащитният ми към момента на инцидента е бил на работното си място, той е работел като охрана. Така както е приел първият съд и вторият потвърдил, че пострадалият, когато употребява алкохол става конфликтен и са налице данни, че има предходни такива прояви, т.е. всичко това, което е мотивирало подзащитния ми да избута пострадалия, да си разменят тези удари в лицето, за които е установено по делото и т.н., се предхождат от предходни срещи между тях и се знае, че това лице е конфликтно и може да създаде проблем. Дискотеката към онзи момент е била пълна с хора и това се вижда от предоставената от работодателя на моя подзащитен видеозаписи от заведението и това е причината той да влезе в конфликт с него. Самата средна телесна повреда предмет на обсъждане от първата и втората инстанция, категорично е причинена от другия подсъдим.

Нещо повече, самият съдебен лекар описвайки механизма на получаване на това нараняване, конкретно е посочил кой удар, как точно е получен и това описание, всичко това навежда на мисълта, че моят подзащитен, да, той е бил на работа, бил е на мястото си, няма никакъв принос към съставомерния резултат.

Изложила съм аргументи в искането за възобновяване, които няма да ги преповтарям. Това искане за възобновяване на наказателното производство на практика сме го направили, не толкова, защото видите ли условната присъда, която е наложена на подзащитния ми е толкова тежко наказание, че то да му пречи да работи, но смятам, че тя е абсолютно несъобразена с доказателствата. Правният анализ на доказателствата не сочи към негова отговорност от друга страна, а от друга страна, дори да приемете, че той 2 също следва да отговаря за престъпно деяние по смисъла на чл. 129 НК, то няма индивидуализация при определяне на наказанието. Не е обсъдено в конкретния случай, че той в момента се е намирал на работа, че е реагирал, предпазвал е управителя, когато този конфликт е възникнал. Това е установено по делото, но то не е намерило онзи отзвук при индивидуализацията на наказанието, който трябваше да има. Наказанието е отмерено общо за двамата. От тази гледна точка смятам, че тук съдът в двете инстанции е подходил чисто формално без да разгледа всички доказателства не само в тяхната съвкупност, но и индивидуализирайки всяко едно от тях, както и причинно-следствената връзка при получаване на нараняването и действията на моя подзащитен. Защо казвам, че на практика това искане сме направили най-вече за чистотата на правото. В крайна сметка, неправилно е приложен материалният закон. За да бъде приложен неправилно материалния закон са допуснати са съществени нарушения на процесуалните правила.

Моят подзащитен е бил изключително добросъвестен и затова просто за сведение на съда, знам, че в това дело не се събират доказателства, но той е изплатил тази половина от присъденото обезщетение с лихвите и разноските по съгласие на пострадалия и аз в момента държа разписка от 04.10.2021 г., с която П. той декларира, че е получил сумата от 7180.10 лева, което представлява цялостно изплащане на дела на И.К. към него. Въпреки всичко, аз смятам, че доколкото наказателното право е строго формално такова, трябва да бъдат спазени буквата на закона, а това не се е случило в конкретния случай. Затова смятам, че ако съдът приеме, че все пак е следвало да бъде признат за виновен за деяние по чл. 129 НК, то при определяне на наказанието, изхождайки от чистото му съдебно минало, въпреки, че работата му е свързана с хора, които са в нетрезво състояние, работи на такова място, където възникват конфликти, той все пак е с чисто съдебно минало, е следвало да приложи разпоредбата на чл. 55 НК и да му определи наказание пробация.

Алтернативно моля съда, ако приеме, че не следва подзащитният ми да бъде оправдан, то поне да измените присъдата и решението на Окръжен съд-Ямбол в частта им, досежно вида и размера на наложеното наказание, защото смятам, че при неправилно приложение на материалния закон според мен, единствен правилен подход е, той да бъде оправдан. С оглед на това, че 3 той е участвал в този конфликт, макар и да няма абсолютно никакво съдействие, по никакъв начин да не е способствал за получаване на средната телесна повреда, то ще Ви моля да измените атакуваното решение и присъда в наказателната й част и му измените наложеното наказание от лишаване от свобода със срок за изпитване в пробация.

В този смисъл е и нашето искане за възобновяване и ще ви моля с Вашия съдебен акт да го уважите.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, считам, че искането за възобновяване на наказателното производство е процесуално допустимо, тъй като е направено от упълномощен за това процесуален представител на осъденото лице И. АТ. К. в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК по отношение на въззивен съдебен акт по чл. 419 от НПК, който е влязъл в сила на 13.08.2021г. и не подлежи на проверка по касационен ред.

Същото е мотивирано с доводи за процесуална и материална незаконосъобразност на съдебните актове, както и за явна несправедливост на наложеното наказание, които са касационни основания по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК.

По съществото си искането е неоснователно, поради което моля да го оставите без уважение.

В искането не се оспорва фактическата обстановка по делото като правилно установена, но се твърди, че не е направен прецизен правен анализ на доказателствата относно участието на К. в изпълнителното деяние на престъплението по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

Конкретни аргументи за допуснати нарушения на процесуалните правила не са изложени, нито се сочи кои факти в тази насока са игнорирани или са тълкувани превратно. На практика с възраженията на защитата, макар и дефинирани като процесуални нарушения, се оспорва обосноваността на приетата за установена фактическа обстановка относно участието на К. в инкриминираното по делото престъпление, което не е касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1 от НПК.

Предвид гореизложеното ще посоча само, че в процесуалната дейност на съдилищата по обсъждане, преценка и анализ на доказателствената съвкупност, не са допуснати съществени процесуални 4 нарушения. Въззивният, както и първостепенният съд, са посочили изрично кои факти приемат за установени и въз основа на какви доказателства, кои доказателства кредитират като достоверни и кои не кредитира и защо. Този извод е направен въз основа на един много последователен и пълен анализ на доказателствата по делото, при който не е проявена каквато и да е едностранчивост, а изключително взискателно и прецизно са обсъдени всички доказателствени източници. Показанията на свидетелите, както и обясненията на подсъдимите, са анализирани в цялост, при съпоставянето помежду им, както и с другите обективни по своя характер доказателства по делото, включително с писмените доказателства, заключението на назначената съдебно медицинска експертиза и със записите от видеоматериалите от инцидента. При този законосъобразен правен подход не е налице нито неправилна, нито превратна оценка на събраните доказателства, игнориране на доказателства или неоснователно кредитиране на едни доказателства за сметка на други.

Основното възражение в жалбата е свързано с доводи за неправилно приложение на материалния закон поради несъответствие между събраните доказателства, изведените от тях фактически констатации и направените от съда правни изводи относно участието на подсъдимия К. в изпълнителното деяние на престъплението и неговата вина.

Принципно, проверката за правилното прилагане на материалния закон в касационното производство се свежда само до проверка на съответствието на фактическите констатации с направените материално правни изводи, а нарушения в тази насока не са установени. Изводите за обективна и субективна съставомерност на деянието по посочения престъпен състав на по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК са обосновани и законосъобразни, като постановените по делото съдебни актове са мотивирани в достатъчна степен. Очевидно е, че в искането не е направено необходимото разграничение между телесна повреда, причинена при условията на „независимо“ съизвършителство и телесна повреда, причинена при съучастие между двамата подсъдими под формата на „съизвършителство“ по смисъла на чл. 20 ал. 2 от НК, когато увреждането е причинено от съгласуваните им действия, осъществени при общност на умисъла. При безспорно установената фактология, отговорността на подсъдимите И. АТ. К.

5 и Н.К.Д. правилно е ангажирана за съучастие под формата на съизвършителство за причиняване на средна телесна повреда на пострадалия П. в резултат на нанесените му множество удари от двамата в областта на тялото и главата при нанесения му побой на установеното място и в установеното време.

Съгласно трайно установената и изобилна съдебна практика и правната теория, при престъпленията срещу личността, когато повече от едно лице са осъществявали действия, с които са увреждали пострадалия и съставомерното увреждане е настъпило само в резултат на едно от тези действия и е постигнато с един удар, отговорност за настъпилия съставомерен резултат носят всички извършители, а не само този, който е причинил конкретното увреждане. От доказателството по делото е видно, че двамата осъдени са нанасяли удари на пострадалия, респективно и двамата са осъществили действия, с които са засегнали телесния му интегритет и които се намират в пряка и непосредствена причинна връзка с увреждането. Няма спор, че именно нанесен удар в хода на побоя е причинил установената СТП на пострадалия, поради което наказателната отговорност следва да се понесе от двамата съизвършители, а не само от този, който е нанесъл конкретния удар. (Решение № 60204/18.11.2021 г. по Н.Д. № 666/2021 г. І Н.О. на ВКС, Решение № 43/12.03.2020 г. по Н.Д. № 66/2020 г., І Н.О. на ВКС, Решение № 184/12.06.2013 г. по Н.Д. № 353/201 3г., ІІІ Н.О. на ВКС, Решение № 107/11.06.2013 г. по Н.Д. № 217/2013 г., І Н.О. на ВКС и много други).

В случая безспорно е установено, че двамата подсъдими са нанесли побоя заедно-едновременно и поотделно като съучастници, при формиран общ умисъл, съзнавайки и съгласувайки своите общи действия. Щом отделните съучастници са действали обединени от общ умисъл, за съизвършителството е без значение при какъв конкретно удар и от кого е причинено увреждането, което съставлява общият престъпен резултат.