Решение № 266 от 14.04.2020, Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

№ 266 / 14.4.2020г. гр. Пазарджик

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Пазарджик, в открито заседание на деветнадесети февруари, две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:

Мариана Шотева

Членове: 1. Васко

Нанев

2. Георги Видев при секретаря Димитрина Георгиева и с участието на прокурора Станка Димитрова, разгледа докладваното от съдия Видев касационно административно-наказателно дело № 114, по описа на съда за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с глава ХII от АПК.

Делото е образувано по касационна жалба на С.Н.Н. против Решение № 2 от 08.01.2020 г., постановено по нахд № 243/2019 г. по описа на Районен съд – Панагюрище, с което е потвърдено наказателно постановление № 13-0310-000993 от 16.10.2019 г. на началника на Районно управление – Панагюрище при Областна дирекция на МВР – Пазарджик. С постановлението за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, на касатора на основание чл. 638, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 461, т. 1 от същия кодекс, е наложена глоба в размер на 250 лв.

Касаторът излага съображения за допуснато нарушение на материалния закон при постановяване на първоинстанционното решение. Моли да се отмени обжалваното решение и – наказателното постановление. Поддържа жалбата и в писмена молба, подадена от процесуалния му представител преди проведеното съдебно заседание. Претендира разноски.

Ответникът по касационната жалба – Районно управление – Панагюрище при Областна дирекция на МВР – Пазарджик – не изпраща представител в проведеното съдебно заседание и не взема становище по правния спор.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Намира обжалваното решение за правилно. Предлага съдът да го остави в сила.

Районният съд е потвърдил наказателното постановление, като е приел, че фактът на нарушението е безспорно установен и не се оспорва от жалбоподателя. Изводът на съда е правилен, тъй като се основава на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят също признава, че е спрян за проверка по време на управление на собствения си лек автомобил, като се е оказало, че договорът му за гражданска отговорност е бил изтекъл. Следователно, тъй като нарушението е безспорно установено, а санкцията съответства на законовия размер, то наказателното постановление е законосъобразно.

Неоснователни са възраженията на касатора.

Несъстоятелно е оспорването му на тезата на районния съд, че липсата на субективния елемент вина не прави несъставомерно нарушението. Съдът в решението си не прави такъв извод. Напротив, същият вярно е посочил, че административните нарушения се наказват и в случаите на непредпазливост, визирайки, че имено тази е формата на вината на жалбоподателя. Неправилно е и сходното възражение на касатора, че процесното нарушение, за да бъде санкционирано следва да бъде извършено умишлено, а не по непредпазливост.

Посочените в НП като нарушени разпоредби са следните:

Чл. 461.

Задължителни застраховки са:

1. "Гражданска отговорност" на автомобилистите по т. 10.1, раздел II, буква "А" от приложение № 1, наричана по-нататък "задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите";

Чл. 483. (1)

Договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което:

1. притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор;

Чл. 638. (1) На лице по чл. 483, ал. 1, т. 1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се налага:

1. глоба от 250 лв.

– за физическо лице;

Безспорно от цитираната законова формулировка на нарушението следва, че задължението за сключване на договор за застраховка тежи върху всеки собственик на МПС, което не е спряно от движение, т.е. непредпазливото деяние също представлява нарушение.

Ирелевантно и неоснователно е и възражението, че до управлението на МПС от касатора без заплащане на просрочената застраховка се е стигнало, тъй като наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл. 143, ал. 10 и 11 от ЗДвП за служебно прекратяване на регистрацията на автомобила и съответното уведомяване на лицето затова. От една страна, изпълнителното деяние на нарушението не се изразява в управление на МПС без сключена застраховка, а в във факта, че собственикът не е сключил нов договор след изтичането на предходния, независимо дали автомобилът се движи по пътната мрежа или е паркиран. От друга страна, процесното административнонаказателно производство е независимо от производството по служебно прекратяване на регистрацията. Последното представлява производство по налагане на принудителна административна мярка, която се налага в резултат на вече извършеното административно нарушение, изразяващо се в несключване на договор за задължителна застраховка.

Следователно, НП е законосъобразно, а обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила от касационния съд.

Предвид гореизложеното съдът

Р Е Ш И:

Оставя в сила Решение

№ 2 от 08.01.2020 г., постановено по нахд № 243/2019 г. по описа на Районен съд – Панагюрище, с което е потвърдено наказателно постановление № 13-0310-000993 от 16.10.2019 г. на началника на Районно управление – Панагюрище при Областна дирекция на МВР – Пазарджик. С постановлението за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, на касатора на основание чл. 638, ал. 1, т. 1, във връзка с чл.

461, т. 1 от същия кодекс, е наложена глоба в размер на 250 лв.Решението е окончателно.

Председател:/П/

Членове:

1./П/

2./П/