Решение № 90 от 20.03.2024, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. С., 20.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Гергана Огн. Симеонова при участието на секретаря Радост Д. Гърдева като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско дело № 20242200500107 по описа за 2024 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е първоинстанционно решение № 61/31.01.2023г. по гр.д. № 3790/2023г. на СлРС, с което е: осъдена ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „В.” № 2 да заплати на П. И. И. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „Р.Р.“ ........., сумата 3500 лева / три хиляди и петстотин лева /, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление по чл. 311 ал. 2, вр. чл. 20 ал. 2, вр. чл. 26 ал. 1 от НК, по което обвинение е оправдан с влязло в сила решение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.12.2022 г., до окончателното й изплащане; осъдена ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „В.” № 2 да заплати на П. И. И. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „Р.Р.“ ........., сумата 1600 лева /хиляда и шестотин лева /, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление по чл. 311 ал. 2, вр. чл. 20 ал. 2, вр. чл. 26 ал. 1 от НК, по което обвинение е оправдан с влязло в сила решение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.12.2022 г., до окончателното й изплащане; отхвърлен предявеният иск за неимуществени вреди до пълния размер на 1 сумата 5 000 лева като неоснователен и недоказан иответникът е осъден да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 810 лв.

Въззивникът – ответник в първоинстанционното производство обжалва цитираното решение в осъдителните му части, като незаконосъобразно и неправилно.

Заявява, че въпреки, че съдът е посочил правилно, че наказателното производство е протекло в разумен срок, взета е най-леката мярка за неотклонение „подписка“, не е поддържан протеста от прокурор от В АП, както и това, че обвиняемият е оправдан, макар деянието му формално да е осъществило признаците на предвидено в закона престъпление, но поради малозначителност били налице предпоставките на чл.9, ал.2 от НК, в действителност не ги е съобразил при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди

Присъденото обезщетение за неимуществени вреди от първоинстационния съд не е съобразено със събраните по делото доказателства, с установените по случая факти и с принципа за справедливост. Определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди е несъразмерно висок и категорично не е съобразен с фактите по делото.

Обвинението спрямо въззиваемия не е било за тежко престъпление по чл.311, ал.2 от НК, а предвид чистото съдебно минало на въззиваемия и ниското наказание, предвидено за това престъпление, спрямо И. не е внесен обвинителен акт и не е било образувано наказателно дело от общ характер, а цялата процедура е преминала по реда на чл.78а от НК и на него е можело да бъде наложена единствено глоба по административен ред. На следващо място въззивникът сочи, че следва да се отчете и причината, поради която въззиваемият е бил оправдан - всъщност И. формално е осъществил признаците на престъплението, за което е бил обвинен, но е бил оправдан поради явна незначителна обществена опасност на деянието му. Това обстоятелство (което е категорично доказано и не се оспорва от ищеца) е следвало да доведе до значително по-нисък размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. СлРС е изброил възраженията на ответника, но не ги е анализирал по никакъв начин, което прави обжалваното решение немотивирано и необосновано.

2

На следващо място, в тежест на ищеца е да докаже, че в резултат на повдигнатото от Прокуратурата обвинение е претърпял вреди, които са пряка и непосредствена последица от воденото срещу него наказателно производство. В случая не са събрани категорични доказателства в този смисъл, поне не в тези размери. В хода на проведените по делото съдебни заседания не са ангажирани в съответния обем необходимите ясни и категорични доказателства от страна на ищеца за заявените в исковата молба и неправилно приети за установени от съда негативни последици от процесното обвинение, като последица и в резултат на воденото срещу ищеца наказателно производство. Не е доказана и причинно-следствената връзка между повдигнатото обвинение по въпросното досъдебно производство и присъдения несъразмерно висок размер на неимуществени вреди.

По-нататък въззивникът заявява, че дори и да се приеме, че са налице доказателства за претърпени неимуществени вреди и причинно-следствена връзка с воденото наказателно производство, присъденото обезщетение е несъразмерно високо, не съответства на съдебната практика и не се основава на доказателствата по делото. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди, присъден на ищеца, предвид ниската степен на евентуално увреждане е завишен и несъответстващ на принципа за справедливост, визиран в чл.52 от ЗЗД. В тази връзка следва да се има предвид, че наказателното преследване спрямо И. е продължило в кратък и изключително разумен срок по смисъла на чл.6 от ЕКЗПЧОС, като началото му е от датата на предявяване на постановлението за привличане на ищеца като обвиняем, т.е. 18.04.2022 г. до влизане в сила на оправдателното решение - 23.12.2022 г. През част от този период делото е било в съда (предложението за освобождаване от наказателна отговорност е било внесено в съда на 01.07.2022г.), като са били проведени няколко съдебни заседания, на две инстанции.

Освен това спрямо И. е била взета най-леката мярка за неотклонение „Подписка“, която не е ограничила по съществен начин съвкупността му от лични права. Други мерки за принуда спрямо ищеца не са били вземани.

Тежестта на обвинението (в случая липсата на тежест) също е следвала да бъде отчетена от първоинстационния съд, който не го е направил, поради което е постановил необосновано решение.

3

В конкретния случай не са установени конкретни вреди, дължащи се конкретно и само на водения срещу И. наказателен процес, или поне не в присъдения несъразмерно висок размер, липсват доказателства за трайни вреди в резултат на наказателното производство.

По отношение на претенцията за имуществени вреди - при същия е налице прекомерност, особено на фазата на въззивното производство пред Военно- апелативен съд. Делото не е било с фактическа или правна сложност, административно производство е и прокурорът от ВАП не е поддържал протеста.

Доколкото исковете за лихви и разноски са акцесорни към предявените основни за неимуществени и имуществени вреди, основателността им зависи от основателността на основните искове. Тъй като основните искове за неимуществени и имуществени вреди са недоказани и неоснователни в присъдените размери, според въззивника такива са и претенциите за присъждане на лихви и разноски.

Въззивникът също така сочи, че спрямо друг обвиняем за престъпление по чл.311 от НК по същото наказателно производство, P C С. е присъдил значително по-ниско и по-справедливо обезщетение, съобразявайки се с всички факти по делото и постановявайки обосновано и законосъобразно решение. Касае е се за същото наказателно производство и за почти идентични факти относно наказателното преследване.

Оплаква се още, че съдът е следвало да приложи чл.78, ал.5 от ГПК и да намали присъденото по настоящото производство адвокатско възнаграждение, тъй като делото не се отличава с каквато и да било фактическа и правна сложност, а същото е прекомерно високо. Такова възражение е било направено и с отговора на исковата молба.

В обобщение въззивникът иска въззивният съд да отмени решението изцяло в осъдителната част, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на основание чл.2, ал.1, т.З, предл. 1 от ЗОДОВ, вр. чл.86 от ЗЗД на П. И. И., ЕГН **********, сумата от 3500 лв. представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди в резултат на повдигнато обвинение за престъпление по чл.311, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК, по което обвинение е оправдан, ведно със законната лихва от 23.12.2022г. до окончателното й изплащане, както и 4

1600 лева - имуществени вреди, ведно с законната лихва от 23.12.2022г., до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски от 810 лв. и вместо това постанови ново, с което отхвърли исковете като неоснователни и недоказани и да осъди въззиваемия да заплати направените по делото разноски.

В условията на евентуалност моли, ако се счете, че исковете са основателни, да постанови решение, с което да присъди обезщетение в понисък от присъдения размер - в справедлив и адекватен размер, който да бъде съобразен със събраните доказателства и съдебната практика по чл.2, ал.1, т.З от ЗОДОВ — за иска за неимуществени вреди - до 2000 лева, като го отхвърлите в останалата му част като неоснователен и недоказан, а за иска за имуществени вреди - до 600 лева, като го отхвърлите в останалата му част като неоснователен и недоказан.

Във въззивната жалба няма направени нови доказателствени или други процесуални искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК, насрещната по въззивната жалба страна е подала писмен отговор, с който заявява, че въззивната жалба е неоснователна, а атакуваната с нея осъдителна част на съдебното решение е правилна, обоснована и законосъобразна. Заявява, че съдът задълбочено е анализирал събраните гласни и писмени доказателства, формирал е вярна фактическа обстановка и правилно е приложил материалния закон, като е обосновал правните си изводи пълно и законосъобразно. Правилно е стигнал до извода за наличие на всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника по реда на чл. 2 ал. 1 т. 3 пр. 1 от ЗОДОВ. Неоснователно е оплакването на последния относно необосновано високия размер на присъдените обезщетения. Според въззиваемия съдът го е определил по спръведливост, като правилно е отчел и съобразил всички установени по делото обстоятелства. Развива аргументация по същество и заявява, че независимо, че е отхвърлил част от иска за неимуществени вреди, първоинстанционният съд при така изяснената фактическа обстановка, е постановил правилно в уважителната му част решение.

По-нататък въззиваемият заявява, че е неоснователно и оплакването касателно присъденото обезщетение за имуществени вреди. Съдът правилно е посочил, че в НПК липсва уредба на отговорността за разноски за 5 адвокетско възнаграждение и с оглед дадените разяснения в мотивите на ТР 1/2017г. на СОГК ВКС, тези разноски могат да се претендират като имуществени вредив производство, основано на чл. 2 от ЗОДОВ. По делото е безспорно установено от представените договори за правна защита и съдействие и от протоколите от съдебни заседания, че адвокатската защита на ищеца е осъществена от адвокат и възнагражденията са заплатени в брой, като общият им размер е 1600 лв.

С оглед всичко изложено въззиваемият иска да се остави без уважение въззивната жалба и да се потвърди решението в атакуванит ему части.

Претендира разноски за тази инстанция.

В отговора няма процесуални искания. направени нови доказателствени или други

В същия срок няма подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивната страна, редовно призована, се представлява от прокурор в ОП-С., който поддържа въззивната жалба и моли въззивния съд да я уважи, развива съображения в защита по същество. Няма доказателствени или процесуални искания. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В с.з., въззиваемият, редовно призован, не се явява, за него се явява процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който оспорва въззивната жалба, поддържа отговора и иска да се потвърди като правилна атакуваната част на обжалваното решение. Претендира разноски, представя договор-разписка и списък по чл. 80 от ГПК.