Решение № 2487 от 06.07.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2487 гр. Пловдив, 06.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател:Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20215330112242 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от С. Л. К., ЕГН **********, срещу „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК *********, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 22 ЗПК, за признаване на установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1281,45 лева по Договор за паричен заем № **** от 20.08.2019 г., сключен между ищеца и „Вива кредит“ ООД, вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ EООД по силата на Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 01.12.2016 г. и Приложение № 1 от 02.11.2020 г.

В исковата молба се твърди, че ищецът, в качеството му на заемател и „Вива кредит“ ООД, като заемодател, бил сключен договор за потребителски кредит № *****. По силата на договора, ищецът получил заем, който изцяло изплатил. С рамков договор за прехвърляне на парични задължения и приложение № 1 към него от 02.11.2020 г., „Вива кредит“ ООД прехвърлило твърдени за налични вземания по договора за потребителски кредит на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, като на 14.07.2021 г., ищецът получил от ответното дружество уведомление, в което било записано, че дължи сумата от 1666,45 лв., която сума била начислена до 14.07.2021 г. Твърди, че посочената сума не се дължи, тъй като договор за потребителски кредит № ****, сключен с „Вива кредит“ ООД бил недействителен на всички основания по чл. 22 от Закона за потребителския кредит. Тъй като заемната сума била върната, то ищецът не дължи други парични средства по договора.

С оглед изложеното моли съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1666,45 лв., което вземане било придобито от последния по силата на Рамков 1 договор за прехвърляне на парични задължения и Приложение № 1 към него от 02.11.2020 г. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Неоснователни и недоказани били твърденията на ищеца, че процесният договор за заем противоречи на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10, т. 11, т. 12, т. 20, т. 27 ЗПК. Счита, че договорът отговаря на изискванията на ЗПК за действителност, съобразно чл. 22 ЗПК.

Сочи, че със сключения Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 01.12.2016 г. на основание чл. 99 ЗЗД между „Вива кредит“ ООД и „АКПЗ“ ООД и сключеното Приложение 1 от 02.11.2020 г., е прехвърлено вземането по процесния договор за паричен заем. Остатъкът на дължимата сума по договора за заем към датата на цесията била в размер на сумата от 1532,26 лв.

Счита предявения иск за неоснователен и моли същият да бъде отхвърлен.

Претендира разноски. Релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като моли същото да бъде намалено до минимума съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед изявленията на страните, намира следното:

Следва да се посочи, че ищецът има правен интерес от предявяване на установителен иск за недължимост на сумата от 1281,45 лева (след направения от ищеца в открито съдебно заседание от 24.03.2022 г. частичен отказ от иска и допуснатото от съда изменение на предявения иск, същият е предявен за недължимост на сумата от 1281,45 лева), предвид твърденията, че ответникът претендира извънсъдебно сумата от 1666,45 лева, както и предвид представеното и прието по делото писмено доказателство – покана от ответното дружество, адресирана до ищеца, озаглавена „Възможност за прекратяване на съдебна процедура“, касаеща процесния договор за паричен заем.

Страните не спорят, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че между ищеца и „Вива кредит“ ООД е сключен Договор за паричен заем № ***** от 20.08.2019 г., по силата на който на ищеца е предоставена в заем сумата 1000 лева за срок от 36 седмици, платим на 18 броя погасителни вноски, всяка в размер на 91,38 лева, при фиксиран лихвен процент по заема – 40,32 % и годишен процент на разходите – 49,39 %, което вземане е прехвърлено на ответника „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД по силата на Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 01.12.2016 г. и Приложение № 1/02.11.2020 г.

Като писмени доказателства по делото са приети Договор за паричен заем № ***** от 20.08.2019 г., Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 01.12.2016 г., препис-извлечение от Приложение № 1 от 02.11.2020 г., пълномощно от цедента „Вива кредит“ ООД и потвърждение за сключена цесия.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, извършена от в. л. Т. Р. се установява, че по силата на процесния договор на ищеца е отпусната в заем сумата от 1000 лева, за срок от 36 седмици, като за този период са дължими 18 двуседмични вноски, всяка по 91,38 лева, в т. ч. 64,10 лева за главница и лихва и 27,28 лева – такса експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем, като първата вноска е с падеж 17.09.2019 г., а последната – 28.04.2020 г. Съгласно договора годишния лихвен процент по заема е в размер на 40,32 %, а ГПР – 49,39 %. Общият размер на таксата за експресно разглеждане е 491,04 лева. Уговорената в договора 2 неустойка е в размер на 327,42 лева, дължима на всеки падеж, вследствие на което размерът на всяка погасителна вноска нараства и става в размер на 109,57 лева.

В заключението е посочено, че ищецът е извършил плащания по договора в общ размер на сумата от 615 лв., с която сума са погасени следните задължения: 198,94 лв.

– главница; 57,46 лв. – договорна лихва; 72,76 лв. – неустойка и 110,84 лв. – такса експресно разглеждане.

Вещото лице посочва, че към момента на изготвяне на експертизата и съобразно данните за извършени плащания, непогасената сума по заема е в общ размер от 897,40 лева, от които сумата 801,06 лева – главница и сумата 96,34 лева – договорна лихва.

Съдът кредитира заключението на съдебно-счетоводната експертиза, като компетентно изготвено, допринасящо за изясняване на релевантни за спора факти и неоспорено от страните.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Няма спор по делото, че между ищеца и „Вива кредит“ ООД е възникнало правоотношение по договор за паричен заем, по който ищецът е усвоил заемната сума.

Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – ЗПК.

Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит.

Съгласно чл. 22 ЗПК – когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и т. 20 и ал. 2, чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

С разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е въведено изискването за посочване на общата дължима сума по кредита. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление 3 на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжникът, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 49,39 %, а фиксираният годишен лихвен процент по заема – 40,32 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече, не е ясно и какво е включено в разликата между размера на ГПР (49,39 %) и лихвата, която е част от него (40,32 %). Разликата между двете посочени величини е 9,07 %, като включващото се в тази компонента остава неизвестно. Не е ясно дали уговорената в чл. 4, ал. 2 от договора неустойка е включена в ГПР. Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание. Това се явява и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13/ ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, която предвижда, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Предвид изложеното и съобразно нормата на чл. 22 ЗПК, процесният договор за паричен заем се явява недействителен.

Отделно от гореизложеното, следва да се посочи, че още при сключването на договора за паричен заем е предвидено уговорената в чл. 4, ал. 2 неустойка в размер на 327,42 лева да се заплаща разсрочено на равни части към всяка от погасителните вноски. Въведеното изискване за предоставяне на обезпечение, чрез поръчителство или банкова гаранция, съдържа множество изначално поставени ограничения и конкретно определени параметри, които предвид броя им и краткия срок, в който следва да се предоставят – тридневен от усвояването на заемната сума по договора, на практика правят задължението неизпълнимо. Поставяйки изначално тези изисквания, както и изначалното предвиждане неустойката да се кумулира към погасителните вноски, води единствено до скрито оскъпяване на кредита, като неустойката излиза изцяло извън присъщите й функции. Непредставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да съобрази възможностите за представяне на обезпечение и риска при предоставянето на заем към датата на сключване на договора с оглед индивидуалното договаряне на условията по кредита.

Разпечатката съдържа 28 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f26ce1b9-1048-4bf4-8aff-1508c7efb020