Решение № 150 от 13.10.2025, Районен съд - Оряхово

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. Оряхово, 13.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: В.Л.П. при участието на секретаря В.И.И. като разгледа докладваното от В.Л.П. Гражданско дело № 20251460100799 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по молба от Р. М. Н., ЕГН **********, живуща в с. Селановци, общ. Оряхово, ул. „Елин Пелин“ № 23 – лично и като майка и законен представител на децата С. Л. С., ЕГН ********** и С. Л. С., ЕГН ********** против Л. С. Н., ЕГН ********** от с. Бело поле, общ.

Ружинци, обл. Видин, ул. „Будьони“ № 2. Депозираната молба е по реда на Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН). Към нея е приложена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.

Молителката твърди, че е съпруга на ответника и от брака си имат родени две деца - С. Л. С., ЕГН ********** и С. Л. С., ЕГН **********. От 06.09.2025 г. молителката и децата са напуснала ответника, тъй като осъществявал психическо и физическо насилие над тях и са се преместили да живеят в с. Селановци, общ. Оряхово, ул. „Елин Пелин“ № 23. Сочат се следните обстоятелства:

На 24.07.2025 год. в апартамента на страните в гр. Видин ответникът е употребил алкохол, наркотици и е агресирал срещу молителката, в присъствието на двете им деца, като е удрял по масата, крещял е думите „Ще ти кажа след дванадесет часа, защо трябва да ми пиеш от чашата“, след което е извадил на терасата пистолет и започнал да стреля във въздуха. Молителката и децата са изпитали голяма уплаха, плакали са и са се страхували за живота си. След това ответникът е нанесъл побой над молителката с удари в главата с юмруци, в присъствието на децата, като не откликвал на молбите й да спре.

На 27.07.2025 г. молителката, децата и ответникът са заминали на море, където той също агресирал срещу тях, с викове и заплахи, че ще пребие молителката, а след като се върнали, е сложил камери на терасата и е твърдял, че го следят хора, че има духове и че цяла нощ ги е снимал с телефона, вкл. че трябва да прави жертвоприношения.

В средата на месец август, на терасата в апартамента на страните в гр.

1

Видин, ответникът е ударил с юмрук в лицето молителката Р. М. Н., с думите, че ще я убие, като тя е изпитала страх да я изхвърли от терасата.

Поради горното на 06.09.2025 г. молителката и децата й са напуснала ответника и са се преместили да живеят в с. Селановци, общ. Оряхово, ул.

„Елин Пелин“ № 23, като на 20.09.2025 г. той отново е заплашил молителката, че ще я убие, за което е подаден сигнал на тел. 112 и полицейски служители са се отзовали на сигнала.

Молителката е потърсила от съда съдействие за защита от домашно насилие, като е отправила искане ответникът Н. да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на нея и децата, като му се забрани да доближава молителката и децата, жилището им в с.

Селановци, общ. Оряхово, ул. „Елин Пелин“ № 23, както и местата за социални контакти и отдих, вкл. забрана на извършителя да осъществява контакт с молителката под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, вкл. и определяне временно местоживеенето на децата С. Л. С. ЕГН ********** и С. Л. С. ЕГН ********** при пострадалия родител - Р. М. Н. на адреса в с. Селановци, общ.

Оряхово, обл. Враца. Отправена е молба за издаване на Заповед за незабавна защита, с посочените мерки. Отправена е молба за издаване на Заповед за незабавна защита, с посочените мерки, като съдът с Определение № 379/23.09.2025 г. е постановил издаването на заповед за незабавна защита на молителката и децата й, с налагане на мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3, т. 4 и т.

5 от ЗЗДН.

По делото са събрани писмени и гласни доказателствени средства.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Молбата за защита е подадена в законоустановения срок по чл. 10, ал. 1 от акта за домашно насилие и срещу лице, спрямо което може да се търси защита по реда на ЗЗДН, поради което е допустима. Молителката и ответникът са съпрузи, който факт се потвърждава от представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак. Същите имат родени от брака си две деца – С. Л. С. ЕГН ********** и С. Л. С. ЕГН **********, което се установява от приложените удостоверения за раждане.

В представената по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН декларация са изложени обстоятелства за осъществяване на психически тормоз чрез отправяне на заплахи спрямо молителката, вкл. за физически тормоз, за които обстоятелства се твърди да представляват домашно насилие, като същите се съдържат и в молбата за защита, с която е сезиран съдът.

От изискани и постъпили по делото справки от ЦПЗ Враца се установява, че страните не се водят на учет и не са лекувани в това лечебно заведение.

От РП Видин е постъпила информация, че на 16.09.2025 г. спрямо ответника е образувано производство за задължително настаняване за лечение по ЧНД № 1061/2025 г., тъй като същият е с диагноза „параноидна шизофрения“ и „биполярно разстройство“. С последната диагноза е лекуван в Психиатричното отделение на МБАЛ „Св. Петка“ гр. Видин на 05.09.2025 г., което се установява от постъпила справка от посоченото лечебно заведение.

От постъпили по делото справки за съдимост на страните се установява, 2 че молителката и ответникът не са осъждани.

От представените по делото преписки от РУ Оряхово, с рег. № 309р11858/2025 г. и № 309р-12193/2025 г. се установява, че на 13.09.2025 г. е подаден сигнал от молителката срещу ответника за домашно насилие, при което полицейски служители са извършили проверка на сигнала, снети са сведения и е издаден е протокол за предупреждение по чл. 65 ЗМВР.

Установява се също, че на 20.09.2025 г. е посетен друг сигнал от Ж.П. срещу ответника, който е заплашвал молителката и всички присъствали на адреса в с.

Селановци лица, от които са снети сведения.

От приложената по делото характеристична справка се установява, че ответникът е с отнето СУМПС, изкарва прехраната си като музикант, поддържа контакти с криминално проявени лица, употребява големи количества алкохол и наркотични вещества, като е осъждан за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.

От показанията на разпитаните по делото свидетели Д.К., И.И и Ж.П., които съдът преценява съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК и възприема същите като обективни и последователни се установява, че те са наясно с конфликтните отношения между страните, с също така са очевидци на поведението на ответника, след преместването на молителката и децата й в с.

Селановци. Ответникът няколко пъти я е посещавал и се е държал агресивно, отправял е заплахи, обиждал е нея и роднините й, като е настоявал тя и децата да се приберат при него. Наложило се е на 20.09.2025 г. да подадат и сигнал на тел. 112 относно неговото агресивно поведение, което се установява и от приложената от РУ Оряхово преписка. Свидетелите споделят, че молителката Р. изпитва страх и е травмирана от поведението на ответника, заключва се в къщата и непрекъснато наблюдава да не дойде отново ответникът да се разправя с нея, вкл. децата се страхуват от него, неспокойни са и все още са стресирани от държанието на техния баща.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Домашно насилие може да бъде установено при кумулативното наличие на следните юридически факти: осъществен от съответното лице противоправен и умишлен насилствен акт в някоя от формите, описани в чл. 2 ЗЗДН, насочен спрямо друго лице и установен по своето естество, време и място на извършване, както и наличие между двете лица на правна, фактическа и/или родствена връзка от изброените в чл. 3 ЗЗДН.

В закона липсва легална дефиниция на понятието "психическо насилие", както и дефиниция за понятието "емоционално насилие", но като такива могат да бъдат окачествени всички действия, които имат отрицателно или вредно въздействие върху психиката на едно лице - пораждат отрицателни за него емоции и/или го принуждават да ги потиска и да не ги изразява. Актове на емоционално и психическо насилие могат да бъдат вербалното насилие /крещене, обиждане, псуване/, отхвърляне на присъствието, унижение, 3 предизвикване на страх, изолация. Преценка дали е налице емоционално или психическо насилие следва да се направи конкретно, като се изследват отношенията между страните, техните физически и психически особености и съответните следи, останали в съзнанието на пострадалото лице.

Преобладаващо проявите на психическо и емоционално насилие се припокриват, доколкото чрез действията – вербални и физически се засягат емоциите и психиката на засегнатите лица, които са неразривно свързани.

Разликата е в продължителността на въздействието, интензитета, трайността на последиците и дълбочината на посегателството, поради което емоционалното насилие е по-лека форма и в общия случай не води до дългосрочни негативни изменения в психиката на засегнатото лице. Именно затова съдът намира, че в настоящия случай изложените в молбата и в декларацията твърдения сочат на осъществено емоционално насилие, изразяващо се във въздействие върху психиката на молителката и децата й, като при него целенасочено се увреждат емоциите им, свързани с преживявания от негативен спектър - изразява се в заплашване, контрол, което води до чувство на страх, на малоценност, на вина чрез интензивно обидно и унизително отношение.

От събрания доказателствен материал безспорно се установява извършването на посочените от молителката актове на психическо насилие, изразяващи се в отправяне на заплахи, че ответникът ще я пребие и убие, а също така е упражнил физическо насилие над нея, чрез нанасяне на удари с юмрук в лицето й. Такъв извод следва от поотделната и съвкупна преценка на доказателствата по делото, анализирани във фактическото изложение по-горе.

Събраните в хода на производството гласни и писмени доказателствени средства, подкрепят изложените в молбата за защита обстоятелства, случили се на конкретно посочените дати – 24.07.2025 г., 27.07.2025 г. и 20.09.2025 г., като свидетелите са възприели състоянието на молителката, както преди напускането на ответника, така и към настоящия момент – плакала е, била е видимо разстроена и е изпитала страх от поведението му и от заплахите, които е отправил ответникът спрямо нея, в присъствието на децата им.

Настоящият състав намира, че установените прояви, извършени от ответника Л. С. Н., попадат в обхвата на чл. 2 ЗЗДН и се характеризират като актове на психическо и физическо насилие спрямо молителката, респ. психическо насилие спрямо децата им, тъй като същите са извършени в присъствието на децата и са породили уплаха и притеснение у тях и молителката. Психическият стрес и уплаха, които е изпитала молителката и децата й в резултат на агресивното поведение на ответника спрямо нея, говори за преживян акт на психическо насилие и емоционален тормоз над личността, а физическата болка – за преживяно физическо насилие, увреждащо здравето на молителката.

По гореизложените съображения подадената молба с искане за защита от домашно насилие се явява основателна и следва да се наложат съответните мерки за защита. Подходящи с оглед на осъщественото домашно насилие и след като страните не живеят съвместно, са мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3, т.

4 и т. 5 ЗЗДН. Мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН не е обвързана със срок, а по отношение на т. 3 на ответника следва да се забрани да приближава молителката, децата и жилището й, както и местата за социални контакти и отдих. Отчитайки съдържанието на актовете на домашно насилие и това, че те 4 не са инцидентни за семейството, то мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН следва да бъде наложена за срок от дванадесет месеца, с приспадане на срока на действие на мярката по издадена заповед за незабавна защита по чл. 18 от ЗЗДН от 23.09.2025 г. Този срок от 12 месеца се явява адекватен и за мерките по чл. 5, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗЗДН, предвид интереса на децата, тяхното спокойствие, грижи и нормално психическо развитие.