Решение № 477 от 30.01.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 477 гр. София, 30.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20221100503896 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 4924/18.12.2021 г., постановено по гр. д. № 44289/20 г. по описа на СРС, 171 състав, е отхвърлен предявения от А. А. М. отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК срещу „Т.С.“ ЕАД, с който ищецът иска да се признае за установено, че не дължи сумата в размер на 846,78 лв. по изп. дело № 20169190400617 на ЧСИ С.А. с рег. № 919 и с район на действие – СГС, тъй като е погасена по давност. С решението А.

А. М. е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100 лв., представляваща разноски по делото.

Постъпила е въззивна жалба от А. А. М. срещу решение № 4924/18.12.2021 г., постановено по гр. д. № 44289/20 г. по описа на СРС, 171 състав. Твърди, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и на процесуалния закон.

Поддържа, че неправилно съдът е приел, че давността е 5 – годишна и че не е изтекла, тъй като е била прекъсната с действия по изпълнителното дело, като описи и запори. Твърди, че на 10.11.2016 г. е наложен запор, към която дата е 1 била изтекла 3 – годишната погасителна давност, а следващото изпълнително действие – опис е извършено на 16.03.2019 г., към който момент е била настъпила перемпция. Поддържа, че всички действия, извършени след изтичането на 2 – годишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, са незаконосъобразни и не спират изтичането на давността. Твърди, че по делото няма подадени молби от взискателя съгласно изискванията на закона, в които да е посочено конкретното имущество, което се иска да бъде запорирано, за да се приеме, че е налице действие, което прекъсва давността. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение като неправилно, и вместо него да постанови друго решение, с което да уважи иска. Претендира разноски.

Въззиваемата страна – „Т.С.“ ЕАД не е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК. В становище, депозирано по делото, оспорва въззивната жалба като неоснователна. Претендира разноски.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл.

12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 439 ГПК.

Ищецът А. А. М. твърди, че не дължи на ответника „Т.С.“ ЕАД сумата в размер на 846,78 лв. по изпълнителен лист от 14.06.2016 г., издаден на основание влязла в сила заповед за изпълнение от 18.06.2013 г. по ч. гр. д. № 8602/13 г. по описа на СРС, 87 състав, въз основа на който е било образувано изп. дело № 20169190400617 по описа на ЧСИ С.А., тъй като е погасена по давност. Посочва, че по изпълнителното дело не са извършвани изпълнителни действия от взискателя за период повече от три години от влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК от 18.06.2013 г. по ч. гр. д. № 8602/13 г. по описа на СРС, 87 състав, както и от издаването на изпълнителния лист, поради което вземането е погасено по давност.

Поддържа, че в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява автоматично по силата на закона, ако взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумата от 679,60 2 лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.04.2010 г. до 30.04.2012 г., и мораторна лихва в размер на 167,18 лв. за периода от 01.06.2010 г. до 17.04.2013 г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 14.06.2016 г. на основание влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 18.06.2013 г. по ч. гр. д.

№ 8602/13 г. по описа на СРС, 87 състав, и въз основа на който е образувано изп. дело № 20169190400617 на ЧСИ С.А. с рег. № 919 и с район на действие – СГС, тъй като са погасени по давност. Претендира разноски.

Ответникът – „Т.С.“ ЕАД е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че при издаден изпълнителен лист въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, е приложима 5 – годишната погасителна давност. Посочва, че при образувано изпълнително дело давността се прекъсва с всяко изпълнително действие или действие, изграждащо съответния изпълнителен способ. Твърди, че ответното дружество е поискало извършване на принудителни действия за събиране на дължимите суми, поради което претенцията не е погасена по давност. Претендира разноски.

Не се спори между страните по делото, а и от изпълнителен лист от 14.06.2016 г., издаден на основание влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 18.06.2013 г. по ч. гр. д. № 8602/13 г. по описа на СРС, 87 състав, се установява, че длъжникът А. А. М. е осъден да заплати на кредитора „Т.С.“ ЕАД сумата от 679,60 лв. за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от м. 04.2010 г. до м. 04.2012 г., ведно със законната лихва за периода от 23.05.2013 г. до изплащане на вземането, и лихва за забава в размер на 167,18 лв. за периода от 01.06.2010 г. до 17.04.2013 г.

С молба с вх. № 05230/11.08.2016 г. взискателят „Т.С.“ ЕАД е поискал от ЧСИ С.А. да образува изпълнително дело срещу длъжника А. А. М. за принудително събиране на сумите по изпълнителен лист от 14.06.2016 г., издаден по ч. гр. д. № 8602/13 г. по описа на СРС, 87 състав. С молбата за образуване на изпълнителното дело е възложено на ЧСИ С.А. на основание чл. 18 ЗЧСИ да проучи имущественото състояние на длъжнила, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, както и да определи начина на изпълнение.

3

На 13.11.2016 г. на длъжника А. А. М. е връчено съобщение с изх. № 11248/31.10.2016 г. за образувано изп. дело № № 20169190400617 по описа на ЧСИ С.А.. В съобщението е посочено, че са наложени следните обезпечителни мерки: запор върху банкови сметки в „ОББ“ АД и възбрана на недвижим имот.

От представеното като доказателство по делото запорно съобщение с изх. № 11246/31.10.2016 г. по изп. дело № № 20169190400617 по описа на ЧСИ С.А. до „ОББ“ АД се установява, че на 10.11.2016 г. е наложен запор върху банковите сметки на А. А. М. в „ОББ“ АД.

Видно от съобщение с изх. № 16001/06.12.2016 г. до „ОББ“АД ЧСИ С.А. е наредила да се вдигнат частично запорите върху банковите сметки на А. А.

М. до размера на получаваната пенсия за инвалидност.

От искане за вписване на възбрана с изх. № 11247/31.10.2016 г. се установява, че ЧСИ С.А. е поискала да бъде вписана от СВ – София наложената възбрана върху недвижим имот, представляващ собственост на длъжника, находящ се в гр. София, ж. к. ****, и че възбраната е вписана на 10.11.2016 г.

От искане за вписване на възбрана с изх. № 13256/22.11.2016 г. се установява, че ЧСИ С.А. е поискала да бъде вписана от СВ – Монтана наложената възбрана върху ¾ ид. ч. от имот № 275, за който е образуван УПИ I в кв. 46 по плана на с. Охрид, община Бойчиновци, одобрен със заповед № 32/93 г. на кмета на община Бойчиновци, целият с площ от 1358 кв. м., заедно със същите идеални части от намиращите се в имота жилищна сграда, стопански постройки и други подобрения, и че възбраната е вписана на 12.12.2016 г.

От призовка за принудително изпълнение с изх. № 8706/03.10.2018 г. се установява, че ЧСИ С.А. е насрочила на 08.11.2018 г. от 11,30 ч. опис и оценка на движими вещи, находящи се на адрес: гр. София, ж. к. ****.

Описът не е проведен поради нередовно призоваване на длъжника.

От призовка за принудително изпълнение с изх. № 9793/13.11.2018 г. се установява, че ЧСИ С.А. е насрочила на 27.03.2019 г. от 12,30 ч. опис и оценка на движими вещи, находящи се на адрес: гр. София, ж. к. ****. За описа на движимите вещи е съставен протокол от 27.03.2019 г. от ЧСИ.

С молба с вх. № 09562/01.10.2019 г. от взискателя „Т.С.“ ЕАД е поискано 4 от ЧСИ С.А. да извърши справка в НАП с оглед налагане на запор върху трудовото възнаграждение/пенсия на длъжника, както и да насрочи опис на движими вещи на длъжника.

С молба с вх. № 08621/18.08.2021 г. от взискателя „Т.С.“ ЕАД е поискано от ЧСИ С.А. да извърши справка в РБСС за банкови сметки и сейфове на длъжника, като да бъде наложен запор върху откритите такива; да бъде извършена справка в НОИ за действащите трудови договори на длъжника с оглед налагане на запор върху същите и ако не бъдат открити банкови сметки и трудови договори на длъжника, да се насочи изпълнението към опис и оценка на собствени на длъжника движими вещи с цел изнасянето им на публична продан.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо. Първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на императивни материалноправни норми. Решението е и правилно.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба, по отношение на правилността на решението, въззивният съд намира следното:

С разпоредбата на чл. 439 ГПК е предвидена възможност за длъжника в изпълнителното производство да оспори вземането, предмет на изпълнението, като основава иска си на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е идадено изпълнителното основание.

Предмет на предявения отрицателен установителен иск е установяване на обстоятелството, че вземането на ответника, за което е издаден изпълнителен лист от 14.06.2016 г., въз основа на влязла в сила заповед за 5 изпълнение от 18.06.2013 г. по ч. гр. д. № 8602/13 г. по описа на СРС, 87 състав, не подлежи на принудително изпълнение, тъй като е погасено по давност.

С оглед направеното от ищеца възражение за изтекла погасителна давност ответникът следва да установи по делото фактите, свързани със спиране или прекъсване на течението на погасителната давност по отношение на вземането, предмет на процесния изпълнителен лист.

С исковата молба са въведени твърдения от ищеца, че вземането, предмет на принудително изпълнение по изпълнителния лист от 14.06.2016 г., издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение от 18.06.2013 г. по ч. гр. д.

№ 8602/13 г. по описа на СРС, 87 състав, е погасено по давност на чл. 111, б.

„в“ ЗЗД с изтичането на 3 – годишния давност срок, считано от датата на влизане в сила на заповедта, както и от издаването на изпълнителния лист.

Съгласно чл. 116, б. „б” ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск или възражение от кредитора. Изпълнителният лист от 14.06.2016 г. по ч. гр. д. № 8602/13 г. по описа на СРС, 87 състав, е издаден във основа на влязла в сила заповед за изпълнение. С влизането в сила на заповедта за изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 8602/13 г. по описа на СРС, 87 състав, след изтичането на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК, е започнала да тече нова 5 – годишна давност на основание чл. 117, ал. 2 ГПК. Това е така, тъй като влязлата в сила заповед за изпълнение се ползва със стабилитет и не е допустимо последващо пререшаване на спора между същите страни на същото основание. Посочените правни последици на влязлата в сила заповед за изпълнение я приравняват на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение. Длъжникът не може да прави възражения срещу дълга, извън хипотезите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани от силата на пресъдено нещо на влязлата в сила заповед за изпълнение. Ето защо, по отношение на спор, разрешен със влязла в сила заповед за изпълнение, приложение намира разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ГПК, като срокът на новата давност е винаги 5 години.