Решение № 314 от 04.06.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 314 гр. София, 04.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Снежана Бакалова

Рени Ковачка при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Теодора Кръстева Въззивно търговско дело № 20241001000956 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба от М. П. Д., чрез адв. Б. срещу решение № 260168/26.09.2024 г. по т. д. № 1427/2018 г. с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 579 от 28.03.2019 г. по т. д. № 1427/2018 г. по описа на СГС, ТО, 8 състав.

Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и следва да бъде отменено.

Поддържа разбирането, че съобразно ТР № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по т.д. № 4/2014 г. на ОСГК, след като е отхвърлил иска по чл. 108 ЗС само поради съображение, че ответниците не владеят имотите, но същевременно са установени от съда останалите предпоставки по отношение на активната легитимация на несъстоятелния длъжник като собственик, съдът е следвало наред с отхвърлителния диспозитив по осъдителния иск да постанови и установителен диспозитив, с който да отрази приетото от него за установено право на собственост на ищеца. Твърди, че този пропуск на съда, следва да бъде отстранен по реда на чл.247 ГПК, тъй като пропускът се състои именно в наличието на формирана воля на съда в мотивите, относно правото на собственост.

Ответникът по жалбата „Буларко инженеринг“ ЕООД я оспорва и моли решението да бъде потвърдено. Ответниците по жалбата „Буларко“ АД /н./, , „Свет 1878“ ЕООД и синдика на „Буларко“ АД /н./ А. К. не изразяват становище.

Съдът като обсъди доводите на страните и материалите по делото, намира за установено следното:

Жалбата е подадена срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, от легитимирано да обжалва лице и в установения от закона срок, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

С решение № 579/ 28.03.2019 г. по т. д № 1427/2018 г. са обявени за недействителни спрямо кредиторите на „Буларко“ АД /н./ по искове с правно основание чл. 647, ал. 1,т. 3 ТЗ вр. с ал. 2 и чл. 647 и чл. 649 ТЗ предявени от кредитора П. Г. Д., при участието като съищец 1 на синдика на „Буларко“ АД, П. Д. К. срещу „Буларко инженеринг“ ЕООД и „Свет 1878“ ЕООД и „Буларко“ АД договор от 07.08.2015 г. за замяна на недвижим имот с движими вещи и договор от 11.08.2015 за замяна на недвижим имот с движими вещи от 11.08.2015 г., подробно описани в решението и са отхвърлени исковете с правно основание чл. 108 ЗС предявени от същия кредитор срещу „Буларко инженеринг“ ЕООД и „Свет 1878“ ЕООД.

В решението на първоинстанционният съд е изложено, че уважаването на исковете предпоставя връщане на имотите в масата на несъстоятелността, за да може да се пристъпи към осребряването им, но предвид липсата на каквито и да е доказателства, че владението върху тях се упражнява от ответниците – приобретатели по договорите за замяна, то същите като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.

С ТР № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по т.д. № 4/2014 г. е дадено разрешението, че гражданскоправния спор по чл. 108 ЗС, съдържа в себе си две искания за правна защита, отправени до съда: искането да бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот и искането да бъде осъден ответникът да му предаде владението върху имота и в диспозитива на решението, съдът следва да даде отговор и на двата въпроса, тъй като той е източник на сила на присъдено нещо. Посочено е, че в случаите, когато ищецът по ревандикационния иск е собственик на процесния имот, но ответникът не владее този имот или го владее на правно основание, противопоставимо на собственика, съдът следва да уважи първото искане за правна защита, като признае с установителен диспозитив, че ищецът е собственик на имота, а с отделен диспозитив да отхвърли второто искане за правна защита – предаването на имота.

В тълкувателното решение е посочено още, че в случаите когато по предявен иск за собственост съдът е пропуснал да се произнесе с установителен диспозитив за правото на собственост, но в мотивите си е приел, че ищецът е собственик на процесния имот, решението не е неправилно, а в него е допусната очевидна фактическа грешка, която подлежи на поправка по предвидения в чл. 247 ГПК процесуален ред. По тази причина, жалбоподателят като поддържа тезата, че макар и да е отхвърлил искането за предаване на имота, след като в мотивите на решението ищецът е признат за собственик, то този пропуск съдът следва да отстрани по дадения в тълкувателното решение ред, а именно по реда на чл.

247 ГПК.

В т. 2 А на същото тълкувателно решение обаче, изрично е разяснено, че когато ищецът основава искането си за връщане на определена вещ на нищожен, унищожен или развален договор, постановяването на установителен диспозитив на решението не е необходимо, тъй като в тези случаи връщането на дадената в изпълнение на договора вещ се претендира не на основание чл. 108 ЗС, а на основание чл. 34 или чл. 55 ЗЗД, като последица от уважаването на иска за нищожност, унищожаване или разваляне на договора.

Точно такава е и настоящата хипотеза по делото. Предявен е иск по чл. 647 ТЗ за обявяване за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на процесните две сделки с недвижими имоти. Предявяването на осъдителен иск за връщането на имотите в масата на несъстоятелността, съобразно чл. 647, ал. 2 ТЗ е обусловено от уважаването на отменителния иск по ал. 1 на същата разпоредба. Искането за връщане на имотите е последица от положителния резултат по главния иск за относителна недействителност на сделките, поради което и правилата за диспозитива на решението по чл. 108 ЗС, съобразно изложеното по – горе, не се прилагат.

Ето защо, съдът намира, че в решение № 579 от 28.03.2019 г. по т. д. № 1427/2018 г. на СГС, ТО1 81 състав не е допусната очевидна фактическа грешка и като е достигнал до този извод, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Водим от горното, САС,

2

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260168/26.09.2024 г. по т. д. № 1427/2018 г. на СГС, ТО, 18 състав.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, при условията за допустимост по чл. 280 ГПК, в едномесечен срок, от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3