Решение № 12543 от 14.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12543 гр. София, 14.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА

МИТОВА при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА

Гражданско дело № 20221110118274 по описа за 2022 година

Производството е образувано по осъдителен иск с правно основание чл. 432 КЗ.

Ищецът „А.“ ЕООД твърди, че на 11.08.2021 г. в гр. София, на кръговото движение на бул. „Околовръстен път“ по посока кв. „Драгалевци“ е настъпило ПТП между притежавания от ищцовото дружество лек автомобил „Х.К“ с рег. № СВ *** НС и застрахования при ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ товарен автомобил „И“, с рег. № ТХ **** ХТ. Виновен за ПТП бил водачът на втория автомобил, който не съобразил скоростта си на движение, при което се блъснал в спрелия пред него лек автомобил „Х.К“ с рег. № СВ *** НС, изчакващ преминаващите през кръговото автомобили. Сочи, че е предявил извънсъдебно претенцията си за обезвреда пред ответника. В настоящото производство претендира сумата от 5614,60 лв. с ДДС (след допуснато увеличение размера на иска на основание чл. 214, ал. 1 ГПК), представляваща застрахователно обезщетение за причинените имуществени вреди, съизмерими с действителната стойност на лек автомобил „Х.К“ с рег. № СВ *** НС, вследствие на ПТП от 11.08.2021 г., настъпило по вина на товарен автомобил „И“, с рег. № ТХ **** ХТ, ведно със законната лихва от датата на исковата молба /05.04.2022 г./ до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.

В депозирания в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба ответникът „ З К Л.И“ АД оспорва иска като неоснователен по основание и размер. Оспорва механизма на настъпване на събитието и вината на водача на товарен автомобил „И“, с рег. № ТХ **** ХТ. Счита, че претендираното от ищеца обезщетение е завишено. Въз основа на горното моли искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

1

Не се спори между страните по делото относно наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за процесния товарен автомобил „И“, с рег. № ТХ **** ХТ към датата на ПТП – 11.08.2021 г., а и същото се установява от приложени полица /л. 49/ и справка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ /л. 29/.

От приложения по делото талон на лек автомобил „Х.К“, с рег. № СВ *** НС се установява, че собственик на същия е ищецът „А.“ ЕООД.

По делото е приложен двустранен протокол за ПТП от 11.08.2021 г., подписан от двамата участници в произшествието, като в него са обозначени разположението на превозните средства и са описани установените щети по тях. В същия са отразени обстоятелствата, че управляваният от Н. П. автомобил „И“ с рег. № ТХ **** ХТ се е ударил в задната част на управлявания от Д. А. автомобил „Х.К“ с рег. № СВ *** НС, собственост на „А.“ ООД, при което на последния са нанесени щети на задна броня, багажник и задно стъкло.

Не се спори по делото относно обстоятелството, че ответното дружество е поканено извънсъдебно да заплати обезщетение във връзка с настъпили щети вследствие на процесното ПТП, като същото се установява от приложени уведомление пред „ЗК Л.И“ АД за настъпило застрахователно събитие от 16.09.2021 г., описзаключение по щета № ***-***-*** от 16.09.2021 г. и опис на документи по щета № ***-***-*** от 09.12.2021 г. Не се спори още, че ответното дружество е отказало изплащане на обезщетение.

За установява на механизма на деянието, причинно-следствената връзка между така описаните в протокола за ПТП щети, както и тяхната стойност, по делото са събрани гласни доказателства и са изслушани заключения по съдебно-автотехническа експертиза, допълнително такова, както и по повторна тройна съдебно-автотехническа експертиза.

Показанията на св. Делан А., водач на увредения автомобил „Х.К“, са лаконични, но от тях се установява, че е участвал в ПТП, настъпило на Околовръстен път, като при опит да се включи в посока бул. „Черни връх“, видял, че идва автомобил и спрял да го изчака, но камионът зад него не успял да спре и го блъснал. При удара се смачкал багажникът и се счупило задното стъкло. Свидетелят твърди, че преди този инцидент не е имал увреждания по автомобила.

Според показанията на св. Н. П., водач на товарния автомобил „И“, процесното ПТП се случило на кръговото на Околовръстен път към кв. „Драгалевци“. Ударът настъпил, когато автомобил „Х.К“, тръгвайки да навлиза в кръговото, спрял – по предположение на свидетеля поради притеснение на водача, че ще отнеме предимство.

Двата автомобила се движели с ниска скорост, около 5 км./ч., но въпреки това свидетелят не могъл да спре и се ударил в задната част на намиращия се пред него автомобил „Х.К“. При удара настъпили увреждания по лекия автомобил на бронята и багажника му. След предявяване на протокол за ПТП на свидетеля, същият си спомня, че при удара задното стъкло на автомобила също се е счупило. Свидетелят няма ясен спомен дали автомобилът е бил здрав към момента на удара, но и не излага твърдения да е забелязал съществени увреждания на същия преди сблъсъка. Напротив, от показанията му се установява, че автомобилът е бил чисто нов.

Съдът кредитира показанията на двамата свидетели, като отчита, че същите са последователни, свързани с личните им възприятия и отличаващи се с достоверност при депозирането им, логично описват случая и изясняват фактите, интересуващи процеса и то по начин, който не оставя съмнение в добросъвестността на лицата, които ги излагат. Същите са непротиворечиви вътрешно и помежду си, поради което съдът счита, че правдиво отразяват интересуващите процеса факти от обективната 2 действителност, поради което поставя същите в основата на доказателствените си изводи.

От заключението по първоначално допуснатата САТЕ се установява, че на 11.08.2021 г. около 12.30 часа, товарен автомобил „И“, с рег. № ТХ **** ХТ се движи в гр. София, където при навлизане в кръгово кръстовище, образувано от бул. „Черни връх“ и Околовръстен път, реализира ПТП с намиращия се пред него лек автомобил „Х.К“ с рег. № СВ *** НС. Въз основа на данните от двустранния протокол за ПТП вещото лице е отразило в заключението си, че видимите щети по лек автомобил „Х.К“ с рег. № СВ *** НС са увреждания на задна броня, врата на багажник и задно стъкло.

Според вещото лице щетите по лек автомобил „Х.К“ с рег. № СВ *** НС се намират в пряка причинно-следствена връзка с процесното събитие. Стойността, необходима за възстановяване на увредения автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза на 5614,60 лв.

Според допълнително заключение, изготвено от същото вещо лице въз основа на данните за габаритите на превозни средства, участвали в процесното ПТП, при удар между същите, първоначалното съприкосновение би било между най-изпъкналите им части, а именно – предна броня на товарен автомобил „И“ и задна броня на лек автомобил „Х.К“. Въз основа на данните за физическите характеристики на товарния автомобил, и в частност относно височината на предната броня около 40-90 см., и като се има предвид, че уврежданията на лек автомобил „Х.К“ са на височина около 1 метър, то според експерта същите не може да са настъпили при установения механизъм на ПТП, както е отразен в двустранния протокол. При изслушването си в съдебно заседание вещото лице обяснява, че с оглед тежестта на товарния автомобил, не е възможно багажникът да бъде увреден, без преди това да се смачка бронята, която е от ПВЦ сплав. Според него, за да се увреди капакът, трябва преди това цялата броня да е увредена, а същата е засегната само в задната лява част. Експертът сочи още, че ако превозните средства са били на различна височина, то и изводът по заключението би бил различен, но при наличните данни с категоричност твърди, че уврежданията по капака и задното стъкло не са настъпили при описания по делото механизъм на ПТП.

Според заключението по допуснатата тройна повторна на съдебноавтотехническа експертиза, с оглед наличните данни по делото лек автомобил „Хюндай“ към момента на удара е бил в покой. При сблъсъка първоначално са контактували предната броня на товарния автомобил в левия му край и задната броня на лекия автомобил в лявата част, т.е. автомобилите не са били разположени съосно, както е отразено схематично в двустранния констативен протокол. Според експертите под действието на инерционните сили кабината на товарния автомобил, която е с отделно окачване, се е наклонила напред, при удара е увлякла лекия автомобил, като го е завъртяла около зоната на първоначалния контакт по посока на часовниковата стрелка и е последвал притискащ удар с предната лява част на товарния автомобил, областта над предната броня в задната част на л.а. „Хюндай“, областта над декоративната лайна на осветлението на задния регистрационен номер, при което са получени уврежданията на петата врата на лекия автомобил и счупване на стъклото му.

При изслушване в съдебно заседание вещите лица уточняват, че ударът в бронята е в зоната на пластичните деформации, която е до 8 км./ч. Според поддържаното с убеденост заключение на експертите е възможно деформациите да бъдат нанесени по начина, по който е отразено в протокола.

Съдът възприема изцяло направените от вещите лица по повторната експертиза доказателствени (фактически) изводи, като отчита, че експертизата е изготвена компетентно и добросъвестно и вещите лица са изследвали пълно и задълбочено представените по делото доказателства и са отговорили в пълнота на поставените 3 задачи. На следващо място, повторната експертиза кореспондира със събраните гласни доказателства на разпитаните по делото двама свидетели, които еднозначно сочат, че при удара е настъпило увреждане на петата врата на автомобила в областта на багажника и е счупено задното стъкло.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Допустимостта на настоящото исково производство се обуславя освен от наличието на общите процесуални предпоставки, още и от специалната такава, предвидена изрично в императивната норма на чл. 498, ал. 3 КЗ, а именно – проведено рекламационно производство, в което по извънсъдебен ред увреденият предявява претенцията си за доброволно уреждане на отношенията със застрахователя и изтичане на тримесечен срок от искането, в който ответникът не е извършил плащане или е предложил такова в по-нисък размер, с който ищецът не е съгласен. За наличието на тази процесуална предпоставка съдът следи служебно.

Установяването на специалната процесуална предпоставка следва от представените и неоспорени писмени доказателства, липсата на твърдения и доказателства за плащането на обезщетението и при съобразяване от настоящата инстанция, че предвиденият от законодателя в чл. 498, ал. 3 КЗ, вр. чл. 496, ал. 1 КЗ тримесечен срок с начална дата в конкретния случай 16.09.2021 г. е изтекъл към момента на предявяване на иска. Плащане от ответника на претендираната в настоящото производство сума не се твърди и доказва. Горните изводи обуславят допустимостта на исковото производство, което налага разглеждането на исковите претенции по същество.

Основателността на предявения пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя по „Гражданска отговорност“ на причинителя на вредата за заплащане на имуществени вреди с правно основание чл. 432 КЗ се обуславя от кумулативното наличие на следните обстоятелства: 1) противоправно и виновно поведение на лице, с което ответникът се намира в застрахователно правоотношение, в причинна връзка с което са настъпили вреди и установяване на техния размер (деликт); 2) наличие на валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между причинителя на вредата и ответното застрахователно дружество. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК установяването на горепосочените факти при условията на пълно и главно доказване е в тежест на ищеца, а при доказването им в тежест на ответника е установяване погасяването на претендираното вземане и оборване на презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД относно вината на причинителя на вредата.