Определение № 669 от 02.10.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 669 гр. Пазарджик, 02.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

В. Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно частно гражданско дело № 20255200500774 по описа за 2025 година Производството е по чл.423 от Граждански процесуален кодекс.

Постъпило е възражение от Л. А. Р. с ЕГН **********, в качеството и на управител на дружеството „Сезариа“ ООД, ЕИК: 207253606, със седалище и адрес на управление в гр. Ветрен, п.к. 4480, ул. Стопански двор на ТКЗС, Видно от изложението ,касае се за възражение по смисъла на чл.423 ал.1 т.1 от ГПК против Заповед за изпълнение № **** от 12.08.2024 г„ ведно с издадения на същата дата изпълнителен лис по ч.гр.д. №20245220103361 по описа на РС - Пазарджик.

На 15.05.2025 г. при извършена справка по изп. дело № 20248870400826 по описа на ЧСИ Д.Д., рег. № *** подалата възражението установила, че един от съдружниците в дружеството „Сезариа“ ООД, с ЕИК: 207253606 - В. Н. К. е образувал над 24 броя заповедни производства срещу дружеството „Сезариа" ООД. Делата били предоставени за справка на 21.05.2025 г.,когато Л. Р. се запознала с издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

Видно било от разписка към съобщение от 14.08.2024 г., г.,с което е връчена заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК, че като получател се е разписало лицето Д.И.М.- управител на дружеството.

Извършеното връчване, впоследствие приемането му за надлежно, било незаконосъобразно, поради фактът, че дружеството “Сезариа" ООД се 1 управлява от двамата назначени управители - Л. А. Р. и Д.И.М. като формата на управление е „заедно“.

От материалите по делото не се установявало дружеството да е търсено на седалището и адреса на управление - гр. Ветрен, п.к. 4480. ул. Стопански двор на ТКЗС.

РС Пазарджик не извършил служебна справка за начина на управление, съответно приел едностранно извършените действия по получаване на съдебни книжа от единия управител на дружеството за валидни действия по управление.

Дружеството не дължало посочените в заповедта по чл. 410 от ГПК суми на лицето В. Н. К..

Той в съучастие с другия съдружник в дружеството Д.М. се възползвали от допуснатото изпълнение и извършвали неправомерни действия.

Моли възражението да бъде прието и спряно изпълнението на издадената Заповед за изпълнение № **** от 12.08.2024 г„ ведно с издадения на същата дата изпълнителен лис по ч.гр.д. №20245220103361 по описа на РС – Пазарджик,съответно да бъде приложена разпоредбата на чл.415 ал.1 от ГПК по отношение на В. Н. К. .

Първоинстанционният съд е предприел действия по отстраняване на нередовности ,като е дал указания включително и за приподписване на възражението и от другия управител на дружеството - Д.И.М..

Тези указания не са изпълнени

В постъпилата молба Л. Р. е посочила причините ,поради които не може да изпълни разпореждането и е направила искане за назначаване на особен представител по реда на чл.29 ал.4 от ГПК, заради противоречието между двамата управляващи и представляващи дружеството.

Нещо повече,след изричните указания на съда е постъпила молба от Д.М. , който изрично заявява,че в качеството си управител и пълномощник на другия управител

Л.

Р.

/представя пълномощно/ оттегля възражението.Изрично също така е заявил ,че няма да го подпише.

Първоинстанционият съд е пристъпил към размяна на книжа , като отговор не е постъпил .

2

Изпращайки делото в Окръжен съд , първоинстанционният съдия е изложил съображения ,защо не са налице условия за назначаване на особен представител. Съобразена е практиката на ВКС ,според която представител се назначава при наличие на противоположни интереси по конкретното дело между страна и нейния представител. В конкретния случай има разногласие между законните представители.

Окръжният съд изцяло възприема тези съображения.

За да приеме, че съдът е редовно сезиран , въззивният съд приема следното:

Не е спорно по делото , установено е при надлежна справка ,че „Сезариа“ ООД е с капитал от 6 000,00 лева, разделен по равно между трима съдружници Л. А. Р., В. Н. К. и Д.И.М., с размер на дяловото участие на всеки от тях от по 2 000,00 лева. Представителството на дружеството е съвместно от Л. А. Р. и Д.И.М..

По въпроса относно редовността на сезирането Окръжният съд отново изцяло се присъединява към становището ,застъпено от първоинстанционния съд.Разрешението на хипотеза ,като настоящата – противоречие между представляващите съвместно дружеството не е решен по задължителен за съдилищата начин и е поставен за разглеждане по тълкувателен ред.

Настоящия съдебен състав също възприема становището , обективирано в редица съдебни актове , а именно ,че при наличие на „изключителни обстоятелства“ е допустимо единият от управителите, при предвидено в учредителния акт съвместно представителство, да представлява дружеството в производството срещу трето лице, без да е необходимо съгласието на другия Намира от данните по делото ,че са налице важни и убедителни причини, доказващи, че е практически или ефективно невъзможно дружеството да се защити съобразно наложилите се в практиката на ЕСПЧ принципи и националният съд следва да установи дали са налице процесуални гаранции за осъществяване па безспорно допустима материалноправна защита на интересите на дружеството.

Поради изложеното , съдът приема ,че е надлежно сезиран.

За да се произнесе по основателността на възражението , съдът взе предвид следното:

3

Производството по ч.гр.д.№ 3361 по описа за 2024 година на РС Пазарджик е образувано по заявление по реда на чл.410 от ГПК от В. Н. К. против дружеството „Сезариа“ ООД.Издадена е заповед за изпълнение на 12.08.2024 година.

На дружеството длъжник , заповедта е връчена ,чрез управителя Д.М. на адреса по седалището на дружеството – Стопански двор гр.Ветрен.

Приемайки ,че заповедта е влязла в сила съдът е разпоредил издаване и на изпълнителен лист.

При тези данни ,съдът намира ,че не е налице основание по смисъла на чл.423 ал.1 т.1 от ГПК за приемане на възражението.

Разпоредбата на чл. 423 от ГПК регламентира правото на длъжника да подаде възражение срещу вземането по заповед за изпълнение пред въззивния съд, когато е бил лишен от възможността да стори това в срока по чл. 414 от ГПК, поради някое от обстоятелствата посочени в чл. 423, ал. 1, т. 1 - 4 от ГПК. В процесния случай молителят се позовава на чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение.Обосновава ненадлежността на връчването единствено и само с твърдението ,че връчването е извършено на единия от управителите на дружеството , а представителството е съвместно.Твърди се още,че от материалите по делото не било видно връчването да е извършено на адреса на дружеството.

Тези доводи са несъстоятелни. Няма знак на равенство между правото да се приемат съдебни книжа , адресирани до дружеството и правото да се представлява дружеството.Достатъчно е да се съобрази разпоредбата на чл.50 ал.3 от ГПК – връчването е редовно на всеки служител или работник ,който е съгласен да ги приеме.Следва да се посочи ,че съобщението е отправено именно до адреса на дружеството по неговото посочено в регистъра седалище.

Освен това разпоредбата на чл. 50 ГПК не отрича възможността за връчване съобщения на търговец при условията на чл. 49 от ГПК, ако адресатът (търговецът или овластен негов представител) бъде намерен от длъжностното лице по призоваването на друго място от кръга на посочените в чл. 49 от ГПК.Безспорно е прието в практиката, че когато дружеството се представлява заедно и поотделно от двама управители, достатъчно е книжата да се връчат на единия от тях, за да се счита дружеството редовно уведомено – Решение № 114/21.07.2015 г. по т. д. № 162/2015 г. ВКС, I т. о. Доколкото ограничението за 4 съвместно представителство касае само пасивната представителна власт, то връчване само на един от управителите е редовно и в хипотезата на съвместно представителство

Поради изложеното , съдът не приема възражението на Л. Р. против издадената заповед за изпълнение и съответно не се произнася по искането за спиране, каквото произнасяне би се дължало от първоинстанционния съд в хипотезата на чл.423 ал.4 от ГПК.

Поради изложеното , Пазарджишки окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ПРИЕМА възражение на от Л. А. Р. с ЕГН ********** в качеството и на управител на дружеството „Сезариа“ ООД, ЕИК: 207253606, със седалище и адрес на управление в гр. Ветрен, п.к. 4480, ул. Стопански двор на ТКЗС против Заповед за изпълнение № **** от 12.08.2024 г„ ведно с издадения на същата дата изпълнителен лис по ч.гр.д. №20245220103361 по описа на РС - Пазарджик.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 669 гр. Пазарджик, 02.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

В. Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно частно гражданско дело № 20255200500774 по описа за 2025 година Производството е по чл.423 от Граждански процесуален кодекс.

Постъпило е възражение от Л. А. Р. с ЕГН **********, в качеството и на управител на дружеството „Сезариа“ ООД, ЕИК: 207253606, със седалище и адрес на управление в гр. Ветрен, п.к. 4480, ул. Стопански двор на ТКЗС, Видно от изложението ,касае се за възражение по смисъла на чл.423 ал.1 т.1 от ГПК против Заповед за изпълнение № **** от 12.08.2024 г„ ведно с издадения на същата дата изпълнителен лис по ч.гр.д. №20245220103361 по описа на РС - Пазарджик.