Решение № 232 от 30.07.2020, Районен съд - Добрич

Д О Б Р И Ч К И Р А Й

О Н Е Н С Ъ Д

Р Е Ш Е Н И Е

№…………….. гр.Добрич,

30.07.2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Добрички районен съд, наказателна колегия, в публично съдебно заседание на двадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:

Съдия-Веселин Стефанов Монов при участието на съдебен секретар Мария Атанасова, разгледа

А.Н.Д.№ 1209 по описа на ДРС за 2019 г.

Производството е по реда на чл.59,ал.І във вр. с чл.63,ал.1 от ЗАНН и е образувано по жалба на К.И.Д., ЕГН ********** *** срещу наказателно постановление №1222/27.12.2018 год. на директора на Регионална дирекция по горите – Варна.

С атакуваното наказателно постановление за извършено административно нарушение на чл.104, ал.1, т.5 от Закона за горите /ЗГ/ на жалбоподателя на основание чл.266, ал.1 от ЗГ е наложена административно наказание „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева за това. С НП е постановено жалбоподателят да заплати обезщетение в размер на 165.00 лева в полза на Североизточно държавно предприятие – Шумен на основание чл.5 от Наредбата за определяне празмера на обезщетенията за щети върху гори и земи от горския фонд, както и на основание чл.275,ал.2 от ЗГ да заплати паричната равностойност на предмета на нарушението - 6.6 пр.куб. м. дърва за огрев, в размер на 264,00 лв., в приход на РД по горите-Варна.

С депозираната жалба се моли за отмяна изцяло на НП като незаконосъобразно и неправилно, постановено при съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Застъпва становище, че допуснатите нарушения са ограничили правото на защита на жалбоподателя още в началната фаза на административнонаказателното производство и са гопоставили в обективна невъзможност да се защити. Релевират се претенции и за несъстоятелност на обвинителната теза, доколкото в хода на проведеното административнонаказателното производство няма събрани безспорни доказателства, доказващи виновното поведение на жалбоподателя.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с процесуален представител - адв.Д.Ч. ***, който поддържа искането за отмяна на НП на посочените в жалбата правни основания. Пледира за присъждане на сторените разноски във връзка с осъщественото процесуално представителство в хода на процеса.

Въззиваемата страна редовно призована за съдебното заседание не се представлява от процесуален представител. Изложено е писмено становище по жалбата, с което се моли да бъде оставена без разглеждане, а образуваното административнонаказателно производство пред съда да се прекрати.

Становището се аргументира с факта, че жалбата е процесуално недопустима, доколкото се явява подадена извън законоустановения 7-дневен срок на чл.59, ал.2 от ЗАНН.

След анализ и преценка събраните по делото доказателства, съобразно обхвата и пределите на въззивната проверка, очертана в разпоредбата на чл.314, ал.1 от НПК, съдът намери за установено следното от фактическа страна:

На 30.10.2018 год. св.И.А.В. - на длъжност „частен лесовъд”, заедно със свидетелите А.Д.П. /Директор на ОП”Гори и земи” гр.Севлиево/ и св.В.Д.Н. /управител на фирма”Фурнир пласт”/ извършили обход на район с извършена сеч в отдел 137-к, землище на с.***, общ.Добричка, намиращ се на горска територия на ДГС –Добрич. При извършения оглед на място е установено, че освен маркираните с контролна горска марка / КГМ/ и предназначени за сеч дървета, е имало отсечени и други дървета, които не са били не маркирани с КГМ.

На мястото на нарушението не са заварени лица, които да извършват сеч, както и не е установено наличие на оставени отсечени трупи от немаркирани с КГМ дървета. От извършения допълнителен преглед на документите на работилите в обозначения район лица е установено, че в обозначената за сеч територия е работила бригада от около 15-20 човека, трима от които са били секачи на дървета / работили с помощта на ел.машинки/, а останалите работници са били по подреждане и товарене на трупите. За констатираното нарушение при проверката,която е била извършена три дни след приключване на сечта в землището, няма съставен констативен протокол. Отделен разговор с всеки от секачите не е провеждан и не са изследвани обстоятелствата, наложили изсичането на немаркираните с КГМ дървета, респ. кой и по какви причини ги е отсекъл.

Воден от фактическите констатации на проверката св.И.В., в качеството на компетентно длъжностно лице и съобразно делегираните му властнически правомощия на лицензиран „частен лесовъд” съставил Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия „ЕОО” 2017, бл.№ 119927/ 05.11.2018 год. на жалбоподателя, с който привлякъл отговорността му за извършено нарушение на чл.104, ал.1, т.5 от Закона за горите /ЗГ/. По отношение на изпълнителното деяние в акта е посочено, че се изразява в извършване на сеч от жалбоподателя на немаркирана с КГМ дървесина.Конкретно са посочените отделните видове, а именно: суфора - 9 бр.; ясен- 2 бр.,мъждрян – 9 бр.; акация -10 бр. и 2 бр. гледичия.посочено е още,че общото количество дървесина възлиза на 6,6 простр. куб. метра дърва за огрев.

Актът е бил съставен на мястото на нарушението и в присъствието на свидетелите А.П. и В.Д.Н.. Няма данни за това кой е положил подпис в АУАН от името на жалбоподателя, както и кой е вписал думите ..”нямам възражения” в графа „обяснения на нарушителя”.

Въз основа на АУАН и в срока на чл.34, ал.3 от ЗАНН наказващият орган е издал обжалваното НП №1222/27.12.2018 година, с което на основание чл.266,ал.1 от Закона за горите /ЗГ/ е ангажирал отговорността на жалбоподателя за извършено нарушение на чл.104, ал.1, т.5 от ЗГ, като му наложил глоба в размер на 200 лева. С НП е постановено жалбоподателят да заплати обезщетение на основание чл.5 от Наредбата за определяне празмера на обезщетенията за щети върху гори и земи от горския фонд в размер на 165.00 лева в полза на Североизточно държавно предприятие – Шумен, както и да заплати паричната равностойност на предмета на нарушението - 6.6 пр. куб. м. дърва за огрев в размер на 264,00 лв. в приход на РД по горите-Варна.

Съдът намира, че настоящата жалба срещу наказателното постановление е подадена в преклузивния 7-дневен срок на чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна с правен интерес, при което се явява процесуално допустима по следните съображения:

Съгласно чл. 58, ал. 1 от ЗАНН, препис от наказателното постановление се връчва срещу подпис на нарушителя и на поискалия обезщетение. Тази правна норма, макар и лаконична, изчерпателно урежда реда за съобщаване на наказателните постановления. Изискването е препис от НП да бъде връчено срещу подпис на нарушителя, като получаването на този препис е предоставено изцяло в преценката на АНО или казано по друг начин, по какъв начин АНО ще връчи препис от НП срещу подпис, не е изрично уредено. Ето защо са допустими всички правни способи за връчване на препис от НП, които от друга страна, следва да гарантират, че именно нарушителят ще го получи, като това се удостовери с неговия подпис, като няма пречка това действително да стане и чрез трето лице след като съществува гаранция, че на адресата на НП ще бъде връчен препис от него срещу подпис или най-малкото че адресатът му ще получи преписа от наказателното постановление.

Същевременно, съгласно чл.84 от ЗАНН, за призоваването и връчването на призовки и съобщения, се прилагат разпоредбите на НПК. В разглеждания случай в разписката на куриера „МБМ ЕКСПРЕС” / л.13/ е отбелязано, че НП е връчено лично на жалбоподателя К.И.Д., като за това е направено отбелязване на трите му имена и срещу тях е положен подпис.

С оглед оспорване от защитата на обстоятелствата, при които е връчено НП и изложената защитна позиция, че е била опорочена самата процедура, доколкото се касае за положен подпис в разписката на куриера „МБМ” от 28.12.2018 г. не от жалбоподателя, а от друго /трето/ лице - св.С. М.В., съдът разпореди назначаване на съдебно-почеркова екпертиза. От експертното заключение на СПЕ №24/02.07.2020 год. е видно, че подписът положен в разписката от дата 28.12.2018 г на куриера „МБМ” за получил наказателното постановление не е изпълнен от жалбоподателя.

Воден от експретното заключение съдът прие, че ненадлежното връчване на НП вместо на жалбоподателя, на друго лице, положило подпис срещу имената на първия, налага да се приеме, че самата процедура по връчването е опорочена. И това е така, тъй като в случая жалбоподателят е с известен адрес, не е променял същия до този момент, както и че получилото друго лице

НП /св.С.М.В., която бе разпитана в съд.производство/ не е от семейството на жалбоподателя, респ. не е негов родственик, а съсед по имот. При това, получилата документа свидетелкта не е посочена с трите й имена в разписката на куриера, за да може да се приеме, че е налице хипотезата на чл.180,ал.2 от НПК, съгласно която получилото лице с приемане на НП е поело задължението да го предаде на жалбоподателя – в каквато насока е изразеното писменото становище на въззиваемата страна, което съдът не споделя и отхвърля. С оглед на изложените съображения съдът прие, че следва да разгледа жалбата като процесуално допустима, доколкото е налице ненадлежно връчване на НП на нарушителя, както и да се произнесе по съществото на спора.

При извършената служебна проверка, съобразно обхвата и пределите на въззивната инстанция, посочени в разпоредбата на чл.314, ал.1 от НПК, съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство при съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила, довели до ограничаване на правото на защита на привлечения към отговорност субект. Във връзка с допуснатите нарушения съдът намира за необходимо да поясни, че поначало административнонаказателния процес е строго формален. От това следва, че заложените от законодателя нормативни изисквания като процесуални правила трябва да бъдат реализирани едновременно и перфектно, за да е налице един законосъобразен административно-наказателен акт. Не случайно изискванията в ЗАНН са регламентирани толкова подробно, което несъмнено свързваме с високата правна и обществена значимост на засяганите ценности, които в известна степен са съизмерими и с ценностите, засягани в наказателния процес. В разглеждания случай, констатираните от съда нарушения на материалния закон и процесуалните правила при съставяне на АУАН и издаване на НП не могат да бъдат преодолени в хода на производството по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН.

На първо място следва да се отбележи, че със съставяне на АУАН се поставя началото на административнонаказателното производство и се повдига административното обвинение за твърдяното административно нарушение. В този смисъл, АУАН играе ролята на обвинителен акт и с него се очертава предмета на спора и се излагат доказателствата, на които се основава обвинителната теза. Едно от задълженията на актосъставителя, заложени със силата на императива в нормата на чл.43, ал.1 от ЗАНН е след съставянето на АУАН той да се предяви на нарушителя, който да се запознае със съдържанието му. Видно от експертното заключение на назначената и изготвена в хода на съд.следствие съдебно-почеркова експертиза №24/02.07.2020 г. ръкописният текст „нямам възражение” в АУАН №1222/07.12.2018 г., бл.№119927/05.11.2018 г., с който е привлечена отговорността на жалбоподателя К.И.Д. не е бил изпълнен от него. Вещото лице сочи още, че подписите в графите „подпис” на т.10 „обяснения на нарушителя,”подпис на нарушителя” и „получих препис от акта” в АУАН не са изпълнени от жалбоподателя К.И.Д.. Безспорно ,че след като не е бил връчен АУАН на нарушителя, то на последния съществено е нарушено правото на защита, тъй като от една страна е възпрепятстван да разбере какво административно нарушение му се вменява, а от друга, лицето е в обективна невъзможност своевременно да изложи възраженията си и да ангажира доказателства в своя защита. От това следва, че на жалбоподателя не е била предоставена реална възможност да узнае в какво е обвинен и да осъществи в пълен обем процесуалните си права, включително да упражни правото си да даде обяснения или да направи възражения, което следва да бъде отразено, като част от съдържанието на АУАН – по арг. от чл. 42, т.8 от ЗАНН, както и в законоуставонения тридневен срок от съставяне на АУАН да направи писмени възражения по него - чл. 44, ал.1 от ЗАНН. Не става ясно кой е попълнил думите „нямам възражения” от името на полуграмотния жалбоподател, който по мнението на експерта няма изграден почерк и не може да пише разбрано. Допуснатото процесуално нарушение, изразяващо се в невръчване на съставения АУАН на нарушителя да се запознае със съдържанието му във всички случаи го лишава от възможността своевременно да представи доказателства или да формулира доказателствени искания по обвинителната теза, поради което съдът приема, че в административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Коментираното процесуално нарушение не е от категорията нарушения, които могат да се преодолеят по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, тъй като не се касае за нередовност / порок/ на самия акт, поради което и не би могло да се санира в последващ стадий на производството, а съставлява формална предпоставка за отмяна на обжалваното НП само на това основание.

Разпечатката съдържа 29 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f26a6365-b209-42a7-9fa3-dc1d9ed5016b