Определение № 31936 от 06.08.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 31936 гр. София, 06.08.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20241110118865 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Подадено е от процесуалния представител на ответника искане за изменение на решението в частта за разноските. Молителят изразява недоволство от размера на присъденото му адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ответника, като счита, че му се дължи такова в по-висок размер – 600 лв., което според него представлява пропорционално възнаграждение за отхвърлената част от исковете. Моли решението да бъде изменено в частта за разноските, като присъденото на процесуалния представител на ответника адвокатско възнаграждение бъде увеличено.

В законоустановения срок ответникът изразява становище за неоснователност на искането.

Съдът констатира, че молбата с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК е подадена в законоустановения срок и при наличие на списък на разноските, поради което е процесуално допустима.

По същество молбата за изменение на решението в частта за разноските е неоснователна, защото релевираните с нея възражения са били изцяло съобразени от съда при разпределянето на отговорността за разноски по настоящото дело, като съдът поддържа изложените в решението мотивите в тази връзка.

В допълнение следва да се посочи, че на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв вр. чл. 78, ал. 3 ГПК на процесуалния представител на ответника се дължи адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ, като при определянето на неговия размер съдът е съобразил актуалната съдебна практика /например Определение № 1182/10.05.2024 г. по к. т. д. № 654/2023 г. на ВКС, I ТО, и Определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС, I ТО/, според която нормата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв, препращаща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения, е счетена за несъответстваща на правото на ЕС, поради което не следва да 1 се прилага, а посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда, и тези размери подлежат на преценка от съда при определяне цената на предоставените услуги, като от значение следва да са видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Щом Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения не е обвързваща за съда, тъй като не съответства на правото на ЕС, то не следва да се прилага и чл. 2, ал. 5 от същата наредба, предвиждаща, че за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете.

В случая извод за осъществената правна помощ и за размера на съответстващото й възнаграждение съдът е направил от данните по делото, поради което не намира основание да увеличи адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника, което е определено при отчитане на горепосочените критерии и е изчислено съобразно отхвърлената част от исковете.

Ето защо искането с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК следва да бъде отхвърлено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. К. И. Б., направено с молба с вх. № 212369/27.06.2024 г. за изменение в частта за разноските на Решение № 10595/03.06.2024 г., постановено по гр. д. № 18865/2024 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 85 състав.

Определението подлежи на обжалване пред СГС в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2