Решение № 2603 от 12.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2603 гр. София, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20241110168933 по описа за 2024 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Образувано е по искова молба вх. ............ г. на „........ ЕООД, ЕИК .............., със седалище и адрес на управление: гр. .............., срещу Б. Б. С., ЕГН **********, с адрес: гр.

.............. с която са предявени за разглеждане обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД съответно за сумата от 325,00 лева – главница, представляваща погрешно платена сума по ИД № 465/2020 г. по описа на ЧСИ ............. на КЧСИ, отнесена за погасяване на задълженията на длъжника Б. Б. С., с плащането на която последният се е обогатил за сметка на обедняването на ............, вземането за която сума е прехвърлено на .............. ЕООД с договор за цесия от 15.09.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 19.11.2024 г. до окончателното плащане, за сумата от 36,02 лева – мораторна лихва върху главницата за периода 13.08.2020 г. – 15.09.2021 г., и за сумата от 123,29 лева – мораторна лихва върху главницата за периода 15.09.2021 г. – 19.11.2024 г.

В исковата молба се твърди, че срещу Б. Б. С. е било образувано ИД № 465/2020 г. по описа на ЧСИ .......... на КЧСИ. На 13.08.2020 г. по посоченото изпълнително дело поради грешка било извършено плащане от трето за изпълнителния процес лице – ............, на сумата в размер на 325,00 лева. Посочената сума била отнесена за погасяване задължението на длъжника Б. С.. С оглед на това ищецът поддържа, че като е намалено задължението на Б. С. по ИД № 465/2020 г. по описа на ЧСИ ....... със сумата от 325,00 лева, длъжникът се е обогатил за сметка на третото лица, извършило плащането, при липса на основание за това.

С Договор за цесия от 15.09.2021 г. ....... е прехвърлил вземането си срещу Б. Б. С. на „............." ЕООД, като с уведомление за цесия, връчено на Б. С. на 15.10.2021 г., длъжникът е бил уведомен за извършеното прехвърляне на вземането и му е била предоставена възможност за доброволно изпълнение. Към настоящия момент задължението не е погасено доброволно, поради което е налице правен интерес за „............." ЕООД от предявяване на осъдителен иск за вземането си срещу Б. Б. С. за сумата от 325,00 лева. Посочва, че поради 1 забавата на ответника, е придобил срещу него и вземане за мораторна лихва върху непогасената главница в размер на сумата от 36,02 лева за периода 13.08.2020 г. – 15.09.2021 г. и сумата от 123,29 лева за периода 15.09.2021 г. – 19.11.2024 г.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание. Оспорва съществуването на валидно вземане на цедента ............... Поддържа, че за ищеца е налице друг правен ред за съдебно предявяване на вземанията му. Посочва, че дружеството „........ ЕООД е взискател по ИД № 465/2020 г. по описа на ЧСИ ......., с оглед на което счита, че при уважаване на предявения иск би се постигнало неоснователното му обогатяване чрез двукратно получаване на сумата от 325,00 лева. С оглед на доводите за неоснователност на главното вземане, оспорва основателността и на акцесорните претенции. При условията на евентуалност навежда възражение за прихващане на претендираните суми със съдебно признатите такива на ответника по гр. д. № 10127/2020 г. по описа на СГС, I-4 състав, до размера на по-малкото вземане. Моли за отхвърляне на предявените искове.

С определение № 22810/23.05.2025 г. съдът е приел за съвместно разглеждане в настоящия процес наведеното в срока по чл. 131 ГПК евентуално възражение за прихващане на вземането на ищеца с вземане на ответника по изпълнителен лист от 22.07.2024 г., издаден по гр. д. № 10127/2020 г. по описа на СГС – I-4 състав, до размера на по-малкото от двете.

Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен и приет като доказателство платежен документ от 13.08.2020 г. (л. 8), удостоверяващ извършено по банков път плащане на сумата от 325,00 лева по сметка на ЧСИ ............ на КЧСИ, при посочени наредител ............ и основание на превода „..........

Съгласно Удостоверение изх. № 264/05.012021 г. на ЧСИ ............. на КЧСИ (л. 12), ИД № ........... е образувано по молба на взискателя „........ ЕООД за принудително събиране на вземанията по изпълнителен лист от 02.04.2008 г. на СРС, издаден въз основа на определение по гр. д. № 8630/2008 г. на СРС, 56 състав, и на вземанията по изпълнителен лист от 05.06.2008 г., издаден въз основа на определение по гр. д. № 8631/2008 г. на СРС, 66 състав, като съдебният изпълнител удостоверява, че по ИД са постъпили следните суми от длъжника Б. Б. С.: 1./ на 24.07.2020 г. – 100,71 лева, 2./ на 13.08.2020 г. – 325,00 лева, 3./ на 20.08.2020 г. – 325,00 лева, или общо постъпила е сума в размер на 750,71 лева, от която на 25.09.2020 г. в полза на взискателя е била разпределена сумата от 597,14 лева, а в полза на ЧСИ – 53,57 лева.

С Договор за прехвърляне на вземания от 15.09.2021 г. (л. 9-10) ............ – в качеството на цедент, е прехвърлил на „........ ЕООД – в качеството на цесионер, вземането си срещу Б. Б. С., което към момента на сключване на договора за цесия възлиза на 325,00 лева – главница, ведно със законната лихва от 15.09.2021 г. до окончателното плащане, и 36,02 лева – законна лихва за периода от 13.08.2020 г. до 15.09.2021 г., заедно с всичките му принадлежности и обезпечения за цена в размер на 200,00 лева, платима в брой при подписване на договора. Към договора е приложена разписка от 15.09.2021 г. (л. 11), удостоверяваща плащане на цената от 200,00 лева.

На 15.10.2021 г. на длъжника Б. Б. С. е връчено чрез ЧСИ ............. на КЧСИ, уведомление за извършената цесия (л. 4-7).

2

По делото е представен и приет Изпълнителен лист от 22.07.2024 г., издаден по гр. д. № 10127/2020 г. на СГС (л. 28), с който „........ ЕООД е осъден да заплати на Б. Б. С. сумата от 6 254,44 лева – деловодни разноски за всички инстанции.

По делото е представен препис от Решение № 438/03.07.2024 г. по гр. д. № 1639/2023 г. на ВКС, III ГО (л. 68-71), с което е отменено Решение № 81/18.01.2023 г. по в. гр. д. № 1444/2022 г. на САС и вместо това е постановено решение, с което е признато за установено, на основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че Б. Б. С. не дължи на „........ ЕООД сумата 16 370,00 лева – главница по запис на заповед от 19.10.2007 г. и сумата 327,40 лева, представляваща разноски, по изпълнителен лист от 02.04.2008 г., издаден въз основа запис на заповед от 19.10.2007 г., както и сумата 9 000,00 щатски долара – главница по Запис на заповед от 19.10.2007 г., и сумата 9720,00 щатски долара, представляваща лихва, начислена върху главницата за периода от 20.10.2007 г. до 04.02.2008 г., по изпълнителен лист от 05.06.2008 г., издаден въз основа Запис на заповед от 19.10.2007 г., за които вземания е образувано изпълнително производство, поради погасено по давност право на принудително изпълнение.

По делото е представено и прието Изявление за прихващане (л. 57), входирано в кантората на ЧСИ ............. на КЧСИ, на 20.02.2025 г., в което е обективирано изявление на „........ ЕООД за прихващане на вземанията му по запис на заповед от 19.10.2007 г. в размер на 16 370,00 лева с вземането на Б. Б. С. по изпълнителен лист от 22.07.2024 г., издаден по гр. д. № 10127/2020 г. на СГС, за сумата от 6 254,44 лева, до размера на по-малкото.

Посоченото заявление е връчено на Б. Б. С. чрез съдебен изпълнител на 27.02.2025 г.

По делото са представени препис от искова молба вх. № 75151/04.03.2025 г. и искова молба вх. № 75152/04.03.2025 г., и двете подадени от „........ ЕООД срещу Б. Б. С., с които съответно се иска осъждане на последния да заплати на „........ ЕООД, на основание чл.

534, ал. 1 ТЗ, суми по записи на заповед от 19.10.2007 г., както и да се установи в отношенията между страните, че „........ ЕООД не дължи на Б. Б. С. сумата по изпълнителен лист от 22.07.2024 г., издаден по гр. д. № 10127/2020 г. на СГС, поради извършено прихващане на основание чл. 103 ЗЗД на 20.02.2025 г. чрез ЧСИ ............. на КЧСИ. Видно от приложените справки, по повод на така подадените искови молби са образувани гр. д. № 12309/2025 г. по описа на СРС, 138 състав, и гр. д. № 12334/2025 г. по описа на СРС, 44 състав.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предметът на делото е спорното право, въведено от ищеца с неговите твърдения по исковата молба за фактите, на които основава исковите си претенции и търсената от него защита. Това спорно право се очертава с основанието и петитума на иска – правопораждащия факт, съдържанието на правото, страните по правоотношението, елемент от което е спорното право.

В конкретния случай ищецът навежда конкретни и ясни фактически твърдения, че трето лице за изпълнителния процес по ИД № 465/2020 г. по описа на ЧСИ ............. на КЧСИ – ............, е извършило плащане по посоченото изпълнително дело в размер на сумата от 325,00 лева, което плащане е било отнесено за погасяване на задължения на длъжника в изпълнителния процес, и като е сторил това платилият се е обеднил за сметка на длъжника, който си е спестил разходите за погасяване на задълженията си до размера на платената сума. Вземането на ............ било прехвърлено по договор за цесия на ищцовото дружество, поради което последният е материално легитимиран да иска неговото плащане, ведно с обезщетение за забава за периода от плащането до завеждане на делото, както и законна 3 лихва от завеждане на делото до окончателното плащане.

При горните фактически твърдения съдът приема, че е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД съответно за сумата от 325,00 лева – главница, представляваща погрешно платена сума по ИД № 465/2020 г. по описа на ЧСИ ............. на КЧСИ, отнесена за погасяване на задълженията на длъжника Б. Б. С., с плащането на която последният се е обогатил за сметка на обедняването на ............, вземането за която сума е прехвърлено на .............. ЕООД с договор за цесия от 15.09.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 19.11.2024 г. до окончателното плащане, за сумата от 36,02 лева – мораторна лихва върху главницата за периода 13.08.2020 г. – 15.09.2021 г., и за сумата от 123,29 лева – мораторна лихва върху главницата за периода 15.09.2021 г. – 19.11.2024 г.

Във връзка с доводите на ответната страна, съдът следва да посочи, че не счита, че въведените от ищеца фактически твърдения следва да бъдат подведени под материалната норма на чл. 56, ал. 1 ЗЗД. Съгласно последната „Който поради грешка е изпълнил чуждо задължение, може да иска връщане от кредитора, освен ако последният се е лишил добросъвестно от документа или от обезпечението на задължението. В последния случай този, който е изпълнил задължението, встъпва в правата на кредитора.“ Чл. 56 ЗЗД има предвид хипотезата, когато дълг съществува и този, който е получил плащането, е действително кредитор, но този, който е платил, не е длъжникът, т.е. това е случаят, когато някой е платил чужд дълг. Кредиторът не се е обогатил за сметка на друг. Той получава това, което има да взема, но го получава от някой, който не му го дължи. Следователно, материално легитимиран да отговаря по иск с правно основание чл. 56, ал. 1 ЗЗД е кредиторът, в чиято полза е отишло плащането. Главният иск, с който е сезиран съдът, не е насочен срещу кредитора - взискател в изпълнителния процес, поради което и доколкото по делото не се навеждат твърдения, че последният се е лишил добросъвестно от документа или от обезпечението на задължението, то съдът намира, че не е сезиран с иск по чл. 56, ал.