Решение № 5207 от 13.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5207 гр. София, 13.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ при участието на секретаря МАЯ Ф. МЛАДЕНОВА като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно наказателно дело № 20231110212306 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с жалба по чл. 72, ал. 4, изр. 1 от ЗМВР от К. К. У.(У.), чуждестранен гражданин, чрез процесуален представител, срещу задържането му съгласно конкретно посочена заповед, издадена от Б. Д. Б., командир на отделение при ГКПП – Аерогара София, като в жалбата и въобще хода на съдебното производство от страна на процесуалния представител на жалбоподателя се излагат конкретни аргументи за процесуална незаконосъобразност (практически само за такава) на задържането, като се претендират и разноски. Административният орган не излага становище

Релевантно за решаване на делото е следното:

Приобщените към доказателствената съвкупност в хода на съдебното следствие книжа еднозначно установяват, че по отношение на жалбоподателя е била издадена Европейска заповед за арест (ЕЗА) от компетентен орган на съдебната власт в Кралство Испания (председателя на 7-ми отдел при съда на провинция Мадрид), което от правна страна означава, че е било налице основанието за задържане съгласно чл. 72, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, както изрично е посочена и в самата процесна по делото заповед за задържане, в която е посочено още като основание за задържането „обявено за издирване с цел задържане, както и по искане на друга държава във връзка с неговата екстрадиция или в изпълнение на Европейска заповед за арест“, респективно било е налице и основанието, визирано в чл. 5, параграф 1, буква “f” от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС). Съдът към момента намира, че няма защо да не се довери на твърдението за 1 извършен превод съгласно съответната декларация при задържане, включително за това, че задържаният е бил уведомен при задържането си за фактическите и правните основания за това задържане, в това число и ако лицето, което се сочи, че е осъществило превода, не притежава нарочен документ за владеене на съответния език (това само по себе си не означава, че фактически такова владеене в достатъчна степен не е било налице). От значение при всяко положение, обаче, е това, че дори да следваше да се приеме, че в разрез със закона (в това число с КЗПЧОС) на жалбоподателя не е била предоставена своевременно информация на разбираем за него език относно правните и фактическите основания за задържането му, то след като вече е реализирано по същество правото на жалба и дори при представяне от страна на процесуалния представител на жалбоподателя на превод на български език на съответната ЕЗА липсва каквото и да било оспорване на материалното основание за задържане (например твърдение, че ЕЗА не се отнася до г-н Умана, че тя не е издадена от компетентен орган, че не е подлежала на изпълнение от българските власти и пр.). Така дори да следва да се приеме, че е подходено от страна на властта незаконосъобразно спрямо жалбоподателя (съобразявайки и задължителната международна съдебна практика по въпроса за това кога и как следва да се предоставя на задържаното лице информацията относно основанията за арестуването му – чл. 5, параграф 2 от КЗПЧОС), то уважаването на жалбата при това положение и единствено на подобно основание би довело до резултат, който определено (несъмнено) би се явил несъвместим с целта както на ЗМВР, така и на КЗПЧОС; с други думи, би се допуснала очевидна злоупотреба с право, противно на действителния смисъл на уредбата по ЗМВР и КЗПЧОС, като в случая е несъмнено наличието на съответните посочени по-горе основания за задържане от гледна точка прилагането на материалния закон. Иначе казано, в съответствие с изложеното преди малко, задържането (само по себе си, в крайна сметка) не се явява незаконно съобразно действителния смисъл на чл. 72, ал. 4, изр. 1 от ЗМВР (дори и да следва още да се приеме, че на задържаното лице не е била предоставена своевременно на разбираем за него език и друга информация, като например относно правото на адвокатска защита и пр. – това не би означавало незаконност на самото задържане съгласно действителния смисъл на чл. 72, ал.

4, изр. 1 от ЗМВР).

Съдът и служебно не констатира други основания за отмяна на задържането. Не са налице при това положение и – изобщо - основания за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя. Следва да се има предвид, че разноските за преводач по аналогия (чл. 46, ал.

2 от Закона за нормативните актове) на чл. 188, ал. 2 от НПК следва да останат за сметка на съда.

Така мотивиран и на основание чл. 72, ал. 4, изр. 1 и изр. 2 от ЗМВР, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА задържането на жалбоподателя К. К. У. (У.), за което е издадена процесната заповед за задържане на лице с рег. № 8177зз-36/12.08.2023 г. от Б. Д. Б., командир на отделение при ГКПП – Аерогара София.

2

Отхвърля искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя.

Постановява всички разноски по делото за преводач да останат за сметка на Софийския районен съд.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3