Решение № 156 от 10.03.2022, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. Пазарджик, 10.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димитър Бишуров при участието на секретаря Ива Чавдарова като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно наказателно дело № 20215220200952 по описа за 2021 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. СТ. Н. от гр.П., ЕГН ********** против НП № 36-0000423 от 28.05.2021 година на директора на РД „АА”-гр.П., с което на основание чл.177 ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП и за нарушение на чл.139 ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП във вр. с чл.6 ал.1, т.6, бук. „в“ от Наредба № 11 от 0 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства е наложена глоба в размер на 3000 лв. /три хиляди лева/.

Релевираните в бланкетната жалба обстоятелства се свеждат до това, че обжалваното постановление е материално и процесуално незаконосъобразно, поради което се иска неговата отмяна. Алтернативно се иска изменение на НП и намаляване на глобата до предвидения в закона минимум.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, но изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата и излага съображения за отмяна на НП. Иска и присъждане на разноски. След обявяване на делото за решаване и в срока за постановяване на съдебното решение, с определение на съда съдебното следствие е възобновено на основание чл.84 от ЗАНН във вр. с чл.302 от НПК, за събиране на допълнителни доказателства. В следващите съдебни заседания, включително и в последното, жалбоподателят, редовно 1 призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.

Ответната страна – АНО, редовно призован, не се явява лично, но в последното съдебно заседание изпраща процесуален представител, който излага съображения за потвърждаване на НП и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Отделно от това АНО изпраща писмено становище по съществото на спора, с което иска НП да се потвърди. Прави и възражение за прекомерност на разноските, в случай че са над предвидения минимум.

Съдът провери основателността на жалбата, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства и взе предвид следното:

На 16.04.2021 година, около 09:30 часа, в с.Г., на изхода за гр.П., служители на РД „АА“-П., сред които бил актосъставителят И.П., спрели за проверка жалбоподателя Д.Н., който управлявал т.а. „...“ с peг. № ... категория N3, собственост на ЕТ „С.Д.“, като извършвал превоз на товари за собствена сметка - пясък 0/4 мм за бетон, от с. Д. за гр. П., със Заверено копие № 160650003/26.04.2016 г., Експедиционна бележка № 33051014012/16.04.2021 г. и Заповед на ръководителя № 485/16.04.2021 г. В хода на проверката било установено, че водачът извършвал горепосочения превоз на пясък, управлявайки описаното по-горе МПС, което било с две управляеми и две неуправляеми оси, или общо четири оси. Общата маса на МПС с товара била 51 000 кг, което било видно от Експедиционна бележка № 33051014012/16.04.2021 г., като масата надвишавала нормите на максимално допустима маса на пътните превозни средства за движение по пътищата отворени за обществено ползване, определени от министъра на регионалната развитие и благоустройството - от 32 000 кг, с 19 000 кг. В момента на проверката не била представена квитанция за претоварване, издадена от АПИ.

Проверката била извършена след поискано и оказано съдействие на служители от АПИ.

При така установеното било прието, че водачът управлява моторно превозно средство с маса, която надвишава с 59% нормите определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, с което увеличава опасността за останалите участници в движението и нарушава настилката на пътищата, отворени за обществено ползване.

Всичко това съставлявало нарушение на чл.139 ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП 2 във вр. с чл.6 ал.1, т.6, бук. „в“ от Наредба № 11 от 0 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, поради което против жалбоподателя бил съставен АУАН № 285060 от 16.04.2021г., който му бил предявен, получен и подписан от него без възражения. Въз основа на акта било издадено атакуваното НП, което било връчено на лицето на 08.06.2021г., а жалбата против него била подадена чрез АНО на 11.06.2021 год., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН /в редакцията до 23.12.2021г./, с оглед на което е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП.

Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло въз основа на показанията на св. И.П., както и от писмените доказателства приети по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че жалбата, разгледана по същество е частично основателна.

Съображенията са следните:

Съдът констатира, че при съставянето на акта за установяване на административното нарушение и издаване на наказателно постановление, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са самостоятелна предпоставка за отмяна на санкционния акт само на това основание.

В акта, а след това и в НП, нарушението било описано пълно и ясно, като били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства.

От събраните по делото доказателствата се установява по несъмнен начин, че съставът на нарушението по чл.139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП , вр. чл.

6, ал. 1, т. 6, б. „в“ от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. е осъществен от обективна и субективна страна от жалбоподателя Н..

Съгласно чл. 139, ал.1, т.2 от ЗДвП , движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението. Няма съмнение, че тази правна норма е бланкетна, като нейната диспозиция е запълнена с нормата на чл.6, ал.1, т.6, б. „в“ от 3

Наредба № 11 от 3.07.2001 г. , която предвижда, че допустимата максимална маса за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, на ППС от категорията на процесното - моторно превозно средство с четири оси с две управляеми оси е 32 тона.

От събраните по делото доказателства и най-вече от представената на проверяващите от жалбоподателя Н. Експедиционна бележка № 33051014012, издадена на 16.04.2021 г. в 08:24 ч. от мястото на натоварване– „Холсим кариерни материали“ АД-София – цех с.Д., обл.Пазарджик, безспорно се установява, че в момента на проверката общата маса на процесното ППС и товара – „пясък 0/4мм за бетон“, възлиза на 51 тона. При това положение очевидно е налице превишение на допустимата максимална маса на ППС от категорията на процесното, която е 32 тона – с 19 тона, което пък се равнява на 59 % над допустимото.

Не може да бъде споделено възражението на пълномощника на жалбоподателя, изразено в хода на съдебните прения преди възобновяване на съдебното следствие, в смисъл, че вмененото нарушение било недоказано, т.к. претоварването на процесното ППС било установено само на база на цитираната по-горе експедиционна бележка. В същото време нямало яснота дали везната, с която е било претеглено ППС след натоварването му на инкриминираната дата, е отговаряла на техническите изисквания, респ. дали с нея е била направено коректно измерване, дали посочените стойности в експедиционната бележка са реални.

Във връзка с това възражение съдът изиска и съответно прие като писмени доказателства по делото официално уведомително писмо от изп. директор на „Холсим кариерни материали“ АД, с приложени към него 1 брой фотос на холограмни стикери, положени върху везна, отразяващи извършена проверка за техническа изправност и 1 брой фотос на везна, указващ техническите й параметри /л.34, 35 и 38 от делото/. От тези доказателства стана категорично ясно, че везната, с която е извършено измерването на инкриминираната дата на процесното ППС, след неговото натоварване в с.Д., обл.Пазарджишка, е била технически изправна. Това е така, защото същата тази автомобилна везна марка „Mettler-Toledo МТ-780“, сериен номер 140116001, е била обслужена от сервизни инженери на дружеството „Либра инструментс“ ООД на 09.12.2019г., при което е извършен бил извършен 4 сервиз и профилактика на електронното оборудване, включително е извършен тест на везната. Товарната везна подлежи на периодична проверка от Български институт по метрология, като последният стикер за проверка, извършена след сервизиране на везната през м. декември 2019г., е с валидност до м. декември 2021 г., а процесното измерване е станало на 16.04.2021г.

Тук веднага следва да се каже и това, че към официално уведомително писмо от изп. -директор на „Холсим кариерни материали“ АД, са били приложени също и цитираната по-горе експедиционна бележка /л.36/, но и квитанция за претоварване, издадена от АПИ /л.37/. От писмото става ясно, че тази квитанция е била предоставена на товарача във връзка с натоварването по същата експедиционно бележка. Видно от въпросната квитанция за претоварване с № 115011510034005, същата е била издадена на 12.04.2021г., в 10:08ч., от АПИ на ЕТ „С.Д.“ /работодателя на жалбоподателя/. Тя е била относима за МПС с рег. № ..., т.е. процесното, с което на 16.04.21г. е бил спрян жалбоподателят за проверка. Пак от съдържанието на тази квитанция става ясно, че е била платена такса за претоварване от 72.07 лв., с която претовареното МПС е можело да се придвижи по маршрут с. Д. – с.К., обл.Пазарджишка, а не по маршрута, по който действително е бил извършен превозът от с.Д. до гр.П., респ. до мястото на което е бил спрян за проверка – с. Г., на изхода за гр.П.. Очевидно по тази причина и когато е бил спрян за проверка, жалбоподателят Н. въобще не е показал пред проверяващите въпросната квитанция за претоварване, за което пък категорични показания даде св.П..

Следователно водачът на автомобила – жалбоподателят Н. е нарушил забраната, въведена с цитираните по-горе разпоредби, а именно да управлява по пътищата отворени за обществено ползване пътно превозно средство с маса, която надвишава нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Жалбоподателя съзнавал, че общото тегло на ППС и товара превишават 32 тона, както и обстоятелството, че липсва издадено надлежно разрешително и документ, установяващ плащането на съответна такса за движение на тежко ППС, по отношение на товарния автомобил и товара за 16.04.2021 г., като въпреки наличните представи е предприел управление на ППС – МПС с четири оси, две от които управляеми, което е било с обща маса, надвишаваща определените норми в наредбата посочена по-горе.

5

При тези обстоятелства абсолютно законосъобразно АНО е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за нарушението по чл.139, ал.1, т.2, пр. 2 от ЗДвП , вр. чл. 6, ал. 1, т. 6, б. „в“ от Наредба № 11 от 3.07.2001 г.

Правилно е приложена и санкционната норма на чл.177, ал.3, т.1, пр. 2 от ЗДвП, съгласно която се наказва с глоба от 500 до 3000 лв. водач, който без да спазва установения за това ред управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Съдът намира обаче, че определената на жалбоподателя глоба в размер на 3000 лева, се явява несправедлива и несъответстваща на обществената опасност на дееца и деянието. Тази глоба е наложена в максимален размер, т.к. АНО очевидно е отчел едно сериозно отегчаващо обстоятелства, изхождайки от факта, че претоварването е било с 59%, което попада в Приложение І, т. 4 - "Групи нарушения" на Директива 96/53/ЕО“ /повече от 20%/ от Регламент 2006/403 от 18.03.2016 г. на ЕПС, което следва да бъде класифицирано като „най - тежко нарушение“.

Не е било отчетено обаче обстоятелството, че такова административно нарушение жалбоподателят върши за първи път /при липса на данни за противното/, както и обстоятелството, че извършителят е наемен работник, а като такъв, в случай че възрази пред работодателя да извърши превоза претоварен, рискува да загуби работата си. Ето защо неправилно глобата е наложена в максималния й размер. Отчитайки горните обстоятелства съдът намира, че НП ще следва да се измени, като наложената на жалбоподателят глоба ще следва да се намали и се определи в размер малко под средния, а именно от 1500 лева, т.е. при превес на двете смекчаващи обстоятелства над едно отегчаващо такова, което обаче е с немалка относителна тежест. С така определения размер на глобата ще се постигнат целите на наказанията, визирани в чл.12 от ЗАНН.