Определение № 169 от 17.01.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 169 гр. София, 17.01.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Бонка Йонкова Касационно търговско дело № 20248002900981 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. С. Й. от гр. Дупница - чрез пълномощници адв. Л.Г. и адв. Р. П., срещу въззивно решение № 1220 от 01.11.2023 г., постановено по в. гр. д. № 178/2023 г. на Апелативен съд София. С посоченото решение, след частична отмяна на решение № 260028 от 11.07.2022 г. по т. д. № 12/2021 г. на Окръжен съд - Кюстендил, е отхвърлен предявеният от С. С. Й. против „Застрахователна компания Бул Инс“ АД иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени при ПТП на 22.09.2017 г. неимуществени вреди от скъсване на екстензорните (изправящите пръстите) сухожилия на 4-ти и 5-ти пръст на дясната ръка за разликата над сумата 1 000 лв. до сумата 25 000 лв. и на основание чл.78, ал.3 ГПК са присъдени разноски на застрахователното дружество - ответник в размер на 3 600 лв.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост, нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила По съображения в жалбата се иска отмяна на решението и присъждане на обезщетение в пълния претендиран пред въззивната инстанция размер, ведно с разноски за всички съдебни инстанции.

В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно 1 обжалване се поддържа на основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК очевидна неправилност на въззивното решение, обосновано с наведените в касационната жалба оплаквания за неправилна преценка на фактите и доказателствата по делото и за игнориране и неправилна интерпретация на заключенията на съдебномедицинската експертиза по делото. Посочено е и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, във връзка с което са изложени съображения, че въззивният съд е приложил формално и неточно закона „относно получените при ПТП увреждания и последвала оперативна интервенция“, игнорирайки категорично установени факти и медицинския анализ в двете заключения на СМЕ, които установяват категорично, че тези травми са получени при ПТП“, което е довело до неправилно решение. В хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК са формулирани следните въпроси : „1.

Следва ли въззивната инстанция да обсъди всички доказателства по делото и да изложи обосновано мотиви защо игнорира категорично установени обстоятелства и изводи в заключенията на приети и неоспорени експертизи; 2.

Следва ли съдът автоматично да възприема за доказани възраженията на ответното дружество, вкл. когато те не се подкрепят от събраните в хода на съдопроизводството доказателства, а се опровергават от тях; 3. Следва ли съдът задължително да излага мотиви защо избирателно приема за доказани възраженията на ответната страна, които не се подкрепят от доказателствата и се опровергават от тях и от приетото неоспорено заключение на доказателствените средства, каквито са експертните заключения; 4. Следва ли съдът да излага мотиви в съответствие с цялата установена фактическа обстановка и да обсъжда в съвкупност всички обстоятелства или може избирателно да игнорира главно установени факти и да излага съображения въз основа на недоказани предположения, с които да възпроизвежда недоказани възражения автоматично за основателни“.

В срока по чл.287, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника по касация „Застрахователна компания Бул Инс“ АД със седалище в гр. София - чрез пълномощник адв. Ал. Илиев, в който е изразено становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол поради отсъствие на надлежно обосновани основания за достъп до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :

2

Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване.

При постановяване на обжалваното решение Апелативен съд - София е съобразил, че с оглед оплакванията в подадената от „ЗК Бул Инс“ АД въззивна жалба спорът във въззивното производство се свежда до това, какви са причинените от произшествието на 22.09.2017 г. травматични увреждания на ищеца и какъв е справедливият размер на дължимото обезщетение за претърпените по повод на тях неимуществени вреди. За да разреши спора, въззивният съд е обсъдил заключенията на назначената в първоинстанционното производство съдебномедицинска експертиза, според констатациите в които при извършен през м. февруари 2018 г. медицински преглед на ищеца е установено увреждане „скъсване на екстензорните сухожилия на 4-ти и 5-ти пръсти на дясната ръка с пасивно разгъване и липсващо активно разгъване“. В основното заключение на експертизата е посочено, че увреждане с такава характеристика се получава при директен удар в изправено положение на пръстите, като не се усеща силна болка, а върховете на пръстите увисват в свито положение, без да могат да се изправят самостоятелно; При пасивно изправяне на пръстите с другата ръка пострадалият не изпитва болка, но при отпускане на дисталните фаланги те отново се свиват в първоначалното им положение; Последиците при скъсване на екстензорните сухожилия са свиване на върховете на пръстите във флексорно положение от около 40-50 градуса спрямо оста на пръста и невъзможност за тяхното изправяне без извършване на оперативно лечение, при което сухожилията трябва да бъдат защитени; След оперативна интервенция (каквато е била извършена през м. февруари 2018 г.) и заздравяване на сухожилията е необходимо провеждане на рехабилитация до възстановяване на обема на движение на пръстите. По време на разпита в открито съдебно заседание вещото лице (ортопед и травматолог) е пояснило, че след произшествието на 22.09.2017 г. ищецът е прегледан от екип на Спешна медицинска помощ, назначена му е рентгенография на дясна ръка с пръсти (при работна диагноза „контузия на дясната ръка“), но не е представен резултат от изследването и няма други медицински документи, които да потвърдят твърденията в исковата молба, че още към момента на 3 произшествието ищецът е претърпял травма на сухожилията на 4-ти и 5-ти пръсти на дясната ръка; Резултатите от рентгенографията са, че няма счупване на костите, като на снимката не могат да се видят скъсани сухожилия, за които е типично увисване на пръстите и невъзможност те да се изправят самостоятелно без помощта на другата ръка. Вещото лице е обяснило, че е възможно спрямо ищеца да не е предприета медицинска манипулация и ищецът да е понасял затруднения по повод разкъсаните сухожилия за времето от 22.09.2017 г. до м. януари 2018 г., както и че конкретното увреждане може да бъде получено и при опит за слагане на ръката в джоба, при травма, в т. ч. битова, от удар в изправено положение на пръстите. След извършен преглед на ищеца вещото лице е депозирало допълнително заключение, в което е посочило, че след проведената оперативна интервенция дисталните фаланги на засегнатите пръсти са с флексия 10-15 градуса спрямо оста на пръста, а флексията (свиването) е възможна в пълен обем, като не се очаква подобрение и са възможни артрозни промени в ставите за в бъдеще.

Във връзка с основния спорен въпрос - какви травматични увреждания е получил ищецът в резултат на произшествието, въззивният съд е обсъдил и събраните в първоинстанционното производство свидетелски показания.

Свидетелят Кьосев - причинител на произшествието, е заявил, че непосредствено след удара ищецът му казал, че го боли ръката и че има охлузване. Свидетелката Й.а - майка на ищеца, е обяснила, че след инцидента синът й бил с превързани пръсти на дясната ръка, не можел да хваща с нея, да се храни и да се облича, нуждаел се от помощта й. Според показанията на свидетелката Костадинова - позната на ищеца, след инцидента ищецът не можел да си служи с дясната ръка и тя му оказала помощ при подготовката за държавен изпит, пишела и обработвала лекциите му.

След съвкупна преценка на експертните заключения и на свидетелските показания въззивният съд е направил извод, че ищецът не е провел пълно доказване на твърдения в исковата молба факт, че скъсването на сухожилията на 4-ти и 5-ти пръсти на дясната му ръка е последица от настъпилото на 22.09.2017 г. ПТП. Така направеният извод е мотивиран с липсата на представена по делото медицинска документация, съставена непосредствено след произшествието и удостоверяваща проявлението на вредоносен резултат от вида на сочения в исковата молба. Изложени са съображения, че свидетелските показания не съдържат категорична информация за получена 4 травматична увреда, характеризираща се с описаните от вещото лице типични външни признаци - увиснали пръсти, а показанията на свидетелката Костадинова се отнасят за по-късен период, следващ извършената през м. февруари 2018 г. операция. Акцентирано е върху обясненията на вещото лице, че травматично увреждане със същата характеристика може да се получи и в резултат на друг механизъм, различен от ПТП, както и върху факта, че връзката между произшествието и скъсването на сухожилията фигурира единствено като твърдение на ищеца в анамнезата по повод операцията от м. февруари 2018 г. В заключение въззивният съд се е произнесъл, че нито експертните заключения, нито свидетелските показания, установяват по категоричен и несъмнен начин наличието на причинно - следствена връзка между произшествието и описаната в исковата молба травма, във връзка с която ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди.

Единственото доказано според въззивния съд увреждане, получено в резултат на произшествието, е контузия в областта на дясната ръка, която не е наложила болнично лечение.

С оглед извода относно естеството и тежестта на полученото травматично увреждане и след като е съобразил установените от свидетелските показания затруднения и неблагоприятни преживявания, понесени от ищеца непосредствено след травмата, въззивният съд е приел, че ищецът има право на справедливо обезщетение по чл.52 ЗЗД за претърпените неимуществени вреди, пряка последица от произшествието, в размер на 1 000 лв. В съответствие с така извършената преценка въззивният съд е отменил решението на първоинстанционния съд в частта, с която предявеният срещу ответника - застраховател пряк иск с правно основание чл.432 КЗ е уважен за разликата над сумата 1 000 лв. до сумата 25 000 лв., и е отхвърлил иска за посочената разлика.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице поддържаните основания по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК и чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - София въззивно решение.

В практиката на ВКС е възприето разрешението, че очевидната неправилност, уредена в чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, се свързва с особено тежък порок на въззивното решение, който се изразява в особено тежко нарушение 5 на закона - материален или процесуален, и/или в явна необоснованост и може да бъде констатиран от касационната инстанция „prima facie” въз основа на мотивите към решението; Особено тежко нарушение на закона ще е налице, когато въззивният съд е приложил закона „contra legem” - във видимо противоречие с неговия смисъл, решил е спора „extra legem” - въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, не е приложил императивна правна норма, нарушил е основополагащи принципи и правила на съдопроизводството; Решението ще е явно необосновано, когато въззивният съд е формирал изводите си по съществото на спора във видимо грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона и от нарушаване на правилата на формалната логика, попада в хипотезите на чл.281, т.3 ГПК и подлежи на преценка от Върховния касационен съд само по реда на чл.290 ГПК в случай, че въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване на някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК.